ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

12 Юни 1924

Разреждане, бъркане и разпръскване на тора от кравешкия рог Запазване и употреба на кравешките рога Хаосът в семето Способност за размножаване и хранителността на житните растения

Въпрос: Разреждането трябва ли да следва аритметична прогресия?    

 Д-р Щайнер: По този въпрос ще бъдат казани някои неща. Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи. В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма градина. При това взехме един рог за половин кофа. Тогава още веднъж поставихме в една пълна кофа два рога. След това трябваше да наторим още една площ,която беше много по-голяма и употребихме седем рога за седем пълни кофи.      

Може ли при бъркане на тора за по-големи площи да се използва механична бъркачка или това не е позволено?    

Естествено, това е нещо, което може да бъде възприето строго, или човек може да се реши постепенно да се плъзне към сурогати, към заместители. Все пак няма никакво съмнение, че бъркането с ръка има по-друго значение, отколкото машинното бъркане. Механикът естествено няма да признае това. Но помислете само, колко огромна е разликата, ако Вие действително бъркате с ръка, при което всичките фини движения, които ръката извършва, преминават в бърканата смес, всичките неща, включително усещанията и чувствата също постъпват там, или ако това разбъркване става машинизирано. Естествено днес хората не вярват, че в случая тази разлика има значение, обаче тя се забелязва също и в медицинската дейност. Помислете само, че не е все едно дали едно лекарство е приготвено ръчно или машинно. Човек придава още нещо на произведенията, когато самият той ги произвежда не се смейте на това. Много от вас познават лекарствата на Ритер и мен често са ме питали, как се отнасям към тези лекарства. Знаете може би, че за тези лекарства на Ритер много химни се пеят, докато други разпространяват становището, че те нямат особено действие. Разбира се, те имат своето действие, аз обаче съм твърдо убеден, че те съществено ще загубят своето действие, когато бъдат включени общо в търговията, защото тъкмо при тези лекарства не е все едно дали ги притежава самият лекар и ги дава непосредствено на пациента. Когато това става само в този малък кръг и при тази близост, тогава с лекарството лекарят дава на пациента известен ентусиазъм, известно съпричастие. Ще кажете, че ентусиазмът нищо не тежи и не може да се претегли, обаче той вибрира, той трепти в лекарството. И лекарите са въодушевени, когато са обзети от ентусиазъм. Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа? Ентусиазмът всъщност създава връзката и оказва голямо въздействие, така че днешните въодушевени лекари биха могли да предизвикват големи въздействия. Тъкмо по този начин лекарството на Ритер въздейства много силно. Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне. При такива неща има значение дали това, което произлиза от човешката ръка а от човешката ръка се изработват много неща дали се прави придружено от споменатото въодушевление или се прави с машина. Постепенно обаче може да се разбере, че бъркането на торовата смес е голямо удоволствие, така че човек няма и да помисли за машинизирано приготвяне дори когато се употребяват много кравешки рога. Опита ли се, ще се стигне до това, да се прави в неделите за десерт. Тогава само чрез това, че се прави в неделя, когато са поканени много гости и се провеждат приятни разговори, без машини ще се постигне прекрасен резултат.

Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение. Ако количеството на рогата се увеличава, нараства и затруднението не само по отношение на рогата, а по-скоро за самото разпръскване, то става все по-трудно. Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?

Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.       

Възможно ли е течността, в която все още са останали твърди частички, да бъде прецедена, за да може по-добре да се разпръсне с пръскачка?    

Мисля, че това не е необходимо, защото когато сместа се бърка бързо, получава се доста размътена течност и не е нужно да се обръща внимание, дали там все още има чужди тела. Торът ще позволи правил но да бъде разпръснат. Чистият, еднородният кравешки тор е най-добър, обаче макар в него да има чужди тела, не е нужно човек да си прави труда да ги изхвърля. Ако вътре се намират чужди тела, те без да причиняват някаква вреда, са по-скоро в състояние да действат благоприятно, защото при концентрацията и последвалото разреждане действат фактически лъченията, а не субстанциите. Затова на място, където попадне такова чуждо тяло, няма опасност посетите картофи да избуят в дълги стръкове без нищо по тях.    

Аз мислех само за приложението на апарат за пръскане.      

Може да се прецеди разтворът, това не вреди. Най-добре ще бъде машините да се снабдят с цедка преди да се разпръсква.    

Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се получи съответната пропорция. За каква кофа става дума, за швейцарска или за кофа от определени литри?     

Аз употребявах швейцарска кофа, която там употребяват за доене, а цялата работа беше изпробвана според непосредственото духовно наблюдение. Сега съотношението би трябвало да се изгради по тегло.

Рогата могат ли да се употребяват повече пъти или те винаги трябва да са взети от прясно заклана крава?      

