VІІІ. МИСИЯТА НА МИХАЕЛА В ЕПОХАТА

НА СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА

Когато чрез духовното изживяване се издигнем до действието на Михаела в настоящето, ние намираме възможност да хвърлим светлина върху космическата същност на свободата от гледището на Духовната наука.

Това не се отнася към моята "Философия на свободата". Тази "Философия на свободата" произхожда от самите чисто човешки познавателни способности, когато тези способности могат да проникнат в полето на духа. Тогава, за да познаем това, което се познава в такъв случай, ние не се нуждаем още да вървим в съгласие със същества от други светове. Обаче можем да кажем, че "Философията на свободата" ни подготвя да познаем относно свободата това, което може да бъде изпитание в едно духовно задружно ходене с Михаела. А това е следното.

Ако в човешката деятелност трябва действително да живее свобода, тогава това, което се върши в нейната светлина, не трябва да зависи по някакъв начин от човешката физическа и етерна организация. "свободното действие" може да бъде извършено само изхождайки от Аза; и със свободното действие на "Аза" трябва да може да сътрепти астралното, за да може то да го пренесе върху физическото и етерното тяло. 

Обаче това е само едната страна на въпроса. Другата страна става прозрачна именно във връзка с мисията на Михаела. -Това, което човек изживява в свобода, не трябва също да действува по някакъв начин върху етерното и физическото тяло. Ако би се случило това, човекът би трябвало да излезе вън от това, което той станал в етапите на неговото развитие под влиянието на божествено-духовната същност и на божествено-духовното откровение.

Онова, което човек изживява чрез това, което е само божествено-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/. Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество. Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което живее в елементите на свободата.

Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество. Чрез това в кръга на мисията на Михаел се развива почвата за едно съобщение на човека с духовния свят, което не навлиза ни как в това, което е дадено по природен начин.

Върху човека действува възвисяващо, когато види, как чрез Михаел човешкото същество е повдигнато в духовната среда, докато през това време несъзнателно, подсъзнателното, които се развиват под сферата на свобода, все по-дълбоко се срастват с материалното.

Положението на човека спрямо мировото Същество ще му става в бъдеще все по-неразбираемо, ако той не се залови да признае, освен своите отношения към природните същества и природните процеси, и такива,  каквито са тези към мисията на Михаел. Човек се научава да познава отношенията към природата като нещо, което той гледа от вън; отношенията към духовния свят изхождат от нещо, което е един вид вътрешен разговор с едно същество, към което човек си е отворил достъп благодарение на това, че е преминал към едно духовно съзерцание на света.

Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.

Като същество от Йерархията на Архангелите Михаел получава своите впечатления с помощта на съществата от Йерархията на Ангелите. Той се посвещава на задачата да внася по описания тук начин сили от духовната част на Космоса в човека, които сили могат да заместят подтиснатите сили идващи от природното съществуване.

Той постига това, като поставя своята дейност в пълна хармония с Тайната на Голгота.

В деятелността на Христа сред земното развитие се намират сили, от които човекът се нуждае при своята дейност по свобода за компенсиране на подтиснатите природни импулси. Само че тогава човек трябва действително да доведе своята душа до там, че да живее с Христа, за което съжителство с Христа вече говорихме в тези съобщения във връзка с мисията на Михаел.

Човекът знае, че се намира в една действителност, когато стои срещу физическото Слънце и получава чрез него топлина и светлина.

Така трябва да живее той и спрямо духовното слънце, Христос, което съедини своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е. любовта и мъдростта, бележка на преводача/.

Той ще се чувствува проникнат от "духовната топлина", когато изживява в "себе си Христа". И чувствувайки себе си в това проникване, ще каже: тази топлина освобождава твоето човешко същество от връзките на космоса, в които то не трябва да остане. Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата,  да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път. Тази топлина те води отново при божественото, от което произхождаш.

И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност. "Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство. И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.

Така ще бъде и с духовната светлина. Човекът ще може да се почувствува изцяло в своята човешка същност, когато опознае себе си като свободна индивидуалност. Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение. Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече. В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина. При такова съжителство в Христа цялата душа може да бъде озарена като от Слънце от изпълващата я с блаженство мисъл: прадревната великолепна божествена светлина е отново тук; тя свети, въпреки че нейното светене не е от природно естество. И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност. И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съедини с пълно разбиране с мисията на Михаел.

Тогава и духовната Топлина човекът да чувствува онзи Импулс, който така го пренася в неговото космическо бъдеще, че може да остане на първичните дарове на своите божествено-духовни Същества, въпреки че се е развил до една свободна индивидуалност в техните светове. И в духовната Светлина той ще чувствува силата, която го води с все по-възвишено и по-разширено съзнание в света, в който ще се намери отново като свободен човек с Боговете на своя произход.

Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.

Да се отдаде човек на настоящето битие, да иска да остави да царува само постижимата сега за интелекта природност на световете, която се отнася неутрално към доброто, и да иска да изживява употребата на свободата само в интелекта, тогава в този свят на настоящото, в който развитието трябва да бъде продължено в по-дълбоки области на душата, понеже в по-горните области царува свободата, това води човек при Ариман, който иска да знае този свят на настоящето превърнат изцяло в един космос на интелектуалната същност.

В такива области, в които човек насочва своя поглед към външния свят по духовен начин върху Михаел , а погледа към вътрешността на душата по духовен начин върху Христа, вирее онази сигурност на душа та и на духа, благодарение на които той ще може да върви в онзи космически път, в който, без да изгуби своя произход, ще намери своето бъдещо съвършенство.

Гьотеанум, 09 ноември 1924 г.