ТРЕТА КАРТИНА

В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.

МАРИЯ

Ти, който в царството на сетивата

като Капезий си познат на мене,

във царството на Луцифер защо,

преди да срещна други същества,

явяваш се пред моя взор? Да бъдеш

от този дух обгърнат е опасно.

КАПЕЗИЙ

Недей да ми говориш за Капезий!

Той бореше се в царствата сетивни

с живот, познат отдавна като сън.

Насочваше се към неща, които

се случваха във времевия ход.

Тъй мислеше, че ще открие сили,

насочващи духовния живот

и на човечеството дейността.

Каквото той от силите научи,

душата му опита да запази.

Оттук човек могъл би да погледне

това, което някога узнал е.

И образи, които ни разкриват

реалности, той вярваше, че има.

Оттук погледне ли се, става ясно,

че те са леки сънища, втъкани

от духове във слаби земни хора.

Реалност те не могат да понасят!

Във страх и във несвяст изпадат те,

щом разберат, че духовете водят

по своя воля хода на живота.

МАРИЯ

Говориш като същества, които

не са били във тяло на Земята.

Те казват: „Във всемира не са важни

Земята и въздействието нейно.“

Но този, който ѝ принадлежи

и силите си ѝ дължи, той трябва

да мисли по съвсем различен начин.

Той вижда множество съдбовни нишки,

които мировото битие

със битието на Земята свързват.

А също Луцифер, тук управляващ,

отправя своя поглед към Земята

да направлява хорските дела,

ако плодът им зрял е за духа му.

Той знае, че във мрака ще попадне,

щом жертви на Земята не открие.

От жертвите съдбата му зависи.

Така е и за други същества.

И щом човешката душа съзира

в картината, от Луцифер желана,

световни цели и сравни ги после

с това, което искат тези сили,

които за противник го приемат,

ще осъзнае: ще го победи,

когато тя сама се превъзмогне.

КАПЕЗИЙ

Човекът, който с тебе разговаря,

от времената е принуден в ужас

отново да се свърже с това тяло,

което още живо е и пази

предишната си форма на Земята,

макар че дух не го владее вече.

В такива времена духът му чувства

да се разпадат светове, които

за него имат най-висока стойност.

Усеща се като ограничен

в затвор, обгърнат от ужасно нищо.

За този дух е сякаш заличено

това, което той е преживял.

И често може да почувства също

човешки същества, ала не може

да разбере това, което казват.

От речите отделни думи схваща

и те напомнят му за красотата,

която може да съзре в духа.

Тогава в тялото си се намира

и въпреки това не е във него.

Там собствения си живот живее,

а той със страх дълбоко го изпълва,

когато сам оттука го съзре.

И трябва да жадува за мига

от тялото да се освободи.

МАРИЯ

На земните души телата могат

божествената хубост дейно

да пресъздават в прелестни картини.

Макар че във човешките души

единствено успяват да живеят

като зародиши, които трябва

да се преобразуват в цвят и плод

един ден във световния развой.

Така човек чрез тялото си служи

на боговете и му се разкриват

душевни тайни в земния живот,

когато в собственото тяло той

мощта на истинския „аз“ почувства.

КАПЕЗИЙ

О, не изричай туй пред съществото,

което тук в духа ти се откри,

а на Земята е като Капезий.

Да отлети оттук желае то,

когато прозвучава тази дума,

която с ужас го изгаря.

МАРИЯ

И тъй, ти мразиш туй, което прави

същинско същество човека?

Как можеш в това царство да живееш,

щом тези думи те изпълват с ужас?

Защото никой не пристига тук,

ако не преживее същността ѝ.

КАПЕЗИЙ

Застаналият тук пред теб стоял е

пред Луцифер, владеещ тази област.

Той някога можа да му открие,

че в областта под неговата власт

вреда ще носят само тези хора,

съзнателно използващи мощта,

излъчени от земното им тяло.

Ала души, които в свойто тяло

все още безсъзнателно живеят,

но вече имат ясновидски сили,

на Луцифер във областите учат,

но без вреди да могат в тях да внасят.

МАРИЯ

Аз знам, човек в това духовно царство

чрез виждане, а не чрез думи учи.

Каквото забелязвам в този миг

чрез туй, че ти явяваш се пред мен,

в душата ми като напредък то е

във ученичеството ми духовно.

КАПЕЗИЙ

Ала човек не само учи тук,

той също задължения си има.

Говори ти душевно същество,

което в тяло казва се Капезий.

Съзряното от теб в живот предишен,

показват как от кармата ти следва,

че твърде много си му задължена.

Затуй съгласие ще трябва ти

от Луцифер, светлинния носител,

да молиш, за да те остави той

Капезий да закриляш на Земята.

Чрез мъдростта си можеш да узнаеш

как да му служиш, тъй че той със тебе

и в следващия ти живот да бъде,

така че своя дълг да изплатиш.

