| Алтернативен линк |
ОСМА КАРТИНА
Царството на Ариман. Тъмно урвесто пространство, обградено от планини, които представляват струпвания от черни каменни маси във фантастични форми и навсякъде показват скелети, които сякаш изкристализират от планинската маса, но са бели. Ариман е застанал на един склон. Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно Томасий и Мария, Пазачът и накрая Двойникът на Томасий.
ФРИДРИХ ТРАУТМАН
Аз често съм пристъпвал в това царство,
но колко ужасяващо е то,
макар че указания тук често
добиваме за някои успехи,
които са за целите ни важни.
ХИЛАРИЙ
Смърт семето е нужно да познае,
преди животът да се възроди.
Тук трябва да ми се открие всичко,
изчерпано във земния живот.
То се променя в ново битие.
И ако нашият Съюз желае
да посади зародиши, които
в дела човешки после да узреят,
тогава той ще трябва семената
от царството на мъртвите да вземе.
ФРИДРИХ ТРАУТМАН
Зловещ е тукашният господар.
Ако не бе написано буквално
във нашите писания, които
съкровища най-ценни са на храма,
че е добро туй същество, което
тук срещаме, тогава често щяхме
за зло да го приемаме напълно.
ХИЛАРИЙ
Не само те – духовният ми поглед
ми казва също, че добро създава.
АРИМАН (с преправен глас)
Аз знам защо сте тук сега отново.
Желаете да разберете как
да водите човешката душа,
на прага ви стояла доста често.
Понеже смятате, че е загубен
Томасий, Щрадер подходящ изглежда
да служи на Мистичния съюз.
Каквото от естествените сили
спечели за човешкия напредък,
благодарение на мене стана.
Защото заповядвам тук, където
полезните в механиката сили
от извори на творчество мощ черпят.
Така към царството ми също трябва
да се насочи туй, което още
той за човечеството ще направи.
Но искам този път да се погрижа
за онова, което ще се случи
с мъжа, защото само вие бихте
могли при загубата на Томасий
с делата си да ми го доведете.
Щом искате да служите сега
на силите в духа, ще трябва първо
да придобиете това, което
все още липсва ви във този случай.
(Ариман става невидим.)
ФРИДРИХ ТРАУТМАН (след пауза, потънал в мисли)
Велики Майсторе, гнети ме грижа.
Отдавна се стремя да я прогоня,
защото ме заставят правилата,
от нашия Съюз предначертани.
Но много от това, което сочи
животът на Съюза, прави тежка
душевната борба, която водя.
Аз исках своя мрак да подчиня
на светлината на духа, която
чрез свои сили бихте дали вие.
Ала когато трябваше аз често
да изживявам, че сте се отдал
на заблуждение и туй, което
изричате, във хода на нещата
като ужасна грешка се оказа,
почувствах се тъй, сякаш тежък камък
със болка ми притискаше сърцето.
И този път са думите ви грешка.
Повярвахте, че бихте тука чули
единствено добро от този дух.
ХИЛАРИЙ
Незнайни са световните пътеки.
Ще чакаме, мой скъпи братко, тук,
додето пожелае да покаже
духът посоката, която трябва
на работата ни да подобава.
(Хиларий и Траутман излизат.)
АРИМАН (който се явява отново)
Съзират ме, ала не ме познават.
Защото ако знаеха кой тук
е господар, не биха те дошли.
Душата, за която чуха те,
научат ли, че ме е посетила,
на вечни мъки ще я обрекат.
(Влизат действащите лица, които в началото на действието се бяха събрали в преддверието на Мистичния съюз, но се забелязва, че те пристъпват в царството на Ариман само сляпо. Това, което казват, са думи, наистина живеещи в душите им, но за които не знаят нищо. Докато спят, те изживяват несъзнателни сънища, които се чуват в царството на Ариман. Но Щрадер, който също идва, е полусъзнателен за това, което изживява, така че по-късно може да си спомни за него.)
ЩРАДЕР
От Бенедикт показаните знаци
да изживея себе си във мисли
ме водят в царството на мъртъвците?
Надявах се, издигнат към духа,
във светли висини на мъдростта
да мога истина аз да открия!
АРИМАН
За дълго ще ти стигне туй, което
тук можеш като мъдрост да добиеш,
щом правилно държиш се в тази област.
ЩРАДЕР
Пред кой дух моята душа стои?
АРИМАН
Познай го, щом по-късно ти си спомниш
какво успял си тук да преживееш.
ЩРАДЕР
Ала защо откривам тези хора
във тъмното ти царство?
АРИМАН
Те са само
като души тук. И не знаят нищо
за себе си, понеже във дома си
потънали са те във сън дълбок.
Но тук напълно ясно се открива
какво живее в техните души,
какво полусъзнателно узнават,
когато през деня са вече будни.
Не чуват туй, което си говорим.
