| Алтернативен линк |
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Стая в розовочервен основен цвят. Тя принадлежи на дома на Щрадер и Теодора, която е съпруга на Щрадер. От обстановката се вижда, че Теодора и Щрадер извършват тук различни дейности. Върху неговата маса има модели на механизми, върху нейната – различни мистични принадлежности. Двамата говорят за преживяното по време на седемгодишния им брак.
ЩРАДЕР
Настъпва седмата година днес,
откакто спътница си ми в живота,
а също изворът на светлина, която
огряваше житейски път, по който
по-рано мрак заплашваше да падне.
Аз бях духовно беден мъж, когато
дойде при мене и ми даде всичко,
което ми отказваше светът.
Години сериозно се стремях
чрез точната наука да изследвам
целта и стойностите на живота.
Един ден трябваше да проумея,
че всичко туй напразно е било.
Чрез теб ми се показа как духът
в един човек желае да открие
това, което не е достижимо
за знанието ми и за стремежа.
Видях те някога в кръга от хора,
на който беше Бенедикт водач,
и откровението ти там чух.
По-късно във Томасий разпознах
как ученичеството във духа
могъщо действа във една душа.
Лиши ме преживяното тогава
от вярата ми в разум и наука,
но не успя да ми покаже нищо,
което разбираемо да бъде.
Отхвърлих всяка мисъл и поисках
да водя като в сън живота, който
сега без стойност ми се струва вече.
На техниката, на която аз
изцяло се отдадох, бях повярвал,
че може да ми донесе забрава.
Окаяно протичаше животът,
додето срещнах те за втори път
и станахме приятели добри.
ТЕОДОРА
Съвсем е разбираемо, че пак
за миналото спомен може живо
да се яви пред твоята душа.
И в моето сърце усещам днес
аз спомена за времето, когато
съдбата ни събра в житейска връзка.
Тогава чувствах постоянно сили,
направили душата ми способна
да черпи знание от висши сфери.
Така под ръководството на Феликс
развиха се тогава тези сили.
По него време срещнах и Капезий
при Феликс, който бе усамотен
в гората, водейки живот, изпълнен
с изследвания само, но успя
в духовно ученичество да встъпи.
Той пожела да схване моя начин
за съзерцание в духовни сфери.
По-късно виждахме се често с него.
В дома му срещнах те и ти донесох
за твоята научна болка лек.
ЩРАДЕР
Изпълни ми със светлина душата,
която дълго взираше се в мрака.
Съзрях духа във неговата същност.
Накара ме така да осъзная
какво от по-висш свят ти се разкрива
и моето съмнение изчезна.
И всичкото въздействаше ми тъй,
че в теб посредник на духа съзира.
Едва след много време проумях:
не само моят дух чу тези думи,
открили истинската му родина,
а също и сърцето ми успя
изцяло да се отдаде на тебе.
ТЕОДОРА
Каквото чувстваше, ми довери.
Тъй странно бе как всичко ти ми каза.
Изглеждаше тъй, сякаш че ти липсва
дори и мисъл как да се изпълни
копнежът, в твоето сърце живеещ.
Такива бяха думите, които
единствено потърсиха съвет
при твоята приятелка душевна.
Ти споменаваше за помощта,
която беше ти тъй нужна, търсещ
как да усилиш силите душевни,
които в тежък миг да те подкрепят.
ЩРАДЕР
Това, че бе ми предопределено
приятелката ми да е за мен
духовен пратеник, не съм помислял,
пред теб откривайки се, търсещ помощ.
ТЕОДОРА
Как скоро ми показаха словата,
разделящи сърца едно от друго,
че друго невъзможно е да има.
Така сърцата често определят
съдбата.
ЩРАДЕР
Щом сърцето ти изрече
съдбовните слова, тогава в мене
изляха се житейските вълни,
които не усетих аз веднага,
а като спомен вдигнаха се те
по-късно от душевните основи
и ги почувствах като светлина.