МАРИЯ

Чрез Луцифер ли трябва този дълг,

тъй свят за мене, да се изплати?

КАПЕЗИЙ

Да изплатиш дълга си ще желаеш,

но туй единствено ще е възможно,

щом помощта на Луцифер приемеш.

Но той самият тука се явява.

(Капезий излиза. Явява се Луцифер, а по време на речта му и Бенедикт.)

ЛУЦИФЕР

Мария, ти пред моя трон жадуваш

себепознанието за душата,

която близка ти е на Земята.

Да се научи трябва първо тя

във истината си да се познава

чрез съзерцаване на същността ми.

Това без тебе ще постигне тя.

Как вярваш ти, че ще изпълня туй,

което за приятеля си искаш?

Наричаш свой учител Бенедикт.

Противник на Земята ми е той,

даряващ враговете ми с мощта си.

От мен успя той много да изтръгне.

От него се отказа вече Йохан.

На мен изцяло той се довери.

Все още истинската моя същност

не може да съзре, защото още

му липсва пълна ясновидска сила.

Чрез мен по-късно ще я придобие,

тогава той изцяло ще е мой.

Но заповядвам да не казваш дума,

която да е свързана със Йохан,

додето ти пред моя трон стоиш.

Такава дума би ме изгорила.

Защото думите са тук дела,

пораждащи след себе си дела.

Не бива думите ти да разпалят

каквото би могло тук да последва.

БЕНЕДИКТ

Ще трябва да ги чуеш, че където

творяща сила словото владее,

тя резултат е от дела предишни.

Направено е вече туй, което

ще може Луцифер да победи.

Духовната ми вярна ученичка

доведох аз до степен, на която

позна най-висшия си дълг духовен

и може сигурно да го изпълни.

Когато тя изпълни този дълг,

ще изгради лечебни сили в Йохан

и те ще го освободят от тебе.

Един свещен обет Мария носи

в душата си – в световния развой

носител той е на целебни сили.

Ти също скоро ще го чуеш в думи.

Ала ако поискаш да потиснеш

светлинната обвивка от лъчи,

която ти придава мощ магична

за противопоставяне и власт

над всяка личност, ти ще възприемеш

лечебното излъчване напълно.

Тя в бъдеще ще става все по-силна

и любовата ѝ мощно ще успее

във областта си Йохан да притегли.

МАРИЯ

И Йохан скоро тук ще се яви,

но в образ, който земните души

познават като свой. Ще дойде още

и това същество, което скрито

човек като по-силен двойник носи.

Ала познае ли те Йохан само,

пред земния му образ щом явиш се,

не ще успее да получи всичко,

каквото му е нужно за напредък.

На Двойника му трябва да дадеш,

каквото му е нужно за из пътя,

по който в бъдеще ще го насочвам.

ЛУЦИФЕР

Тогава нека се яви пред мен.

От вас усещам идващата мощ,

за мен от праначалото враждебна.

(Явяват се от различни страни, но едновременно, Йохан Томасий и неговият етерен Двойник.)

ТОМАСИЙ

О, ти, мой двойнико, до този миг

показваше ми се, за да изтръпвам

от същността ти; малко те познавам,

но разпознавам, че си този, който

насочва моята душа в живота.

На свободата моя ти си пречка,

причина също да не проумявам

какъв наистина съм. Да те слушам

пред Луцифер ще трябва и да схвана

какво във бъдещето ще постигна.

ДВОЙНИКЪТ НА ТОМАСИЙ

На Йохан можех аз да се явявам,

себепознание да му донасям,

ала успявах само да работя

в душевните му глъбини, където

познание все още не му стига.

Животът ми преобразен е вече

значително в душевността му днес.

Преди години срещна той Мария,

повярва, че са свързани в духа.

Разкрих му, че влечение и страст

били са на душата му водачи.

Той само като упрек го разбра.

Но ти, Носителю на светлината,

насочи пътя на сетивността

да стане тя служител на духа.

В живота Йохан трябваше да бъде

с Мария разделен. Тогава той

на мисълта изцяло се отдаде.

И тя му даде силите, които

душата му успяха да пречистят.

Каквото се изля от чистотата

на мисълта му, също в мен се вля.

Бях променен и чувствам чистотата.

От мен не трябва вече да се плаши,

щом чувства се привлечен от Мария.

Но в царството ти той живее още.

Изисквам го обратно в този час.

Ще изживее същността ми той,

без ти да се намесваш във това.

От мене се нуждае той сега,

за да се създадат за него мощно

душевна топлина, сърдечна мощ

за мисленето му от същността ми.

Той трябва себе си като човек

отново да спечели.

ЛУЦИФЕР

Да, добър е

стремежът ти, ала не мога аз

да те оставя да се разпореждаш,

защото върна ли те пак на Йохан

във формата, в която преди време

ти пред душата му се появи,

ще отдаде тогава любовта си

на знание и на студена мисъл

и всяко топло битие във него,

изпразнено от смисъл, ще е мъртво.

