Принципи 88-105

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

88. В съвременната мирова епоха, в будното дневно съзнание човек изживява себе си като същество намиращо се всред физическия свят. Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.

89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света. Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание. На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.

90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания. Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие. В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.

92. Кармата, която действува във волята, е едно свойство, което е внедрено в нея от минали съществувания.  Ето защо тя не може да бъде обхваната от представите на обективното сетивно битие, които са насочени само върху настоящия земен живот.

93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките волеви импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

94. С обикновения живот на представите, който е доставен чрез сетивата, човекът стои във физическия свят.  За да възприеме този свят в своето съзнание, Кармата трябва да мълчи в живота на представите. Като същество, което изработва представи, човекът забравя един вид своята Карма.

95. В изявите на волята действува Кармата. Обаче нейното действие остава в безсъзнанието. Когато това, което действува несъзнателно във волята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната. Тогава човек чувствува своята съдба в себе си.

96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания. Тогава се оказва, че миналото съществуване действува в настоящето. 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята. Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване. В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.

98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания. Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера. Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.

99. В чувствуването и волението на мисленето човек живее своята карма на миналото; в мисленето и чувствуването на воленето той подготвя своята бъдеща карма.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

100. Мислите имат своето същинско седалище в етерното тяло на човека. Но там те са живи съществени си ли. Те отпечатват във физическото тяло. И като такива "отпечатаните мисли" те имат сенчестата форма, в която ги познава обикновеното съзнание.

101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като воля, идва от "Аза". През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.

102. В момента, когато през време на съня астралното тяло и Азът прекъсват тяхната връзка с мислите на етерното тяло, те установяват една такава връзка с "Кармата", те виждат събитията станали в миналите земни прераждания. Това виждане не е достъпно за обикновеното съзнание; в тях прониква едно свръхсетивно съзнание.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите. Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества. В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества. В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество. В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.

104. Постепенно с оттеглянето на духовно-душевно-живото от човешкото мислене, оживява собствената воля на човека; свободата става възможна.

105. Задачата на Михаил е да доведе човека по пътищата на волята там, от където той е дошъл, понеже по пътищата на мисленето той е слязъл със своето земно съзнание от изживяването на свръхсетивното до изживяването на сетивното.