ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ

Душевни и духовни процеси

в сценични картини

*

 ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ

Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.

В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ се явяват следните действащи лица и същества:

I. НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНИЯ ЕЛЕМЕНТ:

1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки. (Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.

2. Хиларий Готгетрой, познавач на традиционния духовен живот, свързан с личните му духовни преживявания. (Същата индивидуалност е представена в предходните душевни картини „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Велик Майстор на Мистичен съюз.)

3. Управител на кантората на Хиларий Готгетрой

4. Секретар на Хиларий Готгетрой (Същата личност, която се явява в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ като Фридрих Гайст.)

ІІ. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:

1. Магнус Беликозий. (В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ наречен Герман. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ и в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ Наставник на Мистичен съюз.)

2. Алберт Торкваций. (Наречен Теодосий в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ същата индивидуалност се явява като Първи церемониалмайстор на показания там Мистичен съюз.)

3. Професор Капезий. (В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Първи наставник.)

4. Феликс Балде. (В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ като носител на положителна природна мистика; в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ той е носител на субективната мистика. Индивидуалността на Феликс Балде се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Йозеф Кюне“.)

ІІІ. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ:

1. Романий. (Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ за него е употребено името, което той има във външния свят. Той се явява с това име, защото

следващите събития имат маловажно значение за неговия вътрешен живот. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Втори церемониалмайстор на средновековния Мистичен съюз.)

2. Доктор Щрадер. (Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Евреинът Симон“).

3. Болногледачката на Щрадер. (Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс. В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)

4. Госпожа Балде. (Нейната индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Госпожа Кюне.)

ІV. НОСИТЕЛИ НА ДУШЕВНИЯ ЕЛЕМЕНТ:

1. Мария. (Нейната индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Монах.)

2. Йохан Томасий. (Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Томас“.)

3. Жената на Хиларий Готгетрой

V. СЪЩЕСТВА ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ:

1. Луцифер

2. Ариман

3. Гноми

4. Силфи

VІ. СЪЩЕСТВА НА ЧОВЕШКИЯ ДУШЕВЕН ЕЛЕМЕНТ:

1. Филия, 2. Астрид, 3. Луна (духовните същества, опосредстващи връзката на човешките душевни сили с космоса)

4. Другата Филия, носителка на елемента на любовта в света, на който принадлежи духовната личност.

5. Душата на Теодора. (В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на Томас, който представлява индивидуалността на Йохан Томасий.)

6. Пазачът на прага

7. Двойникът на Йохан Томасий

8. Духът на младостта на Йохан Томасий

9. Душата на Фердинанд Райнеке при Ариман: дванадесета картина (Явява се като „Фердинанд Райнеке“ само в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.)

VІІ. ЛИЧНОСТИТЕ НА

Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер. В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.

VІІІ. ИНДИВИДУАЛНОСТИТЕ НА

Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало. По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини. Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение. Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“. Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си. При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят никаква роля. Те биха действали тук само смущаващо. Изобразената духовна действителност застава пред душата със същата неизбежност, както нещата от физическото възприятие. При това е естествено образите на духовните възприятия да бъдат отнасяни от здравото духовно виждане към техните същества и събития по по-друг начин, отколкото възприятията на физическия свят към съответните същества и събития. От друга страна обаче, трябва да кажа, че начинът, по който духовните събития застават пред възприемащата душа, същевременно съдържа диспозицията и композицията на такава драма. Също така трябва да се спомене, че музикалният принос за представленията на четирите драми е написан от Адолф Аренсон.

Мюнхен, август 1913 г.

Рудолф Щайнер