БЕЛЕЖКИ

Източници на текста: лекциите са били синхронно стенографирани от професионалната стенографка Елена Финкх (1883-1960) и след това разшифровани. В основата на настоящото издание е била положена нова разшифровка на първоначалните стенограми. Отклоненията от текста, допуснати в по-ранни издания, са поправени.

1. малко селце: Нойдорфл до виенския Нойщат, в тогавашна Унгария.

2. Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили : виж лекцията от 23 февруари 1924 г. в том 6 от тези лекции (Събр. съч. 352).

3. Близо до това селище се намираше друго: Зауербрун.

4. това вече го рисувах, когато говорих за човешките раси: В лекцията от 3 март 1923 г. в т. 3 от тези лекции (Събр. съч. 349).

4а. Махатма Ганди (1869-1948), индийски реформатор и държавен деец.

5. Неотдавна стана дума за това: В лекцията от 21 февруари 1924 г. в т. 6 от това издание (Събр. съч. 352).

5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.

6. Но даже и днес в случая с английския шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система.

6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.

7. по-добре просяк в горния свят: - Омир, «Одисея», 11 Песен.

8. Платон (427-347 пр. Р. Хр.).

8а. Ромул (VIII в. пр. Р. Хр.), основател на Рим (ок. 751 г. пр. Р. Хр.).

9. Тацит - Публий Корнелий Тацит (ок. 55-120 г. пр. Р. Хр.).

9а. една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на смърт от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.

10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.

11. Густав Щреземан (1878-1929) е бил райхсканцлер през 1923 г.

12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.

13. Орлеанската дева: Жана д-Арк (1412-1431) е била причислена към светците през 1920 г

14. един немски историк: Людвиг Квиде, «Калигула», Лайпциг, 1894 г

15. Вилхелм Втори (1859-1941), император от 1888 до 1918 г.

16. Юлиан Отстъпник (332-363 след Р. Хр.), император от 361 до 363 г

17. Хайнрих Втори (973-1024), крал от 1002, император от 1014, причислен към светците от папата през 1146 г

18. кръстоносните походи: първият кръстоносен поход се е състоял през 1096/99 г. и довел до основаването на Йерусалимското кралство от Готфрид Буйонски (умрял през 1100 г.).

18а. Петър Амиенски (умрял през 1115 г).

18б. Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г. се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със сел-джукските турци.

19. Готфрид Буйонски: един от водачите на първия кръстоносен похода, син на Евстафий, граф Буйонски, от 1089 г. херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на Гроба Господен», умрял през 1100 г

19а. Ото фон Гуерике (1602-1686).

19б. Николай Коперник (1473-1543), настоятел на Фрауенбургската катедрала, астроном.

20. Вулфила, Улфила (310-383 сл. Р. Хр.)

20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила

21. Атила: цар на хуните, 434-453.

21а. «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и мес-тообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г. сл. Р. Хр.

22. Мохамед: пророк, основател на исляма (570-632 сл. Р Хр.).

23. Карл Велики (742-814 сл. Р Хр.).

23а. Харун ал Рашид (786-809), халиф на Багдад.

24. Мартин Лутер (1483-1546).

25. ЯнХус: чешки реформатор (род. 1369, изгорен на клада през 1415).

26. бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.

27. на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми еку-менически мнимо-вселенски Събор в Константинопол.

28. Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г

29. Отфрид фон Вайзенбург (ок. 800-870), елзаски монах. Неговата «Евагелическа книга» представлява римувана на древнонемски език транскрипция на Евангелието.

29. «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г.

30. Св. Августин Аврелий (354-430 сл. Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ.

31. една статия: досега не е установена.

32. Константин Велики, светец, римски император (306-337), с миланския едикт от 312 г прекратил гоненията на християните, след това направил християнството държавна религия, инициатор и ръководител на първия Вселенски Събор през 325 г в Никея.

32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените. При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.

33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том. Вж. бел. 6а.

33а. вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р. Щайнер, са били въплъщение даже не на хора, а на същества от висшите ангелски Йерархии. Ето защо ролята на мумиите е разрушителна, докато ролята на мощите във висша степен е благотворна. - Бел. пр.

34. Елизабет Вреде (1879-1943), член на учредителното Управление на Всеобщото Антропософско Общество и ръководител на Математиче-ско-астрономическата секция.

34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г. - генерал-гу-бернатор на Алжир.

35. Ван Хелмонт: Йоан Баптист Ван Хелмонт, холандски лекар (15771644).

36. Той взел едно известно растение: аконит, Aconitum; вж. И. Б. Ван Хелмонт, «Demens Idea», § 12.

37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.

37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.

38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».

39. един шведски учен: Теодор Шведберг (1884-1971), вж. неговия труд «Материя», 1912 г, на немски 1914 г

40. този въпрос също много, много силно ме е занимавал: вж. лекциите от 2 октомври и 18 декември 1913 г, Събр. съч. 148, «От изследванията на Акаша. Петото Евангелие».

41. Фридрих Ницше, философ (1844-1900).

42. съотношението между единственото Божество: в смисъл на едно Божество.

43. един от най-значителните държавни дейци на XIX в. е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и писател.

44. МозесМаймонид (1135-1204), еврейски философ.

44а. Раймонд Лулий (1235-1315), каталонски философ.

45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.

45а. Аристотел (384-322 пр. Р. Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.

46. Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма.

47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».

48. «Философия на свободата»: основен философски труд на Р. Щайнер, Събр. съч. 4.

49. Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ.

49а. Християн Волф (1679-1754), немски философ.

50. Валентин Томберг (1900-1973), антропософ, председател на Естонското Антропософско общество, впоследствие се отдръпнал от антро-пософията, автор на многочислени трудове по окултизъм, херметика и Таро.

51. Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.

51а. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман. Неговото учение и значението му». Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30.

52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т. 2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».

53. Ернст Хекел (1834-1919), известен естествоизпитател.

53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.

53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете. Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.

53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете». 2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г. с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.

54. всяка звезда изгрява и отново залязва: освен околополярните.

55. Тихо де Брахе (1546-1601), датски астроном.

55а. Клавдий Птолемей (87-165 сл. Р. Хр.), египетски географ, математик и астроном, един от основоположниците на астрологията, автор на книгите «Тетрабиблос», «Алмагест» и др.

56. Едмунд Халей (1656-1742), английски астроном.

57. беше казано от мен в Париж през 1906 година: в цикъла лекции за «Космогонията», изнесени от 25 май до 14 юни 1906 г

58. Мойсей (ок. 1300 пр. Р. Хр.), основател на юдаизма, пророк, автор на редица книги в Библията, така нареченото Петокнижие Мойсеево.

59. Чарлз Дарвин (1809-1882).

60. Веднъж писах за Ницше: «Фридрих Ницше, борец срещу своето време», Ваймар, 1895, Събр. съч. 5.

60а. След това по същия начин писах за Хекел: «Хекел и неговият противник», 1900, Вестфалия, вторично публикувано в «Методологически основи на антропософията», Събр. съч. 30.

61. Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2 тома, Мюнхен, 1918-1922.

62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя.

По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.

63. веднъж: в лекцията от 21 април 1923 г. в том 3 от тези лекции.

63а. така наречената венерина мухоловка: Dionaea muscipula, сем. росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, ендемичен вид за топлата зона на Северна Америка. Вж. «Насекомоядни растения». Превод на Карис, Чарлз Дарвин, Съб. съч., том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.

64. Едва когато направихме мировото съдържание: вж. «Философия на свободата. Основни принципи на един модерен светоглед», Събр. съч. 4.