| Алтернативен линк |
ТРЕТА КАРТИНА
Стая за медитация. Бенедикт, Йохан, Мария, дете.
МАРИЯ
Доведох аз детето.
От думите ви има нужда то.
БЕНЕДИКТ
Дете, при мене отсега
ще идваш всяка вечер
да слушаш думите, които
ще те изпълват, преди да пристъпиш
в душевните простори на съня.
Ти искаш ли това?
ДЕТЕТО
Да, искам.
БЕНЕДИКТ
Душата изпълни си тази вечер,
преди сънят да те обгърне,
със силата на тези думи:
„Светлинни сили ме понасят
във висши сфери на духа.“
(Мария извежда детето.)
МАРИЯ
И тъй като сега съдбата на детето
във бъдеще ще трябва да протича
под сянката на вашата закрила,
аз моля за съвета на водача,
понеже вече съм му майка,
макар и не чрез кръвна връзка,
ала по воля на съдбовни сили.
Показахте ми пътя,
по който трябва да го водя,
от онзи ден, когато го намерих
оставено пред моята врата
от неговата непозната майка.
Съветите, според които
аз трябваше да го напътствам,
подействаха чудесно на детето.
Излязоха наяве всички сили,
които в тялото му и в душата спяха.
И стана ясно, че съветите ви мъдри
родени са във областта, която
родината на детската душа била е,
преди да си направи тя телесна дреха.
Видяхме как човешката надежда
растеше все по-светла всеки ден.
Известно ви е колко трудно беше
доверието на детето да спечеля.
Израстваше под грижите ми то
и само навикът привързваше
душата му към моята душа.
То чувстваше, че аз му давам
необходимото за благото
на тялото и за душевния растеж.
Дойде и времето да се роди
любов към мене в детското сърце.
Промяната дойде от външен повод.
В кръга ни ясновидката се включи.
Добре се чувстваше детето покрай нея
и хубави слова научи,
пленено от магичния ѝ чар.
А после пък настъпи миг, когато
приятелката ни се вдъхнови
и нашето дете можа да види
в очите ѝ искряща светлина.
Душата си усети
разтърсена дълбоко
и в своя потрес то дойде при мен.
От този час привърза се към мен
с най-топла обич.
Ала откакто с осъзнато чувство,
започна да приема
от мене даровете на живота,
откакто младото сърце започна
да трепка все по-жарко,
щом погледа ми срещнеше със обич,
изгубиха съветите ви стойност.
Повехна зреещото във детето.
Видях в душата му как също
се появиха признаци, които
за скъпия приятел се оказаха ужасни.
Загадка тъмна съм за себе си самата.
Не ще ми забраниш ти плахия въпрос:
„Защо погубвам
приятеля си и детето,
опитвам ли се със любов
за тях да сторя аз, каквото
духовното учение разкрива
в сърцето ми като добро?“
Ти често си посочвал истината висша:
простират се илюзии над външния живот.
Но все пак ясно трябва да ми стане,
щом трябва да понасям участта,
така жестока и на злото извор.
БЕНЕДИКТ
Тук, в този кръг, се образува
духовен възел от кармични връзки,
изплетени в световния развой.
Приятелко, страданията ти са част
от възела съдбовен, в който се преплитат
човешкият живот
и делото на боговете.
Когато по поклонническата пътека
достигнах степента,
с която ранга придобих
да служа със съвета си в духовни сфери,
пред мен яви се божество,
което трябваше да слезе на Земята,
за да живее в тяло на човек.
Изисква го човешката съдба
в такъв повратен миг.
Голяма стъпка в мировия ход
възможна би била, щом богове
се свържат със съдбата на човека.
Духовно зрение ще се пробуди,
покълващо в човешките души,
щом първо някой Бог
положи семето в човека.
Задачата ми беше да открия
човек, достоен да приеме
в душата си мощта
на семето от Бога.
Тъй трябваше аз делото на небесата
да свържа със съдбата на един човек.
С духовен поглед търсих.
На тебе той се спря.
Животът те подготви
посредник за спасение да станеш.
