| Алтернативен линк |
ТРЕТА КАРТИНА
Пейзажната сценична картина като във Втора картина. Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна. Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на разговора, който са водили преди, разхождайки се. За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят.
БЕЛИКОЗИЙ
Щом твърдата глава не се прекланя,
как може да успее туй, което
желае Готгетрой да посвети
на цялото човечество с любов?
РОМАНИЙ
Причините, които е изтъкнал
съдружникът на нашия приятел
относно възражението, имат
не само тежест за онези хора,
които мнението си формират
според изискването на живота.
В съгласие не са ли също те
с това, което мистите приемат?
БЕЛИКОЗИЙ
Не е залегнало в кръга духовен
с установените си строго цели.
И учениците на Бенедикт
в мистичната ни работа ни следват.
Хиларий иска да даде възможност
в сетивното те да реализират
изследванията си във духа.
Съдбовните премъдри същества
обединиха ги във храма с нас.
А нашият приятел само следва
туй указание, на нас във храма
като повеля на духа разкрито.
РОМАНИЙ
Но сигурни ли сте, че безпогрешно
духовната повеля сте разбрали?
Защото мнението съществува,
че Бенедикт самият, както също
и учениците, които той
по своя начин към духа повежда,
би трябвало все още да останат
във храма само, а не да поемат
суровия път на живота външен,
по който ги повежда Готгетрой...
Духовното видение при него
тъй лесно се превръща в блян душевен.
БЕЛИКОЗИЙ
От вас не се надявах да го чуя.
Напълно е възможно тъй да става
с управителя на Хиларий, който
единствено от книги придобива
познание със маловажна стойност.
Но ваше задължение е знаци,
по пътя ни мистичен проявени,
да разпознавате. В душите наши
говори ясно начинът, по който
напредналите верни ученици
на Бенедикт към нас се доближиха.
Със нас сега са те обединени,
да следваме и ние туй, което
чрез ясновидството им се разкрива.
ТОРКВАЦИЙ
Друг знак разкрива, че не се излива
благословия на духовни сили
във делото, което в храма беше
предложено на нашите души.
От Бенедикт Капезий отдели се
и учениците му той остави.
Понеже пълната душевна будност,
която търси в него Бенедикт,
все още в себе си не е постигнал,
простира сенки над сигурността му
на техния учител.
БЕЛИКОЗИЙ
Тъй далеч съм
от ясновидството, но често чувствам
как някои събития отключват
предчувстващо познание в душата.
За първи път щом аз видях в кръга ни
Капезий, мисълта ми се натрапи,
че едновременно далеч и близо
поставила го е от нас съдбата.
РОМАНИЙ
В това предчувствие аз ви разбирам.
Ала аз не усещах в онзи миг
друг някой от приятелите нови
тъй свързан да е с мене, както Щрадер,
чрез сила на съдбата. И за мен е
предчувствието само знакът, който
душата ми насочва тъй, че тя
единствено разбиране да търси.
А ако аз към дейност се насоча,
изтривам от съзнанието първо
предчувствието, даващо мощта
на мисленето ми. Това предписват
на мистиката правилата строги.
Със Бенедиктовите ученици
се чувствам свързан в сферите духовни.
Но щом е нужно пътя да намеря
обратно към живота на Земята
от този вътрешен мистичен кръг,
аз смея да го сторя само с Щрадер.
(Ариман се явява отдясно на фона на местността и изчезва вляво, без да бъде забелязан.)
ТОРКВАЦИЙ
Но верният съдружник в дейността
на Готгетрой във Щрадер не съзира
човека, който може да работи
във външния живот. Ако оставя
да ми говори вътрешният глас,
откривам, че напълно му е чуждо
мистично настроение в душата.
Това, което външни знаци могат
да му покажат и което може
умът му за духа да разбере,
събужда в него подтик да изследва,
но изживяването на духа
напълно липсва му. Защо тогава
духовното му творчество е нужно
в действителност да бъде нещо друго
освен мистичен, съновиден блян?
РОМАНИЙ
Все още по духовната пътека
на своите приятели не е
достатъчно напреднал да се свърже
с душевните си врагове, които
опасни са за някои мистици,
ако в сетивния живот го следват.
БЕЛИКОЗИЙ
Щом мислите, че е свободен той
от тези врагове, тогава нищо
не ще ви пречи да го подкрепите,
така че най-накрая да успее
да се изпълни туй велико дело,
което Готгетрой така горещо
желае да осъществи чрез него.
