| Алтернативен линк |
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Пейзаж, изразяващ със своята специфика характера на душевния свят. Първо се явяват Луцифер и Ариман. Отстрани се вижда Йохан, потънал в дълбока медитация. Всичко, което следва, се преживява от него в медитацията.
ЛУЦИФЕР
Познай се, о, човече!
Почувствай ме, човече!
Изтръгна се от ръководството духовно,
избяга ти
във земното свободно царство.
Потърси същността си
в объркания земен свят,
да се откриеш в него
награда и съдба ти стана.
Ти мен откри.
Пред сетивата ти воал
поискаха да хвърлят духовете.
Разкъсах аз воала.
В самия тебе пожелаха
да следваш волята им само.
Дарих ти лична воля.
Познай се, о, човече!
Почувствай ме, човече!
АРИМАН
Познай ме, о, човече!
Почувствай се, човече!
Избяга ти от мрака на духа,
намери светлината на Земята.
На истината силата
от твърдостта ми извлечи.
Аз здрава почва
създавам под нозете.
От красотата на сетивността
поискаха да те откъснат духовете.
Създавам тази красота
в сгъстена светлина.
Напред те водя
към истинската същност.
Познай ме, о, човече!
Почувствай се, човече!
ЛУЦИФЕР
По всяко време си ме изживявал
В развоя на живота
неспирно аз те следвам.
Можах да те изпълня
със силна специфичност
и с лично щастие.
АРИМАН
По всяко време си ме виждал.
Физическите ти очи
съзираха ме в земния развой.
Можах за тебе да сияя
във горда красота,
в блажено откровение.
ЙОХАН (в медитацията, на себе си)
Това е знакът,
за който Бенедикт говори.
Застават двете сили пред света душевен.
Едната в нас живее като изкусител,
а другата пък замъглява ни очите,
когато гледат външните неща.
Прие едната образ на жената,
показала пред взора ми душевната заблуда,
а другата открива се във всичко.
(Луцифер и Ариман изчезват. Явява се Духът на стихиите с Капезий и Щрадер, които той е извел от земните недра върху земната повърхност. Може да се смята, че те виждат земната повърхност като души.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Това е мястото, което
горещо пожелахте.
Ужасни грижи причини ми
желанието ваше да изпълня.
Стихии, духове
се вдигнаха във бясна буря,
щом в царството им да навляза
заставен бях със същността ви.
На силите ми мощно
се противеше мисълта ви.
КАПЕЗИЙ (подмладен)
Кое си ти, магично същество,
понесло ме през сфери на духа
до туй прекрасно царство?
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Човешката душа ме вижда само
когато службата привърши,
извършвана от мен за нея,
и все пак следва силата ми тя
през всички времена.
КАПЕЗИЙ
Желая само малко
да питам за духа, довел ме тук.
На новото поле усещам
как жизнените сили в мен се стоплят.
А тази светлина гърдите разширява.
Усещам в пулса ми как бие мировата мощ!
В сърцето ми се ражда
предчувствие за най-възвишени дела,
които бих извършил.
Желая в слово да преобразя
явленията в тази област,
укрепваща ме тъй чудесно.
Души човешки нека
за най-красив живот да процъфтяват,
щом вдъхновение ще мога
да черпя за живота
от извори, течащи тук.
(Светкавица и гръм от дълбините и от висините.)
ЩРАДЕР (остарял)
Защо тресат се дълбините,
защо кънтят и висините,
когато се изтръгват
от младата душа
мечти прекрасни на надежда?
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Мечтателите като вас
изричат гордо тези думи,
ала заблудите на грешна мисъл
пораждат свое ехо
във мировите дълбини.
Но вие чувате го само
когато близо сте до мен.
Че зидате си, вярвате сега,
на истината най-възвишен храм.
Но следствията от делата ви освобождават
огромни буреносни сили
във глъбините на света.
Ще трябва духове да разрушават светове,
за да не могат временните ви дела
опустошение и смърт
на вечността да донесат.
ЩРАДЕР
Пред вечността тогава е заблуда
каквото истина изглежда за човека
в стремежа му да изучава!
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Заблуда, докато умът ви търси
единствено във бездуховни сфери.
ЩРАДЕР
Мечтател можеш да наричаш
ти младата приятелска душа,
която с пламенна и благородна сила
рисува целите си смело.
Но в моето стареещо сърце
словата ти заглъхват и умират,
макар че гръмотевици и бури
като помощници те имат.
Напуснах манастирския покой
и станах горд изследовател.
Години дълги аз се хвърлях
в безброй житейски бури.
И вярват хората в каквото
за истина им поверявам
от най-дълбоките си чувства.
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
На тебе подобава да признаеш,
че никой няма как да знае
къде са изворът на мисълта му
и праосновите на битието.
ЩРАДЕР
О, тези думи
отекваха в душата ми със ужас
по времето на младостта,
изпълнена с надежда,
когато почна да се люшка
опората на мисълта ми.
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Не ме ли овладееш ти
със тъпото оръжие на мисълта си,
не представляваш нищо друго
освен измамен мимолетен образ
на собствената си заблуда.
ЩРАДЕР
Отново тези страшни думи.
Те прозвучаха в мен,
когато искаше онази ясновидка
да разруши сигурността на мисълта ми
и на съмнението тръна да почувствам.
Ала отмина вече всичко.
На силата ти аз ще устоя.
Теб, старче, който тъй измамно
на същността си образа показваш
под маска на природен повелител,
теб разумът ще те надвие,
но не по начина, по който мислиш.
Достигне ли в човека той
до горди висини, не роб,
а господар в природата ще бъде.
