| Алтернативен линк |
ПЪРВА КАРТИНА
Зала в индиговосин основен цвят. Тя е замислена като преддверие към помещенията, в които един Мистичен съюз извършва своята дейност. Присъстват дванадесет човека, които водят свободен разговор и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз. Освен тях: Феликс Балде и Доктор Щрадер. Картините представят събития, които се случват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
Това наистина е странен призив,
обединил ни тука в този час.
Пристига той от хората, които –
откъснати от всички простосмъртни –
в особени духовни цели вярват.
Но трябва ясно в мировия план
духовният им поглед да съзре,
че трябва да се свържат те със хора,
които – в храма им непосветени –
в живота водят битка с лични сили.
Не ме влече духовният стремеж
да търся смисъл в тайнствени неща.
Желая аз да се придържам само
към здрава мисъл и човешки разум.
Мистичният съюз едва ли иска
чрез този повик да ни посвети
в познание за висшите си цели.
Чрез тъмни и мистични думи той
навън от храма си ще ни задържа,
та силите ни като глас народен
за целите си мъдро да използва.
Да станем трябва само сляп помощник
на хората, които отвисоко
към нас високомерно се отнасят.
За зрели не ни смятат да направим
ни стъпка към мистичния им храм,
за да съзрем съкровищата в него
и тяхната духовна светлина.
Щом същността разглеждам на Съюза,
надменност и измама виждам само
в смиреност и в пророчески одежди.
Да се отхвърля най-добре ще бъде
каквото като мъдрост ни предлагат.
Но за да не изглежда, сякаш ние
се противим – без всякаква проверка –
на делото, възхвалено високо,
съветвам ви да чуем сериозно
какво възнамеряват мъдреците,
а после да послушаме ума си.
А който вярно следва своя разум,
във изкушение не ще попадне,
на тайнствен мистицизъм да повярва.
МИХАЕЛ ЕДЕЛМАН
Не зная и дори не се досещам
какъв духовен дар се поверява
на хората, стремящи се към нас.
Ала познавам благородни хора,
които са в Духовния съюз.
Държат те в тайна извора на мъдрост,
откриващ се единствено на тях.
Животът и делата им показват,
че е възвишен този техен извор.
А всичко, вършено от тях, съдържа
във същността си само любовта.
Изглежда, че са те с добри подбуди,
щом искат своите дела да свържат
и с хора, чужди на мистични тайни,
но истина в душите си познали,
а също правилни житейски цели.
БЕРНХАРД РЕДЛИХ
Да бъда предпазлив е моят дълг.
Мистиците съзнават, че е време,
когато идва краят на властта им.
За в бъдеще умът ще пита малко
какво за истината казват в храма.
Ако Съюзът ни посочи цели,
които за ума изглеждат мъдри,
разумно ще е да се свържем с него.
Но трябва дрехата на мистицизма
да хвърли той, щом иска да пристъпи
през портата в света, от който бил е
откъснат дълго и живял е сякаш
в светлинни висши области; защото
ще значи малко за света, каквото
служителите му за важно считат.
Не ще получат по-голяма почит
от тази на всеобщата преценка.
ФРАНЦИСКА ДЕМУТ
Каквото чувам тук, ми прозвучава
като слова на хора, ослепели
за истинската светлина в духа,
която от светилищата дълго
изливаше в света лъчи на мъдрост
за лек и за утеха на душите.
И само който с тази светлина
душата и сърцето си проникне,
познава стойността на този час.
На мистиката царството тя трябва
да освети и за такива хора,
които се усещат още слаби
да стигнат светлината на духа
в светилищата, след като преминат
през изпитанията на душата.
МАРИЯ ТРОЙФЕЛС
Разкриват много знаци, че е нужно
да се направят множество промени
в душите, имащи стремеж да следват
водачеството в земния живот.
Съмнявам се, че пътища мистични
ще могат да ни поведат към цели,
които мощ даряват на душите.
