| Алтернативен линк |
ТРИНАДЕСЕТА КАРТИНА
Голяма приемна стая в дома на Хиларий. При вдигането на завесата Хиларий и Романий разговарят един с друг; по-късно Капезий, Феликс Балде, Секретарят, Филия.
ХИЛАРИЙ
Приятелю, със болка аз ти казвам,
че този възел на съдбата, който
в кръга ни се оформя, ме премазва.
Върху какво ще трябва да градим,
когато всичко се разклаща тук?
И учениците на Бенедикт
чрез тебе са държани настрана
от целите; обременен е Щрадер
от мъки на съмнение ужасно.
Един мъж, който с хитрост и омраза
срещу мистичния стремеж застана,
успя да му покаже, че дълбоко
се заблуждава с тоя механизъм;
че сам по себе си бил невъзможен,
не само външна съпротива срещал...
На мен не ми донесе плод животът.
Копнеех постоянно за дела...
Но липсваха ми мислите, които
да могат да ги проведат в живота.
Измъчваше ме пустота душевна.
И само виждането ми в духа
неспирно ме крепеше, ала то
при Щрадер да ме заблуди успя.
РОМАНИЙ
Аз често чувствах, като че кошмар
потискаше душата ми без милост,
щом думите ви в хода на нещата
оказваха се тягостна заблуда,
а виждането във духа – измама.
Учител стана ми кошмарът; той
разви у мене чувстване, което
преценката ми осветлява днес.
На съзерцанието си духовно
се доверихте сляпо; то изглежда
за вас като заблуда там, където
към истината беше ви повело.
И въпреки това, което онзи
тъй остроумен мъж доказа, вие
при Щрадер вярно виждахте нещата.
ХИЛАРИЙ
Нима е силна вярата ви още,
поддържате туй мнение, което
за Щрадер имахте по-рано вие?
РОМАНИЙ
По-рано изградих го по причини,
които всъщност нямат нищо общо
остават, независимо от факта
дали е неговият механизъм
погрешен или правилен. Дори
да е сгрешил, човекът трябва
чрез грешки истината да открие.
ХИЛАРИЙ
Не ви смущава неуспехът, вас,
постигнал толкова успехи вече?
РОМАНИЙ
Успехи има, който страх не знае
от неуспехи. Мистиката трябва
по смисъл в случая да се разбира.
А тя напълно ясно ни показва
какво за Щрадер трябва да се мисли.
Да победи ще може в тежка битка,
отваряща духовните врати.
Той смело ще премине край Пазача
на прага на духовната страна.
Почувствах в своята душа словата
на строгия Пазач на прага. Той,
предчувствам аз, до Щрадер е наблизо.
Дали го вижда, или наближава
към него несъзнателно, не мога
наистина да разбера това.
Но вярвам, че добре познавам Щрадер.
Той смело ще приеме този факт, че
себепознанието ражда мъки.
Другар ще стане волята за него,
на бъдещето със кураж отдаден.
Чрез силата от извор на надежда
подкрепян, на познанието всяко
страдание решително ще срещне.
ХИЛАРИЙ
за тези думи на мистик!
Да, често чувал съм ги аз,
ала почувствах тайната, която
съдържат те. Единствено със труд
световните пътеки се изследват.
да чакам, докато духът посочи,
поиска ли, посоката, която
за виждането ми е подходяща.
(Хиларий и Романий излизат отдясно. Отляво влизат Капезий и Феликс Балде. Секретарят ги въвежда в стаята.)
СЕКРЕТАР
От своето пътуване, аз мислех,
че днес ще се завърне Бенедикт,
ала го няма. Утре може би,
потърсите ли го, ще бъде тук.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
С приятеля ни Готгетрой тогава
ще можем ли да поговорим ние?
СЕКРЕТАР
Аз ще му съобщя да дойде тук.
(Секретарят излиза.)
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Наистина е важно туй, което
сте преживял. Не бихте ли могъл
да ми повторите, каквото вече
разказахте ми вие? Ние можем
да преценим такова нещо вярно,
ако в духа го схванем много точно.
КАПЕЗИЙ
Днес сутринта се случи да повярвам,
че влизам в настроение мистично.
Изчезнаха и сетива, и спомен.
Очакващ, аз в духа живеех само.
Яви ми се отпърво онова,
което беше ми добре познато.
Но после пред духовния ми взор
застана Щрадеровата душа.
Тя не говореше. Аз имах време
да размишлявам върху будността си.
Но скоро думите му ясно чух.
„От настроението на мистика
не се отдалечавайте.“ Звучаха
от глъбините му в душата сякаш.
А после каза, силно подчертано:
„Не се стреми към нищо – тих бъди!
Очакване в душевната ти същност,
това е настроение на миста.
Пробужда се, нетърсено изобщо,
в житейския поток в момент, когато
укрепнала е истински душата,
когато тя с мощта на мисълта
духовно търси. В тихи часове
то лесно може да се появи,
но също тъй и в буря на дела.
Тогава иска само то душата
без мисли да не се отдалечи
от съзерцанието на духа.“
ФЕЛИКС БАЛДЕ
На думите ми почти като ехо
звучи това, но не съвсем изцяло.
КАПЕЗИЙ
Когато се обмисли то добре,
тогава може и да се открие
на думите ви смисълът обратен...
До този смисъл ще се доближим,
когато преценим това, което
той каза по-нататък. „Ала който
изкуствено във себе си създава
мистично настроение, той внася
вътрешността си в себе си самия.
От царството на светлина създава
на своята душевна дейност мрака.
Чрез мистиката онзи, който иска
това да търси, виждането свое
с илюзия мистична умъртвява.“
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Това не може да е нищо друго
освен каквото казах аз самият,
обърнато чрез способа духовен
на Щрадер, и във вас като мистична грешка
отекващо по ужасяващ начин.
КАПЕЗИЙ
Туй също каза Щрадер за последно:
„Света в духа не можем да открием,
ако додето търсим, пожелаем
самите ние да си го разкрием.
И истината не звучи в душа,
която настроението само
през множество години търси.“
(Явява се Филия, видима само за Капезий. Чрез поведението си Феликс Балде показва, че не разбира това, което следва.)
ФИЛИЯ
Внимание обърнеш ли, Капезий,
на туй, което ти се появява,
нетърсено, додето търсиш ти,
ще те укрепне цветна светлина.
Тя с образи ще те проникне живо,
защото твоите душевни сили
ти я разкриват. И това, което
на личността ти слънчевата същност
огрява, ще направи по-смекчена
сатурновата зряла мъдрост в теб.
На виждането ти ще се разкрие
това, което като земен жител
ще можеш ти да разбереш. Тогава
ще те проводя до Пазача, който
на прага на света духовен бди.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
От чужди области звучат слова,
но светло битие не ги създава.
Така че думите не представляват
за мен напълно истинска реалност.
КАПЕЗИЙ
Каквото Филия ми даде
като упътване, ще трябва да ме води,
така че в бъдеще за мен в духа
да се открие също онова,
което мога да разбирам вече
като човек в житейската си сфера.
(Завесата пада.)
