ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 3 март 1923 г.

Добро утро! Господа, на последния въпрос за цветовете аз, разбира се, не отговорих напълно. Този отговор ще бъде продължен или доведен до край.

Днес ние преди всичко ще разгледаме това, което представлява най-голям интерес, а именно цвета на самия човек. Знаете, че на хората по Земята са свойствени различни цветове. За европейците, към които ние принадлежим, се казва, че те представляват бялата раса. Както знаете, млечно-белият цвят на кожата при човека в Европа говори за това, че този човек не е съвсем здрав: ако човек е здрав, през тази белота се вижда неговият природен свеж цвят, който той сам си създава вътрешно.

Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата. Днес ще ги разгледаме. Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората. Можем да разберем правил-но всичко духовно само в случай, че отначало се изследва въпросът за това, как духовното начало в човека действа в цвета на кожата.

Иска ми се да ви изложа въпроса за цвета на човека по следния начин. Да започнем с Европа, където ние самите живеем. И така, тук - мога да ви нарисувам това само схематично - отначало е Европа (вж. рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка. И така, Европа, Азия, Африка. Сега да запишем какви хора се намират в съответстващите региони. Ние самите в Европа се наричаме бяла раса. Премествайки се в Азия, имаме там основно жълтата раса. Преминавайки в Африка, имаме черната раса. Такива са първоначалните раси. Всички останали, които още живеят в дадените региони, са преселници. И така, ако попитаме: каква раса съответства на тази част от Земята? - можем да отговорим: към Азия принадлежи жълтата раса, монголите, монголската раса, към Европа принадлежи бялата раса или кавказката раса, към Африка принадлежи черната раса или негритянската раса. Негритянската раса не принадлежи на Европа и, разбира се, безобразие е, че тя сега играе в Европа такава голяма роля. Родина на тези раси са тези три части на Земята.

Сега нека се заемем с въпроса за оцветяването на тези три раси. Последния път ви казах: цветът има отношение към светлината. Ако човек, гледайки през осветената част на мировото пространство, вижда черната част на мировото пространство, тя изглежда синя. Ако човек гледа през тъмния въздух към светлина, към нещо светещо, то изглежда червено, както при утринната и вечерната заря.

Да разгледаме цветовете на обикновените предмети. Тук ние на първо място различаваме черно и бяло. Именно тези цветове, черният и белият най-силно се набиват на очи. Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла. Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.

Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.

Да вземем дървото. Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат. Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават. Налага ни се да ги унищожаваме. Такова е състоянието на въглищата.

Да допуснем, че тялото не приема светлина, а напълно я отразява, отпраща я обратно; тяло, притежаващо такова свойство, е бяло. Такъв е снегът през зимата. Той отразява цялата светлина, не поема ни светлина, ни топлина. Следователно той е бял. С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка. Виждате ли, по конкретен начин в тази преработка му помага задният мозък. Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.

Понякога организацията на човека носи такива странични ефекти. Това може да се наблюдава именно при негрите. В организма на негъра протича процес на варене. Освен това очите при негъра са изключително внимателни, ясни, говорят за находчивост. Той гледа хитро и много внимателно. Бихте могли да намерите тук противоречие. Но това е така; ако тук отпред се намира очният нерв (рис. ), тези нерви достигат до задния мозък, именно тук те се кръстосват. И така, този (очен) нерв отива в задния мозък. А доколкото при негъра задният мозък е особено развит, той гледа така ясно и находчиво. Той е разумен, ясен и находчив наблюдател на света.

Ако човек почне да разбира гореизложеното, на него ще му стане ясно всичко останало. Предприеманите от нас сега наблюдения съвременната наука не ги прави. Ето защо тя не разбира цялата тази проблематика.

Сега да преминем от черното към жълтото. При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща. Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек. Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.

Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина. Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането. Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос. Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане. (В Азия) има прекрасни, удивително красиви поеми. Хората там имат по-вътрешен характер. Жителят на Азия презира европейците, за които казва така: това са външни, повърхностни хора. Веднага можем да видим защо. Това е, което представлява жълтата раса; с цвета тя е свързана така, както ви казах.

Сега, господа, да разгледаме нас самите в Европа. По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.

И така, ние представляваме бялата раса. След това следва жълтата раса, монголоидите, и след това черната раса. Ще успеем сравнително добре да разберем този проблем, изхождайки от самия цвят. Така ще ни се удаде да обясним цялата тази история.

Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят. В Азия са били направени много малко открития, там преобладава разработването им, докато самите открития, изобретенията -тоест това, което възниква в резултат на опитното, експериментално изследване на външния свят, - жителите на Азия не могат да правят.

