ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 19 януари 1924 г.

Господа, искам да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции. Следващия път ще ви помоля отново да зададете въпроси по една или друга естественонаучна тема.

Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела. Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло. Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието. За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз».

Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло.

При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания. Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова. Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм.

Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер. Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.

Но от друга страна, ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия например има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен. Те можели да ги понасят. Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.

Но защо те са правели това? Виждате ли, господа, повечето хора правели това заради желанието да се харесат. Те добивали от това прекрасен цвят на лицата и ако по-рано били мършави, после напълнявали. И така, те приемали арсен, за да се харесат, заради тщеславие, привиквали към приема на арсен и изглеждали добре от това.

Тук имаме работа с необикновено противоречие. Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата. Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен, за да изглежда по-добре! Тук е налице пълно противоречие.

Какво стои тук, в основата? Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно. Човек може да живее и да не пие алкохол; това е истина. Но той не може да живее без алкохол въобще. Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол изработва неговото собствено тяло. Всички вещества, които човек има, се произвеждат в него самия. Това, което човек възприема отвън, служи само за поддръжка, за «разпалка». В действителност всички необходими му вещества човек произвежда, привличайки ги от Космоса. В Космоса, в мировото пространство има всички вещества в много фино състояние. В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната, служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя. Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство. Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.

И така, човек постоянно изработва арсен, животното -също, а растението - не. Защо? Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.

Следователно този, който приема арсен, усилва с това дейността на своето астрално тяло. Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.

Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло.

Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това. Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен.

Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат. Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот. В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна. Той започнал да му дава все по-малко и по-малко. Магарето се изтощило, но все още било живо. Накрая той почнал да му дава само по едно класче; тогава магарето умряло. Селянинът си помислил: ако беше отвикнало и от последния клас, то би живяло и досега... Именно това става и с тези, на които се налага да отвикнат от арсена! На тях няма да им се удаде да отвикнат от последната (най-малката) доза; те загиват по-рано.

Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната наука. Тя действително гадае! Днес вие във всеки момент можете да чуете, че е намерено например лекарство за сифилиса. След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в Париж е открито средство против сифилис. Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса. Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи. Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно. Това е отличителният признак на съвременната наука. Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен. Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото). Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.

Да продължим по-нататък разговора ни за отровите; съществуват минерални отрови. Минерална отрова е например арсенът, минерални отрови са медта, оловото, фосфорът, амониевият тартарат; такива вещества представляват минерални отрови, камъни, с които ни се налага да имаме работа, или прахове, прахообразни субстанции. И така, има минерални отрови. След това съществуват растителни отрови - отрови от растителен произход, - например отровата, съдържаща се в беладоната, или отровата, съдържаща се в черния блян, Hyoscyamus niger, или в напръстника, Digitalis purpurea. Това са растителни отрови. Трети вид са отровите от животински произход, за които говорихме наскоро (вж. Събр. съч. 351 -бел. пр.) - днес трябва само да обобщя този материал, - това са отровите на насекомите, отровите на змиите. Сред отровите от животински произход особено страшна, особено ужасна е отровата на бесните кучета, отровата на бяса при кучетата.

И така, различават се минерални, растителни и животински отрови. Всяка от тези видове отрови действа върху човека по съвсем различен начин. Да вземем например минералните отрови, да кажем, олово или мед - всичко това действа като отрова, - или сярна киселина, азотна киселина, фосфор и т. н. Такива отрови може да се изследват само в случаите, ако постъпват в човека не в такова количество, което веднага да го убие. Следва да се обърне внимание върху това, че силна доза отрова убива човека; минералната отрова убива човека. Ако дозата е по-слаба, отровата предизвиква у него заболяване. Най-главното, което може да бъде изследвано, е: в резултат на кое действие на отровата човек заболява. Именно при слабо въздействие може да се изучава влиянието на отровата най-добре. Ако човек е болен, може да се излекува приемайки подобна доза.

