ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах 14 април 1923 г.

Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достоверност. Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване. Клъвнало нещо доста едро. Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба. Но какво изкарал? Доста едра костенурка.

Обаче тази костенурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката. Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам. Освен това костенурката си скрила главата. Отначало той се опитал да уговори костенурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката. Тогава не му останало нищо друго; той я закачил на един клон и й отрязал главата с остър нож, така че тя паднала долу.

Ще се съгласите, че ако това стане с човек, да кажем по време на френската революция или в друго време, когато едни са режели главите на други - човек би умрял, би се превърнал в труп. Но какво направила костенурката? Костенурката се надигнала, спокойно се добрала до водата и изчезнала. На нея съвсем не й повлияло, че й отрязали главата.

И така, виждате, господа, че за поддържане на живота на костенурката главата въобще не й трябва. Колко дълго е живяла тази костенурка после, тогава, разбира се, не се е удало да се установи, но въпреки това виждате: за да бяга, на костенурката глава не й трябва. Тя може да бяга без глава.

Разказвал съм ви много истории за това, че животните извършват доста разумни постъпки. От тази история с костенурката можете да заключите, че животните правят това без посредничеството на главата, защото на костенурката са й от-рязали главата, но тя е продължила да изпълнява движенията напълно целенасочено. Костенурката е тръгнала не напосоки, а право към водата, където е можела да замине. Ако беше с глава, тя едва ли би направила всичко това по-различно, тя не би могла да направи всичко това по-добре.

Бихте могли да кажете: това е единичен, изключителен случай. Но това не е единичен случай, тъй като подобни експерименти са се провеждали и се провеждат и досега. Този, който може да вижда всички тези неща духовно, не се нуждае от подобни експерименти. Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти. Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти. Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество. - Бел. пр.)

Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава.

Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката). С него би станало нещо съвсем различно от това с костенурката.

И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем. Следователно при висшите животни животът «седи» в главата. Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.

Искам да ви кажа още някои неща, откъдето вие ще успеете да видите, че между висшите животни и човека съществува голяма разлика по отношение на всичко, което принадлежи на главата и телесната организация като цяло.

Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица. В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре. Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването. Може да стане следното. От какво се появява коклюшът? Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица. Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той. Но какво стои в основата на коклюша? Виждате ли, тук в основата стои това, че вътрешните слизести обвивки на дихателната система - пътищата на входящия и изходящ въздух от дробовете, трахеята и т.н. - притежават изключителна чувствителност.

При вдишване въздухът преминава по най-чувствителните места; тук, вътре в гръдния кош, е изпразнено пространство и в него винаги можете да пуснете въздух; тук е достатъчно да си представите въздушна помпа. Устройството на помпата е следното: тук има стъклен похлупак (изобразява го на рисунка), под който изкарват въздуха. Образува се вакуум. Тук трябва да се намира клапанът. Ако отворим този клапан, въздухът със свистене се втурва вътре. Под стъкления похлупак[1] трябва да бъде създадено безвъздушно пространство. След като сме издишали въздуха, в нашите бели дробове също се образува безвъздушно пространство; въздухът сам влиза там. Не се изисква особено устройство, за да вкараш въздуха там. Не следва да се учудваме, че през чувствителните въздуховоди - гръклян, бронхи и пр. - влиза въздух, защото сам по себе си въздухът нищо не чувства. Но ако искате отново да изтласкате въздуха от въздушната помпа, ще се наложи нещо да направите, ще се наложи да го изпомпите. По същия начин трябва да изтласкате въздуха, намиращ се в дробовете. Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствителност. Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали. Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни. Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място. В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица. Тогава цялото тяло мощно се стреми да изтласка въздуха, макар че в обикновения живот въздухът се изтласква посредством това, което неотдавна нарекох астрално тяло. Разглеждайки дете с магарешка кашлица, можете точно да различите къде се намира физическото тяло и къде се намира астралното тяло. Ако при детето няма никаква магарешка кашлица, изтласкването на въздуха се осъществява от астралното тяло; тогава тялото (физическото) не е активно задействано, не е натоварено. В случай на магарешка кашлица съществува чувствително място. Астралното тяло би искало да го почеше; тогава на физическото тяло му се налага да действа и посредством трескави конвулсии да изтласква въздуха. Могат да се появят спазми и да възникнат усложнения.

