ИНТЕРМЕЦО

Приема се, че предходните картини са представлението, на което София е присъствала и че тя е посетена на следващия ден от сво­ята приятелка Естела. Всичко, което следва, се случва в същата стая като в Пролога.

СОФИЯ

Скъпа моя Естела, прощавай, че те накарах да чакаш, но непременно трябваше да се погрижа за децата.

ЕСТЕЛА

Ето ме пак при теб. Толкова те обичам, че нещо развъл­нува ли ме много, винаги искам да го споделя с теб.

СОФИЯ

Ти винаги ще намираш в мен приятелката, която може да споделя най-топло твоите чувства.

ЕСТЕЛА

Много ми допадна пиесата „Лишени от наследството на душата и тялото“. Може да ти се стори странно, ако ти кажа, че в течение на няколко мига пред душата ми сякаш застана всичко, което съм могла да наблюдавам някога като човешко страдание. В тази творба беше представено с най-голяма художествена сила не само това, което сполетява много хора като нещастие, но със заслужаваща удивление проницателност вниманието ни бе насочено към най-дълбоките душевни страдания.

СОФИЯ

Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само слушаме за нейното съдържание. Но все пак ще ми бъде приятно, ако споде­лиш какво те е развълнувало така.

ЕСТЕЛА

Драматичната композиция беше чудесна. Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въ­одушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъф­тява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна лю­бов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата бла­годетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превър­нат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот. В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена. И от изпъл­нен с надежди човек се превръща в самотна развалина. Без изглед да намери някаква светла точка, той е поко­сен от смъртта. Всичко това е представено изключител­но живо в драматично отношение.

СОФИЯ

Мога да си представя колко силно е въздействало пред­ставлението тъкмо на теб, моя скъпа Естела, понеже си страдала толкова много още в младините си, когато пред очите ти се разкриваше съдбата на хора, доведени до горчива душевна неволя поради тежките житейски конфликти.

ЕСТЕЛА

Мила моя София, в това отношение ме разбираш не­правилно. Аз много добре мога да правя разлика между творение на изкуството и самата действителност. А това означава да не съдим за първото, изхождайки от само­то него, ако искаме да внесем в съжденията си чувства­та, с които посрещаме събитията в живота. Това, което този път ме развълнува така дълбоко, е само съвърше­ното художествено представяне на един дълбок житей­ски проблем. И с пълна яснота успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот. Когато се отдалечи от него, творенията му стават неистинни.

СОФИЯ

Мога да те разбера напълно, когато говориш така. Вина­ги съм се възхищавала от хората на изкуството, съумели да постигнат напълно достоверно изобразяване на това, което наричаш истина в живота. И вярвам, че именно в наше време мнозина са постигнали майсторство в това. Само че именно най-големите произведения в тази об­ласт оставиха в душата ми известно неприятно чувство. Дълго време не можех да си го обясня. Но един ден в мен проблесна светлина, която ми донесе отговор.

ЕСТЕЛА

Искаш да ми кажеш, че твоят светоглед те отклони от цененето на реалистичното изкуство?

СОФИЯ

Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед. Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед. И аз чувствам не­щата по този начин не само по отношение на така наре­ченото реалистично изкуство, но и други неща пораж­дат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.

ЕСТЕЛА

Наистина не мога да го проумея.

СОФИЯ

Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на из­куството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа. На мен дори и най-съвършеното художествено изображе­ние не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице.

ЕСТЕЛА

Но това е в същността на нещата и не може да се про­мени.

СОФИЯ

То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо. Те могат да си кажат, че е без­смислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на из­куството. Но същите тези същества са вложили в душа­та на човека стремеж да продължи делото на мирозда­нието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природа­та незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхно­то съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо из­питвам недоволство по отношение на много неща, кои­то ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика непри­ятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.

ЕСТЕЛА

Всъщност ти говориш за нещо, което никъде не същест­вува. Защото никой художник не се стреми просто към изобразяване на природата.

СОФИЯ

Но именно в това се състои несъвършенството на много произведения на изкуството, че творческата дейност от само себе си се издига над природата и художникът не знае как изглежда неподдаващото се на сетивно наблю­дение.

ЕСТЕЛА

Не виждам никаква възможност да стигнем до някак­во взаимно разбирателство по този въпрос. Наистина е тъжно да гледаш как по отношение на най-важните душевни въпроси любимата ти приятелка върви по пъ­тища, които се отклоняват от твоите. Но аз се надявам на по-добри времена за нашето приятелство.

СОФИЯ

По този въпрос трябва да можем да приемаме това, кое­то животът ни поднася.

ЕСТЕЛА

Довиждане, мила София.

СОФИЯ

Довиждане, моя добра Естела.

(Завеса.)