ПЪРВА КАРТИНА

Библиотека и работен кабинет на Капезий в основен кафяв цвят. Вечерно настроение. Капезий, после духовни образи, представляващи душевни сили; след това Бенедикт. Тази и следващите картини представят събития, които се случват няколко години след „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.

КАПЕЗИЙ (четейки в една книга)

„С душевен взор в небитието гледащ

и в смътни образи на мисълта мечтаещ

по правила, изкуствено установени,

човек в заблудата си често търси

целта и смисъла в живота.

И за касаещи далечни светове въпроси

изисква отговор от глъбини душевни.

Такова мислене обаче е заблуда

от първите му стъпки още и накрая

безсилно своите прозрения съзира

сами да се унищожават.“

(Казва следното на глас.)

Описва тъй със сериозни думи

духовното прозрение на Бенедикт

душевната пътека на мнозина.

За мене е сразяващ удар всяка дума. – – – –

Картината на собствения ми живот

с жестока истинност рисуват те.

И ако някой бог във този час

поиска да ме приближи със гняв,

роден от силите на диви бури,

най-страшните му сили

не биха ме измъчвали така ужасно,

както мощта на тези съдбоносни думи.

Творях през дългите години само

във образи, явяващи се като сенки

в душевния ми сън,

изпълнен със заблуди, отразяващ

природна и духовна дейност

и призрачно от сънното си було

да разреши желаещ мирови загадки.

Душата си насочвах неуморно

в преследване на всевъзможни цели,

но ясно трябва да призная:

самият аз в душата си не съм живял,

когато от заблуда заслепен съм искал

в далечни светове със мисъл да проникна. – – – –

Така остана празен замисъл

каквото като образи рисувах

пред себе си самодоволно.

В живота си тогава срещнах

Томасий, младия художник:

душата истински обогатяващ,

поел бе висшия духовен път,

преобразяващ съществото на човека,

от скритите съкровища душевни

оставящ да изплуват сили,

създаващи житейски извори.

Каквото от душата му израсна,

във всекиго се крие.

Понеже то ми се разкри при него,

разбрах, че е огромен грях житейски

да се оставят да пропаднат

съкровищата на духа. – – – –

Така че зная: трябва аз да търся

и на съмнението да не се поддавам.

Суетното ми мислене по-рано

доведе ме до грешната представа,

че към изследване стремежът бил напразен,

че следва да отхвърлим мислите, които

към изворите на живота се отправят. – – – –

И като следствие от всяка мъдрост

ако ми се покаже ясно, че изискват

човешките съдбовни сили личността си

да потопя в безсъщностното нищо,

безстрашно ще го сторя...

Да мисля тъй било би светотатство,

след като ясно съм разбрал,

че няма да открия нивга мир,

преди духовното съкровище в душата

да види светлината на деня. – – – –

Духовни същества са вложили плода

на своя труд в човешките души.

Унищожава делото на боговете, който

оставя да загинат семената на духа.

Прозрях най-висшия си дълг в живота,

ала поискам ли и стъпка само да направя

към царството, което никога не трябва да отбягвам,

усещам да ме изоставят силите, с които,

високомерно мислейки, съм искал

житейски цели да тълкувам

във времеви поток и мирови простори.

Аз вярвах, че извеждам с лекота

от мозъка улавящи реалност мисли.

Ала сега, щом искам да обхвана

праизворите на живота

на истината в светлината,

остава сякаш мозъкът негоден.

И мъча се безсилен

от сериозните слова на Бенедикт

да си създавам ясни образи мисловни,

които пътя към духа да ми покажат:

(Четейки по-нататък.)

 „Спокойно проникни в душевните си глъбини

и нека смелостта те ръководи.

Предишните мисловни форми забрави,

когато се потапяш във душата,

за да достигнеш себе си във теб.

Щом заглушиш ти личностната светлина,

пред теб ще блесне светлината на духа.“

(Отново изрича на глас.)

Дъхът ми сякаш спира, щом опитам

да схвана смисъла на тези думи.

