СЕДМА КАРТИНА

Стая в замъка, който беше показан отвън в предходната картина. Всичко е украсено със символите на мистичното братство. Духовните рицари по време на събрание; след това Монахът с един от рицарите. По-късно се явява духът на Бенедикт, който е починал около петдесет години по-рано. Луцифер и Ариман. Великият Майстор с четирима братя около дълга маса, която служи за събрания.

ВЕЛИК МАЙСТОР

Бъдете ми тъй верни вие, братя мои,

които спътници ми станахте във време,

изпълнено със тежки грижи и стремежи

в издирване на бъдните човешки цели,

представени ни като устав на Съюза,

за да ги пренесем от висши сфери

и да ги въплътим в делата земни.

Откакто скъпият ни предводител стана жертва

на тъмни сили – черпещи от злото мощ, –

и въпреки това служители на мъдростта на плана

чрез своята опълчваща се сила,

която злото пак в добро превръща –

от този миг е безнадежден

стремежът ни тук, на Земята.

Че много замъци на нашия Съюз

врагът ни вече завладя...

В борба последваха Великия учител

мнозина наши скъпи братя

във светли области на вечността.

Така че близо е часът, когато

защитните стени ще паднат.

Навред ни дебнат вече враговете,

стремят се да ограбят нашите богатства,

които придобихме не за наша полза,

а само като средство за привличане на хора,

в душите на които можем

да посадим на бъдещето семената.

Те ще узреят в тези хора,

когато се завърнат от духа

за нов живот отново на Земята.

ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Че трябва нашият Съюз унищожен да бъде,

според неразгадаемия план съдбовен,

понятно би могло да бъде.

Но да погинат твърде много братя,

неправда ми изглежда пред всемирния закон.

Не искам аз да се оплаквам,

понеже драговолно братята ни са умрели...

Ала душата ми да разбере желае

защо се иска жертва от човека,

обвързан със велика общност,

когато силите съдбовни трябва

упадъка на тази общност да подготвят.

ВЕЛИК МАЙСТОР

Отделният живот

е свързан мъдро с мировия план.

В редиците на братята ни има хора,

способни със духовни сили

да служат на Съюза.

И все пак те не са неопетнени.

Заблудите на техните сърца,

ще трябва изкуплението да намерят,

понасяйки страдания във служба

на общността. А който

чрез своите дела вина не носи,

но трябва да поеме по трънливите пътеки,

началото си водещи от общата ни карма,

страданието ще му носи сила

да се издигне към живот възвишен.

ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Тогава на Съюза сигурно е позволено

в средите си да има също хора,

успели да се посветят

на висшите си цели

не само със пречистена душа?

ВЕЛИК МАЙСТОР

Доброто само има тежест във душата,

ако човек се посвети на висше дело

и лошото остави да намери

възмездие чрез мировата правда.

Повиках ви при мене, братя,

да ви припомня с думи сериозни

във тези тъжни дни,

че дълг за нас е с радост да загинем

за цели, на които сме се посветили

със пълна вяра във живота.

Във истинския смисъл сте ми братя,

когато смело във душите ви звучи

светата мъдрост на Съюза:

„Живота си и личното ще трябва да пожертва

желаещият да съзре духовни цели

чрез откровение на сетивата

и осмелилият се волята духовна

да влива в собствената воля.“

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Учителю възвишен,

ако желаеш да изпиташ

на всички наши братя тук сърцата,

би трябвало да прозвучи най-ясен отклик

на думите на нашата свещена мъдрост.

Но искаме от теб да чуем

как да тълкуваме това,

че заедно с имота и живота,

врагът желае да ни вземе и душите,

които сме отгледали с любов?

И всеки ден по-ясно става,

че хората ни ще се предадат

на победителя не само чрез принуда,

но също ще започнат и да мразят

от нас показания им духовен път.

ВЕЛИК МАЙСТОР

Каквото посадихме във душите,

възможно е да се изгуби засега.

Но вдишалите светлината на духа,

отново ще се върнат на Земята

и делото ни на света ще поднесат.

Така говори на духа ми често

великият ни вожд

от царството на мъртъвците,

когато в часове на тишина

в душата своя се потапям

и сили се събуждат в мен

да пребивавам в сфери на духа.

