| Алтернативен линк |
ПЪРВА КАРТИНА
Стая в розовочервен основен цвят. Вдясно, гледано откъм зрителите, врата към залата за събрания. Постепенно от залата излизат различни хора и остават в стаята за известно време. По време на този престой те говорят за нещата, които са ги развълнували при слушането на една реч в залата за събрания. Изнесената реч е свършила преди малко и следващите изказвания представляват продължение на разговорите, които хората вече са водили в залата.
МАРИЯ
Приятелю, скърбя, когато виждам
отслабнали душата и духа ти,
безплодна – хубавата връзка,
която свързва нашите сърца
години десет вече.
И съдържателният час,
във който чухме толкова неща,
изпълващи със светлина
душевните ни скрити глъбини,
със сенки само те обгърна.
В сърцето си усещах
как някои изречени от лектора слова
дълбоко те раняват. – – – –
Очите ти блестяха нявга
от радост пред вида на всяко нещо.
Душата ти улавяше в картини,
изпълнени със красота,
каквото слънчеви лъчи и въздух,
обливащи телата,
разкриващи загадките на битието,
рисуват в отминаващия миг.
Ръката ти не можеше все още
в разкошна цветна красота
да въплъти преливащото от живот,
което пред душата ти трептеше.
Ала в сърцата ни гореше вяра,
че в бъдеще ще съумееш
умение тъй също да добавиш
към потопената дълбоко с радост
в житейския поток душа.
Каквото търсещата сила на духа
от битието чудно ни открива,
на хората в сърцата щеше
душевна благодат да влива
от твоите творби:
тъй мислехме тогава.
И бъдещото благо в огледало
на висша красота,
струяща от изкуството ти – тъй съзирах
духовната ти цел.
Ала загаснала е сякаш
в гърдите ти мощта,
а творческата радост – мъртва.
Ръката ти, с младежки плам
държала четката преди години,
почти парализирана изглежда.
ЙОХАН ТОМАСИЙ
За жалост е така!
Като загаснал чувствам
предишния душевен огън.
Очите ми поглеждат вяло
към красотата на нещата,
разкривана от слънчевата светлина.
Почти безчувствено ми е сърцето,
щом носи се край мене
менлив въздушен трепет.
Ръката ми не се помръдва
да увековечи каквото
стихийни сили мимолетно
разкриват от всемирни дълбини
пред сетивата ни като магия.
За творчество импулсът в мен
не блика с радост вече.
Апатия живота ми изпълва.
МАРИЯ
Дълбоко съжалявам,
че тъй въздейства в теб
най-висшето за мен
и изворът на свят живот.
Приятелю, в променливата драма,
която съществуване зовем,
е скрит живот – духовен, вечен –
и в него потопена е душата.
Усещам се в духовни сили,
въздействащи като във морски дълбини;
човешкия живот съзирам
като вълнички върху морската повърхност.
Усещам се едно със смисъла житейски,
към който хората безспирно се стремят
и откровение на същността ми ми се струва.
Аз виждах колко често той се свързва
на някого с душата, като го издига
нагоре, към най-висшето, което
душата само може да измоли.
Ала по начина, по който в мен живее,
се проявява като плод на злото,
докосне ли се същността ми
до същността на други хора.
И тази ми съдба показва се във всичко,
което пожелах да дам на тебе,
дошъл при мен, с любов изпълнен.
Ти с мен поиска смело
да извървиш пътеки,
отвеждащи към благородното изкуство.
Ала какво се случи?
Каквото като чист живот
и истина ми се откри,
за твоя дух бе смърт.
ЙОХАН
Така е.
Възнасящото твоята душа
към светлите небесни висини,
желае да ме сгромоляса
във тъмна бездна на смъртта,
споделям ли го с теб.
Когато в утрото на връзката ни ти
ме водеше към откровение,
заливащо със светлина тъмите,
в които всяка нощ човешката душа
навлиза без да знае
и заблуденото човешко същество
се скита в мигове, когато сякаш
смъртта се гаври с истинския смисъл на живота;
когато истината ми посочи
за повторението на живота –
помислих си, че ще успея
духовно истински да израста.
И несъмнено ми се струваше, че е възможно
да разцъфтят чрез огъня на благородната ти сила
прецизният ми поглед на художник
и творческата сигурност у мен.
