СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер

ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА

И ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.

За живота на Земята в миналото и бъдещето. За целебните сили в природата на човека

Техника и природа. Айфеловата кула и стъблото на пшеницата. Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години). Земята отново ще стане пробудено, живо същество. Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия. За боите от растителен произход.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.

Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето. Здравето и болестта във връзка с учението за цвета

Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.

За цвета във връзка с човешките раси

Цветът на кожата и другите отличителни признаци на черната, бялата, жълтата, кафявата и червената човешки раси. Малайци, индианци и индуси. Бялото население на Америка. Европеецът доказва, а американецът настоява. Бъдещето на американската цивилизация. Антропософията трябва да бъде развита от духа. В Европа антропософията се създава по духовен начин, докато американците я създават по природен начин. Спиритизмът е продукт на американизма. За теорията на Удроу Уилсън. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, съзидаваща на основата на духа. За първата глава на книгата «Същност на социалния въпрос».

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.

Образът на света според Данте и идването на естественонаучната епоха – Коперник, Лавоазие

Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или света на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят. Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода. Как е възниквал материализмът. Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне. Представите за ада според Данте.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.

Структурно делене на човешкото същество – живот и смърт

Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта. Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.

Животът на човека в съня и смъртта

За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът. За еволюционната теория. Оплоденото яйце става носител на хаоса. Човек трябва сам да създава своята форма, своя облик. Всичко, което го има във външния свят, се копира вътре в човека. Какво прави «азът», докато човек отново не се върне на Земята.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.

Структурно делене на човешкото същество на физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз»

Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.

Сън, смърт и завръщане

Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят. За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота. Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.

Симптоматика на астралното тяло

За какво е нужна глава на човека и висшите животни. При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички. Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.

Защо не помним предните земни животи?

За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг». Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род». За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето. Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот. «Явяване на духове», спиритични сеанси.

СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.

Сън и бодърстване – живот след смъртта. Същност на Христос – двете деца Исус

За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това. След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей. Подробности относно двете деца – Исус. Странностите на доцента Хауер. Благодарение на появата на Христос мировата история е взела друго направление.

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.

Съществото Христос, съществата Ариман и Луцифер в отношението им към човека

Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява. Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания. Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума). За противоречията в четирите Евангелия.

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.

За смъртта, Възкресението и Възнесението на Христа

Първи сведения за християнството. Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.

Бележки.

Рудолф Щайнер – живот и творчество.