Преди да съм усетил що да мисля,

ме завладяват ужас и тревога.

Усещам как в живота ми нещата,

които досега край мен били са,

се сриват и в руините им в нищо се превръщам.

Стотици пъти четох следващите думи...

И всеки път край мен по-тъмен става мракът.

(четейки отново)

„Световни мисли в мисленето ти живеят,

световни сили в чувствата ти се вълнуват,

световни същества във волята ти действат.

В световни мисли изгуби се

и изживей се чрез световни сили.

От същността на волята създай се.

При мировите далнини не спирай

в съноподобната игра на мисълта;

в духовните простори започни

и в глъбините на душата си свърши.

И целите на боговете ще откриеш,

когато в себе си се ти познаеш.“

 (Безсилен потъва в себе си чрез една визия. Съвземайки се, казва следното.)

Какво ли бе това?

(Заобикалят го три образа, представляващи душевни сили.)

ЛУНА

Не ще ти липсва сила

за благороден и духовен полет.

Във волята човешка

е вкоренена тя.

Чрез сигурност надеждна

е укрепена тя.

От виждане духовно

е закалена тя.

И само смелостта ти липсва

във волята да влееш

доверието към живота. – – – –

Да влезеш осмели се

в простори непознати!

АСТРИД

На мирови далечини

от радостта

на слънчевата светлина,

на звездни далнини

от мировата мощ магична,

на синия небесен етер

от висшата духовна сила

душевна сила извлечи,

лъчите ѝ насочвай

в сърдечни глъбини.

И стопляйки те, в теб

познание ще се роди.

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Залъгват те сестрите зли.

Те искат да те оплетат

в илюзията на живота.

Суетната лъжа на дара,

предложен ти от тях,

ще се превърне в нищо,

когато ти с човешка сила

поискаш да го задържиш.

Отвеждат те нагоре

към светове на боговете

и ще те разрушат,

щом в царството им ти

поискаш да запазиш

човешката си същност.

КАПЕЗИЙ

Напълно ясно беше. – – – –

Говореха тук същества. – – – –

И въпреки това

е сигурно, че друг,

освен мен, тук не беше. – – – –

Нима аз сам на себе си говорих?. – – – –

Ала не е възможно,

защото никога не бих измислил

каквото мисля, че дочух. – – – –

Дали съм същият като преди?

(От жестовете му личи, че не е способен да си отговори с „да“.)

О, аз съм и... не съм... – – – –

ДУХОВЕН ГЛАС, ДУХОВНАТА СЪВЕСТ

Потъва мисълта ти

в човешки глъбини.

Като душа каквото те обгръща,

каквото като дух е в теб пленено,

отлита в мирови основи,

от изобилието на които

отпиващите хора,

живеят в мисълта;

от изобилието на които

живеещите хора,

в привидността творят.

КАПЕЗИЙ

Премного... твърде много. – – – –

Капезий де е?

Незнайни сили, аз ви умолявам,

Капезий де е?...

Самият аз къде съм?

(Той отново потъва в себе си, размишлявайки.)

БЕНЕДИКТ (Влиза. Капезий отначало не го забелязва. Бенедикт го докосва по рамото.)

Разбрах, че искате да поговорим,

и ви потърсих във дома ви.

КАПЕЗИЙ

Благодаря,

че на желанието ми откликнахте.

Едва ли ще ме видите

в по-лошо състояние. – – – –

И че след толкова душевни мъки,

които ме тормозеха, сега

във вцепенение на пода не лежа,

дължа на благия ви поглед,

докоснал ме, когато ме пробуди нежно

ръката ви от страшните кошмари.

БЕНЕДИКТ

За мене не е тайна,

че ви откривам във житейска битка.

Отдавна знаех, че ще трябва да се срещнем тъй.

Привиквайте с промяната на смисъла

на някои слова, за да успеем

напълно да се разберем.

А след това не се учудвайте,

ако на собствения ми език

страданието ви със други думи

ще трябва да представя. – – – –

Откривам ви щастлив сега.

КАПЕЗИЙ

Така увеличавате ми мъката,

която в тъмнина ме хвърли.