Оставих се на огъня, ограбил
душевните ми сили
и вярата ми във света изтръгнал
без милост от сърцето.
И ето, стигнал съм дотам,
че вече аз не зная
да се съмнявам ли или да вярвам
във откровението от духовни светове.
А също силата ми липсва
да любя в теб каквото
вести ми красотата на духа.
МАРИЯ
Аз зная от години вече,
че начинът, по който изживявам
духовната човешка същност,
превръща се във противоположност,
докосне ли душевността на друг човек.
Но трябва и да видя колко благодатна
е силата духовна,
ако успее да навлезе
по други пътища в човешките души.
(Влизат Филия, Астрид и Луна.)
Със слово тя се изразява,
но словото във сила се превръща
и води начина на мислене на други хора
към мировите висини.
Създава радост там, където
витае смътно чувство;
тя има сила да превърне
повърхностното във духа
в достойно сериозно чувство;
оставя своя отпечатък във човека.
От тази сила на духа
изцяло завладяна се усещам,
а трябва да съзра, че в себе си тя носи
опустошение и болка, ако се излива
от моето във другите сърца.
ФИЛИЯ
Хор, пълен сякаш
(Влизат професор Капезий и доктор Щрадер.)
със мнения и мисли,
в кръга, събрал ни тук, звучеше.
Хармониите бяха много,
но имаше и остри дисонанси.
МАРИЯ
Когато думите на много хора
така застават пред душата,
тогава сякаш тайнствено се появява
и цялостният първообраз на човека.
Той в множество души се проявява,
тъй както се открива светлината,
разлята в многоцветната дъга.
КАПЕЗИЙ
Така човек в години
на сериозно търсене проучва
променливата същност на епохи,
живялото в духа на хора,
желаещи с дела да ни открият
основни принципи на битието
и истински житейски цели;
и вярва, че е оживил в душата
по-висша мощ на мисълта,
разбулвайки загадки на съдбата.
И вярва той, че в себе си усеща
опората на сигурна преценка,
когато нова опитност напира
с въпроси към душата.
Ала опората ми се разклаща
пред туй, що чувал съм по-рано
учуден, както и сега го чувам,
за начина на мислене, подхранван тук.
И тя докрай ще се разклати,
помисля ли си колко е огромно
въздействието му в живота.
Аз дълго време се опитвах да изкажа
усетеното в тайните на минали епохи
в слова, разтърсващи сърцата.
И бях изпълнен с радост, щом успявах
да влея топлина дори в нищожно кътче
на моите слушатели в душата.
И мислех си, че съм постигнал нещо.
От неуспех не се оплаквам.
Но всичко, правено по този начин,
можа да ме накара само да призная
тъй често подчертаваната мисъл
в света на деловите хора,
че мислите в реалния живот са сенки,
способни творческата мощ в живота
да оплодят, без формата да ѝ придават.
Тъй дълго аз се примирявах
със тези скромни думи:
където има само бледи мисли,
животът се парализира,
а също тъй и всичко в него.
Талантът като дар природен и съдбата
оказват се в живота
дори по-силни от най-мъдри думи
със съдържателното им изкуство.
Традицията като тежко бреме
и несъзнателният предразсъдък
ще смачкват винаги мощта
на най-доброто слово.
Каквото тук обаче се разкрива,
поражда много мисли в хора като мен.
Въздействие от вид такъв е обяснимо,
където пламенен сектантски дух
излива се върху душите
и хората в глупци превръща.
Но тук от този дух и помен няма.
Разумно само се говори на душата,
но с думите създават се житейски сили
и се докосват глъбините на сърцето.
Дори на волята въздейства
туй странно нещо,
явяващо се само като бледа мисъл
на хора като мен,
по стари пътища вървящи.
Напълно неспособен съм да отрека
въздействието, ала аз не мога
изцяло да му се отдам.
И толкоз странно ми говори всичко:
не тъй, като че бих поискал
от себе си да го отблъсна;
но сякаш моя начин
не иска то да възприеме.
ЩРАДЕР
Напълно съм съгласен с тези думи.
Ще подчертая само аз, че нещо,
пораждащо се от идеи
и действащо върху душата,
съвсем не може да покаже
какво познание се крие в тях.
Дали е истина или заблуда
живеещото в мисълта ни,
да съди може разумът ни само.