ЛУИЗЕ ФЮРХТЕГОТ
Не трябва сляпо да е убедена
душата, че във горда сила може
към светли висини да се издигне
и собствената същност да разгърне.
Признавам само туй, което зная.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Ала не знаеш колко сляпо ти
навлизаш в мрака с гордата си сила.
Ще служи тя на делото, което
чрез силата ми, Щрадер, си постигнал.
Да вярва не е нужно на духа,
на нейната високомерност който
не подобава, както туй е видно.
ФРИДРИХ ГАЙСТ
Наистина мистичните пътеки
са толкова примамливи. Аз трябва
за в бъдеще старателен да бъда,
да се отдам докрай на мъдростта,
извираща от храмовото слово.
МИХАЕЛ ЕДЕЛМАН
Душевните ми истинни импулси
към светлината на духа ме водят.
А пък учението благородно,
сияещо в човешкия живот,
най-верен ученик в мен ще открие.
ГЕОРГ ВАРМУНД
Дълбоко бях затрогнат от това,
което от духовните богатства
на мистиката ми се предостави.
Да продължа по този път желая.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Добре говорят, но такъв стремеж
в най-горния душевен пласт е само.
Така ще мога да използвам дълго
каквото несъзнателно те крият
като съкровища във дълбините.
Те струват ми се годни за целта,
която делото на Щрадер иска
на хората във земния живот
по горд и бляскав начин да разкрие.
МАРИЯ ТРОЙФЕЛС
От себе си ще носи на душата
духовен плод житейският здрав разум,
когато хората обединят
благоговението пред всемира
със ясен поглед във реалността.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Тя в сън говори за реалността.
Щом будна е, бълнува по-добре.
Тя лошо ще ми служи, както трябва –
навярно в следващия си живот.
Тя окултист ще стане и от нея
за своите животи много хора
до земното начало ще узнават.
Но трудно верността ще оцени.
В предишния живот за нея Щрадер
бе лош, ала сега го възхвалява.
Променя се това и във властта
на Луцифер тя скоро ще попадне.
ФРАНЦИСКА ДЕМУТ
На мистиката царството след време
човека като цялост ще оформи,
щом чувствата за мислите се грижат,
а чувствата от мислите се водят.
КАТАРИНА РАТЗАМ
Стремят се хората към светлината.
Понякога го правят много странно.
Отпърво я загасят и се чудят,
че никъде не я откриват в мрака.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Това пък са души, които чувстват
говоренето като задоволство,
но здравина в основата им липсва.
За мен остават недостъпни те,
ала след време ще направят нещо,
което полза ще ми донесе.
Каквито са, не ще останат дълго.
БЕРНХАРД РЕДЛИХ
Щом предпазливост липсва във стремежа
към знание, фантазията носи
на хората въздушни кули само
за разрешаването на загадки,
но строго мислене я превъзмогва.
ХЕРМИНЕ ХАУЗЕР
Да се променят следва постоянно
нещата от света, щом в цялост трябва
да се разгърне всяко битие.
На този, който би си пожелал
да се запази всичко, липсва сила
да проумее земния живот.
КАСПАР ЩЮРМЕР
Животът във фантазии показва,
че липсват на душата тези сили,
които да я укрепят така, че
да служи правилно на други хора.
МАРИ КЮНЕ
Душа, която иска да линее,
по външни сили себе си оформя.
А мислещият правилно желае
такава личност само да развива,
каквато крие се във същността му.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Човешко е това, което крият.
Със сигурност не може да се знае
какво душите още ще постигнат.
За Луцифер са те предназначени.
Да ги накара може той да вярват,
че собствена душевна мощ разгръщат.
Така не са загубени за него.
ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
Желаещият правилно да схване
световните загадки, да почака,
додето разум, ум и верен усет
навлязат във живота му сами.
А който правилно във битието
да се открие иска, да научи
какво му носи радост, както полза.
Стремеж към много мъдрост, висши цели
на слабите души да им се дава –
това до нищо води на Земята.
АРИМАН (само Щрадер може да го чува)
Избраният за философ ще бъде
и в следващия си живот такъв.
Със него само сметки ще уреждам.
От тези тук дванадесет човека
единствено седмина са ми нужни.
Понякога аз хората изследвам –
какви са и какво да правят могат.
Избирайки дванадесет отпърво,
не се нуждая повече да търся.
Защото тъй тринайстия достигам,
а той на първия прилича много.
Щом дванадесетте човека аз
успея в областта си да примамя
чрез същността на техните души,
ще трябва други също да ги следват.
(На себе си. Затваря ушите на Щрадер, за да не чува.)
От туй на мен не се удаде нищо,
Земята не успях да завладея.
През вечността ще се стремя, додето
постигна – може би – победа аз.
Каквото неизгубено е още,
това би трябвало да се използва.
(Щрадер може да чува следващите думи.)