Почувствах, сякаш същността ми

избяга в дълбини световни

и сякаш чужди същества

говореха чрез мене тук.

Поддържа ме все още фактът,

че аз духовната измама

като илюзия прозрях,

а болката ми бе заблуда на душата.

Не ме лишавайте от чувството ми за опора!

Недейте да наричате бълнуването щастие,

защото иначе ще съм загубен.

БЕНЕДИКТ

Човекът може да изгуби само

каквото го дели от мировата същност.

И ако първо му се струва, че изгубва

каквото пропилял е в мислене съноподобно,

тогава нека да потърси

какво му е било изтръгнато.

Отново той ще го открие

и чак тогава правилно ще го използва

в дела, достойни за човека.

Утеха да ви давам в този час

било би поучителна игра на думи.

КАПЕЗИЙ

Учения, които само разума задоволяват,

наистина при вас не ще открия.

За мен бе трудно да го разбера.

Подобно на дела, отвеждащи към висини,

но също и захвърлящи ни в бездни,

чрез думите ви се изливат

пламтящ живот и смъртен студ.

Те действат като знаци на съдбата,

а също и като житейските любовни бури.

Аз мислех и изследвах,

преди да срещна вас,

но творческите сили на духа

и техните унищожителни дела

познах, едва когато

по стъпките ви тръгнах. – – – –

Открихте туй, що вашите слова

създадоха в душата ми, когато

във стаята ми влязохте.

Аз често се терзаех,

четейки книгата ви за живота,

но днес непоносима болка ме изпълни.

И да прелее трябваше душевната неволя,

когато мислех за съдбовните ви думи.

Душата ми не можеше да разбере

словата ви, но те се вляха

като живителен поток в сърцето,

пробуждайки магични светове.

И яснотата на ума ми се изгуби.

И призраци ми се явиха.

Чух тъй значителни, но смътни думи,

звучащи от обърканата ми душа.

И зная, че не сте написал всичко,

което за душите пазите;

че отговор на някои въпроси давате

единствено когато е необходимо.

Разкрийте ми какво ми е потребно,

защото трябва да узная

какво отнема моя разум

и тъй магично ме обгръща.

БЕНЕДИКТ

Не бива думите ми да се възприемат

единствено като обвивка на понятия.

Душевните ни сили те

насочват към духовната реалност.

Значението им отпърво се открива,

когато ясновиждане пораждат във души,

попаднали под тяхното въздействие.

Но те от моето изследване не произхождат;

на мене поверени са от духове,

познаващи отлично знаците,

в които мировата карма се разкрива.

Към извори на знанието да ни водят

е свойството на тези думи.

Но предоставено е на човека,

разбиращ ги във истинския смисъл,

духовен сок от изворите да отпива.

Не противоречи на мойте намерения,

че думите ми ви отнасят в светове,

които призрачни за вас изглеждат.

Навлязохте във царството, което

за вас измама трябва да остане,

изгубите ли се във него.

Но съхраните ли се там,

за вашата душа ще се отвори

към мъдростта вратата първа.

КАПЕЗИЙ

Как мога да се съхраня?

БЕНЕДИКТ

Загадката ще разрешите вие,

застанете ли с буден взор душевен

пред някои учудващи неща, които

на пътя ви ще се изпречат скоро.

Аз виждам, че духовни същества

и сили на съдбата искат

пред изпитание да ви изправят.

(Излиза.)

КАПЕЗИЙ

Не мога смисъла на думите да изтълкувам,

но ги усещам в мен да действат.

Висока цел ми той показа.

Аз искам да последвам знака.

Стремеж към мисли само не изисква,

той иска търсещ да се устремя

в духовната реалност. – – – –

Каква е мисията му, не зная,

но действията му пораждат вяра.

Отново върна ме на мен самия.

Но въпреки това за мен е още

съмнително магическото същество,

което ме изплаши.

Свободно искам да застана

срещу нещата, казани пророчески от него.

(Завесата се спуска, докато Капезий още стои на мястото си.)