| Алтернативен линк |
СЕДМА КАРТИНА
Духовната област. Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
МАРИЯ
Сестрици мои, в този час
ми помогнете пак,
тъй както сте го правили преди,
да мога в мен да изживея
отново мировия етер:
в хармония да зазвучи,
с познание една душа
звучейки да проникне.
Знаменията аз съзирам,
към работа зоват ни те.
И делото ви нека
със моето да се обедини.
Стремящият се към познанието, Йохан, нека
чрез творчеството ни да се издигне
до истинското битие.
Във храма братята проведоха съвет
как трябва да го изведат
от дълбините в светли висини.
От нас очакват те,
че ще пробудим
в душата му мощта
за полета към висините.
О, моя Филия, ти извлечи
светлинна чиста същност
от мирови простори,
със звучна прелест изпълни се
от творческа душевна сила,
та с дарове да ме дариш
от глъбини духовни сбрани.
Ще мога аз да ги втъка
в раздвижен танц на сфери.
Ти също, Астрид,
любимо отражение на моя дух,
превръщай тъмна сила
в струяща светлина,
за да сияе в цветове.
Подреждай звуковата същност,
та мировото вещество да може
звучащо да живее.
Така ще мога аз духовно чувство
да поверя на устремения човешки ум.
Ти, Луна – толкоз силна, –
която вътрешно си укрепена,
като сърцевината на живота,
израстваща в средата на дървото,
обедини със даровете на сестрите
лика на своята неповторимост,
за да получи търсещият дух
на знанието сигурност в душата.
ФИЛИЯ
Желая аз да се изпълня
с най-чисто битие на светлината
от мирови простори.
Желая аз да вдишвам
животворящата материя от звук
от етерните далнини,
за да успее делото ти, скъпа сестро.
АСТРИД
Желая да втъка
блестяща светлина
в забулващия мрак.
Желая да сгъстя
живота на звука.
Той нека да звучи, блестейки,
и да блести, звучейки,
че ти, сестрице скъпа, да насочваш
лъчите на душата.
ЛУНА
Да стопля искам същността душевна
и жизнения етер да втвърдя.
Да се сгъстят,
да се почувстват
и да пребъдват, себе си творящи,
че ти, сестрице скъпа,
на знанието сигурност
да можеш да даряваш
на търсещия във душата.
МАРИЯ
От областта на Филия
да се излива чувството на радост.
От силите за всепромяна на ундините
да се пробуди
душевната чувствителност.
Така пробуденият може
да изживее мировата радост
и мировата болка.
Чрез делото на Астрид
желание за обич да избликне.
На силфите ефирният живот
да породи в душата
копнеж за саможертва,
че посветеният да може
да влее сили в хората,
в страдания живеещи,
за щастие копнеещи.
От силата на Луна
устойчивост да бликне.
Мощта на огнените същества
в душата сигурност да сътвори.
Да може знаещият сам да се открие
в душевното движение,
в световния живот.
ФИЛИЯ
Желая да помоля мировите духове
да очароват със светлинната си същност
човешкото душевно чувство.
Звукът на словото им да излива
в слуха духовен щастие и радост,
че по душевните пътеки
пробуждащият се да може
да се издигне до небесни висини.
АСТРИД
Желая струите на любовта,
които стоплят световете,
на посветения да водя към сърцето,
небесните блага да внася той
в делата земни
и настроение за святост
да носи на човешките деца.
ЛУНА
Ще моля от Прасили
кураж и сила,
за да ги вложа
на търсещия в глъбините на сърцето,
да може да го води във живота
увереност във себесъщността му.
Сам в себе си той сигурност да чувства.
От този миг да сбира
узрели плодове
и да извлича семена от тях
за вечността.
МАРИЯ
За благородно дело
обединена с вас, сестрици,
ще мога да постигна
желаното от мен.
Преминалият изпитания най-тежки,
изпраща зов в света на светлината.
(Явява се Йохан.)
ЙОХАН
О, ти ли си, Мария!
Страданието ми донесе
богати плодове.
Изтръгна ме от призрачния образ,
създаден от самия мен
и в плен държал ме досега.
На болката дължа,
че аз можах до теб да стигна
по пътищата на душата.
МАРИЯ
Какъв бе пътят, който
доведе те дотук?