Мисля опити в това отношение не сме правили от това, което се знае за тези неща, че рогата могат да се употребяват поред три-четири пъти, след което вече не са така добри. Би могло обаче, ако стане нужда, рогата употребени три-четири пъти последователно да бъдат съхранени в обор с крави и да бъдат употребени и през следващата година. Нямам идея обаче с колко кравешки рога трябва да разполага дадено стопанство и дали да прави икономии в това отношение. Въпрос, който сега не мога да реша.        

Откъде могат да се набавят кравешки рога? От Източноевропейските или от Средноевропейските страни трябва да се вземат?

Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни. Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо. Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка. Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята. Трябва да се има предвид и това, че много често кравите, от които трябва да се доставят рогата, не произхождат не посредствено от същата местност. Това не трябва да е пречка, като се има предвид, че ако кравата три-четири години е пасла в дадена местност, ако е живяла там, то тя вече принадлежи на тази местност, дори и да не е западна порода. 

На каква възраст трябва да са тези рога? От стара или от млада крава трябва да се вземат?   

Смятам всичко това трябва да се изпробва, че според същността на работата, най-добре е да се вземат от крава на средна възраст.

Колко големи трябва да са рогата?    

(Д-р Щайнер начертава размерите на рога на дъската около 30 40 см дължина (виж Рис.11).Това е обикновената дължина на рогата от алгойска порода.      

Не е ли всъщност все едно, дали рогът се взема от скопен вол, от мъжко или от женско животно?      

Голяма е вероятността рогът от вол да няма никакво действие, а рогът на бик да има сравнително слабо действие. Затова аз винаги казвам рог от крава, кравешки рог, по правило кравите са от женски род! Имам предвид женско животно.    

Кога е най-добре да се засяват зърнените култури, хлебната пшеница?   

Точен отговор на този въпрос ще бъде даден в лекцията относно сеитбата. Сеитбата естествено е извън редно важна и има голяма разлика дали се засява скоро след зимните месеци или по-късно. Ако се за сее в кратко време след като са изтекли зимните месеци, предизвиква се силна способност за размножаване, ако това стане по-късно, получават се зърнени култури с висока хранителност.       

Може ли торът от кравешкия рог да се смеси и поръси заедно с пясък? Има ли значение дъждът при това?         

Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа дъждът, това трябва да се провери. Може да се приеме, че дъждът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието. От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали. Действително това е едно фино въздействие и всичко трябва да се вземе предвид. Относно разпръскването на кравешкия тор чрез пясък не може да се възрази.    

При съхранението им как могат да се опазят от увреждане кравешките рога и тяхното съдържание?        

Относно такива неща важи общото правило, че отстраняването на тъй наречените вредни влияния по правило предизвиква повече вреда, отколкото ако се оставят. Нали в последно време страшно много се държи на това, навсякъде да се дезинфекцира. В това отношение във всички области се отива твърде далеч. При изработването на нашите лекарства имахме предвид, че ако абсолютно бъде отстранена всяка възможност да плесенясат, трябва да се приложат методи, които спъват собствената им лечебна сила. Аз не се страхувам от това, което се проявява като вредно въздействие. То не вреди чак толкова много. Най-добре е да не се стараем да прилагаме изчистващи методи, а да оставим нещата така, както са. Ние обвихме рогата в свински пикочни мехури, за да не попада в тях пръст. Не се препоръчва нищо особено за изчистване на самите рога. Трябва да се знае, че мръсно не винаги е „мръсно“. Например ако си намажете лицето с тънък златен пласт, това е мръсно, но златото не е мръсно. Мръсно е по някога това, което всъщност действа консервиращо, запазващо.     

Трябва ли по някакъв начин да се съдейства и усилва хаотизацията на семето?         

Може, но това не е необходимо. Изобщо щом се образува семето, с неговото узряване настъпва максимумът на хаотизацията. Не е необходимо да се подкрепя и поддържа. Подкрепа е необходима при торенето. При образуване на семето не е необходимо да се повишава, да се усилва хаотизацията изобщо щом имаме едно оплодено семе, там вече имаме пълен хаос, съвършена хаотизация. Естествено това може да се постигне, като се направи почвата повече силициева, отколкото е. Чрез силиция, чрез кварца действа всъщност тази част от същността на космичните сили, която бива уловена в почвата. Това може да се направи, но не мисля, че е необходимо.      

Колко големи трябва бъдат опитните площи? Не е ли необходимо да се направи нещо за космичните сили, които трябва да се задържат за образуване на новото растение?       

По този въпрос могат да се правят опити по следния начин. При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва. Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета. Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция. Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави. Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването.      

Безразлично ли е кога се разпръсква разреденото количество в нивата?       

