| Алтернативен линк |
ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА
Същата стая както в предишните две картини. Бенедикт и Щрадер влизат в стаята.
ЩРАДЕР
Изрекохте, а също и Мария,
тъй строги думи във мига, когато
пред бездната в живота ми стояхте.
БЕНЕДИКТ
Известно ви е, че не са реални
явилите се образи пред вас.
Но съдържанието е, което
желае да проникне до душата
и иска в образа да се разкрие.
ЩРАДЕР
Но строго беше онова, което
от тези образи ми проговори:
„Къде е светлината ти? Тъма
излъчваш ти, създаваш в светлината
разбъркана тъма.“ Така духът
говореше като Мариин образ.
БЕНЕДИКТ
Понеже по пътеката духовна
достигнали сте по-висока степен,
към висини повелият ви дух
посочи като тъмнина каквото
постигнали сте вече досега.
Избра духът Марииния образ,
защото тъй душата ви поиска
да го оформи. Мощно, скъпи Щрадер,
духът царува и нагоре той
в бърз полет скоро ще ви поведе
към по-високи степени душевни.
ЩРАДЕР
Но страшно в моята душа звучи:
„Страхлив си да излъчваш светлина.“
И туй духът ми каза в онзи образ.
БЕНЕДИКТ
Страхлив нарече ви духът, защото
за вашата душа е страх, каквото
е храброст за по-дребните души.
В напредването туй, което храброст
по-рано е било, ще стане страх
и вие трябва да го победите.
ЩРАДЕР
О, как докосват само тези думи!
Романий неотдавна ми говори
за своя план: не трябвало със вас
планираната работа да върша,
а без да получавам помощта ви.
Тогава би подкрепял той Хиларий
със средствата, които притежава.
На възражението ми, че аз
не ще отделям никога от вас
това, което правя, той отвърна,
че по-нататък би било напразно
усилието ми. Така в подкрепа
е той на съпротивата, която
съдружникът на Готгетрой оказва
на този план, без който ще изглежда
животът ми наистина без стойност.
Понеже двамата мъже стремят се
полето ми на дейност да отнемат,
не виждам нищо друго аз пред мен,
освен живот, на който липсва въздух.
За да не се окаже без криле
духът ми, нужна ми е смелостта,
която ми описахте... Обаче
дали достатъчно ще бъда силен,
това не мога да твърдя, защото
усещам аз как силата, която
желая да разгърна, против мен
погубващо обръща се сега.
БЕНЕДИКТ
Във виждането свое неотдавна
напреднаха Мария и Томасий.
Преди каквото пречеше им още
от своето мистично битие
в сетивния живот да сторят крачка,
не съществува вече. Общи цели
ще имате в живота по-нататък...
И не като водач, като творец
на сила ще е словото на миста:
„Ще стане онова, което трябва.“
И затова очакваме във будност
какъв ще бъде знакът на духа.
ЩРАДЕР
Разкри ми се във образ неотдавна
каквото трябваше да се яви
като съдбовен знак. Стоях във кораб,
а на кормилото му бяхте вие.
Отвеждахме Мария и Томасий
към тяхното работно място ние;
друг кораб се яви наблизо, в него –
приятелят на Готгетрой с Романий.
Застанаха враждебно срещу нас.
Поведох битка срещу тях. Тогава
яви се Ариман, до тях застана.
Додето водех тежка битка с него,
яви ми се на помощ Теодора.
И след това изчезна този образ...
Аз някога пред Феликс и Капезий
посмях да кажа: „Бих понесъл леко
отвън напиращата съпротива,
която работата ми заплашва,
макар и волята ми да се смаже –
все още бих могъл да се държа...“
Дали пък означава онзи образ,
че съпротивата отвън е израз
на вътрешна борба... със Ариман?
Дали за нея съм въоръжен?
БЕНЕДИКТ
Приятелю, в душата ви аз виждам,
че образът не е узрял напълно.
Аз чувствам, можете да повишите
мощта, която образа извика.
Усещам, че създавате и сила
когато правилно сте устремен
към нейното укрепване. Това
аз мога да прозра, но как
ще се изпълни, скрито е за мен.
(Завесата пада.)
