ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 5 декември 1923 г.

Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да мисли за рентабилността. Грижите носят само материален характер. Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече. Предприемачът, имащ много работници, гледа, на първо място, как да изкара повече доход. Така е и с пчелите.

След това се задава въпросът, може ли лунната светлина, както се твърди, да оказва някакво влияние на медообразуването и образуването на цветния нектар (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство»).

Господин Мюлер възразява: Господин Ербсмел може да види от самия вестник по пчеларство, че там пчелинът е бил малък и не е продавал своя мед. Ербсмел не е наясно какво е съвременното пчеларство, как всичко там е свързано с рентабилността и затова е съвсем необходимо всичко там да се пресметне. Ако не се пресметне рентабилността, тогава, както и в други случаи, можеш въобще да се простиш с пчеларството. И ако не се използват при производството на мед методите на изкуственото развъждане, не е възможно да се получи мед в необходимото количество. Добиват се понякога само един-два килограма мед и още малко горски, хвойнов мед, който трябва да се извади, ако искаш да имаш здраво пчелно семейство. Това е главното. Има лоши години, когато медът не стига до април-май. Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол. В съвременния пчелин съвсем точно са определени количеството часове, необходими като труд за единица продукция: пет и половина часа, като часът струва от един до един и половина франка; затова себестойността на меда е на ниво седем франка. Необходимо е също да се отчитат амортизационните отчисления; питите се изразходват и трябва да се подменят. Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот. Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива. При господин Ербсмел случаят е друг, но ако имам голям пчелин, трябва да пресметна всичко; трябва да се каже, че при цена от шест франка възниква дефицит. Такава е гледната точка и на американските пчелари.

На господин Мюлер му е непонятно, защо след осемдесет или сто години пчелните семейства трябва да загинат. За него е неразбираемо, защо господин докторът смята, че след петдесет или сто години изкуственото развъждане на пчели може да доведе до разорение.

По отношение на втора точка: това, че пчелите реагират на смъртта на пчеларя, той вече е споменавал. Голяма част от пчелина загива, ако умре този, който го е обслужвал. Той не разбира от какво става това.

По отношение на подправения мед в хотелите, той би искал да каже, че първокласните хотели купуват много американски пчелен мед. Ако пчелите се подхранват с този американски мед, те загиват. Но въпреки това той също е продукт, получен от пчели.

След това, по повод пчелните ужилвания: при работа с пчелите най-лошото е потта. Ако се чуе свистящо или тревожно жужене, по-добре е да се стои на място.

По въпроса, колко силно може да влияе на човека пчелното ужилване, известен ми е случай, за който искам да разкажа. Един много силен човек - той беше още по-силен от господин Биндер, - го ужили пчела. Той закрещя: «Дръжте ме, ужили ме пчела!».Той беше извънредно чувствителен към това. Имаше някакви проблеми със сърцето. Може би господин докторът ще ни разкаже колко опасно е пчелното ужилване.

Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон. В помещението, където пчелите презимуват, понякога намирам стършелови гнезда. Изхвърлям цялото пило. Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това.

Доктор Щайнер: За да обсъдим тези неща поред, нека да започнем преди всичко с това как пчелите опознават пчеларя. По този повод вие вече имате свое мнение, което, разбира се, е напълно правомерно, ако се разглеждат тези неща чисто разсъдъчно. Но ето какво искам аз да ви кажа: представете си, че имате приятел. Вие познавате този приятел, да кажем от 1915 г. Този приятел е останал в Европа, а вие сте заминал за Америка и сте се върнал, да кажем, през 1925 г. Приятелят се е оказал в Арлсхайм (село в Дорнах - бел. пр.). Вие сте отишли в Арлсхайм, срещнали сте приятеля си и сте го познали. Но какво всъщност е станало между събитията? Вече съм ви привеждал такава съпоставка: веществото, материята, субстанцията, намираща се в човешкото тяло, в течение на седем-осем години напълно се отделя. Нея я няма повече тук. Така че приятелят, когото вие отново сте видели след десет години, действително няма в себе си нищо от това, което сте виждали в него като материално преди десет години. И все пак вие сте го познали. Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса. Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове. Значи, така тези кръвоносни съдове се виждат, ако ги разглеждате с невъоръжено око или през слабо увеличително стъкло. Но ако си представим една доста силна лупа, кръвта, намираща се там, ще изглежда различно: тя ще се състои от точици, приличащи на малки животинки. Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират. Когато видите това, то много прилича на роящ се пчелен рой!