В поредица животи си добила
чувствителност към всичко величаво,
живеещо в човешките сърца.
На красотата благородната природа,
на добродетелта най-висшата повеля
в душата си ти носиш
като наследство от духа.
Каквото вечният ти аз
през раждането е донесъл във живота,
до плод узрял се е развило
в годините на младостта ти.
Не си се изкачила твърде рано
във висшите духовни сфери.
Копнежът за духовни царства
не се е появил у теб,
додето не си схванала напълно
невинните сетивни радости.
Душата ти позна любов и гняв,
додето бе духовният копнеж
все още чужд за мисълта ти.
Желаеше да вкусиш
природни красоти
и плодовете на изкуството да сбираш.
И можеше със радост да се смееш,
като дете, незнаещо все още нищо
за тъмната страна в живота.
Научи се и да разбираш щастието на човека
и да тъгуваш за страданията му, когато
все още в теб не съществуваха въпроси
относно корена на мъката и радостта.
Душа, показваща такъв характер,
живота възприема като плод на множество животи.
И цвят е нейната невинност,
не е на същността ѝ корен.
Душа такава можех само
да избера като посредник на духа,
да може той да има дейна сила
в човешкия ни свят.
Но разбери, че същността ти
ще се преобрази във противоположност,
излее ли се в друго същество.
Духът работи в теб във всичко,
което трябва да узрее
във същността човешка като плод
за царството на вечността.
Така че трябва той да разруши,
каквото е от преходния свят.
Но жертвата на неговата смърт
е на безсмъртието семе.
Да се развие трябва за живот по-висш
каквото от смъртта на нисшето разцъфва.
МАРИЯ
Така стоят нещата с мен. – – – –
Даряваш ме със светлина,
със светлина, която ме лишава
от силата да виждам и която
от мен самата ме откъсва.
Ако посредник на духа съм само,
не истинското свое същество,
не ще понасям формата си вече –
не истина е тя, а маска!
ЙОХАН
Приятелко, какво се случва с теб?
Във взора ти угасва светлината
и тялото ти се превръща в стълб,
ръката ти аз вземам –
студена е като смъртта.
БЕНЕДИКТ
Мой сине, много изпитания премина –
сега пред най-голямото стоиш.
Телесната обвивка на Мария виждаш,
ала пред погледа ми себесъщността ѝ
в духовни сфери се издига.
ЙОХАН
Виж, устните ѝ се раздвижват.
Говори тя...
МАРИЯ
Дари ме с яснота,
да, с яснота, която ме обгръща
отвсякъде с тъма.
Проклинам тази яснота
и теб проклинам също,
теб, който ме направи
оръдие на дивите изкуства,
с които заблуждаваш хора....
До днес не можех да се усъмня
в духовната ти извисеност,
но стигна ми едничък миг,
за да изтръгна вярата си от сърцето.
Прозрях, че адски същества
са духовете, на които служиш.
Аз заблуждавах други,
защото ти ме заблуди!
Желая да избягам там, където
не може да се чува твоя дума,
но и достатъчно наблизо,
та моето проклятие да те достига!
Изтръгна плама от кръвта ми
и даде на лъжовния си бог,
каквото трябва да е мое.
Ах, този пламък на кръвта,
той трябва да те изгори!
Аз трябваше да вярвам
в измама и заблуда.
И за да е възможно,
в измамен призрак ме превърна ти!
Съзирах често как въздействието мое
преобразява се в противен образ.
Тъй любовта към тебе нека
да се преобрази в див пламък на омраза.
Във всички светове желая
да търся огън, който да те изгори.
Прокл... ах...
ЙОХАН
Но кой говори тук?
Приятелката аз не виждам,
а някакво противно същество!
БЕНЕДИКТ
Във висини душата ѝ се носи,
тук тя остави само своя смъртен призрак.
Едно човешко тяло,
напуснато от своя дух,
е мястото, което Сатаната
желае да превземе,
за да се прояви във видимия свят.
Открие ли такова тяло,
чрез него може да говори.
Говори ни такъв противник,
желаещ да разтури
каквото трябва да изпълня
за бъдещето на мнозина,
а също и за тебе, сине.