И никой тук не може да отрича,
че ясното, единствено привидно,
желаещо решение да ни предложи
на най-големите загадки във живота,
не би могло да издържи проверка.
Пленително говори на духа човешки,
но изкушава доверчивото сърце.
Подканват ни вратите да отворим
на областите, пред които
науката стои безпомощно и скромно.
И който предано ѝ служи,
на него подобава да признае,
че никой няма силата да знае
отде извира изворът на мисълта
или къде лежат основите на битието.
Когато туй признание тежи
в душата, искаща да разбере
какво зад всяко знание се крие,
тогава сочи всеки поглед,
отправен от мислителя навън или навътре,
че граници познанието има.
Отричаме ли разум или опит,
пропадаме в бездънна пропаст.
А кой не иска да съзре
доколко малко мисълта ни
желае да се примири
с представеното откровение?
Да се покаже не е трудно,
че е лишено то напълно
от даващото твърдата опора
и смисъла на на мисълта ни.
Сърцата стопля то, но в него само
мечти мислителят ще вижда.
ФИЛИЯ
Такива думи ражда само знание,
постигнато с ума във прозаичност.
Ала душата се нуждае
от друго, за да си повярва.
Тя винаги ще слуша думи,
говорещи ѝ за духа.
И да разбира тя ще се стреми
предчувстваното смътно досега.
За непознатото да разговаря
мислителят се изкушава,
но никога човешкото сърце.
ЩРАДЕР
Аз мога да почувствам
във този упрек много смисъл,
но той е за мислители, изплитащи
единствено мисловни нишки
и търсещи последствията само
от схващането си предишно.
С това аз нямам нищо общо.
На мисълта не съм се посветил
поради външен повод.
Като дете израснах сред набожни хора
и виждах обреди, омайващи ни сетивата
чрез образите на небесни царства,
описани умело
за утешение на простия народ.
В душата си изпитвах истинско блаженство,
погледнех ли с възторг
към висшите духовни сфери.
Молитвата необходимост беше
за моето сърце.
Образованието си получих в манастир,
учителите ми монаси бяха,
а най-големият копнеж
за мене бе монах да стана –
мечта и на родителите мои.
Ала преди да ме ръкоположат за свещеник,
случайност раздели ме с манастира.
Но аз съм благодарен на съдбата,
че бе душата ми за дълго
додето случаят не ме избави.
И запознах се с толкова неща,
които нямат място в манастира.
Естествени науки изучавах
от книги забранени,
за нови постижения узнавах.
И трудно се ориентирах.
Различни пътища поемах.
Каквото като истина откривах,
не беше само постижение на интелекта.
В горещи битки
изтръгвах от духа си
каквото в мойто детство
даряваше ми щастие и мир.
Разбирах аз сърцето,
копнеещо за висини.
Понеже като блян познах това, което
духовното учение ми даде,
аз трябваше да търся твърда почва,
предлагана от методи научни.
ЛУНА
Човек по собствен начин трябва да прозре
целта и смисъла в живота.
Способност сигурно ми липсва
да изразя чрез методи научни
какво разбирам под учение духовно.
Но чувствам ясно аз в сърцето,
че ще умре душата ми без него,
тъй както крайниците ми без кръв.
С тъй много думи, скъпи доктор Щрадер,
да ни оборите опитвате се вие.
Описаното за душевните борби
на казаното тежест дава и за хора,
не можещи да ви последват.
Но често се запитвам
(Влиза Теодора.)
защо ли прямият човешки ум
разбира с топлина духовните слова,
но в мраз потръпва,
потърси ли храна душевна в думи,
каквито току-що изрекохте пред нас?
ТЕОДОРА
Макар и да се чувствам
отлично в този кръг,
намирам чужди
изнасяните речи тук.
КАПЕЗИЙ
Защо пък чужди?
ТЕОДОРА
Не мога да го обясня.
Кажи го ти, Мария.
МАРИЯ
Приятелката често ни разказва
за странното, което ѝ се случва.
Един ден се почувствала преобразена
и никъде не получавала разбиране.
Посрещали я със учудване навред,
додето не попадна тук при нас.
Да разберем наистина не можем
каквото с никого тя не споделя,
ала чрез нашия мисловен начин
приемаме и непривичните неща,
защото всеки тук еднакво е ценéн.
