| Алтернативен линк |
ШЕСТА КАРТИНА
Горска поляна. На заден план високи скали, върху които се намира замък. Лятно вечерно настроение. Селяни, евреинът Симон, майсторът-миньор Томас, Монахът.
(През ливадата вървят селяни и разговарят, спирайки се посред път.)
ПЪРВИ СЕЛЯНИН
Там вижте лошия евреин.
Не ще посмее той да тръгне
по пътя, който сме поели,
че може и да чуе думи, от които
ушите да го засърбят.
ВТОРИ СЕЛЯНИН
Да го накараме веднъж поне
той свойта дързост да почувства,
да разбере, че няма повече да го търпим
в порядъчната ни родина,
в която се промъкна.
ПЪРВА СЕЛЯНКА
От господарите е защитен,
които в замъка живеят.
От нас не може никой да проникне там.
Добре евреина приемат,
той върши туй, що рицарите искат.
ТРЕТИ СЕЛЯНИН
Да разбереш е много трудно
кой служи Богу, кой – на ада.
На рицарите трябва да сме благодарни.
Те хляб и работа ни дават.
Какво ли бихме правили без тях?
ВТОРА СЕЛЯНКА
Евреина аз трябва да похваля.
Чрез своите лекарства
от тежка болест ме избави.
А при това бе толкова добър и мил.
И за мнозина други същото е правил.
ТРЕТА СЕЛЯНКА
Един монах обаче ми разкри,
че той със дяволски неща лекува.
Така че от отровата му се пазете,
че тя във тялото ни се променя
и става вход за всички грехове.
ЧЕТВЪРТИ СЕЛЯНИН
На рицарите служещите хора
се борят срещу старите порядки.
Евреинът, те казват, знаел толкова неща,
които носят изцеление, благословия,
но чак във бъдеще ще можем да ги оценим.
ПЕТИ СЕЛЯНИН
Но идват нови времена
и по-добри в духа ги виждам вече,
видения когато ми показват
незримото за земните очи.
Желаят рицарите всичко туй за нас да сторят.
ЧЕТВЪРТА СЕЛЯНКА
На църквата сме верни ние.
Душите ни предпазва тя
от дяволските образи,
от смърт и адски мъки.
Монасите ни казват да се пазим
от рицарите, както от магьосника евреин.
ПЕТА СЕЛЯНКА
Ще трябва още малко време
да носим със търпение хомота,
от рицарите ни наложен.
В руини скоро замъкът ще се превърне,
туй моят сън откри ми.
ШЕСТА СЕЛЯНКА
Страхът от тежък грях ме мъчи,
когато чувам да се казва,
че рицарите искали да ни погубят.
Свидетелка съм аз, че само добрини извършват,
затуй ги уважавам като християни.
ШЕСТИ СЕЛЯНИН
Как хората ще искат в бъдеще да мислят,
да го оставим на онези,
които ще живеят подир нас.
Тук рицарите ни използват
като оръдия за дяволски изкуства,
с които водят те борба
със истинското християнство.
Успеем ли да ги прогоним,
ще сме свободни от властта им
и ще живеем, както пожелаем,
тук, в нашата родина.
Сега да идем на вечерната молитва,
потребното за нашите души
там ще намерим,
съгласно обичаите на нашите отци.
За нас не стават новите учения.
(Селяните си отиват. Симон, евреинът, идва от гората.)
СИМОН
Пак същото презрение, омраза,
които аз отвсякъде дочувам.
Отново трябва болката да чувствам,
когато ме компрометират те.
Че нямат основание, изглежда,
за начина, по който се отнасят с мен.
Но често ме спохожда мисълта,
която истината ми подсказва,
че съществува смислена причина
за всичко претърпявано в живота.
Така че има отговор защо
народът ми понася толкоз мъки.
И виждащ господата в този замък,
намирам, че съдбите ни са близки.
Избраха си сами те цел в живота,
която да последвам съм принуден.
От всички хора са се отделили
в стремеж самотен да развият сили,
с които целите си да постигнат.
Усещам колко моята съдба
със самота ме е благословила.
