ПАМЕТ И СЪВЕСТ

В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса. Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания. Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние.

В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.

Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм. Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация.

В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание. Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество.

Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.

Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят. Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.

Състоянието на сън пренася духовно-душевното същество на човека в космическата област. Там той е потопен с дейността на своето Астрално тяло и на своя Аз в божествено-духовния Космос. Той не само се намира вън от физическия свят, но се намира и вън от звездния свят. Но той се намира сред божествено-духовните Същества, на които дължи своето съществуване.

В настоящия момент на космическото развитие тези божествено-духовни Същества действуват така, че през време на състоянието на сън те отпечатват в астралното тяло и в Аза моралното съдържание на света. Всички мирови процеси в спящия човек са морални процеси, това не са процеси, които даже и приблизително биха могли да се нарекат подобни на природните действия.

Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот. Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.

Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна. В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност.

Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.

Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.

Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.

В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.

В самия Шилер беше будна другата организация. Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания. Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията.

Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията. На такива хора разчита Ариман за своите мирови цели. Той смята с помощта на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.

Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед. Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.

В земното съществуване човекът стои в две полярни противоположности. Горе се простират звездите. От там се излъчват силите, които са свързани с всичко изчисляемо редовно в земното съществуване. Редовна смяна на деня и нощта, годишните времена, по-дълги мирови периоди,

всички тези са земно отражение на това, което става като процеси в звездите.

Другият полюс излъчва сили от вътрешността на Земята. В него царува нередовност. Вятър и състояние на времето, гръмотевици и светкавици, земетресения, изригвания на вулкани отразяват тези вътрешни процеси на Земята.

Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята. В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос. В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.

Гьотеанум, февруари 1925 година.