Присъствието на Учителя усещам

и чувам неговите думи,

тъй както често съм ги чувал

в сетивния живот.

За край на делото ни не говори,

а казва само, че свещените ни цели

ще се изпълнят в бъдни времена.

(Великият Майстор и двама братя излизат, а другите двама остават.)

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Говори за духовни светове,

тъй както други за села и градове...

Потискащо е да се слуша как

говорят посветените ни братя

за други светове на битието.

И все пак аз съм тясно свързан

със всички наши земни цели.

ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Придържам се към думите на нашия Учител:

Неможещият с пълна вяра да приеме

учението за духа и световете на духа,

способност не му липсва

да разбере подобно откровение.

Ала му липсва нещо друго.

Че може да се чувства недостоен

да бъде част от висши светове,

това усеща той, но иска

от себе си да го прикрие.

Душата може и петна да има,

така че себе си да мами,

щом не желае да се преклони

пред знанието за духа.

(Двамата излизат.)

(Монахът се явява в същата стая, при него идва Втори наставник.)

ВТОРИ НАСТАВНИК

Какво ви води в този дом,

щом той за вас е дом на врагове?

МОНАХЪТ

Законите ни строги повеляват

да смятам всеки срещнат за приятел,

щом лик човешки по природа има.

Ала враждебно би могло да ви се стори

каквото аз покорно ще изискам

на високостоящите ни по поръка.

Изискват те да бъде върнат

по мирен път църковният имот,

принадлежащ ни според стари документи.

Парцелът, който сте превърнали във мина,

е собственост на църквата по право.

За правилен не можем да признаем начина,

по който сте го придобили.

ВТОРИ НАСТАВНИК

Дали наричаме го наш или пък не според закона,

съдиите да спорят могат дълго.

Ала със сигурност той собственост е наша

във смисъл на едно по-висше право.

Парцелът беше неизползвана земя,

когато нашият Съюз го купи.

На вас ви бе напълно неизвестно,

че там безброй съкровища са скрити.

Добихме ги с човешки труд.

И днес съкровищата се разнасят

в далечни краища, където

на хората добро принасят.

Работят много честни хора

във шахтите под тази почва,

която притежавахте като пустиня.

МОНАХЪТ

Не считате за правилно тогава

да убедите вашия Съюз

да стигнем до съгласие по мирен път

относно нашите права?

ВТОРИ НАСТАВНИК

Понеже не изпитваме вина

и сигурни сме в своите права,

ще чакаме спокойно

дали и в този случай, както в други,

несправедливо ще постъпите.

МОНАХЪТ

Причината търсете в твърдата си воля,

че трябва да си служим с други средства.

ВТОРИ НАСТАВНИК

Честта на нашия Съюз изисква строго

единствено с борба правата си да отстоява.

МОНАХЪТ

Така изпълнена е моята задача

и можем думите да си спестим.

Възможно ли е да говоря

със главния по длъжност тук?

ВТОРИ НАСТАВНИК

На вашите услуги Майсторът ще бъде,

но моля ви, почакайте го малко.

Не може той веднага да пристигне.

(Излиза.)

МОНАХЪТ

Ах, службата ме кара да пристъпя

във залите на тъй омразния Съюз.

Навсякъде очите ми съзират

греховни образи и сатанински знаци.

Почти ме сграбчва ужас...

Пращи... бучи тук нещо в тази зала.

Усещам как зли сили ме заобикалят. – – – –

Понеже грях не зная да съм сторил,

ще устоя на тези тъмни сили... – – – –

Но ужасът нараства... Ох...

(Явява се духът на Бенедикт.)

На помощ, духове добри!

БЕНЕДИКТ

Мой сине, опомни се!

Към тебе често трябваше да се обръщам,

когато пламенната ти молитва

възнасяше те към духовни сфери.

Така чуй смело също в този час

каквото трябва да узнаеш,

когато вместо мрак духовна светлина

владее в твоята душа.

МОНАХЪТ

Когато молех се за яснота

по отношение на важните неща

и преданата ми молитва

в духовната страна бе чута,

ти, мой Велик учителю, ми се яви.

Украса бе на Ордена, когато

живееше във земно тяло.

Говореше ми от духовни царства,

укрепвайки мощта ми

и просветлявайки ума ми.