Ако сега съдружникът му чуе
как възхвалявате мъжа, когото
самият той по-малко оценява,
разбирането си ще промени.
Единствен вие бихте го склонили
за делото, защото знае той,
че винаги постигате успех
във предприетото от вас в живота
след правилно обмисляне.
РОМАНИЙ
Ако
приемете, обични Готгетрой,
до вас тук Щрадер, а на Бенедикт
останалите ученици строго
от делото си надалеч държите,
сам няма да останете... Тогава
ще ви предложа аз не само туй,
което Беликозий като помощ
от мене иска, а желая също
да служа на добрия план на Щрадер
със всичкото, което притежавам.
ХИЛАРИЙ
Как можете да мислите, че Щрадер
от учениците на Бенедикт
ще се откъсне и ще следва сам,
без тях духовните си висши цели.
За него другите са също близки.
РОМАНИЙ
Човешки близки са му те, така е.
Духовно свързана с тях да се мисли
могла би във душата му частта,
потънала в духовен сън все още.
Но струва ми се, че ще може скоро
за будния живот тя да узрее.
(Четиримата излизат отляво. Отдясно идват Капезий, Щрадер, Феликс Балде и Госпожа Балде, спирайки се в разговор, тъй като следващото съдържание е важно за тях.)
КАПЕЗИЙ
Да следвам по душевните пътеки
духа, това сега аз мога само.
Ако поискам да се натоваря
със външни действия, за да внеса
духовното в сетивния живот,
причината ще трябва аз да схвана
за битието в тези светове,
чиято същност в мене досега
не е добила пълната реалност.
От мировото битие аз мога
развилото се в мен да виждам само.
Как мога да творя за други хора,
щом в творчеството си на мен самия
единствено се наслаждавам аз?
ЩРАДЕР
Твърдите, ако правилно разбирам,
че само собствената същност може
във всяка дейност да се отпечата,
така че собственото битие
на външната сетивност се предава?
КАПЕЗИЙ
Така е, щом с душевния си свят
на непозната същност се натъквам.
Че мога да проникна в друга същност,
аз трябваше да разбера със болка,
когато буден бях за кратко време.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Сега говорите неща, които
не бях аз чувал досега от вас.
Но никога не съм могъл до днес
така напълно аз да ви разбирам,
понеже казвате го вие сам.
Сега от думите ви прозвучава
мистично настроение – каквото
години дълги сериозно търсих, –
единствено способно да долавя
онази светлина, в която може
духът в човека във духа всемирен
самия себе си да изживее
съзнателно чрез виждането ясно.
КАПЕЗИЙ
Как близък станахте ми, осъзнах,
и затова при вас дойдох, избягал
от пориви, заплашвали ме често
света ми вътрешен да умъртвят.
ЩРАДЕР
Понятно често съм намирал аз,
каквото казвате сега... Тогава
за мъдрост го приемах... но сега
ни дума от речта ви не разбирам.
Капезий, Феликс... двамата прикриват
неясен смисъл в ясните си думи... – – – –
Не изживявам ли как ваште думи
единствено са дрехата на сили,
на сили на душата, чрез които
прогонван съм от вас във светове,
тъй чужди на духовния ви вид?
Да търся тези светове не искам,
понеже във душата си дълбоко
обичам тези ваши светове.
Приел бих лесно тази съпротива,
заплашваща творбите ми отвън.
Дори ако куражът ми сега
във тази съпротива се разбие,
ще се държа, ала не мога аз
от световете ви да се лиша.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Духовни светове не се откриват,
когато търсейки ги, пожелае
за себе си човек да ги разкрие.
Аз бях чрез вас ощастливен, когато
говорехте за своя механизъм...
как прояснение ви е дарило
каквото търсейки, но не чрез разум,
да извоювате сте пожелали.
Тогава сте били тъй близо вие
до настроението на мистика. – – – –
Към нищо да не се стремиш, да бъдеш
спокоен, но с очакване в душата...
мистичната нагласа е това.
И който я събуди, той пренася
в света на светлината същността си.
Но не понасят външните дела
нагласа като тази. Когато
ги търсите чрез мистика, живота
убивате в мистичната заблуда.
ЩРАДЕР
Нуждая се от вас... ала не мога
да ви открия... Не цените
живота, който ни обединява.
Как хората за мирови дела
откриват се, щом никога мистикът
живота си себичен не оставя?
ФЕЛИКС БАЛДЕ
В света, във който толкова сте деен,
не ще успеете да пренесете
на ясновидството живота нежен,
без то самото да се разтопи,
когато ви приема този свят.
