| Алтернативен линк |
ШЕСТА КАРТИНА
Духовната област в същия вид както в предишната картина. Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна. Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (стои отдясно срещу средата на сцената)
Излъчва благост този образ, който
яви ми се през слънчевото време
и мека доброта навред твореше.
Той властва в същността ми и сега,
когато друга светлина на мъдрост
облива тази област на духа
с лъчиста многоцветна светлина.
Но по-голяма сила се излъчва
сега от образа, изискващ аз
за бъдещите земни времена
от него да извличам онова,
което във сетивния живот
ми беше дала някога душата,
разкриваща ми се под този образ,
значим за моята душевна сфера.
Но никакъв поток от чувства
не ме повежда към душата дейно.
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
В теб образа Симонов съживи.
Евреинът, посрещан постоянно
навред с омраза, с подигравки само,
бе верен на Мистичния съюз,
със който ти се свърза на Земята.
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ
Мисловни образи пред мен мъждеят,
желаят силно те да ме обхванат.
Пред мене от душевните вълни
явява се Симоновият образ.
До него нещо друго се явява:
душа на каещ се. Да можех аз
далеч от мен да я държа сега.
(Явява се Душата на Феликс Балде.)
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
Единствено той може да работи
по времето на мировото Слънце.
Самотен ходи и от мрак обгърнат,
когато в тази тук духовна област
му праща светлината си Сатурн.
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ
Как каещият се ме тук обърква.
Лъчите на душата му проникват
изгарящо във моята душа.
Тъй действат те – души, които могат
дълбоко в другите души да виждат.
ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (с приглушен, сякаш забулен глас)
„Мой скъпи Кюне, винаги си верен...“
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ
Самият аз... и моите слова...
от него... като ехо... тук, в духа!
Сега душата трябва да потърся.
Познава ме тя тъй добре, а аз
чрез нея трябва сам да се намеря.
(Душата на Капезий изчезва, отляво се явяват Другата Филия с Душата на Теодора, зад нея Душата на Госпожа Балде.)
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
До каещия се там две души
се приближават; по любов от тях
избран, духът върви напред. Едната
душа излъчва благост, що протича
към другата, която се представя
като покаяница. Просиява
от образа блестяща светлина,
която като мъдрост заживява.
ДУШАТА НА ТОРКВАЦИЙ (образ, виждащ се до гърдите, синя аура, зелени криле)
Съзираш ти отблясък на копнежа,
излъчен във духовния съюз
от моята към твоята душа.
Съдбовните прасили ме избраха
на благостта ти да въздействам аз.
Духовно служат тъй души на други.
Съчувствие като житейски дар сам
към твърдия си нрав не би намерил.
ДУШАТА НА БЕЛИКОЗИЙ (Нейният образ е като този на Торкваций, но със синьовиолетова аура, синьозелени криле.)
За ясночуване духовно сили
развийте – тъй говори ви душата,
искряща в светлина на благостта.
От блясъка Сатурнов се изтръгва
сияйност на блаженството духовно,
предназначено за душите тук.
ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура)
Ти, моя вярна спътнице в духа,
влей в него от душата си любов.
Изгарящата мощ на самотата
ще облекчи във него тя. Насочвай
към него ти мисловните лъчи
от сенковидните души, които
в духовни светове събират сили,
телата им душевни да блещукат
и от това блещукащо творене
в човешките души да се усили
стремежът за израстване духовно
в живота земен.
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ
Дух със външен вид
на каещ се, почувствай ме сега;
и звездна мощ, ти, слънчева душа,
приемай, за да можеш да изтръгнеш
духовната обвивка от властта
на Луцифер. И ще те съпровождам
във самотата ти, за да ти нося
и силите, които искам аз,
пътуваща през множество звезди,
за тебе да събирам във всемира.
ТЕОДОРА
Пробужда се там на брега душевен
отминалото земно мислене...
Човешки образ...
Така го виждам земно.