Единствено на себе си оставен,
отдадох се изцяло на наука.
Чрез нея осъзнах, че нови цели
пред времето ни се явяват вече.
На хората да се разкрият трябва
природните закони непознати
и тъй сетивното да овладеят,
от него нови сили да разгърнат,
че вярно те да могат да им служат.
Каквото бе възможно аз направих,
лечебното изкуство да развия:
труда ми рицарите оцениха.
Оставиха ме те при тях да търся
в растенията действащите сили,
и силите в недрата на Земята;
Съгласно целите им аз се трудя
и виждам ясно, че по моя път
събрах със радост много плодове.
(Влиза в гората.)
(Майсторът-миньор Томас идва от гората. Среща го Монахът.)
ТОМАС
Ще отпочина тук. Покой желая,
да се възстанови душата пак
от бурите, които претърпя.
(Монахът идва при него.)
МОНАХЪТ
Приветствам те сърдечно, сине смел.
Дошъл си, за да дириш самота.
След тежък труд желаеш тихо място,
за да насочиш към духа ума си.
Така се радвам да те видя тук.
Защо тъга смрачава твоя поглед?
Изглежда грижи мъчат ти душата.
ТОМАС
Блаженството и болката са сродни,
откри ми го животът тези дни.
МОНАХЪТ
Блаженството и болката си срещнал?
ТОМАС
Аз доверих ви, преподобни отче,
че дъщерята на надзорника обичам
и че тя също много ме обича.
И искаме душите си да свържем.
МОНАХЪТ
На църквата най-вярна дъщеря,
тя в щастие и в радост ще те следва.
ТОМАС
Жена единствено такава искам,
че аз от вас, учителю обичан,
научих се на Бога да разчитам.
МОНАХЪТ
Ала дали душата ти нататък
ще продължи да следва пътя, който
като най-правилен съм ѝ посочил?
ТОМАС
Тъй вярно, както в мен тупти сърцето,
така през всички времена синът ви
ще следва туй учение, което
получил е той някога от вас.
МОНАХЪТ
Тъй както щастието си откри,
така за мъката си разкажи ми.
ТОМАС
За себе си аз често съм говорил.
Едва навлязъл в юношеска възраст,
от град на град започнах да пътувам.
Работното си място сменях често.
Живееше в сърцето ми надежда
да срещна татко си, когото любех,
макар добро от него да не зная.
Той скъпата ми майка изостави,
че пречели децата и жената,
изцяло нов живот за да започне.
Стремеж към приключения таеше.
Когато ни напусна, бях дете,
сестра ми току-що се бе родила.
И скоро майка ми от скръб почина.
Погрижиха се хора за сестра ми,
но скоро те напуснаха града ни.
И нищо повече не чух за нея.
Роднини ми помогнаха да уча
миньорство и напреднах аз дотам,
че работа навсякъде намирах.
И никога надежда не загубих,
че мога да открия пак баща си.
Надеждата, която се изпълни,
завинаги ми е отнета вече...
Служебно трябваше да се явя,
от моите началници повикан.
Известно ви е колко не обичам
аз рицаря началник на труда ми,
откакто знам, че сте противник негов.
И оттогава твърдо съм решил
да не оставам в замъка на служба.
Ала при срещата ни този рицар
обърна разговора ненадейно
по трудни за разбиране причини
и заяви, че той ми е баща...
Какво последва... Бих го премълчал...
Аз бих забравил мъката, която
на мене и на майка ми донесе,
когато пред баща си се намирах,
а той, от скръб прегърбен, ми разказа
за станалото преди толкоз време.
Но виждах в него вашия противник.
Прозрях накрая, че дълбока пропаст
разделя ме завинаги от него,
когото с радост исках да обичам,
когото търсих дълго със копнеж...
Загубих го за втори път сега.
Така по този начин аз почувствах
каквото трябваше да изживея.
МОНАХЪТ
Аз никога от кръвното роднинство
не бих поискал да те отчуждя.
Ала каквото мога да предложа
на твоята душа,
ще ти го давам винаги с любов.
(Завесата пада, докато двамата излизат.)