Аз мисля, днешните водачи искат
с природни сили хората да могат
да свържат гения и сръчността си
и като вършат земното си дело,
те смислено в света да се почувстват.
Щом корените за духовна дейност
такива хора постоянно търсят
в реалността на майката природа,
ще могат без илюзии да странстват
по пътищата за човешко благо.
На мнение съм аз, че разпознавам
на доктор Щрадер във душата сили
за водене на хора, по-пригодни
от силите на всички посветени.
А колко дълго чувствали сме с болка,
че чрез техническите чудеса
наложени са множество окови
върху духовния стремеж в душата.
Ала сега заражда се надежда,
каквато никой не е и сънувал.
На Щрадер в работилницата могат
да се открият множество неща,
които, днес в макет все още, скоро
практически ще се реализират.
Те техниката ще преобразят,
така че ще премахнат тежестта ѝ,
потискаща човешките души.
ЩРАДЕР
Дочух хвалба, изпълнена с надежда,
за моя труд, изглеждащ тъй успешен.
Че още много работа остава
от опита до практиката, зная.
Но познавачът вижда и разбира,
че всичко е технически възможно.
И нека да му бъде позволено
на извършителя на този труд
да каже мнението си, което
от постижението си извежда.
Да извините думите ми, моля,
че могат и да прозвучат нескромно,
но те са само изразът на чувства,
чиито сили във труда се вляха.
Разкрива се във земния живот,
че работа, от чувство отделена,
потъва в бездушевно битие,
додето научава се духът
единствено да овладява сили,
намиращи се в царствата сетивни.
И механично ден след ден трудът
тече, житейски стойности създаващ.
Със грижа мислено е дълго време
какво могло би резултат да носи,
та техниката, формата на труд
парализиращо да не въздействат
върху душевния живот в човека
и истинските му духовни цели.
Постигнато бе малко чрез стремежа,
за който важен е един въпрос:
как трябва хората да се отнасят
един към друг. Загубих доста време
да мисля над загадката житейска.
Но постоянно само констатирах,
че на умуването ми плодът
не е съдържал ценност за живота.
Проникваше във мен горчива мисъл,
че трябва да е предопределено
материалният триумф в живота
духовния стремеж да затруднява.
Изглежда, че събитие случайно
спаси ме от обърканите мисли.
Когато почнах опити да правя,
далеко от въпроси като тези,
изтръгнаха се от душата мисли,
Така аз правех опит подир опит,
додето на работната ми маса
се появи съзвучие от сили,
което някога във пълна форма
в техническата област ще успее
да влее свободата, чрез която
душите същността си да разгърнат.
И повече не ще се принуждава
човек на тясното работно място,
подобен на растение, нещастен,
за нещо по-добро да си мечтае.
На техниката силите ще бъдат
така разпределени, че човекът
ще може пълноценно да използва
каквото в работата му е нужно
в дома си, който сам си е устроил.
Отпърво трябваше да ви говоря
за моята надежда, да не бъде
безпочвено каквото ще ви кажа
за розенкройцерския зов, отправен
към хора, действащи извън кръга им.
Човешките души щом се разгърнат
и в собствената същност се открият,
тогава ще въздействат и импулси,
духът към дух да бъде устремен.
Затуй човек показва вярна мисъл,
щом вярва, че зовът е съответен
на знаците, долавяни от нас.
Желаят братята да поверят
на хората съкровища духовни,
защото всички хора са призвани
във бъдеще за тях да закопнеят.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Изречените думи са родени
в душа, съвремието ни дарила
с житейски висши ценности и цели,
макар сетивно битие да властва.
Във тази област никой днес не може
да иска да се мери с доктор Щрадер.
По пътища различни аз откривах,
каквото е тъй нужно на душата.
Затуй да кажа нещо позволете.
Съдбата ясно ми откри, че трябва
душевните съкровища да търся.
И струваше ми се, че ще намеря
на мъдростта тогава светлината,
която ценностите във живота
Чрез вътрешен покой и в самота
мистично обучение получих.