Отеква чутото отдавна тук:
„От Бог човешката душа възникна;
в основите на битието може,
умираща, тя да се потопи,
и ще изтръгне нявга от смъртта духа.“
(По време на последните изречения се явяват Луцифер и Душата на Томасий.)
ДРУГАТА ФИЛИЯ
Тук носи образът звучащ мощ дейна
от благородна братска обич, що
разгърна вярно на Земята. Искам
за теб в душевна мощ да го превърна.
Блещукащата светлина
на сенчестите същества приема
от мен към теб насочените думи.
Те ще пробудят в битието земно
каквото вечно трябва да обмислят.
Покаянице в сферите духовни,
нагоре към звездите отправи се;
за делото ти демони копнеят,
фантазия от него да излъчват
в душите и така в живота земен
криле да сътворяват.
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ
Ще те следвам,
душевна сестро, Филия, която
твориш любов от дух към духове
и от звезда към другите звезди.
Към звездни светове ще те последвам,
ще нося словото ти през всемира
и действайки духовно, ще се готвя
за бъдещото странство на Земята.
(Душата на Феликс Балде, водена от Госпожа Балде, изчезва бавно; Теодора остава за кратко време неподвижна, вижда Душата на Йохан, след това изчезва също и тя, както и Душата на Йохан и самият Луцифер.)
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
Че тука на това духовно място
видяхме словото на любовта
и творческото слово да се свързват,
това засилва само в същността ни
зародишите, от които ние
ще се нуждаем в бъдещи животи.
(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
Познайте мировата си среднощ!
В омаята на зряла светлина
държа ви в този миг – Сатурн за вас
излъчва я, додето в силна будност
обвивките ви, чрез властта ѝ, вас
самите озарявайки, живеят
в безбройните си ярки цветове.
ДУШАТА НА МАРИЯ
Среднощ световна при душевна будност?...
„По лунно време Слънцето изрече
съдбовното и сериозно слово:
Човешките души, които в будност
световната среднощ ще преживеят,
ще виждат ярки мълнии, които
ще озаряват в своя бърз проблясък
необходимости, та да замрат
във схващането им духовни взори,
оформяйки се във съдбовни знаци,
които действат вечно във душите.
Души такива чуват най-гръмовни
слова да тътнат в мирови основи,
заплашвайки душевните заблуди.“
(Явяват се отново Луцифер и Душата на Томасий.)
ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ
От вечно пусти ледени полета
до нас долита призивът съдбовен
Познаем ли световната среднощ,
ще сме в кръга духовен на душата.
ДУШАТА НА МАРИЯ
От моя мирови душевен бряг
се приближават пламъци насам,
те с мисленето мое приближават.
Една гореща битка се задава.
Воюва мисълта ми с мисълта
на Луцифер... във другата душа
се бори мисълта ми... Тя привлича
гореща светлина от тъмен мраз...
Горещата душевна светлина...
като светкавица припламва ярко...
във мировите ледени полета...
ЛУЦИФЕР
Сега ти светлината ми познай...
горещата ми светлина световна....
Виж ярките светкавици, които
на Луцифер от сферата на сили
за тебе мисленето ти запалва!
Душата, свързана отдавна с теб,
пред взора ти довеждам аз, понеже
световната среднощ ти изживяваш.
Посоката на търсенето свое
ще трябва в бъдеще да промениш,
щом искаш да достигнеш до душата.
А ти, душа, която тук ме следваш,
използвай силите на светлината,
които се излъчват от Сатурн
във нейната световна полунощ...
ДУШАТА НА ЙОХАН (ангелоподобен образ, розовочервен, без крака, със синьочервени криле)
Души усещам, ала имам нужда
от още сила, за да оживя
в мене светлината им до същност.
Макар да са до мене много близо,
създават мислене, което само
за мен сияе във далечината.
Но как могъл бих аз да ги издигна
до ясновиждането си духовно?
ФИЛИЯ
Ще ги съзреш, щом бързо уловиш
каквото в мировата светлина
те осветяват; но когато гледаш,
използвай ти мига, защото скоро
сиянието ще изчезне.