ЙОХАН
Почувствах аз,
че съм разчупил
оковите на сетивата.
Освободи се моят поглед
от всякакви прегради,
които настоящето налага.
Можах да видя нещо друго
в живота на един човек,
не само соченото от мига
във тясно обкръжение.
Капезий, остарял изглеждащ
за погледа сетивен,
показан беше от духа като младеж,
изпълнен със надежди и мечти,
пристъпващ във живота,
от предани слушатели обграждан.
А Щрадер, още млад в живота,
едва изтръгнал се от манастира,
можах да го съзра,
какъвто някога би станал,
преследва ли целта си,
тъй както прави го сега.
И само хората, които на Земята вече
изпълнени са с дух,
непроменени се явиха
във царството духовно.
Фелиция и Феликс бяха
във земната си форма,
когато ги видях
с духовния си взор.
А после моите водачи
показаха се благосклонни,
говореха за дарбите, които ще развия,
достигна ли на знанието висините.
С духовните си органи видях
и още много, от което
ограничено ми разкриха
отпърво сетивата земни.
Проблесна в новия ми свят
на истинска преценка светлината.
Ала не можех още да отсъдя
дали съновидение бе всичко,
или в духовни сфери се намирах.
Не знаех още
дали духовният ми взор
докосва другите неща,
или пък само себесъщността ми
разраснала се е до свят различен.
Тогава се яви самата ти,
но не каквато си сега,
не както в миналото съм те виждал.
Видях как вечно във духа стоиш.
Не бе човешка същността ти.
Можах да разпозная ясно
духа във твоята душа.
Не вършеше каквото
човек в сетивно тяло прави;
държеше се той като дух, желаещ
живот да вдъхне на дела,
израстващи във вечността.
Едва сега, когато мога
пред тебе да стоя в духа,
ме озарява пълна светлина.
Сетивният ми поглед в теб
позна реалността така добре,
че вече сигурност усещам
в духовната страна:
пред мен магичен образ не стои.
Това е истинската същност,
в която аз те срещнах там,
в която мога тук да те открия.
ТЕОДОРА (явявайки се)
Мария, от челото ти се вдига
сияние от светлина.
Сиянието се оформя,
добива форма на човек.
Това е мъж, изпълнен с дух.
Край него са събрани други хора.
Аз виждам в прадалечни времена.
Благочестивият човек,
издигнал се над твоята глава,
от своите очи излъчва
най-чист душевен мир
и задушевност блика
от благородните черти.
Пред него погледът ми вижда
една жена, която всеотдайно
се вслушва в думите, които
излизат от устата на мъжа.
Аз чувам тези думи,
а те звучат така:
„Към боговете си благоговейно
обръщахте се вие.
Обичам боговете като вас;
дариха ви мисловна мощ,
в сърцата ви посяха смелост.
Но даровете им извират
от по-върховно същество.“ – – – –
Аз виждам да пораждат
словата на мъжа
у хората най-бурни чувства.
И мога виковете им да чуя:
„Убийте го! Желае той да ни лиши
от даровете, дадени от боговете!“
Спокойно пак мъжът говори.
Разказва за Богочовека, слязъл на Земята
и победил смъртта:
говори за Христос.
И докато говори,
душите се успокояват.
Единствено едно езическо сърце
се противи и се кълне
да отмъсти на този мъж.
Аз мога да го разпозная,
отново то тупти в детето,
което ти, Мария, приюти.
Христовият вестител му говори:
„При мене в настоящия живот
съдбата ти не иска ти да дойдеш.
Ала ще чакам търпеливо
съдбата да те доведе при мен.“
В нозете на мъжа стоящата жена
смирено пада, чувства се преобразена.
Една душа Богочовека моли.
Едно сърце обича пратеника Божи.
(Йохан коленичи пред Мария.)
МАРИЯ
Каквото в теб просветва, Йохан,
до пълно осъзнаване го пробуди.
Оковите на сетивата
отхвърли паметта ти.
Почувства ме и себе си почувства,
каквито сме били в предишния живот.
Жената, за която ни разказа Теодора,
бе ти самият.
Така в нозете ми стоеше,
когато като пратеник Христов
при племето ти аз дойдох.
