ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 21 март 1923 г.

Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.

Спомените се простират от вчерашната вечер до вчерашната сутрин. След това отново следва пауза. Така че при ретроспективно спомняне не обхващаме целия си живот; при ретроспективното спомняне винаги отпада това, което е било през нощта. Ако опънем линията на ретроспективните спомени, времето от вечерта до сутринта ще мине неясно, без спомени, след това отново ще се появи спомен от сутринта до вечерта, пак пауза от вечерта до сутринта и така нататък. За своя живот ние можем всъщност да си спомняме само така, че цяла част от нашия живот се оказва необхваната от ретроспективните спомени. Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят. И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.

Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.

Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.

Нека да си изясним какво собствено означава сънят. Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си. Това е особено забележимо при болните. Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред. Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло. Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения. Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.

Наблюдавайте известно време стадо крави, пасящи на ливада. Как след това кравите с удоволствие лягат и се наслаждават на своето храносмилане. Те изпитват наслада от това, което става в тяхното тяло.

Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия. Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда. Преди всичко е необходимо да се разбере именно това: пробуждането се основава на това, че човек отново развива симпатия към своето тяло. Тази симпатия се проявява към всички органи на тялото поотделно. Ако човек се събужда, той в някакъв смисъл пропълзява в своите органи.

Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане. Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии. При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии. Тези змии отразяват неговите черва.

И така, в резултат на симпатията към своето тяло човек пропълзява със своето духовно-душевно естество в своето тяло, когато се пробужда. Човек трябва да има тази симпатия, в противен случай винаги ще му се иска да остави това тяло.

Представете си сега, че човек умира и сваля от себе си своето тяло; той вече няма тяло. Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му живот. Още след няколко дни те се губят. Те се разсейват по целия свят. Но след това в човека остава симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло. Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби. Това е първото, което правим след смъртта: трябва да се разделим със симпатията към нашето тяло.

Колко продължава промеждутъкът от време, който ни е необходим за възстановяване на симпатията към тялото, ако сме преживели един ден? Той продължава една трета част от деня (денонощието). Затова загубата на симпатия (към тялото) продължава след смъртта една трета от целия живот. Ако човек, да кажем, е бил на тридесет години, за освобождаване от тялото, за загуба на симпатията към света и живота са му необходими примерно десет години - всичко това, разбира се, е приблизително. Следователно човек след смъртта отначало има два дена, когато пред него се изправя един ретроспективен спомен, и след това в него започва процес на отвикване от тези ретроспективни спомени, който продължава една трета част от живота, преживян от него на Земята. За отделния човек тази цифра е усреднена, тъй като при един това може да продължи по-дълго, а при друг - по-кратко, защото един има по-голяма симпатия към тялото си, той повече се е обичал, докато друг се е обичал по-малко и така нататък. Следователно след смъртта ние правим това, което може да се нарече: отвикване на човека от всичко, което го е свързвало с неговото тяло.

Вие обаче бихте могли да кажете: това, което ти тук ни разказваш, носи всичко на всичко теоретичен характер, това е теория. Как въобще може да се знае, че от човека нещо остава, след като той сваля от себе си своето физическо тяло? Как може да се знае това? За това, господа, трябва да се изучава как се развива човек в живота.

Има първи период от живота, в който се развива човек, първи времеви отрязък в живота; той продължава до смяната на зъбите. Отначало в човека се появяват млечните зъби, след това той получава вторите зъби. Виждате ли, затова може да се каже, че млечните зъби човек получава по наследство. Но вече тези втори зъби той не получава по наследство. Вторите зъби той има благодарение на своето етерно тяло. Етерното тяло в него е станало активно и му дава вторите зъби. Така че ние следователно имаме физическо тяло, което - както неотдавна ви описах - дава първите зъби. После се активизира етерното тяло; то дава на човека вторите зъби, тези, които му остават.

Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?» Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят. И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.

Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.