Човек, при достатъчно увеличено изображение на субстанцията му, изглежда също както пчелен рой. Ако така се погледне човекът, може да ви се стори непонятно, че някой познава друг след десет години; защото нито една от тези малки точици в него вече я няма. Очите виждат съвсем други точици. Съвсем други малки животинки се намират тук, вътре, но въпреки това човек отново познава другия.

И така, няма абсолютно никаква необходимост да се приписва познаването на тези отделни, малки животинки и растенийца, от които ние се състоим; познава се човекът като цяло; и кошерът - това са не само няколко хиляди пчели, обединени под името кошер, това е нещо цяло, това е единно същество. Дали познава или не познава кошерът някого, при всеки случай той е единно цяло.

Ако вместо през увеличително стъкло вие погледнете през намаляващо стъкло, всички тези пчели ще се съберат заедно и ще бъдат свързани помежду си подобно на човешкия мускул. Така че, разглеждайки пчелите, трябва да се има предвид, че тук имаме работа не с отделната пчела, а с нещо, което е абсолютно принадлежащо едно на друго, което представлява едно цяло. Това не може да се разбере чисто разсъдъчно. Тук трябва да умееш да разглеждаш това цяло като такова. Кошерът и всичко, което е свързано с него, е необикновено поучително, тъй като опровергава предположенията, които правим. Нашите предположения ни казват, че всичко би трябвало да е иначе. Но в кошера стават удивителни неща. Това не е нещо, което си представяме с помощта на разсъдъка. Всичко това, което става тук, не може да се отрича; не може да се отрича, че такава промяна, като смъртта на пчеларя, оказва влияние. Това действително е така, това е известно от опита. Който действително има работа не с отделен пчелин, а вижда много пчелини, той има такъв опит.

Мога да ви кажа, че когато бях малък, ми се случваше да имам работа с пчеларството по различни поводи, интересувах се много от него, въпреки че финансовите и икономически въпроси, стопанските въпроси, свързани с пчеларството, ме интересуваха доста по-малко, отколкото сега. Другата причина беше тази, че медът още тогава беше много скъп и поради бедност моето семейство въобще не можеше да го купува. Но ние винаги го получавахме като подарък от нашите съседи, особено за Рождество, пък и през другото време на годината ни го подаряваха, така че имахме мед целогодишно. Тогава мен съвсем не ме интересуваха икономическите въпроси, тъй като през времето на моето детство ядях страшно много от този подарен мед. Ядях толкова, колкото побера. Защо това беше така? Днес, при равни други условия, не е лесно да получиш като подарък толкова мед. Но тогава повечето земевладелци, живеещи в съседство с къщата на родителите ми, бяха пчелари, за тях пчеларството беше неразделна част от стопанството им.

Тук работата е по-различна от тази, когато някой се занимава с пчелин, но през останалото време той е работник, който трябва да живее от заплата. Ако се занимаваш именно със селско стопанство и при това държиш пчели, такова пчеларство въобще не се забелязва. Тук не се гледа загубата на работно време, това се прави през времето извън работа. Именно в селското стопанство време винаги остава; някъде успяваш да го икономисаш или оставяш някоя работа за друго време и т. н. Във всеки случай медът тук се получава между другото и смятат така: медът е толкова ценно нещо, че за него не трябва да се плаща. И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения. Днес всъщност даже не би следвало да се започва дискусия за ценовите съотношения, тъй като всички ценови съотношения носят фалшив характер; да се дискутира цената би могло само на по-широката основа на националната икономика. До нищо няма да доведе, ако се дискутира само за цената на отделен жизнено необходим продукт, а медът е именно такъв жизнено необходим продукт, а не деликатес или луксозна стока. При здравословен социален порядък би трябвало да се установи - от само себе си разбиращо се - здравословна, адекватна цена на меда. В това може да не се съмнявате. Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции. Вижте, какво става, когато посетите голямо имение. Да, господа, просто е чудовищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави. Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно. Макар че, както не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия. Тук даже може да не се доказва, че става нещо лошо.

Като пример искам да ви кажа следното. Провеждахме опити по изпитване на средство срещу шап при телетата[2]. Именно през последната година проведохме много такива опити. Тези експерименти се провеждаха в големи стопанства, но също и в неголеми селски дворове, където от кравите се дои не толкова много, както в големите стопанства. Тук научихме немалко, докато проверявахме как действа средството срещу шап. Не докарахме работата докрай, тъй като официалните кръгове не искаха да се занимават с това, а сега са необходими всевъзможни концесии и т. н. Но лекарството се оказа добро и напълно приложимо. В малко изменен вид то с успех се използваше като лекарство срещу заболяване при кучетата под името «Distempo».