По този път можах аз да науча
как всичко, тласкащо сега човека
към властване в света на сетивата,
към сляпо съществуване го води
и той поема пътя си през мрак.
А също и научните богатства,
чрез разум и чрез сетива добити,
едно опипване са в тъмнината!
Знам, че мистичните пътеки само
отвеждат към прозрение в живота.
На правдата по пътя аз поемах
като човек, лишен от чужда помощ.
Ала не е възможно туй за всички.
Сетивното познание и мисъл
наподобяват само мъртво тяло,
което е лишено от душевност,
ако покаже се на светлината,
сияеща от земното начало
в места за посвещение мистични.
Затуй да се поеме днес ръката,
протягаща ни се с любов от храма,
на чийто праг красят светлинни рози
тъй многозначно символа на смърт.
ЛУИЗЕ ФЮРХТЕГОТ
Човек със вътрешно достойнство може
преценка да изкаже, ако знае
за дух и сфери на духа и иска
наистина във тях да се открие.
Да се загуби трябва този, който
в живота може да се отдаде
на външно ръководство в сляпа вяра.
Онази светлина, която всеки
във собствената си душа усеща
като по-висша мощ на мъдростта,
признание духовно ще спечели,
щом като истина се тя докаже.
Опасна тя ще стане за човека,
когато сляпо той ѝ се отдава,
защото пред душата се явява
не рядко като образ на всемира,
какъвто несъзнателно желае.
ФРИДРИХ ГАЙСТ
За правилно разбиране на пътя,
по който посветените вървят,
импулса трябва всеки да усети.
На мене ми се струва, че заблуда,
не истина човек открива, щом
целта на собствените си стремежи
в душата си е вече изградил,
преди по пътя да е тръгнал сам.
За миста се твърди, че се отнася
към свойта цел подобно на човек,
желаещ да разгледа красотата
на горска местност от планински връх.
Той чака, докато се изкачи,
и предварително не си изгражда
представата за изгледа, към който
ще трябва пътят да го отведе.
ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
Във този час не искаме да знаем
към истината как човек подхожда.
Едва ли братята от нас ще искат
за работи такива да узнаят.
Особено събитие, дочух,
принудило ги е за нас да мислят.
Томасий, който вече от години
работел в туй течение духовно,
преследващо мистични цели, знаел,
че формите на знание, в които
съвременната ни епоха вярва,
са като було пред онази мъдрост,
която се открива на мистика.
Удало му се е по този начин
в широки кръгове да си спечели
симпатии с писания, които,
обагрени с логични аргументи,
съдържат само празен мистицизъм.
Дори изследователи, които
приемат се от нас за сериозни,
посланието му посрещат с радост.
Работят тъй за неговата слава,
която застрашително нараства.
Боят се посветените от факта,
че може мнението да отмре,
че истината им принадлежи.
Затуй да защитават се стремят
посланието ново на Томасий.
Представата да породят желаят,
как дълго време им било известно,
че то сега в света се известява
да бъде на делата им във служба.
Ако ли братята сега успеят
във своя кръг умело да ни впримчат,
тогава във света ще възгласяват,
че със посланието си Томасий
изпратен е от сили на съдбата,
та мнозинството хора да повярват
в световната значимост на Съюза.
КАСПАР ЩЮРМЕР
Че школата на мистите желае
да води още хората, показва,
че малко почит имат те пред всичко,
което здравият човешки разум
за благото на всички извоюва,
доказвайки, че чисто механично
природа и душа се обясняват.
Потискащо е за свободна мисъл,
че Щрадер склонен е да възприеме
на мистицизма тъмната заблуда.
Но който има власт над механизма,
разбира, че душевната наука
ще трябва да отхвърля мистицизма.
Би трябвало в лъжливата наука,
която днес Томасий възвестява,
да видим как се смесват безразборно
фантазии с огромна остроумност,
щом жертва на заблудата се става.
Ако наместо с мистика Томасий
заеме се с желязна дисциплина
да се подготви за такова дело
по пътя на естествената мисъл,
чрез своите таланти би постигнал
значителни научни резултати.