И така, виждате, би било неправилно да се казва, че физическото тяло прави всичко. Тогава не би било възможно да се разбере коклюшът. Ако човек има коклюш, трябва да си представите нещо забележително. Трябва да си представите следното: какво е станало астралното тяло при този човек? Неговото астрално тяло е станало безглаво, такова, както другата част на астралното тяло на жабата! Както жабата действа със своите крачка, така вътрешно действа астралното тяло в трахеята, принуждавайки физическото тяло самостоятелно да се избавя от въздуха. Тук може да се направи разликата с голяма точност.

Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.

Ако внезапно се появи този задух - астмата е нещо такова, което периодически възниква внезапно, - при изследване може да откриете нещо забележително. Например при мъж възниква астма и той не знае защо. Бидейки внимателен, той забелязва, че ако наблизо до него или в стаята се намира котка, получава пристъп на астма. Ако тази котка се прогони, астмата ще мине. Виждате ли, тук главата му не взема участие, тук е задействан споменът. На него съвсем не му е нужно да знае, че в стаята има котка. Котката може да се намира в стаята, а той даже да не знае за нея, и въпреки това при него започва астмата.

Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание. Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда. Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда. Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда. Той, разбира се, страшно страдал от това. На всички готвачки им било забранено да готвят елда. Даже не трябвало да внасят елда в дома. Та какво станало? Една нова готвачка не знаела за тази забрана. Тя живеела на първия етаж и у тях имало елда, докато младият студент, намирайки се горе на третия етаж, получил пристъп! Такива събития приличат на приказка, но това е чистата истина.

Сега ще разберете как здравето и болестта на човека са свързани с цялата обкръжаваща среда. За нашето здраве не е безразлично, има ли в нашето обкръжение плъхове или не. Виждате ли, историята, която ви разказах за котката, е достатъчно известна - дихателните органи при човека са особено чувствителни към котки, - за тези неща има даже специално название в медицината. В книгите по медицина вие обезателно ще намерите термина «котешка астма». Това е астма, която възниква у хората, ако наблизо има котки. Но, разбира се, има много видове астма.

Тук можем да кажем така: за нормалния човек присъствието на котки, кучета или елда е нещо напълно от само себе си разбиращо се. Това му прави само душевно впечатление, при това съвсем безсъзнателно. Какво става с човек, страдащ от «котешка астма» или от «елдена астма»?

Виждате ли, коклюшът би могъл да се излекува по следния начин. Да допуснем, че имаме работа с дете с чувствителна трахея: трахеята, бронхите и бронхиолите[2] са надраскани от въглищен прах. От това може веднага да се появи коклюш. Такива неща възникват от най-нищожни дреболии. И така, трахеята на детето е травмирана. Какво става, ако част от тялото е травмирана по такъв начин? Това можете да видите, ако сте се порязали. Ако имахте само физическо тяло, то не би ви причинило болка в този случай. Представете си, че сваляте доста дебела ръкавица. На тази ръкавица бихте могли да сторите същото, както на кожата. Бихте могли да порежете тази ръкавица, но няма да ви заболи. Защо ви причинява болка ръката, когато я порежете? Ръката ви причинява болка, защото в нея освен физическо тяло се намира и астрално тяло. Астралното тяло обикновено се намира вътре. Ако сте порязали физическото тяло - защото астралното тяло не можете да разрежете, - то веднага забелязва: дявол да го вземе! Тук няма физическо тяло! То не съвпада! Това причинява болка. Само астралното тяло може да причини болка. Болката се запазва, докато всичко отново не зарасне.

Събитията се развиват така, че там, където нещо е повредено, астралното тяло само се освобождава. То излиза от физическото тяло.