ДУШАТА НА ЙОХАН
Каквото на Учителя душата
говори на тъй близката за мен
обична ученическа душа,
ще освети душевната ми сфера.
ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ
В духовната среднощ създай ти воля,
която пак ще искаш да почувстваш,
когато ще възникне земна сила
за формата ти. И каквото казваш,
в душата на приятеля ще свети.
ДУШАТА НА МАРИЯ
И нека в мировата светлина
да бъде крепко словото, което
в световната среднощ аз на душата,
доведена от Луцифер, откривам.
Каквото във душата ми е скъпо,
желая да го съзерцавам аз
и съзерцавайки, да го изказвам,
та за душата в звук да се оформи,
в звук, който в земното си битие
да може да почувства в същността си
и с обич да го изживява тя.
Какво в душевни глъбини съзирам?
Възвишен писмо от пламък свети!
Пламти любов към светлата душа
на нашия водач, любов, тъй дълго
съпътствала ме в земния живот,
в духа намирала ме в час, когато
с молитвата си търсих я в опасност,
дори когато тя самата беше
далече във духовни висини.
Сияйна любовта ми се явява.
О, думи на любов, от мене нека
към другата душа да прозвучите. – – – –
Но що за пламъци пробуждат те?
Те светят благо. Благостта излъчва
възвишено и сериозно чувство.
През мировия етер благодатно
светкавици на мъдростта проблясват.
Блаженството излива се навред
и сътворява радост в ширините
на моята душевна сфера. Вечност,
в блаженството те моля да се влееш.
Учителят и другата душа,
със мен сплотени, нека в теб сега
да бъдем с миротворност обградени.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
Да чезнат тъй светкавици, които
необходимостите осветяват,
когато изживяват миров Север
душите будно. Нека гърмът спре
кънтящия си оглушаващ тътен,
напомнящ мировата полунощ.
Повеля строга, Астрид, ти се дава:
Пази ти тази буря на душата,
додето във потока времеви
поредната ѝ полунощ световна
открие я будуваща отново.
Тогава трябва да застане тя
пред себе си по по-различен начин...
Да види образа на същността си
в прастари времена, да опознае,
че в полета към висини духовни
укрепват и в душевен спад крилете.
Не трябва никога да пожелава
душата рухването, ала трябва
от рухването мъдрост да почерпи.
АСТРИД
На бури и светкавици мощта
желая аз да съхраня, та те
запазени да могат да останат
във мировото битие, додето
Сатурн се наклони пак към душата.
ДУШАТА НА МАРИЯ
Изчакващ, звездното блаженство чувствам,
в потока времеви навлизам в него.
И творчески в царуващата милост
желая да живея със душата,
която с мен е свързана отдавна.
ЛУНА
Опазвам творчеството ти в духа,
така че да узреят плодовете
за тебе в земния живот.
ДУШАТА НА ЙОХАН
Звездата
в душевната ми сфера – тя разпръсква
блаженство... И излъчва милост тя...
Звезда душевна, в мировия етер...
понесена е... В смътна светлина,
звучи ми тихо друга там звезда,
ала все пак аз искам да я слушам.
(При последните думи се явява Духът на младостта на Йохан, ангелоподобен, светлосребрист.)
ДУХЪТ НА МЛАДОСТТА НА ЙОХАН
С живот желанията ти подхранвам.
Диханието ми ще внася сила,
сияейки, в младежките ти цели,
когато те примамват световете,
в които с радост мога да те водя.
Изгубиш ли ме в себе си, ще трябва
за сенките да се пожертвам аз,
живеещ недействителен живот.
Ти, мой житейски цвят, не ме оставяй!
ЛУЦИФЕР
Не ще те изостави. В същността му
желания за светлина съзирам;
те засега не могат да поемат
по стъпките на другата душа.
Ако те с блясъка, от тях създаван,
за съществуване добиват сила
в душевните основи, няма той
да иска да прахоса плодовете,
които те ще трябва да родят
във царството, в което любовта
без красота желае да царува.
(Завесата пада бавно.)
