РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

1861 г.    Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници. Родителите му произхождат от Южна Австрия.

1872 г.    Гимназия до 1879 г. във Винер Нойщат.

1879 г.    Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.

1882 - 1897 г.    Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).

1884 - 1890 г.    Частен учител във Виена.

1886 г.    Привлечен като сътрудник при издаването    на Гьотевите съчинения. „Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2).

1888 г.    Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).

1890 - 1897 г.    Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.

1891 г.    Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).

1894 г.    „Философия на свободата. Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр. съч. 4).

1895 г.    „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ (Събр. съч. 5).

1897 г.    „Гьотевият светоглед“ (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).

1899 - 1904 г.    Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.

1900 г.    „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).

1902 - 1912 г.    Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.

1902 г.    „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8).

1903 г.    Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).

1904 г.    „Теософия“. Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр. съч. 9).

1904 - 1905 г.    „Как се постигат познания за висшите светове?“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).

1910 г.    „Въведение в тайната наука“ (Събр. съч. 13).

1910 - 1913 г.    Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14).

1911 г    „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр. съч. 15).

1912 г.    „Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч. 40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).

1913 г.    Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество. „Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).

1913 - 1923 г.    В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.

1914 - 1923 г.    Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.

1914 г.    „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).

1914 - 1918 г.    „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.

1920 г.    Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.

1921 г.    Започва да излиза списание „Гьотеанум“.

1922 г.    „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.

1923 г.    По време на Коледата на 1923 г. „Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.

1923 - 1925 г.    В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).

1924 г.    Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.

1925 г.    На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.

* * *

Наричат Рудолф Щайнер „най-добре пазената тайна на двадесети век“. Коя е забележителната индивидуалност, криеща се зад тази личност? Кой е човекът, дал на света духовния път на Антропософията? Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование?

В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.

Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание

Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.