Каквото бе ми поверено
на Хибернийските свети места
от онзи Бог, живял в човека
и станал победител над смъртта,
аз трябваше да занеса на хора,
в които още жива бе душата,
принасяща със радост жертви
на Один, бога тъй могъщ,
и мислеща с печал
за светлия Балдур.
В деня, когато със сетивен взор
в сегашния живот съзря ме,
привлече те към мен мощта,
израснала във теб от тази вест.
Понеже действаше могъщо тя,
но несъзнателно за нас,
донесе ни страдания, които
в живота трябваше да превъзмогнем.
В самите ни страдания обаче
бе скрита силата, довела ни
в духовни царства,
където истински се опознахме.
Скръбта ти прекомерно се разрасна
сред толкоз много хора,
с които свърза се чрез сили на съдбата.
Затуй можа изявата на същността им
сърцето ти тъй силно да разтърси.
Събра ги кармата край теб,
та в тебе сила да пробуди,
за да напредваш във живота.
И тази сила те разтърси тъй,
че ти, от тялото свободен,
да се издигнеш във духовни светове.
Най-близо до душата ми стоиш
ти, който в болките запази верността си.
Затуй ми беше отредено да извърша
до края посвещението,
дарило ти духовна сила.
Духовно виждане пробудиха у тебе
във храма служещите братя.
Ала ти можеш само да познаеш,
че истина е туй, що виждаш,
ако в духовната страна откриеш
такова същество, с което вече
си свързан силно в земния живот.
Изпратиха ме братята пред теб,
за да успееш да го срещнеш тук.
Най-тежкият ти изпит беше,
когато аз бях призована тук.
Помолих Бенедикт, водача,
да разреши загадката житейска,
изглеждаща ми тъй жестока.
От думите му бликаше блаженство,
когато той задачите ни осветли.
Разказа ми и за духа,
комуто беше в служба посветена
живеещата сила в мен.
При думите му сякаш в миг
духовна ярка светлина
душата ми прониза и превърна
страданията ми в блаженство.
Душата ми изпълни мисълта,
че той ми даде светлина.
Да, светлина,
която ми дарява силата да виждам.
А в мисълта ми волята цареше:
да се отдам изцяло на духа,
да се подготвя аз за жертва,
която би могла до него да ме приближи.
И тази мисъл беше много силна.
Криле ми даде на душата и ме прати
към царството, в което ме откри.
В мига, когато се почувствах
от тялото свободна, аз можах
духовен взор към тебе да отправя.
Пред мен не беше само Йохан,
видях жената,
последвала ме в стари времена
и свързала съдбата си със мен.
Така духовна истина получих тук
чрез тебе, който в земния живот
си свързан най-дълбоко с мен.
Добих духовна сигурност, която
способна станах да даря на теб.
Изпращайки на Бенедикт лъчи
на най-възвишена любов,
пред теб вървях.
И той ти даде сила
в духовни сфери да ме следваш.
БЕНЕДИКТ (явявайки се)
Открихте се сами
във сферите духовни,
сега аз мога тук
отново да съм с вас.
Дарих ви силата,
която ви доведе тук;
самият аз
не можех да го сторя.
Така изисква го законът,
на който аз се подчинявам.
Отпърво трябваше сами
да придобиете духовен взор –
той видим тук за вас ме прави.
За вас едва сега започва пътят
на странстването ви в духа.
В сетивния живот
ще се сдобиете със нови сили
и с този дух, разкрил ви се сега,
ще подпомагате човешкия прогрес.
Съдбата ви обедини,
за да разгърнете мощта,
която трябва за добри дела да служи.
Вървейки по душевната пътека,
самата мъдрост ще ви учи,
че най-високи цели се постигат,
ако постигнали духовна сигурност души
за благото в света работят вярно.
В познание духовното водачество ви свърза,
сега обединете се да действате духовно.
На тази област съществата ви даряват
чрез мене думи, пълни с мощ:
„Творящата светлинна същност
сияе от човека към човека,
за да изпълни с истина света.
Благословията на любовта
душата стопля в другата душа,
за да създава
блаженството на всички светове.
И пратеници на духа обединяват
благословеното човешко дело
със мировите цели.
И щом човекът,
откриващ се във друг човек,
чрез топлината на душата
успее тези две неща да съчетае,
духовна светлина сияе.“
(Завеса.)