Настъпваха моменти,
в които чувстваше, че всичко
в живота ѝ изчезва.
Изчезва сякаш миналото в нейната душа.
А след преобразяването често
душевното ѝ състояние се връща.
То трае кратко всеки път,
а после тя е като всички хора.
Ала обземе ли я то, изгубва
способността на паметта си,
дори не може и да вижда.
Усеща тя нещата,
ала не вижда нищо.
Очите ѝ започват да блестят
с особен блясък, а картините, които
започват да ѝ се явяват,
по-рано съновидни, днес са вече ясни
и могат да се разберат
като пророчество за бъдно време.
Туй често сме го виждали по-рано.
КАПЕЗИЙ
Това най-малко ми харесва тук:
че суеверие се смесва с логика и разум.
Тъй става с тръгналите по подобен път.
МАРИЯ
Ако говорите така,
изобщо не разбирате
как ние виждаме нещата.
ЩРАДЕР
А колкото до мен, признавам,
че пред съмнителни учения духовни
бих предпочел такова откровение.
Макар и да ми липсва ключ към тези сънища,
все пак за мене те са факт.
Възможност няма сигурно да видим
тъй странното душевно състояние.
МАРИЯ
Възможно е, отново тя
насочи се насам и ми се струва,
че странното сега желае да се прояви.
ТЕОДОРА
Напира нещо в мене да говори:
пред моя дух застава Образ в ярка светлина
и думи прозвучават в мен от Него.
Във бъдещето се усещам, виждам хора,
които още не живеят на Земята.
Те също виждат този Образ
и чуват думите, звучащи тъй:
„Живяхте с вяра дълго вие,
утеха имахте в надеждата,
сега бъдете с виждане дарени,
чрез Мен бъдете подкрепени.
Живях в души,
потърсили Ме в себе си
чрез словото на Моите вестители,
чрез силата на тяхната молитва.
В сетивните простори светлината
съзирахте и трябваше да вярвате
във царството духовно на Твореца.
Ала спечелихте сега
частица благородно ясновидство –
почувствайте го във душите.“ – – – –
Човешко същество от светлината се откъсва.
Говори тъй:
„Ти трябва да провъзгласиш на всички,
желаещи да слушат,
че си видяла
какво ще изживеят още хора.
Живя Христос тук, на Земята,
и от живота Му последва,
че Той в душевна форма
човешкото развитие обгърна.
Съедини се Той с частта духовна на Земята.
Човек не можеше все още да Го види
във формата, в която се разкрива,
защото нямаше духовно зрение,
което в бъдеще ще придобие.
Но наближава времето, когато
ще трябва земният човек
да бъде с ново зрение дарен.
Каквото някога видяха сетивата,
когато на Земята бе Христос,
ще бъде възприемано в душите,
щом времето настъпи.“
(Тя излиза.)
МАРИЯ
За първи път пред много хора тя говори.
Преди говорила е само
пред двама или трима души.
КАПЕЗИЙ
Изглежда странно: сякаш
по заповед и по поръчка
принудена бе да говори тя.
МАРИЯ
Тъй може да изглежда.
Но ние я познаваме добре.
Ако сега поиска тя в душите ви да прозвучи
гласът ѝ от душевни глъбини,
причина е, че изворът на този глас
е пожелал към вас да се обърне.
КАПЕЗИЙ
Известно ни е, че за тази бъдна дарба,
която тя като в просъница представи,
говори често и мъжът, когото знаем
като душата на кръга.
Възможно ли е тя каквото каза,
от него да изхожда,
а само изказът – от нея?
МАРИЯ
Ако стояха тъй нещата,
не биха имали значение за нас.
Но фактите са точно проверени.
Приятелката ни не беше чула нищо
от думите на нашия водач,
преди да влезе във кръга ни.
А също тъй и никой нищо
преди не знаеше за нея.
КАПЕЗИЙ
Тогава тук пред нас е просто факт,
какъвто често можем да съзрем
в противоречие с природните закони
и само като болест да приемем.
Да съдим нека за житейските загадки
единствено чрез здрава мисъл
и с помощта на сетивата будни.
ЩРАДЕР
Но все пак фактът е пред нас.
И без съмнение е важно туй, което казва.
Тогава може би ще трябва,
като оставим всичко друго настрана,
да се замислим над възможността
за пренос на идеи чрез душевна сила.
