ДЕСЕТА КАРТИНА

Стая за медитация. Йохан, Теодосий, Бенедикт, Луцифер и Ариман.

ТЕОДОСИЙ

Ти можеш всички светове

във себе си да изживееш.

Така и мене изживявай

като световна мощ на любовта.

Едно от мене озарено същество усеща

засилена житейската си сила

и щастие на други същества дарява.

Така строя света със радост.

Без силата ми няма никакъв живот,

без мен не може никой да живее.

ЙОХАН

Тъй ти, ощастливител на света,

пристъпваш пред душевния ми взор!

Желание за творчество ме тласка

чрез моята духовна сила,

щом като плод на изживяването ми те виждам.

Показа се ти в храма пред духовния ми взор,

ала не можех още да узная

дали е сън или пък истина това.

Но вдигна се воалът, който

държеше скрита светлината на духа.

Че си действителен, аз мога да позная.

Желая същността ти

в делата си да изразявам,

да носят те спасение чрез теб.

И благодарност аз дължа на Бенедикт.

Чрез мъдрост той дари ми сила да насочвам

духовния си поглед в твоя свят.

ТЕОДОСИЙ

Почувствай ме в душевните си дълбини

и силата ми понеси във всички светове.

И служейки на любовта, блаженство ще изпитваш.

ЙОХАН

Аз чувствам стоплящата светлина на близостта ти

и как се ражда творческата мощ у мен.

(Теодосий изчезва.)

Замина си, но пак ще дойде той при мен

и сила ще ми донесе от извора на любовта.

Във времето изчезва само за моменти светлината му,

но продължава да живее в битието ми.

Аз мога да остана сам със себе си,

усещащ същността на любовта на духовете.

Чрез него мога себе си издигнат да почувствам,

чрез мене нека той да се разкрие.

(Става несигурен, което проличава от неговите жестове.)

Но как се чувствам...

Изглежда, че ме приближава същество духовно.

Откакто станах за духовно виждане достоен,

усещам винаги, щом лоши сили искат да ме сграбчат.

Ала каквото и да дойде, имам сила да го срещна.

Във себе си аз мога да се изживея.

Непобедима е мощта на тези думи.

Ала сега усещам силна съпротива.

Той сигурно е най-ужасен враг.

Да дойде само – той въоръжен ще ме намери. – – – –

Враг трябва да си на доброто.

По мощната ти сила го усещам.

Аз зная, искаш ти да смажеш

каквото се изтръгва от властта ти.

Ще укрепя във мене силата,

в която нямаш никакво участие.

(Явява се Бенедикт.)

О... Бенедикт, ти, източник на моя нов живот.

Това е невъзможно, не!...

Не може, не, не може да си ти!

Това е само призрак. О, душевни сили,

в мен оживейте и разбийте

измамата, която иска да ме заслепи.

БЕНЕДИКТ

Душата си попитай дали може да почувства

какво за нея през годините бе близостта ми.

Чрез мене плод на мъдростта израстна в теб.

И само с помощта му можеш да напредваш

и да надмогваш грешките в духовни царства.

Във себе си ме изживей.

Но искаш ли да продължиш напред,

ти трябва да поемеш пътя,

отвеждащ те до моя храм.

А ако искаш по-нататък мъдростта ми да ти свети,

тя трябва да тече от мястото, където

работя с братята си свързан.

На истината силата ти дадох.

Мощта на огъня щом в тебе се запали,

ти трябва пътя да откриеш.

(Бенедикт си отива.)

ЙОХАН

Ах, той ме изоставя.

Дали измамата прогоних...

Дали реалност ме напусна...

Как мога да реша? – – – –

Но аз се чувствам по-укрепнал.

Не бе измама, той самият беше.

Теб, Бенедикт, във себе си аз изживявам.

Дари ми силите, които,

живеещи във същността ми,

заблудата от истината различават.

И все пак от измама бях подведен.

Почувствах с ужас твоята поява

и за измама те приех, щом ти пред мен застана.

(Отново се явява Теодосий.)

ТЕОДОСИЙ

Ще се освободиш от всякакви заблуди,

ако със силите ми се изпълниш.

Успя до мене Бенедикт да те проводи,

но вече трябва мъдростта ти да те води.

Ако живееш само със положеното в теб от него,

ти няма да се изживееш.

Към светли висини се устреми свободно;

почувствай силата ми за такъв стремеж.

(Изчезва.)

ЙОХАН

Величествено думите ти прозвучават.

Във себе си аз трябва да ги изживея.

Когато те изпълнят цялата ми същност,

ще ме освободят от всякакви заблуди. – – – –

Така че работете в дълбините на душата,

възвишени, прекрасни думи!

От храма само можете да идвате,

изречени от братята на Бенедикт.

Усещам вече как отвътре се надигат. – – – –

От мен самия те ще зазвучат

и тъй ще мога аз да ги разбирам.

Ти, дух, живеещ вътре в мен,

излез от скритостта си, същността си покажи.

Усещам те наблизо вече. Появи се!

(Явяват се Луцифер и Ариман.)

ЛУЦИФЕР

Познай ме, о, човече,

почувствай се, човече!

Ти се изтръгна

от ръководството духовно,

побягна към свободни земни сфери.

В объркания свят потърси същността си.

Наградата ти бе да се намериш.

Наградата използвай.

С духовна смелост се пази.

Ще срещнеш чужда същност

в обширното духовно царство.

Ще те плени с човешка участ тя,

а също тъй ще те потисне.

Почувствай се, човече,

познай ме, о, човече!

АРИМАН

Познай се, о, човече,

почувствай ме, човече!

От мрака на духа избяга.

Намери светлината на Земята.

Мощта на истината ти

поемай от сигурността ми.

Втвърдявам здрава почва,

но можеш и да я загубиш,

ако разпръснеш силата на битието в колебания.

Във висша светлина ти можеш да прахосаш

духовната си сила.

Ти можеш в себе си да се разпаднеш.

Почувствай ме, човече,

Познай се, о, човече!

(Те изчезват.)

ЙОХАН

Какво се случи?

От мен говори Луцифер,

последван и от Ариман!

Нима попаднал съм отново

в заблуда аз, когато най-горещо

за истината моля?

Извика Бенедиктовият брат

за мене силите, които

в човешките души

заблуда произвеждат само.

ГЛАС НА ДУХ ОТ ВИСИНИТЕ

Мислите ти се издигат

в прасветовни дълбини.

Вкаралото те в душевната измама

и държало те в заблуда,

се явява в светлината на духа,

чрез чиято пълнота

виждащите хора

в истината мислят;

чрез чиято пълнота

хората стремящи се

в любовта живеят.

(Завесата пада.)