ДЕСЕТА КАРТИНА

Същата стая както в Девета картина. Първо Йохан сам, медитирайки. По-късно се явяват „Другата Филия“, Мария, Духът на младостта на Йохан, Луцифер, Бенедикт.

ЙОХАН

„Това е времето да посвети

на древната свещена служба той

живота си. И може би така

възможно е в съня си да присъствам

в предчувствие духовно аз до него.“

Това изрече в близостта на храма

в отминалите времена жената,

която виждам във духовен образ.

За нея мислещ, чувствам се укрепнал.

Какво от този образ ми въздейства

Какво към него здраво ме държи

във съзерцанието прикован?

Сам той не може да ми се натрапва.

Защото ако ми се появи

пред погледа в сетивния живот,

лишен от съдържание ще бъде.

Ала какво от него ми говори?

(Като отдалече гласът на „другата Филия“.)

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Магичното творене

на собствената същност.

ЙОХАН

Сънуването в будност

открива на душите

магичното творене

на собствената същност.

(Докато Йохан произнася тези стихове, при него идва другата Филия.)

ЙОХАН

Ти, дух, изпълнен със загадки, кой си?

Донесе на душата ми съвет,

относно себе си ме ти измами.

ДРУГАТА ФИЛИЯ

На същността си двойнствения образ

от себе си създаде, Йохан. Трябва

аз като сянка да ти се явявам,

додето сам ти не освободиш

във себе си онази сянка, чийто

живот вината твоя омагьосва.

ЙОХАН

За трети път изричаш тези думи...

Ще ги последвам... Покажи ми пътя.

ДРУГАТА ФИЛИЯ

В духовна светлина живеещ, Йохан,

търси това, което се съдържа

в безсмъртната ти същност. Ще ти дава

от светлината си то светлина.

И в себе си ще можеш ти да видиш

как от предишния живот вината

ще можеш да изправиш.

ЙОХАН

Ала как

да търся аз, в духовна светлина

живеещ, туй, което се съдържа

в безсмъртната ми същност?

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Дай ми

това, което си, когато мислиш.

За кратко само изгуби се в мен,

но тъй, че да не станеш някой друг.

ЙОХАН

Как мога да се дам на теб, без първо

да видя истинската твоя същност?

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Аз в теб съм, част от твоята душа.

В теб силата на любовта съм аз;

сърдечната пробудена надежда,

плодът на миналите ти животи,

запазен в битието ти сега.

Чрез мене виж го ти и ме почувствай,

чрез силата ми в себе си се виж.

На образа изследвай същността,

на образа, създаден, без да искаш,

от ясновиждането ти.

(„Другата Филия“ изчезва.)

ЙОХАН

О, дух,

изпълнен със загадки, мога аз

да те почувствам в себе си, но вече

не те съзирам. Ти къде живееш?

(Като отдалеч зовът на „другата Филия“.)

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Магичното творене

на собствената същност.

ЙОХАН

Магичното творене

на собствената същност.

На същността ми творчество магично,

изследвай същността на онзи образ,

от съзерцанието ми създаден,

без сам да искам... Ала накъде

мощта на тези думи ме повлича?

Една звезда духовна заблестява...

там, на брега душевен, приближава...

като духовен образ, все по-ярка...

И образуват се различни форми...

Живеят като дейни същества.

Един млад мист и също жертвен пламък,

и на Мъдреца жертвоприносител

повеля строга, тайната дълбока

на пламъка да се оповести. – – – –

Мистикът млад е търсен от жената,

създадена от мойто ясновидство

неволно.

(Мария се явява на Йохан като мисловен образ.)

МАРИЯ

Кой пред жертвения пламък

за тебе мислеше? Кой в близостта

на храма чувстваше те?... Ако искаш

духовната си сянка да изтръгнеш

от светове душевни и магични,

тогава, Йохан, изживявай цели,

към тебе светещи сега от нея.

Следата, по която търсиш ти,

те направлява, ала първо трябва

да я намериш правилно отново.

Щом като силна мисъл в теб живее,

ще ти посочи тя жената там, до храма.

Сред сенки омагьосана, стреми се

към друга сянка, вършеща чрез тебе

услуги лоши на ужасни сенки.

(Явява се Духът на младостта на Йохан.)

ДУХЪТ НА МЛАДОСТТА НА ЙОХАН

С теб искам да съм свързан постоянно,

ако с любов желаеш да се грижиш

за силите, запазени за мен

във времевото лоно с пълна вярност

от младия мистик в прадревно време.

Ти някога го търсеше пред храма.

Но трябва ти действително да видиш

духа, до който аз ти се явявам.

МАРИЯ

Тъй както искаше ти да ме видиш,

не съм в онези светове, където

сияе истината. Моят свят

обет излъчва силата, която

ще пази туй, което си постигнал.

Ще ме откриеш в светлите полета,

където нежна красота създава

сияйни сили на живот. Търси ме

в световните основи, там, където

души желаят да си извоюват

божественото чувстване в любов,

която вижда аза във всемира.

(Докато Мария казва последните думи, се явява Луцифер.)

ЛУЦИФЕР

Тъй работете, сили на принудата,

стихийни духове, почувствайте

мощта на господаря си

и изравнете пътя,

така че от Земята

към мен да се обърне всичко,

което възжелавам

и волята ми следва.

(Явява се Бенедикт.)

БЕНЕДИКТ

В душата му обетът на Мария

спасително сияние създава.

Ще може да те оценява той,

но вече няма да ти се поддава.

ЛУЦИФЕР

Аз ще се боря.

БЕНЕДИКТ

И така в борбата

ще служиш ти на боговете само.

(Завесата пада.)