Например имаше цяла история с един параход. Подражавайки на европейците, японците поискали самостоятелно да управляват парахода. По-рано винаги са го управлявали европейци. Те, така да се каже, командвали парада. Но ето че на японците им се приискало да управляват самостоятелно. Английските инженери останали на брега. Японците, без да предупредят, излезли в морето, но явно се оплели, защото параходът почнал да се върти около своята ос. На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно. Европейците, които знаели къде е проблема, подхилвайки се, стояли на брега. И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда. Японците ще разработват всички европейски изобретения; но да измислят нещо самостоятелно на японците едва ли ще се удаде. В човечеството като цяло, в човешкия род работата върви така, че хората на Земята трябва да се ориентират към взаимопомощ. Те трябва да си помагат едни на други. Това произтича от природните им заложби.

Виждате ли, това е свързано с цялото останало формиране на човека. Представете си черния човек. Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре. В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости. И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости. Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.

Сега, разглеждайки японеца, по осанката и походката му може да се види: при образуването на костната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца. При европееца доминира системата на кръвта. При японеца предимно е развито това, което е свързано с дишането и посредством дишането въздейства на кръвообращението.

Обаче, господа, хората на Земята не седят на едно място. Ако се върнем в древните времена, бихме открили, че жълтата раса има отношение към Азия, бялата раса - към Европа, а черната раса - към Африка. Обаче сред хората винаги стават преселения, миграция. Преселението е ставало или така (вж. рис.): представители на жълтата раса мигрират на Изток, или така: представители на черната раса мигрират на Запад. Това е ставало някога. Жълтите хора са се преселили на Изток. Те са се оказали на тези острови, намиращи се между Азия и Австралия (Индонезия, Филипини и др. - бел. пр.). Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток. И когато са се преселили на Изток, те са станали кафяви. Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето. Тях ги умъртвява Изтокът. Така че можем да кажем: докато представителите на жълтата раса, монголите, още са хора, пълни със сили, малайците представляват отмираща раса. Те отмират.

В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад. Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.

Виждате ли, еволюцията е довела до възникването на тези пет раси. Можем да кажем, че централно място заемат черната, жълтата и бялата раси, като издънка на черната раса е червената раса, а издънка на жълтата раса е кафявата раса - последните представляват отмиращи части.

Белите хора по същество представляват тези, които развиват човешкото начало в себе си. Затова те са ориентирани към самите себе си. Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло. В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека. Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими. Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва. Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.

С това е свързано великото преселение на народите, станало някога оттук, отгоре надолу, чак до Индия. Потокът на бялото население се преместил в тази област, където хората станали жълти. Тогава се появили индусите, те възникнали от смесването на монголската и кавказката раса. Появили се прекрасните индийски поеми, най-прекрасното от всичко, което го има там; но в същото това време може да се забележи, че възникналото там постепенно ставало инертно; причина за последното било това, че белите хора не са се намирали в своя собствен регион.

Може да се каже така: белите хора могат да се преместват навсякъде, те днес могат да отиват даже в Америка. Всичко това, което в Америка се отнася към бялото население, е дошло от Европа. И така, белите хора се появили на американския континент. Обаче с човека, по естествен начин формирал се в Европа, развиващ всичко вътре в себе си, стават някои изменения, ако той се премести в Америка. Тук условията са такива, че при човека трябва в някакъв смисъл да се окаже задействан неговият заден мозък. В Европа, както видяхте, човек, бидейки европеец, е използвал основно предния мозък. Тук, в Америка, са се разпространили индианците, тези, които някога са били регресиращи негри. Това означава, че последните не прогресират, те загиват. Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък. Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги. Краката също порастват, ако европейци се преселят в Америка - разбира се, не на тях самите, а на потомците им. Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.

Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.

Само в края, някъде на четиристотната страница има нещо недоказано. Американецът не прави така. Ако четете американска книга, цялата тя се състои от твърдения, от императиви. Това е крачка назад, отстъпление на страната на инстинкта. Животното въобще нищо не доказва, не аргументира. Лъвът не доказва, че му се иска да изяде друго животно; той просто го изяжда. Европеецът, ако иска нещо да направи, трябва отначало да аргументира постъпката си. Всичко трябва отначало да се докаже, да се обоснове. В това днес се състои съществената разлика между европееца и американеца. Европейците доказват, американците твърдят, настояват на своето.

Обаче не може да се казва, че това, за което американецът настоява, не може да съответства на истината. Неговите твърдения се оказват по-приемливи за всички хора. В това американците имат предимство пред европейците. В известно отношение те се сближават с деградиращите, отмиращи елементи - защото индианците отмират, - ако човек го грози гибел, той става по-умен. Така че европейците поумняват, емигрирайки в Америка: те отвикват да доказват всичко наред.

