ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 13 февруари 1924 г.

Добро утро, господа! Мислихте ли вече за това, какво искате (да обсъдим) днес?

Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят? В някои страни носят само кожи, загръщайки се в тях; в други случаи използват закопчалки, копчета. При едни се използват ярки, преливащи се цветове, при други цветовете (на дрехите) са много скромни. Иска ми се също да попитам за националните костюми, които носят народите или отделните хора. Освен това какво означават развяващите се знамена - защото е възможно всичко това да е свързано, -защо те довеждат до екстаз?

Доктор Щайнер: Ще се наложи доста да поразмишляваме за това, което се отнася до облеклото на човека. Можете да си представите, че както външни документи, така и исторически източници на тази тема малко са се запазили.

Човек вижда как се обличат по-простите народи и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее. Човек в края на краищата вижда и това, което облича той самият, макар и то да е последната му грижа. В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.

На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин. Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда. Достатъчно е само да си спомните, че животното притежава своя собствена защита (от природата). Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата.

Бихте могли да попитате: защо човек няма такава, получена от природата защита? Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до думата «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо?». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос?

Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта. Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони. И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират.

Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.

Бихте могли да възразите: да, но козина не се появява навсякъде, където слънчевите лъчи проникват! - Но въпреки това е така и нещата отиват толкова далеч, че даже човешкият ембрион в първия период от своето пребиваване в майчиното тяло е покрит с косми. Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето. Тези косми ембрионът впоследствие ги губи. И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това? То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин. Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето.

Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове. Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.

Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда. Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята. Формирането на животните става основно посредством извънземни влияния. Нееднократно съм ви привеждал потвърждения на този факт. Но човек като цяло е еманципиран от тези външни (извънземни) природни влияния. И това става поради това, че той има от всички страни незащитена кожа и трябва да търси своя собствена защита.

Даже при нашето обикновено облекло можете да видите, че то всъщност изпълнява двойна роля, има двойно предназначение. Първата му функция се разкрива в това, че зимата ние обличаме зимно палто, защитавайки се така от студа. Тук се проявява защитната функция на облеклото. Но тази функция не е единствена. Особено при жените можете да наблюдавате, че те посредством облеклото се стремят не само да се защитят; не, жените се обличат така, че облеклото да изглежда красиво и макар понякога това облекло да изглежда неестетично, идеята е то да бъде прекрасно. Това е въпрос на вкус - или безвкусица, - но във всеки случай се предполага, че облеклото трябва да бъде красиво, то трябва да украсява. Такива са двете задачи, двете функции на облеклото: да предоставя защита от външния свят и да украсява.

Първата функционална задача на облеклото е възникнала в северния регион, където защитата просто е необходима. Ето защо облеклото, което там носят, има в по-голяма степен защитен характер. При това, по отношение на защитата хората не стигат твърде далеч. Друга е работата в горещите райони, в местностите, където цялото народонаселение ходи полуголо; тук малкото, което виждате, служи като украса, а ако е надянато повече, пак украсата е главната част, главната функция на облеклото.

Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.

Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове. В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна. И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.

Гърците например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем. При Атина Палада, разглеждайки шлема, който тя носи, ще видите, че на върха на този шлем има нещо приличащо на очи. Същото можете да видите и в други случаи. Само погледнете Атина Палада, даже на лошите статуи отгоре на шлема се намират очи. Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо на тялото, негова съставна част. Това е нещо, което е можело да се види и гърците са надарили Атина с това качество.

Също и типа облекло, който са правели хората в областите, където още са усещали свръхсетивния човек, са го изготвяли в съответствие със своите представи за астралното тяло на човека.

В нашия регион - знаете това, господа, - само култовите одежди могат напълно да се смятат за цветни. Разглеждайки култовите облекла, ще откриете, че те са имитация на представите за астралното тяло. Тоест цветовата гама, а също формата, кройката на облеклата всъщност произтичат от свръхсетивното. И само разбирайки това, можем да разберем доколко облеклото служи като украса. Това също е важен аспект. Разглеждайки картини, нарисувани от старите майстори, ще видите: Мария например винаги има съвсем определено облекло, съвсем определено одеяние, защото с това трябва да бъде показано астралното й тяло, нейното сърце, нейния характер. Това е трябвало да бъде изразено в одеянието. Сравнете картините, на които Мария е изобразена заедно с Магдалена. Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, както и в Писанията за тях се говори по различен начин. Различията се коренят в астралните им тела и одеянията пресъздават астралното тяло с неговата цветова гама.

Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека. Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет. Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.

Жените, за които много мъже смятат, че са по-малко цивилизовани от мъжете, в своето облекло в по-голяма степен запазват изначалната тенденция. Въпреки това в днешно време се появява, макар и не съвсем успешно, тенденция да се направи женското облекло подобно на мъжкото.

Какво означават украшенията? Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека! За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.

Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други животни, като сова и т. н. В този случай дрехите се изготвяли с украшения от пера или нещо подобно, за да бъдат подобни на груповата душа. Така че облеклото е възниквало главно от духовните потребности.

В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа. Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи? Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица. Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма. Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа? - трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под. Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време, израз на духовното начало. А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората. В колкото по-голяма степен човек иска да устрои облеклото си само за защита, в толкова по-голяма степен той е филистер. В колкото по-голяма степен иска да се украси, толкова по-малко е филистер и толкова повече той иска да изрази в облеклото духовното начало, съставляващо основата на човешкото достойнство.

Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.

По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.

Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици. Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл. Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.

Виждате ли, това е ставало с много първоначални елементи на облеклото. Древният римлянин и грък още са знаели за това, че човекът - това още не е целият човек, че има още и свръхсетивно тяло. Като подражание на това свръхсетивно тяло той носил своята тога; именно така се е появила тогата. Посредством тогата римлянинът е искал да имитира свръхсе-тивното тяло. Тогата, това е не нещо друго, а астралното тяло. В изкусно събраните гънки на тогата реално се отразявали силите на астралното тяло. И тъй като в ново време нищо повече не знаели за реалния духовен човек, не могли да измислят нищо по-добро от това да вземат елементи от древното облекло и да внесат в него нови неща: отделни парчета тъкан да се подрежат от всички страни - преди всичко това, което покривало краката, - да се окастрят, да се стеснят, колкото да могат да се пъхнат там; така, постепенно, трансформирайки се от тогата, се е появило мъжкото палто. Съвременният мъжки костюм е не нещо друго, а орязаната старинна тога, само че никой вече не знае за това.

Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно. Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма. Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост. Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост. Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака. Действително понякога недомислието стига твърде далеч.

Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана. Така че коланът подчертава чисто човешки качества.

Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата. Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.

Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове. Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.

Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита. Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение. Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня.

(Сред зададените въпроси) се спомена също знамето. Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба. И какво е било това? Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно. Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа. Ето защо те правели това знаме, този флаг. Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.

Особено важно е да изясним следното: живописта на древните, стари майстори-художници е била много по-близка до реалността, отколкото живописта на съвременните. Днес в по-голямата си част живописта се прави на триножника, тоест това са картини, които след това се поставят в рамки и се окачват някъде, за да е приятно. Това всъщност няма никакъв смисъл. В края на краищата защо ние трябва да затворим картината на стената? Ето какъв въпрос би следвало да зададем. В древността нещата са стояли така: имало е олтар, на олтара е била нарисувана картина (икона), благодарение на която човек е трябвало да осъзнае, че той стои пред олтар. Имало е църкви и тях са ги посещавали. Там на стените изобразявали това, което би трябвало да определя последователността, редуването на мислите (на вярващия), когато той преминавал край тях. Тогава това е имало смисъл, това е имало отношение към вътрешните преживявания на хората.

В древните рицарски замъци - защото откъде се е появило рицарството? - рицарството се е основавало на това, че принадлежащите към (това съсловие) хора винаги са гледали нагоре към своите така наречени предци. Предците са били много по-важни, отколкото самият човек. Ако човек е имал повече предци, това му е придавало по-висока стойност. Ето защо са окачвали изображения на предците. Това все пак е имало смисъл.