И така, можем да кажем: това, което дава на човека неговите втори зъби, няколко дни след смъртта изчезва. Какво остава? Тук пак е необходимо да се научим да изучаваме какво става особено активно в човека от момента, когато той е придобил вторите зъби чак до този момент, когато у него настъпва половата зрелост. Това също е важен период в живота на човека. Нашата съвременна наука не може да изучава такива проблеми, защото тя даже не им обръща внимание.

Виждате ли, от получаването на вторите зъби до половата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно. Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло. То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него. Тогава детето става все по-зряло. Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост. Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до половата зрялост.

Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло. При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък. Това свидетелства за навлизането на астралното тяло. Това астрално тяло остава след смъртта в човека след като етерното тяло е вече отхвърлено.

Виждате ли, това астрално тяло всяка сутрин изпитва желание да влезе във физическото тяло. Защото докато човек спи, в него няма потребности, нито полови, нито някакви други. Те се проявяват при пробуждане. Те се проявяват тогава, когато сутрин астралното тяло иска да влезе във физическото тяло. Това астрално тяло в живота е предопределено всяка сутрин да прониква във физическото тяло. Желанието се запазва в астралното тяло и след смъртта, но именно от това астрално тяло трябва сега да отвикнем.

Ако човек е на тридесет години, колко дълго се е намирал в своето физическо тяло? Той се е намирал вътре във физическото тяло двадесет години, а десет години той не се е намирал там. В течение на тези десет години, когато той не се е намирал в своето физическо тяло, които той е проспал, след смъртта все още иска отново да се окаже вътре във физическото тяло. Ето защо след смъртта човек действа в своето астрално тяло в течение на една трета от живота, който е провел тук, на Земята. След изтичането на този срок астрално тяло се удовлетворява. И тогава човек живее само в своя «аз». Следователно след смъртта човек, завършвайки една трета от продължителността на своя живот, продължава да живее по-нататък само в своя «аз».

Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.

Само че по време на живота всичко това не го забелязваме. Но защо? Защото това прави нашето тяло. Господа, ако само знаехте - а веднъж вече съм ви обяснявал това - какво прави вашето тяло с малката бучка захар, която сте погълнали; ако знаехте как тази малка бучка захар не просто се разтваря в тялото, но се превръща във вас във всевъзможни други вещества; ако знаехте как става всичко това, щяхте да бъдете удивени. Вече бяхте доста учудени, когато ви обяснявах азбучните основи на това, което става в човешкото тяло. Но колкото и много процеси, ставащи в човешкото тяло, да разгледаме, това ще бъде малка част от тях. Вие вдишвате. Вдишката, която поемате в себе си, се изразходва във вашето тяло. Замислете се над факта, че правите примерно осемнадесет дишания в минута. При това всичко, което сте вдишали, трябва постоянно да се изразходва във вашето тяло. В това се съдържа проява на огромен разум, всеобемащ разум.

И всичко това го изпълнява вашето тяло. Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност. Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.

Но сега, след смъртта, ние вече нямаме физическо тяло. Етерно тяло ние също повече нямаме. Ние нямаме и астрално тяло, нямаме страстния стремеж към физическото тяло. Ние въобще имаме само «аз» и този «аз» забелязва сега, че той няма тяло; тогава той започва да се запознава с всичко това, което е необходимо за тялото.

И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере. Съвременната наука си облекчава задачата. Съвременната наука казва: откъде се появява човекът? - Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш. И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека. А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек. Виждате ли, произходът на човека отдавна се е обяснявал много понятно, макар и по толкова своеобразен начин, който сам по себе си е крайно неясен.

Представете си, че тук се намира майчината яйцеклетка (изобразява го на рис.), от която сте произлезли самите вие. И така, вие сте били заключени вътре, в някакъв смисъл сте се намирали тук в качеството си на мъничко човече. Но тази майчина яйцеклетка на свой ред е произлязла от друга майчина яйцеклетка. По такъв начин малкото човече се намира в майчиното тяло, в майчината яйцеклетка, но и майката на свой ред се намира в своята майка, тоест в бабата, тя - в прабабата, тя - в прапрабабата и така чак до Ева.

