СЕДМА КАРТИНА

Храм в египетски стил – място за посвещение в далечното минало. Третата културна епоха на Земята. Разговор между Мъдреца жертвоприносител, Праговия пазач и Миста.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

Приготвено ли е достойно всичко,

та посвещението, мой Пазачо,

наистина да бъде благотворно

за хора, както и за богове?

ПРАГОВИЯТ ПАЗАЧ

Доколкото човекът би могъл

да го предвиди, всичко е готово.

Свещенодейственият полъх вече

изпълва храма от известно време.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

На царя за съветник е избран,

мой мисте, жрецът, който ще получи

светото откровение на тайнствената мъдрост.

Устроихте ли изпита така, че

за посвещението кандидатът

не само да се отдаде на мъдрост,

която, глуха за Земята, само

внимава за учения духовни?

За нас такъв съветник ще е вреден.

МИСТЪТ

Според повелята го аз подготвих.

Учителите го приеха вече.

На мене ми се струва, че мистикът

от земни грижи слабо се вълнува.

Отдал си е душата той изцяло

на своите стремежи към духа

и на себеразгръщането само.

В духа отнесен можем да го видим.

Опиянен се чувства той, когато

душата му е свързана с духа.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

А виждали ли сте го вие често

в такова настроение изпаднал?

МИСТЪТ

Наистина той често е такъв.

По-подходящ ще е за служба в храма,

отколкото да бъде ваш съветник.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

Достатъчно. Вървете

и погрижете се така добре,

че посвещението да успее.

(Мистът излиза.)

Но ти, Пазачо, чуй ме по-нататък.

Аз мнението ти ценя, ти знаеш.

Ти притежаваш мъдрост по-голяма,

отколкото изисква твоят ранг,

и затова във своя виждащ поглед

аз търсех потвърждението често

за собствения си духовен поглед.

И питам те дали се доверяваш

на зрелостта на новия ни мист.

ПРАГОВИЯТ ПАЗАЧ

Та кой за мнението ми ме пита?

Днес никой не зачита моя глас.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

За мене винаги е бил от важност.

Днес моля също да ме подкрепиш.

Със строг душевен поглед трябва ние

туй посвещение да проследим:

ако покаже този мист дори

най-малката незрялост на духа

във смисъла на ритуала висш,

ще съм против да стане той съветник.

ПРАГОВИЯТ ПАЗАЧ

Какво на този най-свят празник може

на този нов мистик да се разкрие?

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

Знам, че не е достоен за честта,

предвидена от висшите жреци.

Добре човешката му същност зная.

Той няма във сърцето си стремеж

за мистика, събуждащ се в човека,

когато светлината на духа

души към себе си притегля с благост.

Страстта душата му разтърсва силно,

сетивни пориви таи все още.

Аз не коря божествената воля,

че праща също в пориви и страсти

от светлината си, със мъдрост пълна.

Но ако порив чувствен се прикрива

и зад набожна маска благовидно

в мистично сладострастие потъва,

залъгва само мисленето той,

но също волята изопачава.

Творяща в световете на духа,

не свети светлина в души такива.

Като мъгла страстта се носи в него.

ПРАГОВИЯТ ПАЗАЧ

Изказахте преценка толкоз строга

за този, който още млад, без опит,

не може да се себеопознае,

а може само той да се държи

тъй, както му описват посветени

целта на правилния път в духа.

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ

С преценката си не засягам аз

човека, само онова, което

извършва се на туй свещено място.

Мистичното ни дело има смисъл

не само тук. През слово и през дело

на жертвеното действие минава

съдбовният поток в развоя миров.

Каквото образно се върши тук,

създава в световете на духа

едно всевечно дейно битие.

Върши си работата, мой Пазачо!

Ще разбереш ти сам как най-добре

могъл би в делото да ми помогнеш.

(Праговият пазач излиза вляво.)

МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ (сам)

Не ще зависи от мистика, който

ще се пожертва днес за мъдростта,

ако през следващите часове

погрешно чувство – можещо тъй лесно

в сърцето му да се роди – се влее

във жертвеното дело и мистично

във действения символ приближи се

до сферите духовни, от които

въздействието гибелно по-късно

в човешкия живот ще се излее.

За туй водачите ще са виновни.

Познават ли те силата на миста,

която всяка дума, всеки знак

прониква тайнствено с духа, която

въздейства също и когато в нея

се влива съдържание душевно,

тъй гибелно в световния развой?

И вместо младият мистик да може

съзнателно да се самопожертва,

сега учителите като жертва

повлекли са го към светото място,

където несъзнателно отдава

душевната си същност на духа,

когато би могъл да я насочва

по други пътища, ако успее

съзнателно той да я изживява.

В кръга на нашите мистици само

върховният жрец жертвоприносител

познава истински това, което

във жертвените форми днес живее.

Но като самотата той мълчи,

защото рангът негов повелява.

Без да разбират, всички гледат, щом

за важността на жертвата говоря.

Така напълно сам съм с тази грижа,

която ме потиска, щом усетя

аз смисъла на жертвеното място.

Аз уча ги дълбоко да познаят

самотността на туй духовно място.

Защо съм сам на мястото свещено?

Душата пита, но кога духът

ще отговори на душата?

(Завесата пада бавно.)