Представете си, че такива драскотини са се появили в трахеята: при това астралното тяло в трахеята малко се освобождава. За лечение, макар и много предпазливо, може да се направи следното: детето, болно от коклюш, отначало се поставя в леглото, където трябва порядъчно да се изпоти - при това трябва постоянно да се наблюдава, - и така, детето се завива доста, за да му стане горещо. С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш. Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка). След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша. Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.

При лечение работата е именно в това, да бъдеш в състояние да съзерцаваш човека като цяло и да се съблюдава необходимата последователност в действията. Освен това в продължение на цялата процедура трябва да се грижим детето да не се изплаши. Тъй като ако детето се изплаши, астралното тяло отново ще излезе навън и тогава цялата лечебна процедура ще отиде на вятъра.

Ако лечението се провежда правилно, коклюшът преминава и по-късно при детето няма да се появи астма. Ако лечението е неправилно, макар и да се излекуват посочените увреждания, драскотините в трахеята, бронхите и бронхиолите, така че детето изглежда здраво, астралното тяло въпреки това не влиза напълно в тях и остава малко навън. Ако човек е много отслабен, ако детето е хилаво, у него веднага може да се появи астма, защото то не е в състояние нормално да издиша. В дадения случай астралното тяло не участва достатъчно в процеса на издишване. Астрално тяло, намиращо се навън, не може по нормален начин да участва в издишването. Но ако детето е по-здраво, не толкова отслабено, то използва другата част на астралното тяло; вследствие от това при детето астма се появява само тогава, когато то в течение на последващия живот отново заболее, например от грип. В такъв случай цялото останало астрално тяло се оказва отслабено; тогава се появява астма.

По такъв начин вие можете добре да вникнете в човека. Ще установите кога душевното начало се намесва и кога не.

Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.

Какво произтича от това? Поради това нашето астрално тяло се държи като несъвършено същество. То се държи по животински начин, като животно. Представете си, че възпитавате човек, постоянно подлагайки го на побои. Струва си да обърнем внимание върху това, колко широко е разпространено такова основано на побоища възпитание. Един наш съвременник - макар и като цяло да не ми е много симпатичен, тъй като е малко скучен, но все пак този човек представлява голям интерес. Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно. Там той в частност описва как всички постоянно са го биели. Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои. Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.

След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.

Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв. Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.

Но така става в течение на целия живот. Ако човек има робска натура, той възприема всичко по различен начин, отколкото човек със свободна, независима природа. Ако човек има робска натура, той е готов да понесе всичко. Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко. Ако човек е свободна натура, той няма търпеливо да понася всичко. И благодарение на това в астралното му тяло се появява нещо човекоподобно. По астралното тяло може да се види как са се отнасяли с човек в течение на земния му живот.

Но ето, господа, че умираме. Вече разбираме, че при това от нас се отделя само физическото тяло. То си заминава. Но обликът, формата, която изобразих сега, остава. Вие преминавате през смъртта заедно с нея. И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?» придобие висшето знание, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта. Вътре остава моралното впечатление, получено от живота. Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен живот.

Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот. Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това. Друг човек се чувства малко подобен на котка; на него би му се искало да стане котка.

Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни. Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.

Обаче, господа, когато човек спи, той не знае за всички дела, вършени от него между заспиването и пробуждането. И добре, че не знае. Тъй като благодарение на това моралното впечатление, получавано от него, само леко засяга съвестта му. Ако му се налагаше да вижда всичко, съвестта му би се засягала доста по-силно.

Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние. Когато човек отхвърля астралното тяло, тогава това, което още трябва да отхвърли, остава само в «аза». Но човек сега вече може в процеса на самоочистване да се подготвя за формиране на истинското физическо тяло за следващия живот. Последния път ви разказах колко дълго продължава това.

И така, виждате, че човек трябва само правилно да съзерцава какъв е той сега в земния живот; тогава се получава пра-вилна представа за това, как са взаимосвързани тези четири члена на човека - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и «азът».