Аз не говоря хубави слова,
на хората не ща да се харесвам.
Възторг желаещият да спечели
чрез благи думи, трябва за целта си
към други светове да се отправи.
Но който в истина и с разум вижда
чрез мен тук случващите се неща,
съзира, имам сила, без която
със сигурност човешките деца
ще се изгубят в земния живот.
Дори божествените светове
наистина от мене имат нужда,
защото ми отмъкват те душите,
едва когато деен бил съм в тях.
Ако противниците ми успеят
към вяра да подмамят всички хора,
така че битието ми в света
да е ненужно, в блянове изпадат
души за висши светове, но тъй
мощта на земния развой пресъхва.
ЩРАДЕР
Душа, която следва те, в мен виждаш,
която силите си би ти дала.
И туй, което тук видях, то сякаш
показва, че недостигът на разум
в твой враг човека може да превърне.
А истината е: слова прекрасни
не са ти нужни и на теб ти стига
почти подигравателно съдбата
на тези хора да предначертаваш. – – – –
Че ми се струва, трябва да призная,
добро това, което искаш ти
да даваш на човешките души.
Чрез теб по-силни могат те да станат
в доброто, както също и във злото,
щом следвали са го по-рано вече.
Би трябвало спокойно да приемат
насмешката ти хората, ако
тъй по-добре се биха опознали. – – – –
Каквото от душата ми излиза,
са думи, можещи да ме сразят,
приема ли ги верни на Земята. – – – –
Ти трябва тъй да мислиш и не мога
за нищо друго да приема аз
освен за вярно туй, което каза.
Но само тук е истина това,
заблуда става на Земята то,
ако се прояви, тъй както тук.
С човешкото си мислене не мога
да продължавам тук... приключвам вече...
Звучи във грубите ти думи болка
от теб, те също болка са у мен. – – – –
Да жаля само мога, щом те гледам.
(Бързо си тръгва. Явяват се Мария и Томасий, двамата в нормално съзнание, така че могат да чуват всичко, което се случва, и да говорят съзнателно.)
ТОМАСИЙ
Мария, ужас носи се навред.
Във същността ми се сгъстява той.
Къде да търся мощ за съпротива?
МАРИЯ
Излъчва мощ светият ми обет.
И твоята душа да изтърпи
ще може натиска, когато ти
целебното въздействие почувстваш.
АРИМАН (на себе си)
На мен са пратени от Бенедикт.
Да ме познаят, ги доведе той,
когато в царството ми ме почувстват.
(Продължава да говори така, че Томасий и Мария да могат да го чуват.)
Томасий, трябваше така Пазачът
във царството ми да те поведе,
че да посрещнеш тази светлина,
която търсиш в същността си ти.
Аз мога истина да ти предложа,
но в болките, които изживявам
от хиляди години аз, понеже
тук истината лесно ме открива:
но трябва да се отдели от радост,
преди през портите ми да премине.
ТОМАСИЙ
Ще видя аз безрадостно душата,
която тъй жадувам да погледна.
АРИМАН
Желанието щастие дарява,
когато би могло да се изпълни
с душевна топлина, но тук замръзват
желанията и във студ живеят.
МАРИЯ
и в пусти вечно ледени полета,
където му убягва светлината,
която духовете сътворяват,
щом жизнените сили на човека
парализира тъмнина. Томасий,
почувствай своята душевна мощ.
(На прага се явява Пазачът.)
АРИМАН
Пазачът трябва да ти донесе
онази светлина, която ти
жадуваш в този миг така горещо.
ТОМАСИЙ
Ще мога Теодора аз да видя!
ПАЗАЧЪТ
Разкри ти се на моя праг душата
в обвивката си, във която тя
преди години беше на Земята.
Разпали тя най-силната любов,
която се спотайваше у теб,
във твоите душевни глъбини.
Когато вън от това царство беше
и искаше за достъп да ме молиш,
яви ти се във образ тя, но само
заблудата присъства в този образ,
жадуван от желание горещо.
Ала сега ще трябва да успееш
във истината да съзреш душата,
която във предишния живот
бе в стареца, когото ти видя.
ТОМАСИЙ
Отново аз го виждам, в дълга дреха,
със сериозен благороден лик.
Душа, живяла в това земно тяло,
от мен защо се криеше тъй дълго?
Би трябвало да бъде Теодора.
От образния и прикрит живот
реалността се сътворява... Тео...
Самият аз...
(При произнасянето на „Тео“ се явява Двойникът.)
ДВОЙНИКЪТ (Приближава се много близо до Томасий.)
Познай ме и във мене ти се виж.
МАРИЯ
И ще те следвам в мирови основи,
в които чувстване на боговете
душите извоюват чрез победи,
които носят сигурна разруха,
но от разрухата безстрашно те
отново извоюват битие.
(Гръмотевичен тътен и настъпващ мрак. Завеса.)