Теорията на «опаковаността»

Така стигате до странния извод, че вътре в прамайката Ева е било заключено цялото човечество във вид на такъв род включвания. Господин Мюлер също някога е бил вътре в яйцеклетка и на свой ред се е намирал в яйцеклетка заедно с всички други човешки яйцеклетки, бил е включен в нея. Така в прамайката Ева се е намирал целият човешки род. Тази теория, която в миналото даже са наричали еволюционна, по-късно са почнали на шега да я наричат «теория на опаковаността».

В началото на XIX век хората открили: такава теория за нищо не става, не можем да си представяме, че в прамайката Ева се е съдържал целият човешки род, че един винаги се съдържа в друг, при това в такова огромно количество - такава теория за нищо не става. Тогава почнали да разсъждават така: не, в яйцеклетката нищо не се съдържа, обаче след като яйцеклетката бъде оплодена, върху нея почват да оказват въздействие всички външни условия: вятър, времето като цяло, Слънцето, светлината и всичко останало. Под въздействието на природата от яйцеклетката се появява човек.

Господа, този възглед много би допаднал на материализма, ако последният го беше взел на въоръжение. Но при по-точно разглеждане и той не издържа критика. Представете си какво бихме били ние, ако постоянно се отзовавахме на всяко въздействие на природата. Тогава навярно ние бихме станали - както това сега наричат хората, - бихме станали нервни. Този, който би се оказал чувствителен към всеки повей на вятъра, към всеки лъч светлина, не би бил нормален човек, това би било шило в торба. Обкръжаващата природа би ни направила хиперактивни. Следователно така също не става.

Истинското изследване ни показва нещо съвсем друго. Истинското изследване ни показва, че вътре в тази яйцеклетка въобще нищо няма (има се предвид не естественонаучно, а духовнонаучно изследване - бел. пр.). Преди да бъде оплодена, в нея още до някаква степен има нещо забележимо вътре. Тук още има форма. И така, в неоплодената яйцеклетка могат още да се възприемат всевъзможни нишковидни образувания и така нататък. Но ако яйцеклетката е оплодена, тези нишки се разрушават и тогава цялата яйцеклетка не представлява нищо друго освен истински продукт на разлагане, истинска «храчка», ако ми бъде позволено да се изразя така. Изразявайки се по-литературно, това е някакъв хаос. Това е съвсем неподредено, деструктурирано вещество.

Виждате ли, такова съвсем неподредено вещество, като тук, никъде в света няма. Всички вещества по един или друг начин са вътрешно подредени, някак структурирани. Ако вземете едно любимо вещество, ако вземете цветен прашец и го разгледате под микроскоп, ще видите колко фино и изкусно е построен вътрешно той. Оплодената яйцеклетка представлява нещо единствено от своя вид, там вътре е пълно запустение. Отначало веществото трябва да бъде доведено до пълно запустение: то вече не трябва да представлява нищо от само себе си, не трябва да се оставя само на себе си, ако от него трябва да се получи човек. Хората винаги се замислят над това, какво представлява белтъкът. Те изучават вътрешния строеж на белтъка. Да, белтъкът вътрешно има доста проточена структура, докато не е оплоден. Ако е оплоден, той представлява именно това, което нарекох продукт на разлагането, «храчка», което означава хаос, абсолютно неподредено вещество, абсолютно деструктурирана субстанция. Именно оттук се появява човекът. По-нататък, в прамайката Ева - ако тя въобще е съществувала - не се е съдържал целият човешки род, заключен в някаква впоследствие оплодена яйцеклетка, не, яйцеклетката е била съвсем хаотична, неподредена, и даже в прамайката Ева тя е била неподредена. Ако от тази яйцеклетка трябва да възникне човек, върху нея трябва да бъде оказано външно въздействие; това означава, че самият човек би трябвало да влезе в тази яйцеклетка. Именно правилното проведено духовнонаучно изследване на свой ред показва, че човек трябва да влезе в тази яйцеклетка отвън. Това значи, че човек идва от духовния свят. Той не идва от веществото. Веществото първо трябва да бъде разрушено.