Желанието да се доказва всичко наред съвсем не е качество, способстващо за успеха. Ако човек утре трябва нещо да направи, на сутринта той може да започне с аргументацията, с доказването, нали така? Той може вечерта да отиде да спи така и без нищо да е направил, защото му се е наложило твърде много да доказва. Американецът няма да направи така, защото той не е силен в частта на доказателствата. В това има несъмнено предимство на Америка пред Германия. В тази област могат да се направят интересни наблюдения. Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на храносмилането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има храносмилателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение. Необходимо е по-дълбоко да се проникне в цялото устройство на майския бръмбар и т.н. Авторът започва да доказва, да аргументира всичко останало.

Американецът започва така: ако разчленим майския бръмбар, ще се открие това и това. Наблюдавайки, той твърди нещо, настоява за нещо. Виждате, че благодарение на присъщите на бялата раса свойства европейците строят цялата си организация вече по-различно. Те в по-голяма степен изработват ду-шевно-духовни свойства. Затова те и могат да проникват във всички останали части на света. Процесът, водещ към измира-не при тях, по естествен начин се забавя.

Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина. Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби. По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа. Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа. У американците - имат се предвид тези, които са се преселили в Америка - днес още няма потребност от това (да строят култура на основата на духа). Те още могат в голяма степен да се опират на расовите особености. При това там, в Америка, възниква нещо куриозно и занимателно. Който много внимателно чете американски книги, който внимателно чете речите, произнесени в парламента, който въобще следи това, което днес става в Америка, може да каже: «Е, това е просто удивително. Ние тук, в Европа, градим антропософията, изхождайки от духа. А там, от онази страна те градят нещо подобно на дървен модел на антропософията. Всичко това е проникнато от материализъм. За човек, който не е фанатик, американската култура като цяло представлява нещо подобно на антропософската наука в Европа. Само че там всичко това е дървено. То е безжизнено. Живо ние можем да го направим в Европа и само на основата на духа, от духа. Докато там, в Америка, те действат на основата на инстинкта.

Виждате ли, можете да забележите това във всички конкретни случаи, във всички подробности. Ще дойде време, когато този американски «Буратино» (дървено човече) - това може да се отнесе до всеки - ще почне да говори. Тогава той ще говори нещо много приличащо на европейската антропософия. Можем да кажем така: ние в Европа създаваме антропософията на духовна основа, по духовен начин; американецът я създава по природен начин. Ето защо, излагайки антропософията, аз често посочвам следното: ето това е антропософия, а ето това е нейната американска карикатура. Това е карикатура на антропософията.

Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния живот, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.

Както виждате, по такъв начин можем да разгледаме тези задачи, които ние, като европейци, имаме. В нашите задачи - като европейци - не влиза това да браним американците; защото ние трябва по цялата Земя да основаваме цивилизация, съчетаваща в себе най-доброто.

Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън. Защото Уилсън не е истински американец. Всичките си теории той е заимствал от Европа. Затова и създадената от него теория е толкова безплодна. Въпреки това истинският американизъм някога действително ще се обедини с европейското начало, с «европеизма», който ще решава своите проблеми по по-духовен начин. Ако изучаваме въпросите именно така, ще видим как трябва да се държим в света.

Ето кое е много интересно. От една страна, съществува черната раса, която носи предимно земен характер. Отивайки на Запад, тя отмира. Съществува също жълта раса, която носи междинен характер - между земното и космическото. Ако тя отиде на Изток, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, творяща в духа. Премествайки се в Индия, тя е създала там вътрешната, поетично-духовна индийска култура. Отправяйки се на Запад, тя е създала там духовност, която не толкова силно влияе на вътрешния свят на човека; затова пък нейната духовност обхваща външния свят с разбиране.

В бъдеще именно във връзка с расовите особености ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в живота. Такава правилна жизнена посока хората получават във все по-малка степен. Хората не искат да се учат, те се задоволяват с дрънканици.

Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1]. Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека. Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.

Виждате, в това се заключаваше всичко, което той можа да каже: Дайте ни трупове! На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят. Трябва да общуваме именно с живи хора. Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме. Дайте ни трупове! В такава ситуация са се намирали в последните десетилетия учебните заведения. Там хората не са могли да възприемат нищо човешко. Затова от всички научни дисциплини човешкото начало си е заминало.

Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем. Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна. Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място. Затова беше необходимо да започна с това първата глава на книгата.

И така, господа, днес ние продължихме темата за цветовете.

[1] Нещо интересно стана на последната естествено-научна конференция: този доклад досега не е намерен.

[2] първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»: «Същност на социалния въпрос в жизнените потребности на съвременността и на бъдещето» 1919, библ. №23.