АСТРИД
Да можехте да стъпите на здрава почва,
избягвана от мисълта ви сякаш,
ще се стопи като снега на слънце
заблудата, причина да изглежда
тъй чуждо, чудно, а дори и плод на болест
откриваното от подобни хора тук.
Това е изключително, но не и странно.
Подобно чудо малко ми се струва,
съзирайки безчетни чудеса,
заобикалящи ме всекидневно.
КАПЕЗИЙ
Ала едно е да познаеш
откриващото се навред, а друго –
показваното тук.
ЩРАДЕР
Необходимост става
да се говори за духа,
щом имаме неща,
далече от компетентността
на нашата наука.
АСТРИД
Сияйни слънчеви лъчи,
блестящи в утринна роса,
(Влиза Феликс Балде.)
поток, избликващ от скалите,
разтърсващ облаците гръм
говорят на духовния език:
стремях се да го разбера.
В науката ви днес едва проблясват
мощта и смисълът на този говор.
Душевното си щастие открих,
щом в моето сърце проникна
дарения ми от човешко слово
и от учение духовно говор.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Това са истински слова.
МАРИЯ
Потребност чувствам да изкажа
как радостно ми е сърцето
(Явява се госпожа Балде.)
за първи път при нас да видя
човека, за когото зная толкоз много.
По-често бих желала да го виждам тук.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Не съм привикнал с много хора да общувам,
не само, че не съм привикнал...
ГОСПОЖА БАЛДЕ
О, да, такъв е той.
Затуй живеем в самота.
И през годините тъй малко друго чуваме,
освен каквото си говорим.
Ако не бе добрият мъж
при нас понякога да идва,
едва ли щяхме да узнаем,
че има други живи хора.
И ако този мъж,
(Сочи Капезий.)
говорил преди малко в тази зала
и с хубавите си слова
разтърсил нашите сърца,
не среща често моя Феликс,
когато дейността си върши,
не бихте нищичко узнали
за нас, забравените хора.
МАРИЯ
Професорът ви навестява?
КАПЕЗИЙ
Така е и да кажа трябва,
че най-голяма благодарност
дължа аз на добрата госпожа.
Дари ме тя със дарове богати,
каквито никой досега не ми е давал.
МАРИЯ
Какви са тези дарове?
КАПЕЗИЙ
Поискам ли да го разкажа,
ще трябва да засегна нещо,
което по-чудесно ми изглежда
от чутото сега, защото то
говори повече на моята душа.
Едва ли бих могъл на друго място
да изрека такива думи,
каквито лесно тук ми се удават.
Понякога душата ми се чувства
като изпразнена и пуста.
И сякаш в мен усещам
на знанието извора пресъхнал.
И не откривам дума,
която да си струва да се чуе.
Усетя ли аз пустотата,
побягвам при добрите хора,
при освежаващата, тиха самота.
Фелиция прекрасно
разказва в образи за същества,
които обитават
Земята на мечтите
и в приказното царство водят
живот, изпълнен с чудеса.
А тонът, с който тя разказва,
звучи като от приказка за стари времена.
За извора на думите не питам,
но ясно виждам как се влива
в душата ми живот отново
и нейната парализа прогонва.
МАРИЯ
Прекрасното, което чухме
за дарбата на госпожата,
се съчетава тъй чудесно
със споделеното от Бенедикт
за тайнствените извори на мъдростта
на неговия скъп приятел.
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Говорилият преди малко,
(Бенедикт се появява на вратата.)
тъй, сякаш неговият дух витае
във вечността и в мирови простори,
наистина причина няма
за простоватостта ми много да споделя.
БЕНЕДИКТ
Приятелю, грешите.
За мене всяка ваша дума
неизразима стойност притежава!
ФЕЛИКС БАЛДЕ
Оказвахте ми чест
да се разхождам с вас
по нашите пътеки в планината.
Понеже криехте от мен
големите си знания,
посмях да разговарям с вас.
Но стана късно вече,
а нас ни чака дълъг път,
додето стигнем в тихия си дом.
ГОСПОЖА БАЛДЕ
Наслада бе за мене
да бъда между хора.
Не ще се случи скоро пак.
За Феликс не подхожда друг живот,
освен във неговите планини.
(Феликс и съпругата му излизат.)