Прозрях тогава за какво си спомням,
ала не можех да го изживея,
защото много ме делеше още
от изживяването на духа.
За първи път аз изживях духа
тъй истински във моята душа.
Това не се повтори, но получих
наистина аз сигурност, която
живота ми лъчисто осветява.
Тогава седем хубави години
изтекоха и аз почувствах как
механиката, на която служа,
по-плодотворна става чрез души,
И само тази сила на духа,
от теб дарена ми и животворна,
помогна ми на силите стремежа
така да съзерцавам, че творбата,
изпълваща със толкова надежди,
внезапно пред духа ми да застане.
Във светлината ти душата моя
почувства как нарастват тези сили,
които щяха да загинат бързо,
ако живееха във самота.
Житейската ми сигурност бе твърда,
дори когато от труда си Йохан
пред розенкройцерите се отрече
и с тежки думи прокълна мига,
отвеждащ до житейски висини.
Поддържаше ме сигурност, когато
изглеждаше, че този свят разкрива
навред противоречия безброй.
И всичко туй ми даде само ти:
отпърво откровение духовно,
получено чрез тебе, ми донесе
познание желано. А когато
пред тебе откровението вече
не се явяваше, за мен ти стана
подкрепяща душевна светлина.
ТЕОДОРА (в дълбоко размишление)
Когато откровението вече
не се явяваше...
ЩРАДЕР
Това тогава
създаваше ми много тежки грижи.
Запитвах се дали не се роди
дълбоката ти болка от това,
че ясновидския си дар загуби
и страдаш тихо, за да ме щадиш.
Но същността ти ми показа как
понасяш ти спокойно участта си.
В последно време си така различна.
Около тебе не сияе радост,
тъй както преди време; в твоя взор
мъждукащата светлина замира.
ТЕОДОРА
Че откровението в мен изчезна,
това не бе болезнено за мен.
Съдбата промени ми много пътя.
Аз трябваше така да я приема.
Но откровението поднови се
наистина болезнено за мен.
ЩРАДЕР
За първи път през седемте години
за мен неразбираема си ти.
Духовният живот за тебе беше
и изворът на вътрешно блаженство.
ТЕОДОРА
Сега е откровението друго.
Като по-рано чувствам аз, че трябва
от мислите да се освободя.
Но докато преди, когато аз
постигах вътрешната празнота,
изпълваше се моята душа
със нежна светлина и във картини
желаеше духът да се оформи,
сега поражда се противно чувство.
Сега аз ясно мога да позная,
че силата, която преживявам,
отвън пристига. И тогава страх
във изживяването ми се влива,
а този страх не мога да прогоня.
Така изцяло той ме завладява.
Желая да избегна съществото,
което е незримо, но противно.
Желае да ме приближи, със страст
изпълнено, и мога само аз
да мразя туй, което се разкрива.
ЩРАДЕР
За теб това изглежда невъзможно.
Такова изживяване се счита
за отражение на лични сили,
работещи в душата, но не може
така душата ти да се показва.
ТЕОДОРА (болезнено, бавно, замислено)
Туй мнение добре ми е познато.
Затуй се впуснах с всичките си сили,
които имам още във душата,
горещо във духа и се помолих
да ми разкрият с милост съществата,
към мен по-рано толкоз благосклонни,
причините как мога да открия
за моето страдание дълбоко.
(Следват разпокъсани думи.)
Тогава... лъч светлинен... появи се...
оформи се... той... както по-преди
във образ... на човек... Той бе Томасий.
ЩРАДЕР (болезнено, завладян от бързо явяващи се усещания)
Томасий... той... човекът, на когото
бих искал винаги да вярвам аз...
(Пауза, после болезнено размишлявайки.)
Припомня ли си... пред Съюза как...
за себе си и Ариман говореше...
(Теодора потъва в размишление и се взира като блуждаещ дух в празнотата.)
ЩРАДЕР
Сега... какво съзираш... Теодора...
(Завесата пада.)