По пътя си единствено успял е
фатални заблуждения да срещне.
Полезна сигурно е за целта му
заблудата за ордена мистичен.
Признание намира той чрез факта,
че уж науката доказва строго
каквото хората приемат лесно
за знание във своята заблуда.
ГЕОРГ ВАРМУНД
Говорят ли се думи като тези,
които с болка трябваше да чуем,
е ясно колко малко в наши дни
развито е разбиране, което
се ражда от духовния живот.
Към древността е нужно да погледнем,
изследвайки живялото в човека,
преди науката, сега цъфтяща,
да се яви дори като зародиш.
Ще стане ясно, че извършва дело,
предначертано в мировия план,
във този час Мистичният съюз.
Очаквахме Томасий да завърши
труда си. Нов е начинът, по който
навлезе светлината на духа
в душата му. Но тази светлина
отвеки непрестанно е живяла
във земните дела на всички хора.
Но кой е изворът на светлината,
сияла несъзнателно в душите?
Към мистиката сочат всички знаци:
в мистериите някога живяла,
преди умът душите да насочва.
Духовният съюз, тук призовал ни,
на мистиката тайна светлината
желае днес да засияе в дело,
стремящо се чрез мисълта човешка
духовно знание да придобие.
А ние, на това окултно място
в съдбовно тежък час събрани, трябва
тук, като първите непосветени,
да видим как божествени искри
ще просияят от духа в душите.
МАРИ КЮНЕ
Томасий няма нужда от закрила,
каквато розенкройцерите дават,
щом пътя на душата очертава
по сериозен и научен начин
през множество животи на Земята,
а също през духовните пространства.
Чрез неговото грандиозно дело
сияе светлината, към която
да водят трябва храмове мистични,
тъй също и за хората, които
не бивало да преминават прага
на тези тайнствени свещени школи.
Признание Томасий си спечели,
защото той на мисленето свое
дарява свобода, която искат
да му откажат школите мистични.
ХЕРМИНЕ ХАУЗЕР
Ще бъдат розенкройцерите живи
за в бъдеще във спомените само.
Каквото възвестяват ни сега,
основите на храма ще разклати,
когато силата си осъзнае.
Те искат с разум и наука смело
окултните места в едно да свържат.
От поколенията занапред
за техен победител ще е считан
Томасий, за когото в този час
така охотно те отварят храма.
ЩРАДЕР
Упрекнат бях, защото предполагам,
че който действа правилно, ще трябва
да подкрепи, съвместно със Съюза,
извършеното от Томасий дело.
Един оратор възгледа ми сметна
потискащ, тъй като да зная трябва,
че мистиката е така опасна
за вярното изследване душевно.
Но аз приемах начина духовен
за разбираем, щом отдавах често
душата си на същността, която
ме свързва тясно с тези механизми,
създадени в усилен труд от мене.
А начинът, по който се отнасях
към моите любими механизми,
доведе ме до същността мистична.
Додето аз работех, често мислех:
какъв ли бих изглеждал за човек,
единствено опитващ да узнае
как действат и работят тези сили,
които в механизмите вградил съм?
Но и обратното премислям често:
как някоя душа ще ме приеме,
ако сърцето си с любов разкрия.
Подобни мисли имам аз, защото
учения, вестени от мистици,
можаха да открият същността си,
и тъй узнах, без посветен да бъда,
че на окултните места свещени
божествени души със обич свята
разкриват се в човешките души.
КАТАРИНА РАТЗАМ
Изречените благородни думи
от Щрадер за мистерийните школи
да се приемат трябва и в душите,
които, въпреки че са стояли
встрани от портата, която могат
да преминават само посветени,
с ученията им са в тясна връзка.
Че нашите предци горещо вярват,
че мистите би трябвало да бъдат
на светлината врагове, е ясно.
На техните души бе забранено
за скритото във храма да узнаят;
могли са само да го предусещат.
Ала настъпи вече друго време.