Правейки такива опити, вие ще откриете следното: телетата от крави, които са доведени до прекомерно производство на мляко, са доста по-слаби. Можете да го видите по действието на лекарствата върху тях. Ефективността или неефективността им варира в широки граници. Във всеки случай, ако телетата не загинеха от шап, те успяваха да пораснат. Но телетата, родени от крави, които са прехранвани, за да се получат рекордни млеконадои, се оказваха по-слаби от телетата от крави, отглеждани нормално. Бихте могли да забележите това в първото, второто, третото и четвъртото поколение. Да се забележи това не е лесно, тъй като измененията не са големи. Това развъждане за мляко започна не толкова отдавна, но аз много добре знам: ако продължи така и по-нататък, ако кравата дава над тридесет литра мляко на ден, ако и по-нататък продължават да я третират така, след известно време развъждането на едър рогат добитък ще стигне до пълен упадък. Не трябва да се правят такива неща.

Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива животни, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин. Не е най-лошото, ако с кравата се отнасят лошо, изцеждайки от нея млякото, но все пак я пускат да пасе по ливадите. Но в едрите стопанства това вече не се прави. Тези стопанства се придържат към отглеждането в обори. Кравата напълно се откъсва от своите естествени условия.

В пчеларството това е невъзможно, по своята природа пчелите остават в лоното на външната природа. Те все пак си помагат. Тази помощ, тази взаимопомощ представлява в кошера нещо удивително. Тук ще се докоснем до това, което господин Мюлер каза за стършелите, които той понякога намирал в своя пчелин и които не са го жилили, докато иначе приближаването към стършелите би могло да свърши лошо.

Тук искам да ви кажа нещо друго. Не знам, случвало ли ви се е такова нещо - тези, които се занимават с пчеларство го знаят, - и така, може да се наложи напълно да се освободи, да се изпразни някой от кошерите. Веднъж видях, че в такъв празен кошер вътре има нещо странно, приличащо на бучка (изобразява го на рисунка). Отначало беше съвсем непонятно какво е това. Пчелите понякога без особена причина, както ни се струва отначало, правят такива бучки. Те правят такава бучка от всичко това, което сами изработват като продукт. Приличаща на голямо камъче, тази бучка се състоеше от смола, подобна на колофон, леплива субстанция, восък и т. н. От всичко това те бяха направили такава бучка. Беше ми любопитно, господа, какво е това; разчупих това образувание и бум! - там се оказа мъртва мишка, истинска мъртва мишка!

Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка! Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора. В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт. Той е във висша степен ефективен.

А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват. Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят. Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.

Наистина е така: само тогава може да се намери правилният подход към пчелите, когато от чисто разсъдъчно разглеждане се премине към своего рода вътрешно съзерцание на тези неща. Тази картина наистина е чудна. И затова трябва да се каже: пчелният кошер изцяло и напълно представлява единно цяло. Той трябва да се приема като цяло. Но ако имаш работа с цялото, вредата не се проявява веднага.

Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н. Много е интересно да се разгледат тези случаи и да се обвържат с това, което е ставало в детството.

Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни. Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст! Това става, защото човек представлява нещо цялостно и временното въздействие притежава последействие в протежение на дълго време. През един времеви период нещо може да оказва напълно здраво въздействие; но и след свършването на този период въздействието продължава, то действа и после. Това е, което имам предвид, когато казвам: от състоянието в даден момент въобще не трябва да се правят изводи за това, какво влияние оказва изкуственото развъждане на пчели; това ще стане очевидно след петдесет, шестдесет или сто години. И ако днес някой казва: непонятно ми е защо след петдесет, шестдесет или сто години нещо трябва да се измени, такова неразбиране е напълно обяснимо. Днес това не се желае да се види; нещо подобно стана с мен веднъж в едно имение. Повярвайте ми, веднъж с пълно единодушие едва не ме убиха, когато почнах да говоря, че в имението трябва да се намали млеконадоя, иначе твърде бързо ще започне да страда възпроизводството на стадото и след четвърт век съвсем ще се прекрати.