Не мога да го изградя така

чрез силата си, но чрез мен е нужно,

като се изживяват, да се свържат

във него личността и същността.

Ще трябва аз да те преобразя,

ако ли правото за негово добро

и за напредъка му е необходимо.

Подготвил съм отдавна туй, което

в теб трябва ясно да се изразява.

За в бъдеще ти друг ще се показваш.

Йохан Мария няма да обича

тъй както досега, но ще обича

отново страстно с всичката си сила,

с която той обичаше Мария.

БЕНЕДИКТ

От нас постигнатото дело искаш

във своя полза да преобразиш.

Успя ти Йохан с тебе да обвържеш

чрез силата гореща на сърцето.

Но виждаш днес, че е необходимо

оковите му скоро да затегнеш,

че иначе от теб ще се изплъзне.

Сърцето му желае да се свърже

с духа и ако му се удаде,

тогава туй, което той постигна,

ще се даде на силите, с които

от земното начало ти се бориш.

Ако успееш любовта, която

по-рано той изпита към Мария,

чрез хитрост да преобразиш в страстта,

която нужна е за твойте цели,

така обърнал би във зло доброто,

което Йохан от духовни светове

донесе на човешките души.

МАРИЯ

Спасение възможно ли е още?

Нали не ще загуби Йохан сили,

за делото му тъй необходими?

БЕНЕДИКТ

Ще трябва да останат всички сили,

които е изграждал досега.

Ако оставиш в правилното време

обетът във душата ти да действа,

за в бъдеще ще трябва тези сили

да променят посоката напълно.

ЛУЦИФЕР

Тъй, сили, действайте,

стихийни духове, почувствайте

мощта на Господаря

и изравнете пътя,

така че от Земята

да се обърне

към царството на Луцифер

каквото аз жадувам,

каквото волята ми следва.

ТЕОДОРА (явява се)

Кой в тази чужда област ме зове?

Харесва ми единствено когато

с любов божествените светове

в душата ми да се открият искат

и топлината, действаща в сърцето,

духовните слова към мен привлича.

ДВОЙНИКЪТ НА ТОМАСИЙ

О, как преобразяваш същността ми.

Яви се и сега съм същество,

което може да работи само

ако от теб изпълнено е то.

Ще ти принадлежи чрез мене Йохан.

Към тебе ще обърне любовта си –

извирала тъй пламенно и плахо

от неговото предано сърце, –

която свързваше го със Мария.

Преди години те видя, но още

не чувстваше какво тогава вече

в душевните му глъбини потайно

на любовта събуди топлината.

Ще се издигне и ще влее тя

във цялото му същество мощта,

която всичките му мисли трябва

единствено към тебе да насочи.

БЕНЕДИКТ

Решителният миг се приближава.

Могъща сила Луцифер разпали.

И ученичеството ти, Мария,

ще трябва мощно да противодейства.

МАРИЯ

Носителю на светлина, която

желае любовта да пази само

във службата на личността, ти даде

във праначалото на слаби хора

познание, когато бяха те

от боговете предопределени

да нямат лична воля, за да следват

безропотно божествената воля.

От него време всичките души

са мястото, където ти воюваш

със богове, но идват времената,

които гибелта ще донесат

на тебе, както и на твойто царство.

Един мислител смел освободил е

науката от твойта власт, така че

на хора-богове да се удава.

Но ти опитваш се отново сили,

за богове предназначени само,

единствено за себе си да пазиш.

Защото знанието, чрез което

подмамваше ти хората, от теб

освободи чрез делото си Йохан.

Желаеш ти да го подмамиш днес

чрез любовта, която според плана

съдбовен той не трябва да изпитва

към Теодора. С мъдростта желаеш

да се пребориш чрез любов, тъй както

воюваше против любов чрез мъдрост.

Но знай, че във сърцето на Мария,

изправяща се срещу теб сега,

духовно ученичество пробуди

мощта, която надалеч държи

познание от личната любов.

Във бъдеще не искам да изпитвам

блаженството, изпитвано от хора,

когато зрели мисли се пораждат.

Сега желая моето сърце

за жертвената служба да подготвя,

така че моят дух да може само

да мисли и за боговете мислещ,

плода на знанието да пожертва.

Така за мен познанието става

свещена служба и каквото аз

подготвям в моята душа, ще може

към Йохан някога да заструи.

Когато във сърцето му звучат

словата, идващи от теб към него:

„Човешката му същност със любов

ще трябва да открие туй, което

дарява личността му с крепки сили“,

сърцето ми, изпълнено със сила,

достоен отговор ще ти даде:

Ти някога във земното начало

изслушван бил си заради плода

на мъдростта, от теб даряван щедро.

На любовта плода човекът може

от сферите божествени да къса.

ЛУЦИФЕР

Аз ще се боря.

(Кратко затъмнение.)

БЕНЕДИКТ

И на боговете

така ще служиш, борейки се ти.

(Гръм. Завесата пада.)