БЕНЕДИКТ
Тя има право,
той скоро няма пак да дойде.
Усилия положих много
да мога да го доведа.
Ала не трябва в него
причината да търсим,
че хората не го познават.
КАПЕЗИЙ
На мен се стори той чудак.
Намирах го понякога за приказлив,
когато бях със него.
Но странните му думи постоянно
оставаха за мен неясни,
когато ми разкриваше нещата,
които смята, че разбира.
Говори той за слънчевите същества,
които в камъните обитават;
за лунни демони, които
смущават делото на тези същества;
за смисъл на числа в растителния свят.
И слушайки го, не след дълго
загубваш смисъла на неговите думи.
БЕНЕДИКТ
Но може и да се почувства,
като че ли природни сили се стремят
в словата да разкрият същността си.
(Бенедикт излиза.)
ЩРАДЕР
Предчувствам вече,
че лоши дни
в живота ми настъпват.
От времето, когато
във манастирската си самота
се срещнах аз с познание, което
разтърси тъй дълбоко същността ми,
не изживях подобно нещо вече
до срещата със тази ясновидка.
КАПЕЗИЙ
Не проумявам аз какво те развълнува.
Приятелю, страхувам се за теб.
Загубиш ли сигурността,
съмнението скоро с мрак
край тебе ще покрие всичко.
ЩРАДЕР
Измъчва ме страхът от него често.
От собствен опит нямам
познание за дара ясновидски.
Но често, щом неразрешимите загадки
започват да ме мъчат, пред духовния ми взор
израства призрачно от дълбините на духа ми
съноподобно и ужасно същество.
Душата ми притиска тежко то
и ужасяващо в сърцето ми се вкопчва.
От мене то говори:
„Не ме ли овладееш
със тъпото оръжие на мисълта си,
не представляваш нищо друго,
освен измамен мимолетен образ
на собствената си заблуда.“
ТЕОДОСИЙ (който е влязъл малко по-рано)
Такава е съдбата на мнозина,
навлизащи в света мисловно само.
Духовен глас живее в нас.
Мощ нямаме, за да проникнем зад воала,
разгръщащ се пред сетивата.
А мисълта познава само
изчезващото с времето.
Духовното и вечното могло би
да се открие само в глъбините на човека.
ЩРАДЕР
Ако плодът на благородна вяра
тя може да върви
себедостатъчна по този път.
Ала на истинското знание мощта
не процъфтява по подобен начин.
ТЕОДОСИЙ
Но други пътища не съществуват
(Влизат Романий и Герман.)
да се пробуди във човешкото сърце
духовно истинско познание.
Високомерието може
(Влиза Хелена.)
да съблазни, като превърне
обикновените душевни чувства
в измамни образи, и да рисува
видения, където само
на вярата подхожда красотата!
От всичко, за което вдъхновено
можахме тук да чуем
като познание за висши светове,
едно съдържа здрав човешки смисъл:
че само във духовната страна
душата се усеща у дома си.
ДРУГАТА МАРИЯ (която е влязла с Теодосий)
Додето чувства нужда
човекът само да говори,
ще се задоволява
с каквото тази реч съдържа.
Ала в живота с всичките стремежи,
с копнежите за щастие и с неговата мъка
е нужно друга някаква храна
да се предложи на душите.
Стремеж отвътре ме подтикна
остатъка си от живота
да посветя на хора,
чиято участ е страдание и нужда.
Задачата ми бе по-често
да облекчавам болки на душата,
отколкото страданията на телата.
По моя път усещах често,
че волята отслабва в мен
и постоянно трябваше да черпя
отново сила тук от изобилието,
което блика от духовен извор.
Магична топла мощ
от думите, които чувам тук,
в ръцете ми се влива, а чрез тях
като балсам потича
върху обременените от мъка,
когато ги докосна.
От устните ми тя звучи
в слова на истинска утеха
към изтерзаните сърца.
За извора на думите не питам,
а виждам истината в тях, когато
животворящо ми въздействат.
И ясно виждам всеки ден,
че сила не им дава туй,
което може слабата ми воля,
ала ме сътворяват те отново.
КАПЕЗИЙ
Но има много хора,
които без такова откровение
творят безкрайно много добрини!
МАРИЯ
Разбира се, такива хора могат
навсякъде да се открият.
