| Алтернативен линк |
ШЕСТА КАРТИНА
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността. Цялата сцена е оживена от природни процеси и понякога става бурна. Когато завесата се вдига, Капезий и Мария са на сцената. После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли. Накрая Душата на Госпожа Балде.
БЕНЕДИКТ (все още невидим, но гласът му се чува)
Световни мисли в мисленето ти живеят.
КАПЕЗИЙ
На Бенедикт гласът е туй, а тук
духовно думите му прозвучават.
Това са същите слова, които
записани са в книгата житейска
за неговите верни ученици.
Те трудно могат да се разгадаят
и изживеят от души човешки.
Къде в духовната страна звучат
изпитващи душите земни думи?
МАРИЯ
В духа ти пребиваваш вече дълго
по начин, който много ти разкрива,
а още не познаваш тази област?
КАПЕЗИЙ
Каквото в същността си тук живее,
се схваща много лесно от души,
които са привикнали с духа.
Едното с другото се изяснява.
А цялото със светлина е пълно,
дори щом често тъмна е частта,
ако сама по себе си се гледа.
Но щом духовно битие стреми се
със земно същество във общо дело
да се обедини, тогава вече
разбирането си душата губи.
Не само тази част, и целостта
се губи често в тъмнина за нея.
Защо във тази област прозвучават
словата, в Бенедиктовата книга
написани за земните души?
За мен загадка е, каквото става.
БЕНЕДИКТ (все още невидим)
Световни сили в чувствата ти действат.
КАПЕЗИЙ
Отново от духа звучат словата,
които поверява Бенедикт
на учениците си. Като ехо
долитат тук чрез неговия глас.
Звучат, като събуждат тъмна сила,
от безпределността на тази област.
МАРИЯ
На тази област във далечините
какво ще изживея, вече чувствам.
И близостта на Бенедикт усещам.
От мен той иска да разгледам тук
неразбираемото за душата,
додето в тялото живее осъзнато,
макар след обучение духовно.
Учителя тя трябва да последва
към мястото, където той говори,
но не с човешки думи, а чрез знаци
на съществата и в развоя миров
оформя писменост, която има
значение световно за душите.
Душевността си искам да изтръгна
от земното си битие сега,
сгъстявайки душевните си сили,
и да изчакам туй, което иска,
откривайки се от духовни сфери,
на мен да се разкрие. Щом отново
към земното си битие се върна,
ще се превърне в мисъл то, която
като познание ще засияе –
когато мисля – в моята душевност.
БЕНЕДИКТ (явява се от заден план)
В световната мисловна сила
се спечелѝ, но изгубѝ се
на мировите сили чрез живота.
Тъй ще откриеш земни цели,
чрез същността ти отразени
във светлината на света.
КАПЕЗИЙ
И Бенедикт е също тук в духа!
А думите му не звучат сами?
Така духовният учител внася
в духовни сфери знанието земно?
Що значат думите, които той
отправя другояче на Земята?
БЕНЕДИКТ
Капезий, ти в кръга ми бе привлечен
по времето на земния живот,
макар да не съзнаваше тогава,
че бил си мой духовен ученик.
КАПЕЗИЙ
Капезий не е тук, не иска нищо
душата му за него да узнава.
БЕНЕДИКТ
Да се почувстваш не желаеш ти
в Капезий, ала трябва да го видиш,
като за него спомняш си духовно.
На мисленето действащата сила
разкри ти битието на духа
в душевното ти тяло. И тогава
душевният живот освободи се
от сънната игра на мисълта
във земното ти тяло, ала той
бе прекалено слаб, за да навлезеш
от мирови простори в глъбините
на своята душа, и твърде силен,
за да отправиш погледа си с него
към висшата духовна светлина,
прониквайки през мрака земен само.
Да съпровождам трябва всеки, който
от мене получава на Земята
духовна светлина, и все едно е
дали той знае или пък не знае,
че мой духовен ученик е станал.
Да го насочвам трябва по пътеки,
които той в духа чрез мен пое.
Чрез съзерцанието си душевно
научи се в световните простори,
познавайки, духа да приближаваш,
че щом от тялото си отделен си,
по-лесно можеш ти да го последваш.
Но още неосвободен мисловно,
в духа не виждаш истинската същност.
Сетивното си тяло ти отхвърляш,
но не и фината телесна тъкан
на мисленето си. Ще съумееш
света да видиш истински тогава,
когато личното не затъмнява
на съзерцанието яснотата.