С душевен взор те виждах,

с духовен слух те чувах.

Смирено в този важен час желая

да чуя откровението ти, което

в душата ми оставяш да се влее.

БЕНЕДИКТ

На братски орден се намираш във дома,

макар душата ти във ерес да го обвинява.

Изглежда, че привидно мрази

каквото ние любим

и сякаш той почита

каквото ни се струва грях.

А братята ни считат, че са задължени

да се опълчат срещу греховете на духа.

Те могат да се позоват на думи,

изречени от мене на Земята.

Те не предчувстват, че такива думи

да се родят в живота само могат,

щом в правилния смисъл се разбират

от продължаващите делото ми хора.

И нека във душата ти се възроди,

във смисъла на едно ново време,

каквото аз можах да мисля на Земята.

Ти този орден, който целите си получава

от царството на мистиката, погледни

във светлина, в която щях да го погледна

и аз самият днес, ако ми беше отредено

да съм сред вас, работещ в земно тяло.

Съюзът се стреми към висши цели.

А хората, които му се посвещават,

по-късни земни времена предчувстват,

и техните водачи вече виждат

плода, узряващ в идните епохи.

Науката и ходът на живота

целта и формите ще сменят.

Каквото Орденът, от теб преследван,

се чувства отговорен да извърши,

са действия за новата промяна.

Но само ако тази цел, която братята ни имат,

за мирно дело се обедини с целта,

която еретиците преследват,

ще може благо в земния живот да разцъфти.

МОНАХЪТ

Предупреждението, за което смяташ ме достоен,

как всъщност мога да го следвам? – – – –

То силно отклонява се от всичко,

изглеждало ми право досега.

(Явяват се Луцифер и Ариман.)

Към мен се приближават други същества!

Какво ли търсят те до теб?

АРИМАН

От друго място следващото указание се дава.

Не ще ти бъде лесно да послушаш

съвета на предишния си Майстор.

Ти само размисли,

че той живее в царства на блаженство.

Каквото дълг е там и е повеля,

тук в настоящето ви може

да сътворява само хаос на Земята.

Към висините му вдигни очи,

желаеш ли утеха да потърсиш

във щастие, което в идни земни дни

от мировите духове ще бъде отредено.

Но щом желаеш правилно сега да действаш,

се остави да бъдеш ръководен само

от туй, що разумът и сетивата ти те учат.

На тези братя ти успя

да видиш греховете,

които трябва да се скрият от света.

Разкри ти се как уставът им бъден

ще може да живее в грешните души.

Как можеш ти, щом фактите познаваш,

да искаш да живееш със Съюза в мир?

Заблудата е лоша почва, на която

не може да узрее хубав плод.

ЛУЦИФЕР

Набожното ти чувство ти показа правилния път.

Търпят промяна целите във времената,

но еретиците не бива

да предрешават пътя на човека.

Опасността в духовния Съюз е,

че истината братята говорят,

ала такъв обрат ѝ дава,

че става много по-опасна,

отколкото една заблуда.

Ако открито някой служи на лъжата,

би трябвало да е побъркан,

живее ли със вярата, че хората

ще го оставят да ги води.

А рицарите на духа не са тъй безразсъдни.

Те името Христово споменават,

понеже им отваря всички порти

към глъбините на сърцата.

Човек лови сърцата най-добре

и ги поставя под властта на Сатаната,

ако използва името Христово.

МОНАХЪТ

Объркващо ми прозвучават

от светове душевни гласовете,

които често съм дочувал,

и искат постоянно да се борят

с каквото благочестието повелява.

Как мога да открия правилния път,

когато злите духове го възхваляват?

Почти така на мене ми се струва. – – – –

Но не, не трябва да си го помислям...

Учителят ми мъдър ще ме води

и смисълът на неговите думи,

изглеждащ ми тъй смътен,

ще може да ми се открие.

БЕНЕДИКТ

Аз мога правилния път да ти покажа,

ако душата си проникнеш с думите,

които някога съм казвал на Земята.

А искаш ли живота им да влееш в световете,

в които можеш да ме виждаш,

на правдата посочен ще ти бъде пътят.

(Завесата пада, докато Монахът, Духът на Бенедикт, Луцифер и Ариман са все още в залата.)