ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 10 декември 1923 г.

Господин Долингер иска да попита за питите. Има хора, които заедно с меда ядат и питите и по-рано в селските домове тях понякога са ги сервирали на масата. Той би искал да знае, не е ли вредно да се ядат питите.

Относно болестите при пчелите той смята, че по-рано те не са били така силни, като сега, когато експлоатацията се е увеличила.

Господин Мюлер казва, че яденето на пити е индивидуална работа. Става дума, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин. Що се касае за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха. От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало.

Господин Ербсмел смята, че може би до това е довело изкуственото торене. Защото цветята боледуват от това.

Доктор Щайнер: По повод на двата въпроса трябва да се каже следното. Съвсем вярно е, че да се употребява за храна пчелна пита с мед е своего рода страст и се прави от любители. За такова нещо трябва да се реши, как то влияе върху човека. И да се отговори на този въпрос е необходимо от чисто медицинска гледна точка. Само тогава ще стане възможно да се каже нещо по темата, когато се проведат наблюдения над състоянието на здравето на тези хора, които изяждат и питите, тоест ядат восък. Трябва да ви кажа, че познавах хора, които ядяха пити, но те ги изплюваха след като медът от тях беше изтискан. Но още не ми се е удавало да наблюдавам човек, който да е поглъщал в големи количества восък заедно с меда.

Можем да предположим следното: поносимостта при хората е различна, тя не е една и съща при всички. Може да има хора, които именно поради употребата на восък да добият стомашно заболяване и те трябва да се откажат от това. Но може да има също и хора, които съвсем безпроблемно да преработват восъка и остатъците да се изхвърлят с изпражненията. При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в тялото на човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата. Докато в противен случай медът участва в процеса на храносмилане вече извън червата, в лимфните съдове и т. н. Тук може да се каже: това непосредствено зависи от състоянието на здравето на човека. Има такива хора, при които храносмилането се осъществява в по-голямата си част в червата, а при други то се осъществява предимно в лимфната система. Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто лошо; направлението на този процес зависи от конкретния човек. За това би могло да се говори с увереност само тогава, когато на определена група хора дават да ядат мед с питите, а на друга група - без пити, и после ги изследват, как тези неща се съотнасят едно с друго.

С болестите при пчелите работата стои също както с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер. При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, както вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.

Но тук играе съпътстваща роля и нещо по същество друго. Предишният пчелар е притежавал много инстинкти. Той е правил много неща, без да може да каже защо. И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо?», е необходимо много основно задълбочаване в предмета. А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво. Така че има разлика в чисто външното боравене.

Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт. Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.

Господин Мюлер казва, че той ги отчита, и то много. Неговите кошери се намират на възвишение, където почти не се обдухват от северния вятър, а само малко от източния и другите.

Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата. Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.

Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.

В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата. Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно. Тук вероятно може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормално с образуването на кръвта. Но за това по-нататък.

Има години, когато се вижда, че пчелите събират нектар почти изключително от дърветата, нали така? В такива години цветовете на цветята стават много опасни за пчелите. В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май. Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма.

Изкуственото растениевъдство около кошерите по такъв начин ще стане спомагателно средство, за да се справяме напълно надеждно с такива болести. Препоръчвам такива неща. Това е само предложение, но към него можете да се отнесете с пълно доверие, тъй като то е взето от знанието за природата на пчелите. То ще донесе много добри плодове на пчеларя, ако той пробва. Ще видите: благодарение на това болестите при пчелите ще се преодоляват. Но преди да се прилага това на практика, следва да се отчетат всички взаимовръзки.

Това е, което аз, макар и да не твърдя окончателно днес, но за което поне мога да кажа: това доста лесно може да се получи от знанията за същността на пчелите като цяло; следва да се предприемат опити с растенията, да се поддържа изкуствено развъждане на тези растения, които в определено време от годината са увехнали или ги няма. Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите. Това са такива неща, по отношение на които аз съм съвсем убеден: те произлизат от дълбокото проникване в тяхната природа. Днес въобще не става дума да връщаме историята назад. Не следва да бъдем реакционери в политическия живот, но не следва да сме реакционери и в другите области. Това не е необходимо, трябва да се върви в крак с прогреса. Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата. Това е, което исках да кажа по този повод.

Господин Мюлер казва, че пчеларите вече прилагат изкуствено растениевъдство. Например засаждат голямо количество жълт минзухар, специално за да предоставят на разположение на пчелите цветя, а също и други растения с малки жълти цветчета и т. н., също засаждат много американска детелина, която достига два метра височина, а цъфти през цялата година. Само през есента се окосява, през останалото време цветовете се използват от пчелите. Това е, което би било необходимо.