Ако приема клетвата, изречена
от празната обвивка на Мария,
за друго, вместо сатанинска хитрост,
тогава ти не би ме следвал.
До мене беше Сатаната.
А ти видя, мой сине,
как в мрак пропадна
каквото преходно е в съществото,
обичано от теб.
Понеже често духове
са ти говорили от нейната уста,
не ти спестява мировата карма
чрез нея също тъй да чуваш
на пъкъла самия княз.
Ти можеш вече да я търсиш
и да познаеш същността ѝ.
И нека тя за теб да бъде образецът
на висшия човек,
когото ще последваш.
Душата ѝ се носи
в духовни висини,
където хората намират своя първообраз,
заложен в тях самите.
Ще я последваш в областите на духа
и ще я видиш в Слънчевия храм.
Тук, в този кръг, се образува
духовен възел от кармични връзки,
изплетени в световния развой.
Понеже, сине, издържа дотук,
ще можеш да отидеш по-нататък.
Аз виждам как звездата ти сияе.
В света сетивен няма място
за битки, водени от хора,
стремящи се към посвещение.
Сетивният живот каквото има
като загадки, разрешими с ум,
каквото той в човешките сърца поражда,
могло би да възникне чрез любов или омраза
и още ужасяващо да се разраства:
той трябва за духовния търсач да стане
поле, върху което безпристрастно
отвън да може поглед да отправя.
Търсачът трябва да развие сили,
каквито няма на това поле.
Ти трябваше да минеш
през изпитанието на душата,
необходимо на човека,
подготвил се за силите,
принадлежащи на духовни светове.
Но ако тези сили бяха те намерили
за пътя на познанието неподготвен,
те щяха чувстването ти да притъпят,
преди да бе познал, каквото вече си открил.
А съществата, виждащи във глъбините на всемира,
повеждат хора, устремили се към висините,
най-първо до върха, където може да се види,
дали те имат сила
съзнателно да виждат в битието на духа.
И хората, които имат тази сила,
свободни стават от света сетивен.
А другите пък трябва да почакат.
Мой сине, ти запази себесъщността си,
когато те разтърсваха по-висши сили
и в ужас те потапяше духът.
Воюва твърдо себесъщността ти,
дори когато в теб съмнения вилняха
и искаха във тъмна пропаст да те тласнат.
Достоен ученик си ти за мен
от онзи съдбоносен час,
когато в отчаянието си почувства,
че си изгубен, ала въпреки това
поддържаше те силата във теб.
Дарих ти аз съкровища на мъдрост,
които те изпълниха с кураж
да издържиш дори тогава,
когато вече вяра в себе си изгуби.
Туй беше мъдростта, спечелена от теб,
по-ценна и от вярата, която беше ти дарена.
Сега си зрял, свободен можеш да си вече.
Приятелката ти отиде по-напред,
в духа ще я откриеш.
Аз мога още да ти дам насока:
душевната си мощ разпалвай
чрез думите ми, ключ за висините.
Те ще те водят и когато
не ще те води вече нищо,
съзирано с очите.
От все сърце ги приеми:
„Творящата светлинна същност
сияе през обширния простор,
за да изпълва с битие света.
Благословията на любовта
затопля вековете, за да призовава
проявата на всички светове.
Духовни пратеници свързват
творящата светлинна същност
със откровението на душата.
Когато с двете съчетае
човекът себесъщността си,
в духовни висини живее.“
О, духове, които може да съзре човекът,
живот вдъхнете
в душата на сина ни.
И нека просияе в него,
каквото може да изпълни
душата му с духовна светлина.
Да прозвучи във същността му
каквото може да пробуди
копнеж духовно да се възвиси.
ГЛАС НА ДУХ (зад сцената)
Възлизат неговите мисли
в първичните основи на света.
Каквото като сенки той е мислил,
каквото като призраци е преживял,
отлита от света на формите:
за чието изобилие
мислещите хора
мечтаят в сенки;
за чието изобилие
виждащите хора
живеят в схеми.
(Завесата пада.)
