ОСМА ЛЕКЦИЯ

СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовно­научното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях. Още по­важно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.

В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.

За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]

Също и по трудния въпрос за космичните вещества той вече се е изказал по-рано и е направил това по-основно, отколкото в Селскостопанския курс. Както докладва в Дорнах за курса в Шлезвиг, така той говори по този важен според него въпрос и изрично се позовава[4] на своето изложение в Панмаенмавр във Валес, Англия.[5] Ако човек иска да разбере как стоят нещата според описанията на Щайнер, трябва да се запознае най-малко с тази лекция. Тогава неговото описание ще може да се разбере също и във връзка със съвременните природонаучни постижения. Маркирането на веществата чрез прилагането на изотопи[6] в храната, във въздуха за дишане, в лекарствата и пр. и тяхното проследяване в организма още не съществуваше по онова време. Оттук произлиза и не е разумно да се съмняваме, че химическите елементи на храната, по терминологията на осма лекция земните вещества, се отлагат навсякъде във веществообменно-двигателно­опорната система.

В Панмаенмавр той описва, че изграждането на веществообменната двигателно­опорна система се осъществява с духовна субстанция, от космични вещества, които са сетивно невъзприемаеми и се поемат чрез нервно­сетивната система. Земните вещества, които се поемат по пътя на храненето, се отлагат в тази духовна субстанция, те са като „плуващи“ в космичната субстанция. През октомври 1923 той повтаря непроменено това схващане в Дорнах.[7]

Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород. Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта. Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.

Въздушният азот също се поема през кожата и частично се отделя чрез дишането (опит с 15N)[8], [9]. Безкрайно фино разредени летливи вещества във въздуха също се поемат от кожата, което се забелязва и става проблем, когато веществата са радиоактивни. Без съмнение обмяната на веществата в околната среда е многообразна и субтилна област, така че принципното съмнение вече не е удачно. Дали всичко това има нещо общо с нареченото от Щайнер космично хранене, е поне един открит въпрос. Той го характеризира като възприемаем само свръх сетивно. През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-­късно прави възможни такива природонаучни изследвания. Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето. Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, ­ нищо не е дадено в днешната наука.»

Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство. На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.

Аз и Азово устройство

Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото познание: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духовност.[11]

«Какво се съдържа в главата? - Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза е отишло по-далече. Животното значи има мозък; по какъв начин се е формирал той?

Вземете органичния процес в неговата цялост. Всичко, което се извършва там, всичко, което се появява в мозъка като земно-материално, е просто отложено, отделено от органичните процеси, отделени продукти на тези процеси. Там бива отделена земна материя, за да служи за основа на мозъка.»[12]

Във физическия организъм нищо не се намира толкова навътре както мозъка. Той е най-отделеният от външния свят, най-еманципираният орган. Въпреки това той е бил „отделен, отложен“? Това може да се разбере само ако се вземе предвид, че в Селскостопанския курс Щайнер говори от свръхсетивно съзерцание. Мозъкът е откъснат, отделен от живота, от надлежната част на етерното тяло и по този начин е станал минерален.

Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин. Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си. През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона. Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне.

Това е предпоставка за появата на будното съзнание. От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло. Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло.

Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли. За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]

Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата. Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане. Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.

Животното обаче още няма Аз и съответни вътрешни дейности. Нуждата от субстанция за мозъка е много по-малка. Мозъците им са значително по-малки. Съотношението тегло на тялото - главен мозък е далеч по-голямо. Свиня с тегло на човек има тегло на мозъка само 1/8 до 1/10 от това на човека.

Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор. Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната. Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание. При животното този процес е силно отслабен. Етерността остава в чревното съдържание.

Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл). То притежава заложба на Аз (азово устройство).

Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук. Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък. Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия. Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]

Коренът се подпомага в поемането на азовото устройство, когато намира в почвата правилното количество соли, следователно чисто минералното.[15]

Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството). В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм. Какво представлява световната духовност? В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението. Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията. Седемте Аза на растенията заедно формират Земния­Аз.[17] С основание можем да заключим, че това се има предвид. Разбира се, че от това растението не става азово същество като човека. Дори астралното тяло на растението действа върху неговото физическо тяло само отвън, та камо ли Азът. И оттук отправяме поглед към четвъртата лекция и приготвения в рога торов препарат, за който Щайнер казва, че той действа по импулс отдолу, тоест в смисъла на вертикалната тенденция.

Ако искаме да разберем това по-добре, трябва да разширим приведената по-горе схема №1 в главата, отнасяща се за развитието по време, както е дадена от Рудолф Щайнер в много по-ранни лекции и често повтаряна от него (вж. таблица 2).[18]

Таблица 2:

На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено. Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.

Астралният план, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способности.

Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така. Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес.

Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество. Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност. Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното? Дали азовото устройство на растението внася в храната условията за волевата намеса на човешкия Аз в неговата обмяна на веществата? Така, като обобщим осмата лекция, можем да кажем, че наторяването трябва да се състои не само в етеризиране и астрализиране на почвата и растенията, но и чрез него да се внесе зараждаща се азова сила.

Вероятно някой едва се сдържа малко отчаяно да запита защо всичко това трябва да бъде така усложнено и трудно? Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава. С тях се занимават съвсем различни научни области. От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област. То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова по­изненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана. Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.

[1] Р. Щайнер 1917: „За загадката на душата„ 6 лекция от приложението. Физическите и духовните зависимости на човешката същност, Сс 21.

[2] Сс 230.

[3] Л. Фогел 1992: „Тричленният човек. Морфологични основи на едно общо човекознание„, издадено от Гьотеанума 3 издание, издателство Философско­антропософско издателство, Дорнах Швейцария.

[4] 0., 38.

[5] Р. Щайнер 1923: „Инициационно познание„, 5 лекция. Човешките отношения към трите свята, Сс 227.

[6] Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено атомно тегло, най­често радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.

[7] Р. Щайнер 1923: „Човекът като съзвучие„, Сс 230.

[8] К. Муизерс и съратници 1974: Dyfusional and Metabolic Components of Nitrogen Elimination through the Lungs. Jornal of Applied Physiologie. Vol. 37 № 1.

[9] К. Муизерс 1969: Има ли отдаване на азот от човешките бели дробове? Архив Пфлюгер, 317/2 стр. 157­172.

[10] Виж забележка 46.

[11] 3., 92.

[12] 8., 239.

[13] Р. Щайнер 1919: „Общо човекознание„. Първият курс за учители на новооснованото Валдорфово училище, Сс 293.

[14] Р. Щайнер: „Човекът като съзвучие„, особено част 3, Сс 230.

[15] 8., 241.

[16] Всъщност седем Азове на растенията, Сс 99, 2. Лекция, 3. 136, 8. И 9..

[17] Р. Щайнер 1912: „Духовните същества в небесните тела и природните царства„. Хелзингфорс, Сс 136.

[18] Р. Щайнер 1906: „Пред портите на Теософията„.