В смирение, почитайки духа,
оставяйки в сърцето да почива
духовното си ясновидство: тъй
в света на действието встъпват мисти.
КАПЕЗИЙ
Ако желаят те по начин друг
да влязат в него, той ще им покаже
как пълната илюзия въздейства,
но не и същността на мъдростта.
В душата на един човек прогледнах.
Аз знаех, виждането бе реално.
Но само грешките видях в душата.
Това се случи с мен, понеже аз
духовния си поглед оскверних
с желанието си за външна дейност.
ЩРАДЕР
Капезий тъй говори и далече
по пътя на духа ме изпреварва.
Духовно ясновидство в мен се ражда,
щом посвети се моята душа
на мисли и в надежда оживява,
че може за духа да изгради
сияеща и топла светлина
от ширини безкрайни на духа
и чрез сетивната човешка дейност
родина нова на Земята търси... – – – –
Но на заблудата не съм ли син...
не ваш, духовни, мъдри светове?...
(Щрадер се отвръща само за момент от своите събеседници; сега получава следното духовно видение: явяват се Бенедикт, Мария, Ариман като негова мисъл-форма, но в действително духовно общуване; първо Бенедикт с Ариман, след това Мария.)
БЕНЕДИКТ
В духовните прамъдри светове
предчувстваш помощ за онази мъка,
пораждана от многото въпроси
за твоята пратайна на душата,
за мисленето земно непосилна.
А отговора ще получиш ти,
тъй както широтите на духа
от дълбините на душата твоят
да го разкрият искат чрез гласа ми.
Но научи се да разбираш ти
каквото предполагаш, че познаваш
и често осмеляваш се да казваш,
но въпреки това сънуваш само.
Дари съня си със живота, който
(Явява се Ариман.)
от сферите духовни ти поднасям.
Но в сънно битие преобрази
това, което можеш да получиш
чрез мисленето от сетивността.
Капезий, но и Феликс те задържат
далеч от светлината на духа,
която те съзират; тъмна пропаст
поставят между себе си и теб.
Не се оплаквай, че ти я подготвят,
а взри се в бездната си ти!
АРИМАН
Стори го!
Ти ще съзреш каквото най-достойно
изглежда за човешкия ти дух
в далечния развой на световете.
За тебе би било добре, ако
покажат ти го други духове
в душевния ти смътен сън; но в будност
сега посочва ти го Бенедикт
и тъй ти отговора умъртвяваш
във съзерцанието си: стори го.
ЩРАДЕР
Да го направя искам, ала как?...
Неясни образи! Те се променят...
Един друг се повличат те... Борба...
Един връз друг фантоми подивели
връхлитат... и разруха мрак поражда...
От мрака други призраци прииждат,
обгърнати от етерния блясък,
във червеникаво трептящ... Тъй ясно
една от формите се откроява.
При мене идва... бездната я праща.
(Мария излиза от бездната.)
МАРИЯ
Съзираш демони... Ти концентрирай
мощта си: те пред тебе се явяват
каквито във действителност не са.
Ако успееш да ги задържиш,
додето пред душата ти започне
да свети тяхната фантомна същност,
пред теб ще се покажат те такива,
каквито са в световния развой.
Но ясновиждането ти угасва,
преди да са започнали да светят.
Със светлината си ги озари.
Къде е светлината ти, кажи?
Излъчваш мрак... Познай ти своя мрак.
Около теб създаваш в светлината
объркващ мрак. Ти чувстваш го, когато
чрез себе си самия го създаваш.
Но сътвореното от теб не чувстваш.
Стремежа си за творчество желаеш
да го забравиш, но без да разбираш,
че той безспир царува в същността ти,
понеже се страхуваш да излъчиш
от себе си ти светлината своя.
Единствено на себе си желаеш
във нея да се наслаждаваш ти.
Ти търсиш се... и търсиш във забрава.
Сънуващ в себе си се потопяваш.
АРИМАН
Да, чуй я. Може да ти разреши
загадки, но с решението нейно
не би могъл да си помогнеш никак.
Дарява ти тя мъдрост, чрез която
към глупост можеш ти да се насочиш.
За тебе тази мъдрост би била
добра във други времена, когато
духовен ясен ден за теб ще светне.
Така Мария в бляна ти говори,
решението чрез съвет убива.
Да, чуй я.
ЩРАДЕР
Но що значат тези думи,
Мария, откъде се раждат те?
От светлината ми?... Или звучат
от тъмнината ми? О, Бенедикт,
кажи ми, кой издигна се пред мен
от бездната, така да ме съветва?