И само този, който е научил
да вижда мисленето си отвън,
тъй както ясновидски сили виждат
обособено всяко земно тяло,
той вниква във духовната реалност.
Тъй взри се в образа – за теб той става
познание чрез ясновидски сили;
виж мислите, които се превръщат
в пространството във най-реални форми,
като човешки мисли отразяват.
(Навлиза мека светлина. Явяват се Филия, Астрид и Луна в светлеещ облак. Бенедикт, Капезий и Мария излизат.)
ГЛАС (едновременно звучащ от Филия, Астрид и Луна)
Понасят се мисли,
подобни на творчески сънища,
формиращи себе си същностно,
достигат душите;
създаваща себе си воля,
вълнуващо себе си чувстване,
творящо се мислене
възникват за който сънува.
(Докато прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка дума)
Световни същества във волята ти действат.
(От страната на Луцифер се раздвижват същества, които представят мисли. Тези движения се изпълняват по танцувален начин и изобразяват мисловни форми, съответстващи на думите на Луцифер.)
АРИМАН (също с провлачен тон, но грубо)
Объркват те световни същества.
(След тези думи от страната на Ариман се раздвижват мисловните същества и изпълняват движения, които съответстват по форма на неговите думи. След това движенията се изпълняват от двете групи заедно.)
ЛУЦИФЕР
Световни сили в чувствата ти действат.
(Мисловните същества от страната на Луцифер повтарят движенията си.)
АРИМАН
Световни сили те подмамват.
ЛУЦИФЕР
Творят световни сили в твойте чувства.
(Луциферическата група повтаря своите движения.)
АРИМАН
Световни мисли те смущават.
(Ариманическата група повтаря движенията, после следва четворно повторение на движенията на всяка отделна група, след което трикратно съвместно повторение. Мисловните същества изчезват вляво и вдясно. Луцифер и Ариман остават. Филия, Луна и Астрид отново се явяват от заден план и казват изговорените по-рано думи със следната промяна.)
ГЛАС (едновременно звучащ от Филия, Астрид и Луна)
Навред се понесоха мисли,
подобни на творчески сънища,
формиращи себе си същностно,
достигат душите;
създаваща себе си воля,
вълнуващо себе си чувстване,
творящото себе си мислене
за който сънува възникнаха.
(Филия, Астрид и Луна изчезват. Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
КАПЕЗИЙ
Душата вътрешно се изживява.
Че мисли, вярва, тъй като не вижда
стоящите в простора мисли.
Че чувства, вярва тя, защото не долавя
прорязващи небето чувства
като светкавици от бурен облак.
Простора гледа и съзира тя
над нея облаци... Ала когато
светкавици проблясват и нагоре
не се е вдигнал погледът... тя вярва,
че са светкавиците вътре в нея.
Не вижда Луцифер – от него мисли
пораждат се и чувства се изливат –
така тя вярва, че са в нея те.
Защо тя на заблуда се отдава?
Душа, дай отговор... но... откъде?
От себе си? Не го прави... не ти...
но може... Луцифер да отговори...
МАРИЯ
Ако наистина е там, тогава
защо не го потърсиш? В дълбините
спусни се, за да го откриеш ти.
КАПЕЗИЙ
Тук има същество, което може
душите да подслушва?
МАРИЯ
Тук не са
душите разделени. Разделени
от тялото са само, щом го ползват.
Тук всеки чува себе си в словата,
изречени от другите. Затуй
сам казваш си, когато аз ти казвам
да търсиш отговор във дълбините.
КАПЕЗИЙ
Ах, в дълбините дебне... мрачен... ужас.
МАРИЯ
Наистина е там, но се запитай,
когато в царството му ти се спусна,
дали не ти се ясно той откри.
Стоящ пред Луцифер, го питай ти
дали не влива страх във слабостта ти.
ЛУЦИФЕР
Обичат ме онези същества,
които ме избягват. И отвеки
обичали са ме децата земни,
но вярват те, че трябва да ме мразят.
Ала ме търсят в моите дела.
На истината във студени форми
би трябвало да излинеят те
през дългото си земно битие,
ако не пращам в техните души
като украса красота в живота.
В душата на артиста вливам сили.
Щом нещо хубаво човекът види,
то в царството ми има първообраз.
Та трябва ли от мен да се страхуваш?
МАРИЯ
Във областта на Луцифер страхът
не е на правилното свое място.