С отровите работата стои така: при приемане на минерална отрова, тоест арсен, мед, олово, като първи симптоми възникват: гадене, позиви за повръщане, рефлукс, болки в корема, червата, колики. Ето какво възниква при човека в резултат на приемане на минерална отрова. Тялото се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи. Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига. Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно. При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата. Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия организъм. Но ако дам противоотрова, отровата и противоотровата се свързват една с друга и образуват едно вещество. Вследствие от това отровата повече не атакува тялото, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата. Тогава мога да дам силно средство за предизвикване на повръщане или очистително за червата, за да се изкара всичко това навън.

Какво служи за противоотрова при слабо отравяне - за случаи на остро, тежко отравяне следва да се говори само сред медици, - но какво би могло да послужи за противоотрова при слабо отравяне с минерални отрови? Виждате ли, има добро средство: бързо да се вземе топла вода, да се разбие там яйце така, че белтъкът да стане течен и да се изпие. Течният белтък се свързва с отровата и тя може да бъде изведена навън заедно с повръщаното или при диарията. В друг случай, особено ако отравянето е по-слабо, може да се вземе топло мляко с добавка на някаква растителна мазнина. Тя служи за противоотрова на минералните отрови с изключение на фосфора. В случай на отравяне с фосфор не трябва да се дава растителна мазнина, тъй като тя даже усилва отровното действие на фосфора. Но всички други минерални субстанции могат да се свържат и изхвърлят с помощта на маслени субстанции.

Какво става в случай, че отровата се е оказала в стомаха? Да допуснем, че отровата вече е там. Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха. Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя организъм. Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор. Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово. Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости. Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това? Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък. Когато детето пие майчиното мляко, топлото майчино мляко, сред разните въздействия, които това мляко оказва, действа така, че детето, благодарение на употребата на мляко, се приучава да изхвърля оловото с потта, да извежда оловото заедно с потта. Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от тялото или чрез слюнката, или чрез изпотяването. Последните остатъци винаги трябва да се изхвърлят навън с потта.

И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи. И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло. Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее. Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него.

Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта на противоотрова, отровата преминава в тялото и в долната част на тялото, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло. Отново възниква повреждане на това тяло. В случая с всички минерални отрови може да се каже: те способстват за внедряването на физическото тяло в етерното тяло. Ако дам противоотрова, която обаче е произлязла от етерното тяло - вода с яйчен белтък, топло мляко и т. н., - физическото се отхвърля, извлича се от етерното тяло. Вие виждате, тук съвсем точно се разглежда това, което става в човешкото тяло.

А как стои работата с отрови от растителен произход? Ако имаме работа с отровата на беладоната, или с отровата на бляна, напръстника (Digitalis sp.) или татула (Datura stramonium), ако имаме работа с някои от растителните отрови, става следното. В случая с минералните отрови човек се чувства зле, гади му се, започват колики в стомаха и в червата. Ако се приеме отрова от растителен произход - в големи дози и алкохолът, и опиумът също действат като растителни отрови, - нещата не се ограничават с гадене, позиви за повръщане и т. н., а се обхваща цялото тяло. При растителните отрови стомашните симптоми отначало се проявяват едва-едва. Напротив, в отдалечената част на червата нещо става, започва диария. При минералните отрови на първо място са гаденето и повръщането, а при растителните - диспепсията, диарията. Тялото оттича, подпухва, появява се цианоза и припадъци. Зениците на очите се разширяват, стават големи или пък много малки; в случая с опиума зеницата става съвсем малка, при други растителни отрови максимално се разширява. Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в тялото. Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.

Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват. Такива са обикновените (едногодишни) растения. Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък. Това става по причина, че към тях се приближава отвън и влиза в тях астралното начало. При отделни дървета това се проявява особено силно; макар и да не стават животни и растителното начало в тях да има превъзходство, астралното тяло се внедрява в тях, при това основно в кората. Отличителен белег на дърветата е обкръжаващата ги кора; най-ефективна е кората на дъба или кората на върбата, защото астралното начало е внедрено в тяхната кора най-силно. Но и във всички други дървета, в които се съдържа танинова киселина, във всички такива дървета е силно внедрено астралното начало. Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови. Сега виждате защо за нас съвсем не е лошо - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе. Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта на черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване на тялото вследствие внедряването на етерното тяло в астралното. Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в тялото си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло.

