3 февруари 1924

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ

ПИСМО  І І І

ОТНОСНО АНТРОПОСОФСКИТЕ СЪБРАНИЯ

Неведнъж се е случвало някой да стане член на Антропософското общество само, защото по този начин може да си купи литературата, която не се продава навън. След това такива членове слабо се интересуват от живота в групите на Обществото. Може би в началото са ходели на събирания, но скоро престават, след което казват: "Това, което става там, на мен не ми помага. Ще разбера Антропософията по-добре, ако се занимавам с нея самостоятелно."

Не може да се отрече, че направените от тези личности упреци срещу събиранията на членовете не винаги са били основателни. Проблемът не винаги се е дължал на събиранията, а често пъти на невъзможните изисквания на някои хора, които не можеха да намерят правилната връзка с тях.

Лесно е да се каже: "Това или онова не ме удовлетворява". По-трудно е спокойно да се наблюдава това, което е неудовлетворително, а след това човек сам да направи нужните усилия, за да допринесе по този начин за подобрението. От друга страна и няма никаква причина да скриваме фактите в събиранията на членовете някои неща трябва да бъдат различни от това, което са.

Точно при тези събирания би могла да бъде установена една голяма истина. Когато хората заедно търсят духовното във вътрешна честност, тогава те също намират пътища един към друг, от една душа към друга.

В безброй хора днес се чувства дълбоката нужда от откриване на тези пътища. Те казват: "Ако Антропософията е правилният възглед за живота, тази нужда на сърцето трябва да бъде почувствана от тези, които наричат себе си антропософи". Но тогава те виждат колко много хора от групите представят Антропософията като свое теоретично убеждение, и вече не проявяват никакви признаци за това, че изпитват тази нужда на сърцето си.

Събиранията на антропософските членове трябва разбира се да имат задачата да развиват съдържанието на антропософския светоглед. Там се чете и пише това, което е придобито чрез Антропософското познание. Всеки, който не вижда, че трябва да бъде така, положително не е прав. Ако целта е просто да се разискват всякакви мнения, които човек спокойно може да има и без Антропософията, то тогава не бихме се нуждали от Антропософското общество. Но ако се остане само с четенето на антропософски текстове или, ако Антропософията се поднесе само като едно учение, тогава е правилно човек и сам чрез лекциите да може да постигне това, което събранията поднасят.

Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия. Би трябвало да можем да ходим на събиранията, защото там ще открием хора, заедно с които с удоволствие да искаме да се занимаваме с антропософия. В антропософската литература се открива един светоглед. В антропософските събирания би трябвало човека да открие човека.

Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно весело, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери. Той би трябвало да може да се радва дори и да приеме, че няма да чуе нищо ново, което да не е приел вече от дълго време.

Ако открием нов член в групата не трябва да изпитваме задоволство, че антропософията отново е спечели ла нов привърженик. Той не би трябвало просто да си помисли: "Тук отново е един, на когото може да се прелее Антропософия"; той би трябвало да има едно усещане за човешкото, което идва заедно с новия член в антропософската група.

В Антропософията от значение са истините, които чрез нея могат да бъдат разкрити; в Антропософското общество от значение е животът, който се поддържа в него.

Нищо по-лошо не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични мисли и ще казват: "Ако не мислиш като мен, ти си само половин човек".

За едно такова мнение от една страна много може да допринесе студеното желание за нравоучение, на кое то човек лесно се подава, след като вече е разпознал истината за Антропософията. От друга страна е тази "игра на езотерика", която така отблъсква някои новодошли на антропософско събиране. Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено. Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него. За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите. Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото. Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество. Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.