Така стои работата и с растението. При растението вие имате работа със земята; в земята се намира зародишът на растението. Хората пак неправилно изучават това, което става със зародиша на растението в Земята. Той трябва да бъде именно първо разрушен, за да подейства новата пролет върху него така, че отвън навътре по духовен начин от разрушеното вещество да се появи новото растение. Така стои работата и с животното, така стои работата и с човека. Само че при растението това протича в облекчен вид. Целият Космос образува формата на растението. При човека целият Космос отначало не образува неговата форма. Човек трябва сам да си я изгради. Човек фактически трябва сам да влезе в това разрушено вещество, иначе от това разрушено вещество не би могъл да възникне никакъв човек. И така, човек трябва отначало да излезе от духовния свят и да влезе в това разрушено вещество. Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество. С неразрушено вещество човек нищо не би могъл да направи, не би могъл да пристъпи към работа. Той не би могъл да влезе в света като растението, защото тогава той би бил само растение. Той действително трябва да изгради в себе си цял Космос. И той го изгражда. Това е наистина удивително, как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество.

С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.

Именно този ъгъл ние откриваме още някъде. Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме. Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв. Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.

Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.

Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос. Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.

Само си представете, когато ви дават тази «храчка», тази разрушена материя, и вие трябва да възсъздадете там вътре всичко това! Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят. След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек. Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много. По същество мнозинството днес се учи много малко. Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става. Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта. От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото. И тук можем да посочим времето, което «азът» прекарва, за да научи от целия свят това, как живее и действа човек вътрешно.

Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител. След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание.

Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».

Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса? Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото. И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.

Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.

По този начин, за начало аз бих искал малко да ви разкажа какво представлява «азът». Обаче на следващите занятия ние ще говорим повече по темата, така че ще чуете значително повече и постепенно темата ще става все по-понятна за вас.

Виждате ли, съвсем малко ви разказах за това, с какво трябва да се занимава «азът» в течение на времето, докато човек отново не се спусне към Земята. Но има хора, които казват: мен съвсем не ме е грижа какво ще прави този «аз» след това! Мога да почакам, докато умра, пък после ще видим. Така казват тези хора.

Господа, това би приличало на ситуация, ако зародишът, след възникването си и оплождането, след като в него е пропълзял човекът, би заговорил в тялото на майката: твърде скучно ми е да живея в тялото на майката, ще взема да изляза по-рано. Обаче ако той не иска да живее в тялото на майката полагащите се девет месеца, няма да успее да стане човек. Той трябва отначало да издържи този срок. Ако «азът» е живял тук така, че не е бил подбуден за такова преживяване, толкова по-малко ще може да преживее след смъртта. Затова би било съвсем невярно да се казва: ще почакам, докато не настъпи смъртта, и там ще видя ще стане ли нещо или няма да стане, и така нататък. Хората въобще не са много логични. Хората днес са толкова логични, като този, който уверява и се кълне, че не признава Господ Бог и при това се кълне така: «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»[1]. Приблизително такива са днес хората. Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.

Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.

Виждате ли, господа, ако човечество и по-нататък продължи да живее така, както живее днес, ако и по-нататък продължи да се грижи само за външното, в бъдеще ще се раждат хора, които въобще няма да могат с ръка да мръднат, тъй като на нищо не са се научили в периода до следващия живот.

Към въпроса за това как се повтаря животът, ние пак ще се върнем. Днес исках да ви дам понятия, позволяващи да се види, че съвсем не е лекомислено твърдението за това как се държи «азът» след смъртта, как човек, връщайки се отново (на Земята), трябва сам да строи своя живот в неподреденото вещество. Знанието за това е получено на основата на обективни факти.

Ето за какво става дума тук. Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос. Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък. Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение. За това не му е било нужно да бъде човек. Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко битие.

После ще ви изложа целия този въпрос още веднъж, но от друга гледна точка. Ще трябва, разбира се, да се въоръжите с търпение, за да не кажете още на първото занятие: а-а, не, това не ми е по силите. Ще видите, че колкото по-подробно ви бъде изложено това, толкова по-достоверно ще ви се струва.

[1] «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р. Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).