Чаят трябва да внимаваме да не го пием по време на ядене, защото действието му даже усилва и подлага на атака астралното тяло. Ако чаят се пие по време на ядене, той се намесва в процеса на храносмилане, ускорява храносмилането и така освобождава астралното тяло, заето с храносмилането. Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно активно.

Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт. Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения. В тялото винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови. Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.

Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова. Когато ви ухапе змия, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда. Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение. В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта. Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче. Отровата на бяса преминава от слюнката в кръвта. И така, обобщавайки, може да се каже: отровите от животински произход действат всъщност само в кръвта, те не действат в храносмилателната система.

Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо. Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко. Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза». Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван. И така, тази отрова може да бъде неутрализирана само с противоотрова, която възниква в кръвта.

Начинът на действие на животинската отрова е доста поучителен. Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек. Всъщност човек сам произвежда всичко, което съществува. Това, че животните произвеждат такива отрови, способства те да имат свои собствени сили; те биха били глупави, ако не произвеждаха отрови. Човек изработва отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва. Ако производството на отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия организъм биха могли да се окажат твърде много.

Това става например при дифтерита. Дифтеритът възниква вследствие от това, че самият човек произвежда в себе си животински отрови. Ето защо дифтеритът може да бъде премахнат по подобен начин; посредством инжекция животно се заразява с дифтерит, животното го преболедува и тогава серум от кръвта му се вкарва в човека. В кръвта му се вкарва това, което вече е преодоляло отровата на дифтерита.

Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова. Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.

Сега ще разберете и това, защо ви казах, че мравчената киселина непременно трябва да съществува. Мравчената киселина от мравешките купчини постоянно поддържа природата със своите изпарения. Вследствие на това мравчената киселина винаги присъства навсякъде. Човек сам произвежда своята мравчена киселина. Но природата се нуждае от мравките, които да изработват мравчена киселина за обкръжаващата среда. Ако произвеждането на мравчена киселина би се прекратило, нашата Земя в Космоса никога не би успяла да се обновява, а би почнала да отмира.

Виждате ли, ако разгледаме човешкия труп, в този човешки труп също възниква така наречената трупна отрова, все пак отрова. Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.). Отровата възниква постоянно. Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова. Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив. Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек. Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.

Това е, което може да бъде наречено обща теория, общо учение, произтичащо от въздействията на отровите. Но в същото време оттук виждате и следното: желаейки да говорим за човека от медицинска гледна точка, желаейки да научим за едно или друго лекарствено средство, трябва да се запитаме: как действа това лекарствено средство? При известни условия, забелязвайки, че астралното тяло не може да действа нормално, не може да господства над етерното тяло и физическото тяло, трябва да се даде малка доза арсен на пациента, доколкото арсенът, добавен към астралното тяло способства за усилването му. Така стои работата и тогава, когато се забележи, че «азът» не действа нормално. Признак за това е появата в човека на подагра или ревматизъм, което става поради това, че «азът» става твърде слаб и не може да разтвори хранителните продукти. Тогава те проникват в кръвта и се превръщат в чуждо тяло. Забелязвайки, че в случай на подагра или ревматизъм тялото се превръща в чужд елемент, трябва да се усили «азът».

Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван. Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло? Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства.

Виждате, че в някоя област истинска наука възниква само в случай, че се получи възможност да се разглежда свръхсетивният човек. Във вас ще се появят или вече са се появили въпроси по тази тема. Затова ще продължим идната сряда в девет часа.

1. Минералните отрови способстват физическото тяло да се вмъкне в етерното тяло.

2. Растителните отрови способстват етерното тяло да се вмъкне в астралното тяло.

3. Животинските отрови способстват астралното тяло да се вмъкне в «аза».