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Светът е подреден така,
че за услуга
с услуга се заплаща.
Дарих ви себесъщността,
отплата ми дължите.
КАПЕЗИЙ
От моята душа желая
духовно копие да сътворя за всичко.
Природата, преобразена в идеали,
възкръсва във човешките дела
и е достатъчно възнаградена,
щом истински е отразена във живота.
И ако на великата световна майка
се чувстваш сроден ти
и произхождаш от основи,
в които властват силите първични,
в главата и в гърдите ми живеещата воля,
към висши цели устремена,
награда нека да е за труда ти.
Защото той ме възвиси
от смътно чувство
до горда мисъл.
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
На смелите си думи
нищожността можахте да съзрете
тук, в мойто царство.
Противници на всеки ред,
те будят бури и стихии.
КАПЕЗИЙ
Тогава потърси отплата,
където ти ще я откриеш.
Душевните подбуди на човека трябва
сами да си създават ред и мярка
във истински духовни висини.
Защото той не може да твори,
когато други искат да използват
плода на неговото дело.
Достатъчна сама за себе си е песента,
която птицата свободно пее.
Така човекът също има
отплата, щом твори свободно
и щастие от дейността си чувства.
(Светкавица и гръм.)
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ
Не е нормално
да ми отказвате отплата.
А щом не можете да я дадете,
кажете на жената,
дарила сила на душите ви,
заради вас да заплати.
(Духът на стихиите изчезва.)
КАПЕЗИЙ
Изчезна.
В каква посока да поемем?
Ще трябва в тези нови светове
да се оправяме сами.
ЩРАДЕР
По най-добрия път,
какъвто можем да открием,
с доверие да тръгнем, предпазливо,
за да достигнем до целта си.
КАПЕЗИЙ
Изглежда най-добре ще бъде
за тази цел да не говорим.
Ще я намерим,
ако се отдадем безстрашно
на вътрешния си импулс.
А той ми казва: истината да те води,
разгръщай жизнените сили,
придай им благороден облик
във всяко свое дело.
И стъпките ти ще те водят
до истинската цел.
ЩРАДЕР
Макар да сме в началото,
не трябва да ни липсва
които носят полза на човека
и искат щастие да сътворяват.
Ако на себе си сам служиш,
последвай подтика в сърцето,
но ако искаш да помогнеш и на други,
ти трябва истински да разбереш
какво е нужно на живота ти.
(Явява се другата Мария, също в душевна форма.)
Я виж, какво прекрасно същество!
Скалата сякаш го създаде. От коя ли
световна глъбина то произхожда?
ДРУГАТА МАРИЯ
Проправям своя път
през скални дълбини
и на скалите волята желая
да облека в човешко слово:
усещам на Земята същността
и искам с мисли на Земята
в човешката глава да мисля.
Чист жизнен въздух аз поглъщам
и силите на въздуха превръщам
в човешки чувства.
ЩРАДЕР
Тогаз не можеш ти да ни помогнеш.
Далеч е от човешките стремежи
каквото във природата остава.
КАПЕЗИЙ
Харесвам думите ти, жено! С радост
по моя начин ще го изразя.
ДРУГАТА МАРИЯ
От гордите ви думи аз се чувствам странно.
Каквото казвате, за мен е непонятно.
Ако оставя думите ви да звучат
от същността ми по различен начин,
ще се разгърнат те над всичките неща,
намиращи се в моята среда,
и ще тълкуват тяхната загадка.
КАПЕЗИЙ
Ако е истина каквото казваш,
тогава превърни на свой език
въпросите за истинските ценности в живота,
така че отговор природата да ни даде.
Сами не можем да попитаме така,
че тя да може да ни разбере.
ДРУГАТА МАРИЯ
В мен виждате по-малката сестра
на висшето духовно същество,
живеещо във царството, отдето сте дошли.
То в тази област ме отправи
отблясъка му да показвам
на сетивата на човека.
КАПЕЗИЙ
Напуснали сме царството, което
могло би нашия копнеж да утоли?
ДРУГАТА МАРИЯ
Но ако не откриете отново път назад,
напред не ще успеете да продължите.
КАПЕЗИЙ
ДРУГАТА МАРИЯ
Два пътя съществуват.
Щом силата ми стигне своя връх,
във царството ми съществата
започват да сияят в дивна красота
и бликва ярка светлина от извори и от скали.
Разкошни цветове блестят навред
и веселба на съществата
изпълва въздуха със бодри звуци.
Ако душата ви се отдаде тогава
във битието ми на чистото блаженство,
ще полетите на криле духовни
в световното начало.
ЩРАДЕР
Не е за нас.
Мечтателство зовем го.
Желаем твърда почва,
а не въздушни кули.
ДРУГАТА МАРИЯ
Ако ли другата пътека изберете,
ще трябва
да се откажете от гордия си дух
и да забравите каквото разумът диктува:
природно настроение да ви обхване,
душата детска в мъжката ви гръд да властва,
от сенки-образи на мисъл недокосната.
Така, макар и не чрез знание,
ще стигнете до изворите на живота.
(Другата Мария изчезва.)
КАПЕЗИЙ
И ето че отново сме оставени сами.
Научихме, че трябва да работим
и търпеливо да очакваме
плода от дейността си.
(Йохан е излязъл от медитация, стои настрана, без да участва в самото действие.)
ЙОХАН
В това душевно царство пак
открих познати хора: този, който
говореше за приказките на Фелиция,
тук само мога да го виждам
какъвто той на младини е бил;
а онзи, който като млад човек
монашески живот избрал е,
представи ми се като старец.
При тях бе на стихиите Духът.
(Завеса.)