Днес би могло и въобще да не се предявяват упреци към изкуствените методи в пчеларството, тъй като живеем в такива условия, когато просто е невъзможно нещо да се направи в социалната сфера. Но трябва да се отбележи, че има разлика между това, когато се позволява на природата да върви по своя път и само малко се направлява в правилното русло, и когато в този път се внася нещо изкуствено. Но аз съвсем не искам да въставам тук против това, което каза господин Мюлер. То е съвсем правилно: днес още не трябва да се настоява за това, а трябва да се почака. Господин Мюлер, нека отново да поговорим по темата след сто години и да видим как ще гледате на това. Факт е, че това не може да се реши днес.

Господин Ербсмел още един път посочва, че в съвременното пчеларство всичко е ориентирано към рентабилността.

Доктор Щайнер: Колкото повече човек се занимава с пчеларство не като своя основна работа, толкова повече ще намерите у него възгледа, както и при испанеца, за когото вие разказахте. Това значи, че - макар днес това вече в по-голяма степен не е така - преди петдесет-шестдесет години пчелите са носили на земеделеца не толкова много. Това е било дреболия, която даже не си струвало да се пресмята. Земеделецът или раздавал всичко това, или, ако се случело да продаде меда, получените за него пари давал на децата си за касичките им, или правел нещо подобно. Днес всички условия са се изменили. Можем ли да си представим, че този, който върви в крак с времето, който говори за нещо, ориентирайки се по времето, не би бил принуден да отчита рентабилността? Самите обстоятелства подтикват към това.

Днес има пчелари, на които им се налага, ако работят, да оставят временно своята работа, да вземат отпуск, ако искат да се занимават с пчеларство, нали така? Нима не е така? Разбира се, че е така. Тогава те, разбира се, пресмятат колко ще им струва това. Само помислете: занимаването с пчеларство възлиза към древността и днес по понятни причини нито един човек не може да каже какво е било пчеларството тогава, когато още се е намирало в първобитно състояние. Хората изобщо познават само нашите пчели; имам предвид европейските медоносни пчели. Хората познават само превърналото се в домашно пчеларство. Предполагам, че естествената история е приписала на разпространената в Европа пчела наименованието «Die gemeine Hausbiene», (нем.) «обикновена, домашна пчела»[3]. Многозначително е, че е известно само домашно-то пчеларство. Как са били нещата тогава, когато природата още е работила самостоятелно, ние не знаем. Пчеларството е нещо много древно. При толкова древен продукт и цената се определя под въздействието на различни причини, отколкото при съвременен продукт. Помислете само, днес хората се трудят преимуществено над такива неща, при които е лесно да се проследи началото на възникването им. Така че вие имате двояко ценообразуване. При пчелите то се губи в дълбоката древност. Тук цената се образува по-различно, отколкото в тежката или дървообработващата промишленост, които имат предистория от няколко десетилетия. Само здравите социални отношения ще покажат как трябва да се формира цената на меда, как, изхождайки от съвсем други отношения, ще се формира тази цена.

Днес още съвсем не може да се добие представа колко трудно е да се говори за ценообразуване. За да се говори за ценообразуване, трябва да се притежават много дълбоки познания за реалните условия. Неотдавна с мен стана удивителен случай, касаещ ценообразуването, и бих искал да ви разкажа за него, тъй като това е интересно.

Един университетски професор, когото познавам, написа книга за националната икономика. Той ми даде тази книга, когато пътувах за лекции. Тогава дълго време оставах там и имах възможност да поговорим; казах му, че ще прегледам книгата, макар и да не успея да я прочета цялата веднага, тъй като се намирам на едно място само за два-три дена. И така, аз прегледах книгата и му казах следното: забелязах в края на книгата съдържание - това не винаги ми импонира, но при вас беше всъщност доста подробно - и в това съдържание са изброени темите, които сте разгледали. Направих справка в съдържанието, търсейки думата «цена», но там я нямаше! Там въобще я нямаше!

И така, господинът е написал книга за националната икономика и там няма нито дума за цената! Господа, това е доста характерно. Днес специалистите по национална икономика даже не са в състояние да видят този най-важен национално-икономически проблем. Те въобще не разглеждат ценообразуването, а в ценообразуването е цялата работа. Всичко зависи от ценообразуването. Само дето не го забелязват. Това, че с някого става нещо подобно, показва мащаба на този проблем.

В крайна сметка трябва да кажем, че тук също би следвало да се ориентираме към това, малко по малко да се настройваме към установяване на здрави социални отношения. Тогава, както предполагам, няма да се налага твърде много да се говори за рентабилност или нерентабилност, защото тези понятия имат връзка с конкурентната борба даже в случай, когато конкуренцията не е между една и съща продукция, а е между продукция от различни видове.

