ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 25 септември 1924 г.

Добро утро, господа! Някой има ли интересен въпрос?

Въпрос за антропософията: Какво всъщност представлява тя, какво иска, какви задачи има в света и т. н.

Доктор Щайнер: Поставен е такъв въпрос: господинът би искал да знае какво представлява антропософията, какво значение има тя за човека въобще, също и за трудещите се, бих могъл също така да кажа, за работническата класа.

Разбира се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко. Иска ми се да отбележа, че господата, които са тук вече отдавна, все повече и повече се убеждават в това, че в развитието на човечеството трябва да навлезе нещо такова като антропософията. На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи, разбира се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.

Виждате ли, преди всичко би следвало да обърна внимание колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери как са се възприемали в света новите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните. Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.

За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих. Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.

А как е стояла работата с железниците? С железниците е станало нещо съвсем изключително. Знаете, че хората от не толкова отдавна имат железопътни линии: те са се появили едва през XIX век. По-рано хората са пътували с дилижанси. Когато е трябвало да се строи първата железопътна линия от Берлин до Потсдам, директорът на пощенските превози[1] заявил, че той всяка неделя праща две пощенски карети от Берлин до Потсдам, но в тях почти никой не се качва. Затова той не смята, че железниците биха били полезни за света! Този човек не помислил, че ако има железни пътища, и хората ще пътуват повече, отколкото са пътували с пощенските карети.

Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите[2] през четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрнберг. Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.

Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него. На него не му се удава да ги разбере. Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.

Да вземем съвсем обикновен практически въпрос. Бих искал да изходя от напълно практически въпрос. Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено - от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.

И така, картофите! Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо. Така че и в картофите действа нещо друго, а не само това, което го има в тях като чисто химически съставни части. Там присъства духовното. Навсякъде, в цялата природа действа духовното.

И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука - «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Чрез лимфната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.

Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.

Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо. Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.

Но аз искам да ви кажа още нещо. От тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното духовно съдържание. Само благодарение на това могат да бъдат получени лекарствени средства. Така духовната наука по особен начин създава фундамент за медицината.

Духовната наука е само продължение на естествената наука, тя съвсем не противоречи на естествената наука. Освен това духовната наука по научен начин изследва духа, следователно на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите. Така, вместо изповядване на вяра, се дава нещо наистина научно.

Искам да ви кажа още нещо. Виждате ли, изследвайки различното, науката достига определено равнище. Човечеството, разбира се, не трябва да влиза във всички дребни детайли на научните дисциплини, но основни знания за света трябва да придобие всеки човек.

Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.

Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад. Така че хората даже не чули ясно какво е искал да каже този учен. Но въпреки това, сензацията се състояла! Бихте могли да попитате: прав ли е бил ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?

Тази история съвсем не е така проста. Защото от момента, когато Коперник е утвърдил новата мирова система, започнали да пресмятат всичко, което е възможно, и изчисленията тогава действително водели до следните изводи. Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската). Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над друго място. Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх.

Но да погледнем сега ето какво. През 1832 г. тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително. Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили. Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.

Когато бях малко момче, през 1872 г. живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне. Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата й беше такава, че събитието ставаше още по-опасно. Кометата беше идвала отново през 1845/46 г. и през 1852 г., но това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види през 1872 г.? Можеше да се види как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити. Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд. Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд! И това отново предизвика голям ужас. Но метеорният поток се разсея в атмосферата, във въздуха.

Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, на Земята през 1872 г. лошо й се пишеше! Но, както се казва, на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива! Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива. Не може да се опише колко много хора платиха на изповедниците огромни суми, за да им се опростят греховете - ето до какво се стигна, господа. В Париж още през 1773 г. поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове.

Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу[6]. На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: през 1832 г. кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече. По-рано тя преминавала съвсем далеч. Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята. Литроу правилно пресметнал как стои работата.

Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г. Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда.

Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще престанала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.

Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят. Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло. Ако хората са притежавали същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси.

Ако се върнем в миналото, ще открием, че това не е единствената комета, която прелитайки през мировото пространство, се е държала толкова милостиво, че в нужния момент се е разпаднала и съвсем се е разтворила. Имало е множество други комети, които са се държали така. Към кометите винаги са се отнасяли със суеверие. Антропософията разглежда този въпрос от абсолютно научна гледна точка.

Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.

Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма - нюрнбергци не се придържат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г. да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.

Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде». Но има възможност за избор. Може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.

Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците[9]. В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал[10], който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение. От прозорците на бащината си къща наблюдавах как в началото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки - демократични шапки. По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща. Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад, озаглавен «Науката и работниците». И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора. В някакъв смисъл това е било извънредно важно.

Помислете обаче какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовлетворят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.? Това последното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене! А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.

Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.

Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.

Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили. Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили. От само себе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Абсолютно правилно е, може да се пресметне каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин? Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично.

Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.

Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно, и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин. Такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и т. н. И така стои работата с много неща. Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпорядък и неразбиране в социалната сфера.

С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.

Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят. Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено. Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!

С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.

В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата. Но всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи какво вие бихте искали да научите, господа. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение - днес успях да дам само основите, - за да може това да бъде разбрано още по-добре. Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво всъщност иска духовната наука.

И така, ще продължим следващата сряда.

[1] «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.

[2] «.. .колегията на лекарите» — виж Р. Хаген «Първата германска железопътна линия».

[3] Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит английски мореплавател и пират.

[4] «... някакъв учен трябва да изнесе доклад» - Ж. Ж. Р. Лаланд, 1732-1807, френски астроном.

[5] «... една от кометите ще се сблъска със Земята» - така наречената комета на Биела

[6] «.. .книга на астронома Литроу» - Йозеф Йохан Литроу, 1781-1840, «За грозящата комета от 1832 година и за кометите въобще», Виена, 1832.

[7] Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220. «Парсифал», завършен през 1210.

[8] Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.

[9] «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.

[10] Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.