Но когато този смисъл се е изгубил, се появила отначало пейзажната живопис. В случая с пейзажната живопис, когато човек си окачи на стената пейзаж, в това има нещо в повече. Съвсем не смятам да ви ужасявам в това отношение и да браня пейзажната живопис, защото в края на краищата нарисуваният пейзаж никога няма да може да замени живата природа, да замени разходката навън! Пейзажната живопис се е появила едва тогава, когато природното чувство е било изгубено.

Ако гледате картини от преди няколко века - например картини на Рафаело или Леонардо, - ще видите: рисували са хора, а пейзажът е само щрихиран, малко по детски: защото тогава хората са имали съгласие по това, че пейзажът трябва да се разглежда сред природата. Но в хората се изразявали най-различни черти; защото човекът - това не е просто природа, в него се изразяват най-различни неща! Колко много е изразил Рафаело в своята Мария. Може би познавате тази картина, тя е изложена в Дрезден. Богородица с младенеца Исус в лявата ръка, на облак; отдолу има още два образа: свети Сикст и света Варвара. Тази картина се нарича «Сикстинската мадона». Но, господа, Рафаело е нарисувал тази картина, не за да я окачат някъде; не, Мария с младенеца Исус са били нарисувани, за да бъдат като знаме, което са носили пред процесията. Имало е процесии, вървящи към олтар, разположен в полето. При това винаги използвали знаме, което носели отпред. При олтара хората спирали и коленичели. По-късно някакъв художник е дорисувал (на картината) коленичилите св. Сикст и св. Варвара. По-рано тях ги е нямало на картината и те са изпълнени по-зле от това, което първоначално е било създадено от самия Рафаело. Но хората не забелязват това. Даже те се възхищават на доста противния образ на св. Варвара не по-малко, отколкото на образа на Мария с младенеца!

Всичко това иде да ви покаже: хората вече са се отделили от това, което е имало смисъл в живописта. Защо Рафаело е нарисувал този образ за църковно знаме? Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.

На тази почва се появява стремеж да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл. Днес в някои страни, например във Финландия, се срещат хора в старинни одежди. Това са тези, които искат особено да подчертаят националната си принадлежност; те се появяват в древни одежди, които са били забравени, но сега ги възраждат.

Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло. Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството. Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек. Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.

Първоначално човек е носил пояс. Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.

Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.

Трябва да имате предвид всички тези факти. Тогава ще видите, че облеклото се е появило отчасти поради потребност от защита и отчасти поради нуждата да се украсим. Това украсяване се е обуславяло от стремежа, свръхсетивното да стане външно възприемаемо. А накрая, по отношение на облеклото, хората стигнали дотам, че вече нищо не знаели за него, освен това, че човек го носи. Във връзка с това са се появили и народните носии. Естествено народите, на които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи на цялото тяло или на по-изложените на студ части от тялото. При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н. И така, от обкръжаващата среда като цяло, от климата е зависело, доколко човек се е защитавал и доколко се е украсявал. Но после хората забравили за това. При преселението на народите е могло да стане така, че народ от район, където облеклото е подхождало на климата, се е преселвал в друг район, където вече не е можело да се види защо именно такова облекло трябва да подхожда на този народ; хората са запазвали облеклото си по традиция. Така днес е много трудно да се установи по непосредствено обкръжаващата среда, защо дадени хора носят именно такова облекло. Тук работата е като при белите мечки, при които бялата кожа се е появила като защита от северните снегове и тя е защитавала мечката от всевъзможни последствия - но когато ги преместим в горещ район, кожата им вече не ги защитава, нали така?

Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от съзнанието му. Ето защо днес по вида на облеклото, което хората носят, съвсем не е лесно да се отговори на въпроса «защо?»; защо едни или други народи са облечени по един или друг начин. Тук би се наложило, както се казва, да се върнем към дълбоката древност.

Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем. Но гледайки днешното облекло, нищо вече не може за се разбрере. И така, господин Бурле, изясни ли ви се нещо от това, което казах?

Господин Бурле: Напълно!

Идната събота ще продължим с лекциите. Може дотогава на някого да му хрумне нещо, за което да иска да попита.