Но друго искаше да каже тя.
Ако познавахте живота ѝ,
не бихте тъй говорил.
Когато неупотребени сили
в разцвета си се проявяват,
обилно ще покълва любовта
при добротата на сърцето.
Приятелката ни обаче изтощи
енергията си чрез прекомерен труд
и цялата ѝ смелост бе отнета
от бремето на тежката ѝ участ.
Пожертва силите си в грижи за децата,
а смелостта си тя изгуби,
когато ранна смърт отне любимия ѝ мъж.
Оставаше ѝ да живее
единствено с умора по-нататък,
ала съдбата я доведе тук
и даде ѝ духовното учение.
Тогава силите ѝ за живот
разцъфнаха за втори път.
С житейската ѝ нова цел
в сърцето ѝ се вля отново смелост.
Така духът наистина във нея сътвори
напълно нов човек от мъртво семе.
Когато творческата сила на духа
се изявява плодотворно,
и начинът ѝ на проява
изглежда оправдан.
И ако в думите надменност няма,
и ако истински живеят във сърцето
морални висши цели на душата,
не може също да се смята,
че туй учение е наше дело,
а че единствено духът
се проявява вътре в нас.
Тогава да се каже не е дързост,
че в начина на мисленето ви
живеят само бледни сенки
на извора на битие в човека,
и че духът, одушевяващ ни, се свързва с всичко,
което в глъбините на живота
твори човешката съдба.
През всичките години,
в които бе ми позволено
на пълножизненото дело да се посветя,
с далеч по-страдащи сърца,
с далече по-копнеещи души се срещнах,
отколкото се предполага тук.
Ценя възвишения полет
на вашите идеи
и гордата увереност на вашето познание.
И радва ме, че във нозете ви седи
тълпа от пламенни слушатели
и че за много хора
от делото ви се излива
мисловна яснота,
която облагородява.
Но ми се струва,
че тази сигурност живее само
във мисленето ви, додето
то в себе си остава.
Посоката, която следвам,
в дълбоката действителност изпраща
плода на словото си, че желае тя
в дълбоката действителност да пусне корен.
От мисълта ви е далеч
написаното на духовното небе,
което със могъщи знаци
вестява новите филизи
върху дървото на човечеството.
Макар че мисълта – която
по стари пътища се движи –
изглежда сигурна и ясна,
тя може да подхранва
кората на дървото,
ала не стига до сърцевината.
РОМАНИЙ
Не мога да открия свързващ мост
между идеи и дела.
КАПЕЗИЙ
Тук надценяват на идеите властта,
но не познават действителността.
Идеите със сигурност са семена
на всяко дело на човека.
РОМАНИЙ
Ако жената върши толкова добро,
импулсът е във пламенното ѝ сърце.
Човек изпитва нужда,
щом работата си привърши,
подкрепа да получи от идеи,
но само волевата подготовка,
в съюз с умение и сила,
ще продължи човешкия напредък
във всяко истинно житейско дело.
И слушайки свистенето на колелата,
и виждайки ръцете на доволни хора
как ръчките задвижват,
аз чувствам силите в живота.
ГЕРМАН
Аз често лекомислено съм казвал,
че остроумните истории обичам
и само тях за духовити смятам,
че за ума ми ще останат най-добрия начин
да си прекарвам времето между
работни часове и тези на наслада.
Но туй за мене вече няма смисъл.
Обхвана ме една незрима сила.
Научих се да чувствам
какво по-силно е в човека
от остроумните шеги.
КАПЕЗИЙ
И само тук откри такава сила на духа?
ГЕРМАН
Животът, който водех, ми предлагаше
откъслечни духовни ценности, но аз не можех
плода им да откъсна. Този начин да се мисли
ме завладя, макар и твърде малко сам да допринасях.
КАПЕЗИЙ
Прекрасни мигове тук преживяхме.
На домакинята да поблагодарим.
(Всички излизат, остават само Мария и Йохан.)
ЙОХАН
При мене остани за малко.
Страхувам се, ах, толкоз се страхувам.
МАРИЯ
Какво ти е? Кажи!
ЙОХАН
Отпърво думите на нашия Учител,
а после думите на тези хора.
До мозъка на костите си съм разтърсен.
МАРИЯ
Как думите успяха тъй да те покъртят?
