30 март 1924

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ

ПИСМО   Х І

ОТНОСНО ПРЕПОДАВАНЕТО НА АНТРОПОСОФИЯТА

В повечето случаи стимулът за занимание с Антропософия ще дойде от следното: вглеждането във външния свят става за човека източник на неудовлетворение и той е подтикнат да насочи внимание към собствената си човешка същност. Той има смътното чувство, че загадките, които живота му поставя не могат да бъдат осветлени чрез гледане на неспирната работа на света, а по-скоро чрез взиране в човешкия вътрешен живот. Така стремежът към светопознание се заменя със стремеж към себепознание.

Тези членове, които желаят да бъдат дейни в Антропософското общество трябва да имат това на ум. Тогава от една страна те ще се научат да имат правилно чувство за своята задача, а от друга ще разпознават опасностите, които тя също съдържа.

Но твърде често стремежът към самопознание, ако е следван погрешно, прераства в една особена форма на егоизъм. Човек може да приеме себе си твърде насериозно и така да загуби интерес към всичко, което става извън него. В действителност всеки правилен стремеж може да доведе до безпътица, ако стане едностранчив.

Човек не може да добие истинска представа за света, ако не я търси чрез вглеждане в Човека. Защото най-древната истина, че Човекът е Микрокосмос, един истински малък свят, отново и отново ще бъде преоткривана. Човекът притежава всички тайни и загадки на големия свят. Макрокосмоса, скрити в собственото му естество.

Ако приемем това в правилния смисъл, тогава всеки път, когато поглеждаме към вътрешното човешко същество вниманието ни ще бъде насочено към света извън нас. Самопознанието ще стане врата към светопознанието. Но ако приеме тези неща погрешно, човек ще се затвори в самонаблюдение на собственото си същество и ще загуби съпричастност към света.

Чрез антропософията това не бива да се получава. Иначе оплакването "Ах, колко егоистично мислят антропософите!", което чуваме от толкова много новодошли в Обществото, няма да бъде премълчавано.

Ако човек се стреми да опознае себе си, това самопознание първо трябва да оживи виждането, че всичко, което е там в него е насреща и в неговия събрат. Ние чувстваме какво изживява човека до нас, ако сме изпитали нещо подобно в себе си. Докато нашата собствена опитност липсва, ние подминаваме изживяването на другия без наистина да го видим по правилния начин. Все пак от друга страна чувството ни може до толкова да е привързано към собствения опит, че да не е останало нищо за събрата.

Ако членовете, които са дейни в Обществото обърнат внимание върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна. Те ще предотвратят това самопознанието да дегенерира в самовлюбеност. По-скоро те ще работят в дух, който превръща самопознанието в човешка любов и симпатия. И веднъж сдобил се с интерес към своя събрат на човек със сигурност няма да му липсва интерес към света като цяло.

Когато приятелите са ме молили да им напиша нещо за спомен, често съм им давал следното:

"Искаш ли да познаеш собствената си същност, огледай се във света на всички страни,

Искаш ли да прозреш истински света, погледни в дълбините на собствената си душа."

Преподаването на антропософското познание винаги трябва да бъде в духа на току-що казаното. Тогава ще избегнем гореописаната опасност и обсъждането на вътрешното същество на човека няма да доведе до толкова силно егоистично поглъщане.

Сигурно върху новодошлия действа отблъскващо, ако забележи, че антропософите искат да бъдат заети само със себе си. Понякога човек ще открие хора, които са били членове на Антропософското общество, не прекъснато да се оплакват, че животът им не дава време или възможност наистина да се задълбочат в антропософията. Срещаме това най-често сред тези, които са превърнали Антропософското движение в свое жизнено занятие. Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска литература и т.н.

Но нашата любов към антропософското познание не трябва да пречи на радостната отдаденост на необходимостите на живота. Ако това стане, то работата ни в антропософията никога няма да се сдобие с истинската топлина, от която се нуждае. Тя ще се изроди в студен егоизъм.

За членовете, които желаят да бъдат дейни в Обществото ще бъде необходимо да се проникнат най-пълно от това разкритие. Тогава ще могат да попаднат на тази нотка в своята работа, която ще надделее над опасностите, които така лесно могат да възникнат.