| Алтернативен линк |
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА КАРТИНА
Същата стая като в предходната картина. В началото съпругата на Хиларий в разговор с Управителя на кантората.
ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
Като че ли не искаше съдбата
туй дело, струващо се на мъжа ми
необходимо. Тъй почти изглежда,
ако човек помисли си как много
заплетени са нишките, които
завързани са във житейски възел
от тази сила. Този възел тук
ни свързва здраво.
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА
Да, съдбовен възел,
първоначално за ума човешки
неразрешим изглеждащ. Ала той
ще трябва да се разплете накрая.
Не виждам друга никаква възможност
освен сега да се получи разрив
между съпруга ви и моя кръг.
ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
От вас не ще се отдели мъжът ми;
ще бъде против фирмения дух –
от неговият скъп баща запазен, –
на който иска той да бъде верен.
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА
Не е ли нарушена верността?
Защото целите, които има
Хиларий, отстоят съвсем далеч
от волята на онзи дух.
ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
Сега
зависи щастието на мъжа ми
от туй дали целта си ще постигне.
Видях душата му преобразена,
когато тази цел мълниеносно
роди се в мисълта му. Той в живота
намери само пустота душевна,
която се стараеше да скрива
от своите приятели, но тя
го изтощаваше без жал отвътре.
По-рано той се считаше нищожен,
защото в същността му не успяха
да се развият мислите, които
за него имат стойност във живота.
Когато пред душата му застана
тогава планът за мистично дело,
се подмлади и стана друг човек,
изпълнен с радост. С тази цел най-после
достоен за живота се почувства...
Че можете да му се противите,
не му минаваше през ум, додето
не го видя. За него туй бе удар,
какъвто той не беше преживявал.
Да знаехте какво чрез вас изстрада,
смекчил тогава бихте твърдостта си.
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА
Изглежда ми, като че ще загубя
достойнството си на човек, ако
отхвърля убеждението свое.
Да виждам Щрадер да стои до мен,
това потискащо за мен ще бъде.
Ала реших да нося тази тежест,
когото аз разбрах, когато той
за Щрадер ми говори. А това,
което той ми каза, бе начало
на обучението ми духовно.
От думите му се разпали сила,
която в моята душа премина;
почувствах я за първи път в живота.
Приемам му съвета и когато
с разбиране не мога да го следвам.
За Щрадер само се застъпи той.
Участието в делото на други
мистици счита не само за вредно,
а смята, че за тях е то опасно.
За мене мнението на Романий
е с тъй голяма стойност, та сега
аз трябва да повярвам, че за Щрадер
съдбовен знак би трябвало да бъде
това, че в делото той не участва
без своите приятели. Той сочи,
че при приятелите си ще трябва
сега да бъде и за външно дело
едва по-късно да си създаде
подбуда от мистичния стремеж.
Че до приятелите си по-близо
в последно време повече стои,
отколкото по-рано той, понеже
известно време бяха отчуждени,
поражда в мене вярата, че може
да се съвземе, даже ако сметне
изгубена целта си засега.
ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
Разглеждате човека с онзи поглед,
открит ви от Романий. Безпристрастно
би трябвало да съдите за него.
Той може на духовния живот
така да се отдава, че изцяло
откъснат от Земята да изглежда.
Така духът за него настоящ е.
И Теодора още е в живота.
Човек така говори с него, сякаш
и тя стои самата срещу него.
Мнозина мисти могат да предават
духовното послание във думи,
които убеждение създават.
Ала това, което казва Щрадер,
въздейства също при самия говор.
Той преживяването си в духа,
което в нашите човешки чувства
могло би да се удовлетвори,
тъй малко го цени, че като мист
на подтика си на изследовател
предава ръководството неспирно.
Така чрез мистиката не обърква
и смисъла в науката, която
практически ни служи във живота.
Това опитайте се в него вие
да видите и научете също,
че трябва по-високо да ценим
преценката, която има той
за своите приятели сега,
отколкото пък другата, която
Романий е успял да си състави.
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА
За мене мнението на Романий –
в такова положение, – тъй чуждо
на мисленето ми обикновено,
е здрава почва. Върху нея мога
да стъпя сигурно... Ако се впусна
в довеждаща до мистиката област,
ще се нуждая аз от ръководство,
което може да ми предостави
мъжът, доверието ми спечелил
с това, което бих могъл напълно
да разбера от неговата същност.
(Влиза Секретарят.)
Приятелю, напълно сте разстроен!
Какво се случи?
СЕКРЕТАР (със забавяне)
Щрадер е починал!
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА
Починал Щрадер?
ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
Щрадер е умрял!...
Хиларий де е?
СЕКРЕТАР
В стаята си той е...
Вестта го като че парализира,
когато за смъртта на Щрадер чу.
(Съпругата на Хиларий излиза, Секретарят я следва.)
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА (сам)
Нима е истина туй? Щрадер мъртъв?
Нима обзема ме сънят духовен,
за който толкова съм слушал аз?...
Показва сериозния си лик
могъщата съдба, която тук
насочва нишките. Душице моя,
о, що за сила нишката улавя
на твоята съдба, че тя участва
във този възел? Зная, ще се случи
това, което трябва да се случи!
Защо не ме напускат тези думи
от онзи час, когато ги изрече
пред Готгетрой и мене доктор Щрадер?
Пристигнаха от друг свят сякаш те,
така звучаха – сякаш от духа!...
Какво ли трябва още да се случи?...
Светът духовен ме обхвана, чувствам...
Звучи езикът му – в онези думи...
Той прозвучава сериозно в мен.
Да го разбирам – как да се науча?
(Завесата пада.)
