ПЕТА КАРТИНА

Духовната област. Изглед от изпълнени със смисъл цветни потоци; нагоре червеникави, преливащи в огнено червено, надолу сини, преминаващи в тъмносиньо и виолетово. Долу символично действаща земна сфера. Образите, които се явяват, сякаш образуват едно цяло с цветната картина. Отдясно групата на гномите от Втора картина, пред тях е Хиларий, съвсем отпред – Душевните сили. Зад Хиларий, малко издигнат, се намира Ариман. Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.

ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (стояща най-отляво, имаща вид на покаяник, но все пак нейната дреха е светловиолетова със златен колан)

Благодаря ти, мъдър дух, водачо

на световете, ти, спасител мой

от мрачната ми самота. Пробуждат

словата ти за дело и живот.

Желая да използвам туй, което

даряваш ти на светове – за тях

ще разсъждавам аз, когато ти

оставиш в мрак света ми да потъне.

Към тях на своите лъчи ти носиш

това, което може да създава

за мене в сътворяването сили.

ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за глава с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило. Той стои малко назад и отляво, по-високо от душата на Феликс Балде.)

Служителю, дела от твоя вид

нуждаят се от слънчевия период,

във който сме навлезли. Но сега

приема смътна светлина Земята.

Това е времето, когато могат

над себе си души от твоя вид

по най-добрия начин да работят.

На светлина от извора ми нека

зародишите на себичността

да засияят ярко. В сила мощна

на личността си ги събирай ти.

Те в земния живот за теб ще цъфнат –

душата ти ще търси цветовете,

на същността си тя ще се любува,

копнежите си радостно ще следва.

ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (с поглед, насочен към групата на гномите)

Изчезва светещото битие

в далечината и към дълбините

в мъгляви образи се носи то –

тъй иска тежест да си придаде.

ДУШАТА НА ХИЛАРИЙ (превърната в подобен на човешкия образ на стоманено синьосивите духове на стихиите; с по-малко наведена глава; с крайници, подобни на човешките)

Мъглата на желанията – тя е

на земната звезда отблясък, хвърлен

в духовните простори; в този свят

мисловно битие ти изтъкаваш

от вещество душевно за звездата:

за теб мъгляво, мимолетно дело.

За себе си това са същества,

които чувстват се душевно плътни.

Творят те на Земята с миров ум

в основа огнена, за форми жадна.

ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ

Да ме остави искам тежестта им,

защото тя създава съпротива

на порива във мене за летене.

АРИМАН

Добри са тези думи. Да ги схвана

желая и за мен да ги запазя

непокварени, тъй като не можеш

за тях сам да се грижиш по-нататък.

Но на Земята щеше да ги мразиш.

ДУШАТА НА ЩРАДЕР (образ, от който е видима само главата, жълтозелена аура с червени и оранжеви звезди, отдясно, отдалечена от Душата на Феликс Балде)

Слова, приемащи се в звук и ехо,

изглеждат смислени, ала изчезва

звукът, а радостта на битието.

обхваща ехото. В каква посока

желае да поеме то сега?

ДРУГАТА ФИЛИЯ (като копие на Луцифер, но липсва лъчезарящото свойство на долната и горната дреха. Вместо меч нещо като кама и вместо планета – червено кълбо, подобно на плод)

Оттегля се, копнеейки за тежест,

към мястото, където битие

сияейки изчезва и прониква

в мъгливи образи във дълбини.

Запазиш ли ума му в твойто царство,

аз силата в мъглата ще ти нося;

ти на Земята пак ще я откриеш.

ФИЛИЯ (ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в белезникаво, със синьовиолетови криле, нюанси, по-светли от тези, които

по-късно има Мария, и трите душевни образа близо до Душата на Щрадер)

За съществата от мъгла се грижа

заради тебе, за да не насочват

чрез знанието волята ти те.

Сега аз искам да я поверя

на мировата светлина, в която

създават топлина за същността ти.

АСТРИД (ангелоподобен образ, светловиолетова дреха със сини криле)

Блажено звездно битие излъчвам

към съществата, за да го сгъстяват

във форми; земното ти тяло те

ще заздравят, от знание далеч,

но близо до сърдечните стремежи.

ЛУНА (строен ангелоподобен образ, синьочервена дреха с оранжеви криле)

В сетивното ти тяло аз ще скривам

създавана от тях тежаща същност,

та мислещ да не я оформяш в зло

и буря да не будиш на Земята.

ДУШАТА НА ЩРАДЕР

Изрекоха те слънчеви слова,

които действат в моя кръгозор.

И многобройни форми сътворяват.

Покълва в мене подтикът, в единство,

във себе си да ги преобразя,

душевно силно и със смисъл пълни.

Ти, слънчева и царска сила, в мен

се пробуди, така че да успея

за съпротивата да те смекча.

Желанието ми я носи тук

от лунни сфери... Златна светлина

сияе вече, чувстваща се топло,

и се надига блясък от сребро

студен, като разпръсва мисли вред.