БЕНЕДИКТ
При бездната ти те потърси тя.
Така потърсват духовете хора
и пазят ги от същества, които
фантоми образуват във душите
и с мрак царуването на духа
забулват, за да се почувстват само
във мрежата на личния живот.
Нататък още гледай в тази бездна.
ЩРАДЕР
Какво живее още в тази бездна?
БЕНЕДИКТ
Ти сенките съгледай, вдясно, синьо-
червените, привличат Феликс те;
и другите отляво погледни:
червено в жълто, избледняват те –
и се промъкват към Капезий, който
със Феликс заедно мощта им чувстват...
Те в самота създават светлината,
която да парализира сенки,
желаещи душите да примамват.
АРИМАН
Той би направил по-добре, ако
поиска сенките ти да посочи.
Ала едва ли може да го стори.
Добрата воля има, но не може
да разбере къде да ги потърси.
Зад тебе те стоят в опасна близост,
но ги закриваш от самия него.
ЩРАДЕР
Сега при бездната аз чувам думи,
които считах глупави, когато
съветникът на Готгетрой ги каза!
МАРИЯ
Оръжията си калява Феликс,
оръжия, които му премахват
опасностите, но са нужни други
за този, който трябва да върви
по твоите пътеки на душата.
Каквото като меч Капезий ползва,
с душевни врагове борба повел,
за Щрадер се превръща в меч от сянка,
ако поиска да започне с него
духовна битка, от съдбовна мощ
определена за души, които
духовна същност, зряла за дела,
ще пресъздават в дейностите земни.
Оръжията им не можеш ти
за себе си да ползваш, ала трябва
да ги познаеш, за да можеш после
да изковеш оръжие разумно
за себе си от вещество душевно.
(Образите на Бенедикт, Ариман и Мария изчезват, тоест външно погледнато, Щрадер се връща от своето духовно видение, оглежда се към Капезий, Феликс Балде и Госпожа Балде; те отново пристъпват към него, той е седнал на един скален стол.)
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Духът не ви ли току-що отвлече
от нас съвсем далече, скъпи Щрадер?
Тъй стори ми се.
(Той спира за малко, очаквайки Щрадер да му каже нещо, но понеже той мълчи, продължава.)
От кръга ни аз
не исках злонамерено по други
житейски пътища да ви насоча.
Да ви попреча исках само, пак
да следвате илюзии, които
отново в бъдеще ще ви объркват.
Каквото дух в духа съзира, трябва
духовно само да се възприема
и да се изживява от душите.
И колко глупаво ще е, ако
Фелиция поиска да покаже
танцуващи на куклената сцена
от приказките чудни същества,
които изживява тя душевно,
които трябва да се изживяват
по този начин само във душата.
Магията тогава ще изчезне.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Наистина достатъчно мълчах.
Ще заговоря аз, щом със мистичност
дори и приказните духове
ще правите щастливи. Те за вас
погрижиха се във момент, когато
изчерпвахте си силата, а после
желаехте изкуствено отново
със мистиката да я укрепите.
На мистиката почит аз отдавам,
но по-добре е тя да си остава
далеч от приказните мои царства.
КАПЕЗИЙ
Не са ли приказките ви, отпърво
посочили ми пътя към духа?
Това, което като духове
на въздуха и на водата често
извиквахте пред моята душа,
предвестник беше на света, във който
сега мистично искам да проникна.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Да, но откакто идвате в дома ни
със новите си възгледи мистични,
по-рядко питате какво желаят
красивите магични същества.
Обръщате внимание по-често
на тези, с лик достоен, сериозен,
а другите, изпълнени със радост
и весело танцуващи, за вас са
наистина мистично неприятни.
КАПЕЗИЙ
Фелиция, не се съмнявам аз,
че също тъй и истинският смисъл
на тези чудни същества по-късно
ще може да ми се разкрие. Те
желаят сериозност да разкрият
във ведра маска. Ала засега
не стига силата ми тъй далеч.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Ти знаеш колко аз обичам тези
на теб разкриващи се същества.
Но механично в кукли въплътени,
противно ми е да си ги представя.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Не съм ти ги показвала така.
Ти твърде си високо за това.
Но се зарадвах аз, щом чух за плана
на Щрадер и когато също чух, че
Томасий се стреми да ни представи
духа в материята тук нагледно.
Видях как приказните ми герои
в духа танцуват, радостни, щастливи,
в безбройни куклени игри красиво.
Оставих ги, щастлива в мисълта си,
към детски стаи пътя си да търсят.
(Завеса.)