Доктор Щайнер: Разбира се, работите в това направление вече започват, но още твърде малко закономерности са известни. Това, което току-що казахте, е верният път, това може да се продължи. Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма. Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята. С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос. Тогава хората размишляваха, защо американските лози не се поразяват от филоксерата и остават вън от опасност. Защо това беше така? Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за борба с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози. Като следствие почнаха да се садят американски лози и в резултат, макар американските лози да са оставали здрави, европейските лози са били унищожени. Възникнала е идеята въобще да се откажат от европейското лозарство и да се американизира лозарството като цяло. Цялото лозарство тогава се е изменило и е станало съвсем различно. То е станало съвсем различно в извънредно много региони.

Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация. Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.

Има ли още нещо, за което искате да попитате или събралите се господа са склонни само да ядат мед, но не и да дискутират по темата прекалено много? Може би на някой ще му хрумне нещо?!

Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед. За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си. Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.

Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид как, занимавайки се с духовната наука, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго. Това се научава от духа. Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.

Казвам, че има нещо чудно в това, че отвсякъде в природата пчелите извличат и преработват в себе си този мед, толкова полезен за живота. Ще разберете на какво се основава това възникване на меда като цяло, ако ви опиша как тече подобен процес, но в съвсем друга форма, при съседите и родствениците на пчелите, а именно при осите. Но от осите не може да се получи толкова плодотворен мед за човека, макар че това, което осите приготвят, също може да намери широко приложение в медицината. Но това, което правят осите, то е съвсем друго от това, над което работят пчелите. По късно, следващия път, ще ви разкажа за мравките. Сега ще разгледаме един определен вид оси.

Има оси[2], отличително свойство на които е, че те отлагат яйцата си на различни места: върху растения, върху дървета, например по листата и кората им. Има даже такива, които отлагат яйцата си в цветовете на дърветата. Това изглежда така (рис.): тук е клончето, тук, да допуснем - дъбовият лист, и тук, на дъбовия лист, с помощта на яйцеполагало осата отлага своето яйце, което е кухо вътре. Какво става сега? Сега на мястото, където е било отложено яйцето на осата, става изменение: цялата тъкан на листа около яйцето на осата се завива като кълбо.

Листът би растял съвсем иначе, ако не беше отложено това яйце. Е, добре. Сега да видим какво става благодарение на това, че е отложено яйцето. Става това, че вегетативното развитие на растението съвсем се изменя и около яйцето на осата, израствайки от листа, се появяват така наречените мастилени орехчета.

Това са същите кафеникави мастилени орехчета, които срещате по дърветата. Защо се появяват те? Те се появяват поради това, че на мястото осата е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция. Тя напълно обкръжава яйцето. Това яйце на оса би загинало, ако би било отложено някъде другаде. То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която осата-орехотворка похищава от растителната субстанция. Тя я взема за себе си.

Виждате, че пчелата, която отлага яйцата си в пити, се появява от личинка и т. н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата.

Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това. Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения. Тя може да изглежда по различен начин. Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга[3] (вж. рис.). Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописаният зародиш на оса. Понякога можете да срещнете тези орехчета във формата на малко мъхесто орехче.

Това е, което показва как се осъществява съвместният живот на осите с растенията. След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си. Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия живот с растението.

Вие може би ще попитате: а какво отношение има това към приготвянето на меда? Господа, това е много тясно свързано с медообразуването и може да се изучава процесът на получаване на мед, обръщайки внимание на такива неща. Предишната, така да се каже, простонародна наука, се е отнасяла инстинктивно с уважение към такива неща. Вероятно знаете, че в южните региони, особено в Гърция, голямо значение има отглеждането на смокини[4]. Съществуват така наречените диви смокини, те са леко сладки, но за някои хора, които са по-лакоми, това е недостатъчно и на тях им се иска да имат по-сладки смокини от дивите. Какво правят тези хора?

Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово дърво. Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.). И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която осата отлага яйцето си.

Този, който отглежда смокини, трябва да е доста хитър човек. Той позволява на осите да снесат яйцата си в дивите смокини, които отглежда даже специално за това. След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на оса още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и излизането й, макар известен етап от генезиса й вече да е преминат. Какво прави стопанинът по-нататък? Той взима тръстикова сламка и с нейна помощ свързва двете смокини, в които се намират личинките, които не са достигнали пълна зрелост, така че смокините се държат за тази сламка. След това той отива при смокинята, чийто плодове смята да облагороди, и окача на нея тези две свързани със сламка смокини, в които осите са снесли яйцата си. Какво собствено става?

Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото. Даже недоразвитите оси усещат това вътрешно. Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура. «Дявол да го вземе! - мисли стоящото вътре животно. - сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат!» Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага. Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото. А така те излизат през ранното лято. Като следствие животното, тъй като е излязло през ранното лято, трябва да направи втори разплод и още през лятото да снесе яйца, които при нормални условия трябва да бъдат отложени чак в началото на годината. И сега с тези яйца осите се отправят към смокинята, която трябва да бъде облагородена. Тук те отлагат яйцата, тези късни яйца, които няма да съзреят, а само ще се развият до определена степен. Какво се получава като резултат? Смокините, в които е бил отложен вторият разплод, се оказват двойно по-сладки от дивите смокини! Това и се нарича облагородяване на смокини, това, че те стават двойно по-сладки.

Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед. И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил. Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира своеобразна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено. Свойство на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед. Но те могат в самата природа да способстват, специфичният процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга.

Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.

Тук, в нашата местност, не можем да направим такива неща, пък и въобще в наше време е съвсем невъзможно да се направят тези неща. Но някога в земното развитие е било време, когато се е появила възможност човек да използва осите именно така, както това се прави днес и се е правило преди две хиляди години; хитроумният човек - нали така - им е създавал условия за втори разплод, давал им е възможност да излязат, да отложат яйцата си в смокинята, която откъсвали, и така, благодарение на това, стъпка по стъпка от осите са били развъдени пчели. Пчелата е именно това животно, което в древни времена е било развъдено от осите. И днес, както се казва, още може да се види, как посредством животинската дейност, посредством дейността на осите, в самата природа се осъществява образуване на мед.

Оттук вие можете също да видите защо пчелите толкова подредено складират меда си в пити. Питите се състоят ос-новно от восъчна маса. Тази восъчна субстанция служи не само за да може в нея да се складира мед; защото пчелите могат да изготвят мед само тогава, когато цялото им тяло работи правилно. И така, те трябва да отделят восък.

Появяването на сладост във втората смокиня е съпроводено с усилване на процеса на образуване на восък; той става по-силен, отколкото при дивата смокиня. Именно това е признакът, отличаващ облагородената смокиня от дивата - голямата наситеност с восък. Самата природа създава този примес на восък. Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на дърво, в което се осъществява вътрешно восъко-образуване. Тук можете да откриете праобраза на това, което намира израз в пчеларството.

Но ако се заемете за работата сериозно, би трябвало да вземете ствол на смокиня, да направите срез и тогава, вглеждайки се, ще откриете следната картинка (вж. рис.), приличаща на восъчни килийки. От восъка, който се съдържа вътре, в ствола, се образуват израстъци, приличащи по вид на пчелни килийки. Облагородената смокиня е започнала да съдържа восък и тук, вътре, в ствола, восъкът придобива подредени, приличащи на клетки форми. Така че може да се каже: разглеждайки този процес на облагородяване, имаме работа с процес на образуване на мед, неизлизащ от рамките на природния процес, само че медът в този случай остава вътре, в смокинята.

Пчелите изкарват - ако ми бъде позволено да се изразя така, - изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята самата природа удържа вътре - в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло. Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята. Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.

Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!

Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения! Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити. Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята.

Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща. А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините. И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.

Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството. Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се достигне до по-правилна гледна точка.

Въпрос и отговор

Р. Хан: След доклада се обърнах към господин доктора Щайнер с въпрос. По каква причина се появява загниването на дечицата при пчелите? Той отговори, че нещо напълно определено по темата може да каже едва тогава, когато действително изучи тази болест. Но вероятно при загниването причина за заболяването може да стане патология при образуването на пикочната киселина при пчелата-майка. Той каза още: «Пчелите също имат в своя организъм пикочна киселина, нали така? Може да се окаже, че неправилното образуване на пикочна киселина става причина за това заболяване».

За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове. Днес би било невъзможно да се осъществи такова нещо».

[1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. – собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. – «Общ виенски вестник», 1867 г. – издание «Практичен земеделец», 1878 г. – «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» – в 1882 г.

[2] «...има оси» – оси-орехотворки (Cynipidae).

[3] «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» – това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.

[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».