Виждате ли, господа, искам да ви кажа още нещо. Представете си, че тук в човека се намира сърцето. И така, то е разположено тук. Към сърцето са насочени две нервни връзки. Те излизат оттук, отзад, отиват надолу и стигат до сърцето. Тук върви едната, тя се разпространява в сърцето. След това тук минава другият нерв, той също се разпространява в сърцето. Сега си представете, че пропускам през този нерв електрически ток. При това мога да отбележа нещо необичайно: сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Защо? Понеже електрическият ток възбужда нерва, сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Електрическият ток възбужда нерва.

Но си представете, че подлагам на въздействието на тока не този нерв, а другия, втория нерв. Сега бихте могли да помислите: какво пък, нервът си е нерв. Пускам ток тук. Може да се предположи, че сърцето отново ще започне да бие по-бързо и по-бързо. Но това не е така. Ако пусна ток по нерва тук (първия), сърцето ще бие по-бързо и по-бързо. Но когато пусна ток тук (втория нерв), сърцето бие все по-бавно и по-бавно. Ако му пусна твърде силен ток, сърцето въобще ще престане да бие. Трябва незабавно да изключа тока, иначе човекът ще умре от парализа на сърцето. При това в строежа на тези два нерва няма никакви разлики. И двата нерва имат еднакъв строеж. Какво става?

Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток. Той може да забърза работата на сърцето. Сега да допуснем, че въздействието на тока е тук (на другия нерв). Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие. Щом поиска да задвижи сърцето по-бързо, то не може поради това, което става от другата страна. Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се използват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа. Възбужданията, които се правят тук (върху втория нерв), му вредят (на астралното тяло), понеже те му противодействат. Ако бих могъл да се вмъкна в самото сърце и да действам с ток оттук, сърцето също би почнало да бие по-бързо и по-бързо. Но ако навън подлагам на въздействието на тока този нерв, астралното тяло не може да движи сърцето, защото среща нарастващо противодействие.

От това виждате, че може съвсем точно да се научи как се извършват в човешкото тяло едни или други неща, как, от една страна, се осъществява активно вмешателство на астралното тяло: такова вмешателство прилича на това, все едно, да кажем, искам да въртя колело; натискам го тук и го въртя по-нататък. Ако го въртя в противоположно направление, то не върви. Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи. Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло.

Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката). Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката. Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата. Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо.

С друг пример също може да се демонстрира, че главата не е нужно да знае за това. Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история. Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това. Разбира се, че това не може да стане. А когато спите, сърцето ви би трябвало да спира. Така че тези движения, които се осъществяват вътре - във вътрешните органи на човека, - не могат да бъдат реализирани посредством главата. Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката.

При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.

Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли. Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот. Това е нашата съдба.

Така не се причинява ущърб на нашата свобода. Мисля, че вече съм ви говорил за това. Ние носим нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си. Но при това свободата ни не намалява, както не намалява и поради това, че имаме черни или светли коси, кафяви или сини очи, както не намалява тя и поради това, че не можем да хванем с ръце Луната. На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си. Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си живот едно или друго.

Сега можете да кажете: но това ни навежда на мисълта, че ние вечно се връщаме към отминали земни животи. Не, господа, на Земята е било някога време, прадревно време, когато човек въобще не се е издигал над нивото на съвременното малко дете. В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да мисли. Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди. Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба. Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.

Между тези две състояния (до инкарнацията и след нея) има определен времеви промеждутък, в течение на който ние отново и отново се връщаме към известен вид живот.

Виждате ли, господа, сега има още един въпрос. Него ще трябва да го обсъдим следващия път в сряда в девет часа. Това е важен въпрос, който отново и отново се задава; той звучи така: е, ти добре говориш за предишни земни животи, но аз нищо не помня за тях. И понеже нищо не помня за тях, и не вярвам в тях. Следващия път ще ви обясня как стои работата с такива спомени, какви обстоятелства действат там. Така отново ще се придвижим по-нататък. Тогава отговора на въпроса, който ни занимава, бихме могли да го смятаме за повече или по-малко завършен.

[1] под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).

[2] бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.

[3] Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.