Тук Луцифер изпраща във душите
желанията като дар, но не и
страха, възникващ в друга мощна област.
АРИМАН
На боговете бях равнопоставен.
Правата ми ограничиха те.
Човеците аз исках да оформя
на брат ми Луцифер за областта,
така че всеки своя свят да може
единствено във себе си да носи.
Сред равни като равен пожела
да бъде Луцифер в духа тогава
и образец за други, ала нивга
не можеше да бъде господар
над същества, така че пожелах
човека да даря със мощ да може
на Луцифер да стане равностоен.
Ако при боговете бях останал,
в началото туй щеше да се случи.
Но пожелаха богове
да бъдат господари на Земята
и трябваше от царството си те
мощта ми да прокудят в тъмна област,
така че хората да не дарявам
със силата си твърде много аз.
Оттука само мога да изпращам
мощ към Земята, но по този начин
единствено във страх се тя превръща.
(При последните думи на Ариман се явява Бенедикт.)
КАПЕЗИЙ
Тъй този, който чу това, което
през световете двете сили тук
ни казаха от своите места,
той знае: страх, а също и омраза
как може в царствата им да открие.
БЕНЕДИКТ
Ти трябва във световните слова
да се познаеш и да се почувстваш
на мисълта във мировата сила.
Понеже вън от себе си видя
това, което като своя същност
сънуваше, сега открий се ти
и в бъдеще от страх недей да тръпнеш
при думите, които прозвучават
за тебе справедливо и така
доказват съществуването твое.
КАПЕЗИЙ
Тъй мога пак да си принадлежа.
В световно мислене понеже мога
аз да живея виждащ, ще се търся.
БЕНЕДИКТ
Свържи, каквото придобил си, с туй,
което наследил си, за света.
(На заден план откъм страната на Бенедикт се явява госпожа Балде в обикновеното си облекло.)
ГОСПОЖА БАЛДЕ (със замислено-приказен тон)
Живяло светло божие дете.
Подобно то било на съществата,
творящи мъдростта в духовни царства.
Достигнало до мощ стихийна то,
растейки във света си, обградено
на истината от бащата с грижи.
Когато в своето светлинно тяло
усетило детето да се буди
за творчески дела узряла воля,
съчувстващо започнало да гледа
копнеещи за истината хора.
И на баща си казало тогава:
„Жадуват хората за питието,
което можеш ти да им дариш
от своя извор.“ Той с достойнство рекъл:
„Аз пазя изворите, от които
избликва от духовните слънца
такава светлина, която могат
да пият само същества, които
за земен въздух вече не копнеят.
Затуй във светлината аз възпитах
детето, можещо да изживява
съчувствие към земните души
и да създава светлина за тях.
Побързай ти до хората да идеш
и да прибавиш мойта светлина,
духовно оживена и надеждна,
към светлината в техните души.“
Тъй ясното дете на светлината
се спуснало към дишащите хора.
Открило на Земята много хора,
със радост дали му приют душевен.
Душевния им поглед към бащата
при извора на светлина тогава
насочило детето със любов.
Когато от човешката уста
и радостното чувство на човека
фантазия като магично слово
дочувало, със радост съществото
живеело в човешките сърца.
Ала при него някакъв човек
дошъл и го погледнал със вражда.
„На истината към бащата водя
души при извора на светлина“,
на чужденеца казало детето.
Мъжът отвърнал: „Сътворяваш само
ужасни блянове в духа човешки
и мамиш тъй човешките души.“
След този ден мнозина клеветели
туй същество, което светлина
дарявало на дишащите хора.
(Явява се светлинен облак: Филия, Астрид, Луна и другата Филия.)
ФИЛИЯ
Душата се открива
и пие светлината,
пробуждайки се мощно
в полета на всемира.
АСТРИД
Духът се чувства,
надмогнал всеки страх,
във изживяването на света
да се възражда мощно.
ЛУНА
Човекът иска,
нагоре устремен,
в основите на битието
да се запази мощно.
ДРУГАТА ФИЛИЯ
Човекът се стреми
към носещия светлина,
разкриващ светове,
които радват сетивата.
Възторжена възхита
духа отвлича
в божествени полета,
пробуждащи в душите
сияещата красота.
Постигнатото дава
на чувствата утеха,
когато осмелят се
да се явят пред Прага,
грижливо пазен
от страх изпитващи души.
И мощ открива
укрепналата воля,
понесена безстрашно
към силите творящи,
които светове поддържат.
(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