Избухвай, страстен порив на Меркурий,

избухвай още и обедини ми

разлъченото битие световно. – – – –

Усещам, че отново само част

представя се от образа ми, който

от мирова духовна мощ създавам.

(Ариман си отива.)

ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (тя се е появила при първите изречения на Щрадер, вижда се само нейната глава, която има синя аура, с червени и жълти звезди по нея)

Там, на далечния душевен бряг,

явява ми се един образ, който,

излъчващ милост, действащ благодатно,

живота ми не е докосвал още,

откакто се откъснах от Земята.

На мъдрост топъл блясък той излъчва

и проясняващата светлина

на битието ми дарява...

Успея ли да изтъка в единство

във мене образа, аз ще постигна

какво моята душа жадува.

Но не познавам силата, която

да може да направи този образ

наистина във сферата ми действен.

ЛУНА

Каквото два живота на Земята

ти дадоха, почувствай! В старо време

в преобразуване най-сериозно

за теб единият от тях протече.

От честолюбието помрачен,

ти изживя един живот по-късен.

Подхранвай настоящия живот

със силата на милостта, която

успя от първия да придобиеш.

На Юпитер тъй огнени души

във твоя кръгозор ще се разкрият.

Подсилен с мъдрост ти ще се почувстваш.

Тогава този образ, който ти

далеч все още виждаш на брега

на твоята душевна сфера,

ще може да се приближи към тебе.

ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ

Дали не съм се провинил към тази

подготвяща се за живот душа,

че като образ тя се отразява

напомнящо в душевната ми сфера?

АСТРИД

Така е, но не те зове тя още

да ѝ се отплатиш в живота следващ.

Желае образът да ти даде

мисловна сила, та като човек

да можеш да откриеш ти човека,

показващ образа на своя бъдещ

живот.

ДРУГАТА ФИЛИЯ

На образа е позволено

до теб по-близо да се приближи,

но не и да проникне в областта

на личното ти битие... Затуй

страстта му към живота ти задържай,

така че да намериш пак Земята,

преди той в същността ти да се влее.

ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ

Какво ще му дължа, предчувствам, щом

поискам да го приближа към мене,

но въпреки това аз бих могъл

свободен себе си да проявявам.

От областта на Филия сега

като мисловни образи аз мога

да съзерцавам силите, които

от близостта му трябва да извличам.

ФИЛИЯ

Когато освети те много скоро

Сатурн със многоцветна светлина,

използвай времето благоприятно.

Чрез силата си той ще посади

в обвивката на твоята душа

духовно трансформирания образ

на корени мисловни, чрез които

ще трябва смисълът да се разбули

на земното ти битие, когато

Сатурн отново ще те понесе.

ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ

Туй указание, което ти

ми даваш, трябва да ме води, щом

за мен Сатурн един ден засияе.

ЛУЦИФЕР

В душите искам още да събудя

духовния им поглед в светове,

чиято светлина им носи болка,

преди да могат слънчевото време

за земно битие да изоставят

със нови сили. Болката във тях

съмнението трябва да събуди.

Желая аз сега да призова

душевни сфери, за които те

все още нямат мощ да ги съзират.

(Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността. Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина. Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха. Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)

ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ

Потискате ми мировата област

със земно утежнени гъсти сфери.

Ако себесъзнанието още

засилите, във вас не ще сияе

и слънчевото мое същество

в това духовно битие.

МАРИЯ

За вас

той беше чужд, когато за последно

е трябвало да облечете дреха

от земно вещество. Но още носи

във вашата обвивка на душата

плод силата на слънчевото слово,

което той подхранваше у вас

в прастари земни времена с добро.

Почувствайте най-вътрешния подтик,

ще преживеете тъй близостта му.

ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ

Звучат слова от чужди светове,

но тяхното звучене не поражда

сияйно битие, така че те

за мен не са действителни напълно.

ДУШАТА НА ЩРАДЕР

Едно сияйно същество е дейно

там, на брега духовен, но за мен

остава то напълно мълчаливо,

макар и да се мъча да проникна

във смисъла на светещите сили.

ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ (образ на покаяница, жълтооранжева дреха със сребърен колан, тя се явява съвсем близо до Мария.)

Души, които Луцифер извика,

звука на думите ви чувам аз,

но само слънчевото слово свети

за мене; неговата свръхсияйност

убива гласовете ви сега.

Съзира звездната ви светлина

там другият, но не познава той

писмото на звездите.

ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ

Тези думи –

писмото на звездите – будят мисли

и носят ги върху вълни душевни –

на същността ми във далечно време

величествено се откриха те. – – – –

Те светят... но в развоя чезнат вече.

Забравата простира тъмни сенки.

ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария)

Души, които тук сте по повеля

на Луцифер до другите души,

сега сте в моя власт на това място.

Душите, търсени от вас, ви търсят.

Не трябва те в това световно време

да ви докосват в сферите си с мисъл.

Не влизайте във областта им вие!

Но сторите ли го, така вреда

на себе си и тях ще причините...

На звездната сияйна светлина

мощта ще трябва аз да ви отнема

и в други области да ви прогоня

далеч от тях за дълги времена.

(Завесата пада бавно.)