Днес мистите не скриват светлината,
а възвестяват на непосветени
каквото е възможно да узнаят.
И светлината в себе си поели
и вече оживили я в душата,
усещат мощ, като от сън дълбок
да се пробужда и да се разгръща.
(Чуват се три похлопвания.)
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Към нас се приближават господата
от ордена мистичен и от тях
ще можете да чуете словата.
Но като светлина ще ги усетят
и ще ги разберат такива хора,
в които предразсъдъците липсват.
Мощта на посветените ще може
да се докаже ясно там, където
намира силна воля и сърца,
заблудата готови да пожертват,
щом истината ярко засиява.
Безсилна тя ще се окаже там,
където волята се затвърждава
в заблудата, като по този начин
за истината усета убива.
ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
Щом мислейки над себе си, човек
дълбоко иска да се опознае,
тогава би могъл такива думи
да изрече пред своята душа.
Но при появата на този орден,
ще бъде по-добре, ако човек
придържа се единствено към факти,
които исторически и вярно
на братствата предават същината.
А те ни сочат колко много хора
във храмове подмамвани били са,
като им казвали със тайно слово,
че на места такива те ще могат
душите си да извисят от нисши
към висши степени на мъдростта
и да развият взора си духовен.
Примаменият от това разбирал,
че в тези нисши степени могъл би
да види знаци и над тях да мисли.
Надявал се, че степени по-висши
ще могат знаците и мъдростта
да му разкрият, но разбрал по-късно,
че майсторите знаели са малко
за знаците и че говорят само
напълно празни думи за живота.
Ако от думите не бил омаян
и не попаднел в плен на суетата,
е можел да се отърве от всичко.
Във този час е може би добре,
освен похвалните слова, да чуем
тъй също и неоспорими факти.
(Отново се чува трикратно похлопване. Влиза Великият Майстор на мистичния съюз, Хиларий Готгетрой. Следват го Магнус Беликозий, Втори наставник, Алберт Торкваций, Първи церемониалмайстор и Фридрих Траутман, Втори церемониалмайстор. Досегашните действащи лица се групират от двете страни на залата.)
ФРИДРИХ ТРАУТМАН, Втори церемониалмайстор
Приятели, мигът, събрал ни тук,
на храмовата древна свята порта,
за вас и нас със смисъл е изпълнен.
Това, че призовахме ви сега,
възможно бе чрез знаците, които
можа да види висшият ни Майстор
във земния, изпълнен с мъдрост план.
Във него ясно е предначертано,
че в днешно време трябва да се свърже
на храма святата свещена мъдрост
с всеобщия човешки разум, който
към истината се стреми далеч
от мистицизма; ала тези знаци
на мировия план тъй също казват:
преди да може туй да се изпълни,
един човек тук трябва да пристъпи
и туй познание, родено само
от разум и сетивност, да представи
в такива форми, можещи да схванат
реално световете на духа.
Това се случи. Съумя Томасий
да поднесе на днешната наука
една творба, която с нейни средства
представя доказателства, които
разкриват стойностите на духа,
достигани до наше време само
в мистични храмове за посветени.
Трудът му следва да обединява
и нас със вас духовно да обвърже.
Чрез него можете да разберете
ученията ни как се доказват.
Това у вас ще предизвика сили
да схванете ученията наши,
почерпени по път мистичен само.
По този начин може плодотворно
да разцъфти животът, който свързва
със разума свещени обичаи.
МАГНУС БЕЛИКОЗИЙ, Втори наставник
На брата наш словата възвестиха,
че мировите знаци ни подтикват
да ви поканим в святия ни храм.
Веднага Майсторът ще ви открие
на призива по-вътрешния смисъл.
Но длъжен съм, доколкото е нужно,
да кажа още нещо за мъжа,
чието дело ни събира тук.
Преди да се почувства към наука
от вътрешен духовен подтик тласнат,
Томасий бе художник. Той успя
на своето изкуство в областта
огромни лични дарби да разгърне,
когато влезе в кръгове, които
живеят в истинския мистицизъм,
довели го до висшия учител.
