ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕТО НА МЕРКИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители? В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва.

Много, също и дългосрочни усилия да се приложат тези препоръки в практиката или систематично да се изпробват, освен успехите при единични наблюдения, досега не доведоха до там, тези методи да достигнат до такава зрялост, че да могат широко да се приложат в практиката.

Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за най­близкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.

Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове. Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.

Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.

При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]

Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция. Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция.

Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]

«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...

Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»

В лекцията, от която е взет този цитат, темата са животните. Че там не се говори за действието върху растенията, причина е темата, а не, че такова действие не съществува.

За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така  освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.

Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата. Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.

По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата. През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността. В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година. Оттам още по-надолу постепенно става по-топло. Описанието тук важи най-вече за северния умерен климат, където е проведен Селскостопанският курс. В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди.

[1] От гръцки носос ­ болест.

[2] Й. Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати.

[3] Б. Ц. Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„. Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.

[4] 2., 63.

[5] 3., 92­96.

[6] 3., 99.

[7] Моор и Щопфер 1978: Учебник за физиологията на растението.

[8] Р. Щайнер 1912: „Духовнонаучни гледни точки на терапията„, Сс 313.

[9] Ханс Хайнце в ранните години се е занимавал много с този аспект и se e изказал за това, 1983: Човек и Земя. Духовнонаучни ръководни картини относно селското стопанство, Издателство към Гьотеанума, Дорнах Швейцария.

[10] 1., 55.

[11] Р. Щайнер 1923: „Човекът като съзвучие„, 2 лекция, 20 октомври 1923, Сс 230.

[12] Г.Раппе 1977: A geografhical study of vhythmie growth in gramineous plants. Shristianlund, Kalmar.

[13] О.Целер 1983: Цветни пъпки: Скрити процеси на развитието в протичането на годината.

[14] Р. Гайгер 1061: Климат на близкия до почвата въздушен слой.

[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция. Към това виж различните изложения на Щайнер относно протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.