Ако се погледне ретроспективно към моята младост и се види, що за пчеларство имаше в местността, където живеех, там само селяните отглеждаха пчели, събиращи мед. Тези селяни бяха доста едри хора. Не мога да кажа, че те бяха такива, както тук, при вас; тук няма ни един такъв шишко, каквито бяха тези селяни. Тогава цената на меда беше такава, че никой не се решаваше да се занимава само с отглеждане на пчели, за да продава мед за пари. Ако би било възможно тогава да се поставят редом пчеларят и селянинът, това би изглеждало така (рис.). Ето това е селянинът, а това - пчеларят! От това нищо не би се получило! Селянинът не е водил счетоводство на своя пчелин, но на пчеларя би му се наложило да го прави. Но от това нищо не би излязло. Така че, когато става дума за рентабилност, винаги трябва да се вземат предвид и основно да се познават общите национално-икономически условия.

Сега бих искал да отговоря на още няколко въпроса, завършвайки предшестващите.

Предлага се въпрос: Има хора, които съвсем не понасят меда. При тях се появява разстройство на стомаха. Съществуват ли средства, за да се предотврати вредното въздействие на меда върху стомаха?

Доктор Щайнер: Хората, които не могат да понасят мед, като правило са склонни към много ранна склероза, към втвърдяване на цялото тяло, така че обмяната на веществата в тялото протича бавно. Поради това те не могат да понасят меда, който има свойството именно да ускорява обмяната на веществата. Тъй като при тях самите обмяната на веществата протича твърде забавено, медът се стреми да я ускори, появява се раздвоеност в собствената им обмяна на веществата, медът предразполага към по-бърза обмяна на веществата; на тази основа при тях се появяват стомашни разстройства в различни форми. Всеки човек трябва да бъде способен да употребява малко мед и не просто да го употребява, а да има способност за такава употреба.

Ако човек не може да понася меда, трябва отначало да се определи къде е причината. Тук не следва да се мисли, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото. Може да се посочи като пример такъв случай.

Да допуснем, че човек не може да понася мед; при него се появява разстройство на стомаха. Да се запитаме: дали разстройството на стомаха при този човек при употребата на мед не възниква, защото, да кажем, има предразположеност към склероза на съдовете на главния мозък, иначе казано, към калциране на вените, артериите и съдовете на главата? Тогава е възможно той, достигайки известна възраст в своя живот, да не понася меда. В такъв случай този пациент би следвало да се лекува с препарати, съдържащи фосфор. Ако се удаде да се излекува основното заболяване, той ще понася меда.

Но може да се окаже, че причината за непоносимостта при някой човек са белите му дробове. Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а препарати, съдържащи сяра. Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.

Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, както в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест. Това, разбира се, е много по-лошо от непоносимостта към меда. Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек.

Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?

Господин Мюлер казва, че и той е забелязвал същото.

Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои. Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти. И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва. На слънчева светлина те съвсем се променяха. И напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.

Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това. Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.

Това е, което исках да кажа по въпроса.

Предлага се въпрос: Какво е влиянието на знаците от Зодиака върху производството на мед? Сред селяните се отдава голямо значение на това, сеитбата на семена да става при Луна в Близнаци и т. н. Думата е, съжденията за отделните знаци от Зодиака на чисто външни признаци ли се основават или тук има по-дълбока основа?

Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво. А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в дилетант-ска интерпретация. Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.

За днес времето ни свърши. В събота в девет часа ще се заемем с това, за което би следвало още да поговорим. Мисля, че имате на сърце още доста неща. Пчеларството е нещо толкова прекрасно и полезно, че колкото и да питаш за него, няма да е достатъчно. Питайте се един друг, питайте господин Мюлер и мен. Мисля, че ще ни се удаде да намерим деликатно, меко решение на всички противоречия. Защото на нас не ни отива да жилим като пчелите, ние можем да се разберем по-деликатно. Но трябва с пълна откровеност да изказваме всички наши въпроси.

[1] Ф. Т. Балденбергер, известен пчелар, «Бюлетин на алпийското пчеларство».

[2] «...средство срещу шап при телетата» – за това средство вж.: Йозеф Вер: «Животновъдство и зоотехника в рамките на биодинамичното селско стопанство», Щутгарт, 1953.

[3] «Пчела обикновена, домашна» – като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г. стр. 474.