Той в стъпките му първи подкрепи го
към съзерцание и висша мъдрост.
Понесен във духовни висини
и изживяващ творческите сили,
рисуваше портретите, които
въздействаха ни като същества.
Каквото би повело друг творец
на същото поле към висши цели,
ограничавайки се най-разумно,
за него беше само сгоден случай
да ползва дарбите си, че да могат
за благото човешко да послужат.
Разбрал бе, че духовната наука
могла би вярно да се изгради,
когато усетът за здрава мисъл
и за наука вътрешно укрепне
чрез артистичен дух и се откъсне
от упорития стремеж към форми –
и битието, сродно на света,
наистина ще изживява тя.
Така Томасий своето изкуство,
което можеше да му послужи
за извисяване на същността му,
пожертва за човечеството волно.
Приятели, познайте същността му
и тъй ще разберете този призив,
от братския съюз към вас отправен,
да го последвате във дните бъдни.
ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ, Велик Майстор
Във името духовно, на душите
вестявано в свещения ни храм,
явяваме се ние в този миг
пред вас, които тайните слова
не биваше да чувате до днес.
Не е било възможно тези сили,
насочващи развитието земно,
във праначалото от всички хора
в духовен блясък да се съзерцават.
Тъй както в детско тяло постепенно
узряват и укрепват млади сили,
предназначени знание да носят,
тъй също трябвало да се развие
човечеството в земния си ход.
Живели в мрак душевните стремежи,
които трябвало да се покажат
достойни някога да съзерцават
на светове духовни светлината.
Били избрани в земното начало
от най-могъщи сили в битието
възвишени духовни същества
да бъдат на човеците водачи.
На святите мистерийни места
те култивирали духовни сили,
изливащи се тайно във души,
не можещи да знаят още нищо
за своите възвишени водачи.
По-късно от човешките редици
подбирали са майсторите мъдри
себеотдайни ученици зрели,
чрез изпитания и саможертва
в мистични цели да се посветят
и във учения за мъдростта.
Когато благородното добро
на Майсторите верни ученици
успели във достойнство да превърнат,
се върнали учителите пак
към своите житейски светове.
Божествените ученици после
избирали си подходящи хора,
които са способни да ги следват
във грижа за духовното богатство.
И тъй традицията продължила.
Така че всичките мистични школи
изхождат от една най-първа школа,
изграждана от висши духове.
Смирено грижим се за туй богатство,
което от предци сме наследили.
Не ще говорим ние за заслуги,
които службата ни ни печели,
а за онази милост на духовни
най-висши сили да избират хора
за предани посредници. На тях
те поверяват своите богатства,
разпалващи духовна светлина.
Целта ни е, приятели, да станат
за вас богатствата достъпни днес.
Безспорно са значими всички знаци,
които ясно в мировия план
откриват се пред погледа духовен.
ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
Изтъквате от светове далечни
причини да се свържем с вас, така че
да вдъхнем мощ на делото на Йохан,
което той дарил е на света.
Звучат прекрасно казаните думи,
но в простите сърца не заглушават
представата, че делото му може
самň чрез себе си да ни въздейства,
ако съдържа нужното за всички.
Да, важно то е, тъй като наука,
а не каквото мистиката казва,
духовното познание подкрепя.
Как може, щом така стоят нещата,
творбата на Томасий да се ползва
от одобрението на мистици,
а не чрез стойността си да въздейства?
АЛБЕРТ ТОРКВАЦИЙ, Първи церемониалмайстор
Науката, която чрез Томасий
така добре разкри се на света,
не ще спечели или пък загуби
чрез одобрение от вас и нас.
Ала чрез нея се открива пътят,
отвеждащ хората към мистицизма.
Наполовина делото си свършва,
щом цел, не път желае тя да бъде.
Да разберете важно е сега,
че време е да се обедини
умът с пътеките на мистицизма
и тъй в духовния живот да влезе
мощта, която може да въздейства,
разкрие ли се в правилното време.
(Завесата пада.)
