ПЕСЕН НА ИНИЦИАЦИЯТА (сатира)

Очите му сияят ярко,

в сетивно щастие опиянен изцяло,

в главата се препъва мисълта му.

И в бурята преследва спомен

за чуден сън за цветовете

на знанието от дървото,

сънуван във мистична душна нощ.

(Овен)

Блуждаещо в объркания мозък,

забавно замечтан, умуващ,

изпълнен с чувство, от сърцето

в мечтателен галоп нагоре към небето –

съзиращ смело, важно наблюдаващ,

като от космоса, със сила грачещ –

открива се един духовен хор.

(Телец)

Изтръгнат се усеща бляскавият аз

от мисленето. Само затова

с една душевна стъпка мощно

физически от висшия духовен порив

на благородния стремеж от пътя

и от космическия висш живот

безстрашно се изхвърля азът.

(Близнаци)

в духовна ладия поело в правилна посока,

добре отгледано в духовната любов,

от мъдра глупост тласнато напред,

едно душевно мрачно съзерцание –

в широката морава на духа, –

достигнало космически духа.

(Рак)

Какво работи толкоз мощно, чудно,

духовно бременно, без мисли,

изпълнено прекрасно с мирова любов,

предчувстващо в сърцатата му гръд?

Той е до лъвска степен

на знанието по трънливата пътека

напреднал вече несъмнено.

(Лъв)

Сега той трябва също да получи

от мировото мислене достойно,

от мировата обич милостиво,

с духовна трепкаща светкавица

от йерархичната обител

душевно висше посвещение,

напълно истинско, дълбоко!

(Дева)

В хармония живее вече той

със цялата световна яснота.

В сърцето може да усети

могъщия размах на мъдростта.

Усеща в себе си световните везни,

върху които духове претеглят

въпроса за загадката на битието.

(Везни)

Все нещо го измъчва и тормози.

„Духовно изпитание – твърди, –

изглежда в тялото ме пари!“

„Ужилването сигурно го бодва!“

Така разбиращо един неук се хили –

мистичен и непогрешим изцяло –

срещу мистериите дръзко.

(Скорпион)

Но в мировата нощ той разпозна

как Омир и Сократ, и Гьоте даже

във същността на своя аз отглеждат

душевните най-пагубни стрели

и как непогрешимите им същества

без никакво съмнение се въплъщават

във него за величие на битието.

(Стрелец)

„Усещаш ли ти гения на Омир

във мислите ти мощно да напира?“

„О, той напира, а това не го обичам –

тъй казва посветеният с премъдро слово, –

стремеж на майа трябва да е той.

Да потопи желае Омир своя гений

в мистичен сън в живота ми сегашен!“

(Козирог)

„В теб, о, мистически преобразен Сократе,

от древните и мъдри гърци нищо няма.

Затуй си тъй суетен, както мъдър беше той.“

„Речта порочна задуши – мистикът казва, –

обичах като него нищо да не зная...

И тъй напълно нищо аз не зная и не мога,

живота чувствам тъй сократовски мистичен.“

(Водолей)

„А що за слънчев лъч от Гьоте

душата ми повежда като ладия

към зреене на висшия стремеж към знание?“

Улавя зрящият на словото най-острата стрела.

„Твореше – казва – Гьоте толкоз ярко, затова

сънувам аз на Гьоте висшето изкуство и избирам

покоя на съня за дейностно поле.“

(Риби)