ЙОХАН
Във този миг бе всяко слово
ужасен знак за моята нищожност.
МАРИЯ
Наистина бе важно
за кратко време да се видим потопени
във множество житейски битки
на най-различни хора
в словесната игра на речи.
Но характерно за живота, който водим,
е, че подбужда да се изрази
духът в човека чрез слова.
Каквото иначе се случва
за дълъг период от време,
разкри се тук за часове.
ЙОХАН
Една картина от живота,
пред мен разкри ме ясно.
Каквото от духа ми се показа,
доведе ме дотам, да чувствам
как само част от същността човешка
съдържа в себе си човек,
повярвал, че е цяло същество.
За да обединя
във себе си различните страни,
по пътя, тук показан, тръгнах смело.
Но той от мен направи нищо.
Аз знам какво на тези хора липсва,
но също знам, че те стоят в живота,
а аз – в безжизненото нищо.
Представени във кратки речи бяха
тук цели пътища житейски.
Но също образът на собствения ми живот
яви ми се в душата.
Картина оживя от детските години
със пълната им радост от живота
и младостта ми се показа
със гордите надежди,
таени от родителите ми,
съзрели дарбите на своя син.
Мечтите им да стане той художник,
даряващи живот през радостните дни,
изплуваха напомнящи отново
от глъбините на духа ми.
А също и мечтите, във които
видя ме в цвят и форма да превръщам
живеещото в твоя дух. – – – –
Видях да се извиват пламъци,
превръщайки във нищо
младежките мечти
и творческите ми надежди!
Един друг образ се яви
от страшното безплодно нищо:
човешко същество,
съединило в истинска любов
живота си със моята съдба,
желаеше да ме възпре,
когато преди време
в родината си се завърнах,
повикан майка си да погреба.
Но се отскубнах,
че мощна беше силата,
привлякла ме в кръга ти
към целите, вестени тук.
В мен няма чувство на вина
от времето, когато
прекъснах връзката,
живот за другата душа.
Дори вестта, че бавно чезнел е животът ѝ
и най-накрая е угаснал,
до днес безчувствен ме остави.
Учителят в онази зала
с дълбоки думи изрази
как можем да погубим,
ако погрешно се стремим,
живота на човека, свързан с нас в любов.
О, как ужасно прозвучаха пак
от образа онези думи,
а после прокънтя отвред
като зловещо ехо:
„Уби я ти!“
Така изказаното мъдро слово
за други хора стана повод
да се погледнат и размислят.
Но в мен съзнание за тежката вина събуди.
Чрез нея проумявам
доколко заблуден съм се стремил.
МАРИЯ
Приятелю,
сега навлизаш в тъмни сфери.
Не може там да ти помогне никой друг
освен човекът,
в когото имаме напълно вяра.
(Хелена се връща. Мария е повикана.)
ХЕЛЕНА
Усещам нужда да остана
при тебе още малко,
защото твоят взор
от седмици е пълен с мъка.
Как може светлината,
сияеща така прекрасно,
да затъмни душата ти, която
с могъща сила се стреми
към истината само?
ЙОХАН
Нима на тебе светлината
ти носи само радост?
ХЕЛЕНА
Не само радост от вида,
познат ми отпреди.
А радостта,
покълваща в словата, чрез които
духът сам себе си вестява.
ЙОХАН
Но аз ти казвам,
че също може и да смазва
каквото творчески е дейно.
ХЕЛЕНА
Ако възможно е, тогава
с коварство се промъква
в душата ти заблуда.
И ако грижи вместо благодат
и мъка вместо радост от духа
за теб от извора на истина се леят,
търси такива грешки,
които ти препречват пътя.
Показваха ни често,
че на учението ни плодът е здраве,
че блика сила за живот от него.
Как в теб обратното се получава?
Аз виждам плодовете в много хора,
които с вяра с мен се свързват.
Ще става за душата все по-чужд
предишният ни начин на живот;
потичат нови извори в сърцето,
което след това се обновява.
Проникващият в битието поглед
не ражда никакви желания,
които могат да измъчват.
(Хелена излиза.)
ЙОХАН
Години бяха нужни, за да проумея,
че сетивата само към измама водят,
ако не се обедини
духовното познание със тях.
Ала че думите на висша мъдрост
са в теб химера на душата само,
един-единствен миг ми го откри.
(Завеса.)