Съвсем не е безразлично, ако човек иска да запази кравешките рога, след като ги е извадил от земята. Те могат също да се оставят и в земята докато потрябват. Там съдържанието им няма да се развали, дори и когато трябва да презимуват и да останат още известно време от лятото в почвата. Ако обаче се наложи да се съхраняват другаде, трябва да се направи сандък, който да се облицова отвътре с възглавници от торфен прах така, че от всички страни рогата да са обградени с торф. Рогата трябва да се поставят вътре в средата, за да може да се задържи силната концентрация. Обратно, при никакви обстоятелства, в никакъв случай не може да се препоръча запазването на разредената течност. Смесването и бъркането трябва да се направят непосредствено преди употребата.     

Ако искаме да третираме зимни житни растения, трябва ли рогата да се употребят три месеца, след като са извадени от земята?       

Най-добре ще бъде до тяхната употреба те да остават винаги в земята. Ако се употребят в началото на есента, да се оставят в земята до времето на употребата. Торът няма да влоши качеството си.        

При употребата на пръскачки, които фино разпръскват течността, няма ли да се загубят етерните и астралните сили?     

Съвсем сигурно не. Те са много крепко свързани. Изобщо не трябва да се страхувате, че духовните сили ще ви избягат, стига вие предварително да не сте ги изгонили. При духовното този риск е много по-малък, отколкото при материалното.       

Как да се третират рогата с минералното съдържание, които са прекарали лятото в земята?      

Няма никаква вреда, ако се извадят от земята и се съхраняват на друго място. Може да ги нахвърлите на куп. Това не вреди на субстанцията, която през лятото е стояла в тях. Те могат да бъдат огрявани от Слънцето. Това дори ще им бъде от полза.      

Трябва ли рогата да се заравят на мястото, което ще бъде наторявано, или това трябва да стане на съсед но или на друго място?       

Разликата ще е така незначителна, че няма нужда да се спазва. На практика най-добре ще бъде да се потърси сравнително добра почва, да не е много минерална, а да има хумус в нея. Там на едно място могат да се заровят всички рога, които са необходими.        

Какво става, ако в селското стопанство се използват машини? Каза се, че не трябва да се използват машини.     

Да, това е въпрос на който всъщност не може да се отговори само с оглед на селското стопанство. Няма съмнение, че в нашия съвременен социален живот въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален. Днес е почти невъзможно човек да е земеделец без да използва машини. Естествено, не всички процеси са така сродни с най-интимните природни процеси, както точно това бъркане на тора и подобни на него дейности. Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините. Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа. Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата.      

Може ли посоченото количество разтворен тор да се разпръсне само върху половината от посочената площ?     

Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай. Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие. Получавате същото, което се нарича тлъсто място. А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.  

Как стоят нещата при фуражни растения, при които искаме да получим буен растеж на листата, например спанака?         

Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина. За по-големи площи е нужно даже много по-малко. Това е оптималното.      

Безразлично ли е какъв е торът, дали е кравешки, конски или овчи?        

Най-добрият материал за тази процедура е несъмнено кравешкият тор. Но може да се изследва също по-нататък, дали е приложим за това и конският тор. Тогава, ако по този начин се употреби конски тор, добре ще е кравешкият рог да се увие в косми от конска грива, за да се постави в действие това, което се намира в гривата на коня, който няма рога.     

Трябва ли да се направи преди посев или след това?       

Правилно е преди посев. Ние скоро ще видим как действа, защото тази година сме вече закъснели и ще трябва да се направи нещо след посева. Ще видим дали има значение. Но естественото е да се прави преди сеитба, за да се засегне самата почва.   

Може ли рог, употребен за кравешки тор, след това да се употреби за минерален материал?    

Може наистина, но не трябва да се употребява повече от три-четири пъти. След като се употреби три-четири пъти, неговата сила се загубва.     

Има ли значение каква личност извършва тази работа, може ли кой да е да прави това или той трябва да е антропософ?      

Наистина това е въпросът. Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек. То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот вчера характеризирах това. Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което съществено активира въздействието на всичко това. Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес. Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики. Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати. Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата. Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни. Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара. По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна. Поколения наред си служеха с нея.    

Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на използваните рога просто по свой усет?        

Не бих Ви дал такъв съвет. В такъв случай смятам, че човек все пак трябва да е наистина разумен. Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват. Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по усет, нека го прави. В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици. Би трябвало всичко да се превърне в пресметнати количества и сборове. Това днес наистина е необходимо. Ние се нуждаем от кравешки рога, за да осъществим нещата, но не се нуждаем от рога на бик, за да ги защитим. Точно това лесно води до съпротива. Бих посъветвал, ако се налага, да се премине към компромиси и добре да се съобразяват мненията на другите.   

Може ли в купчината компост да се прибави негасена вар в предписаните днес процентни съотношения?        

 Досегашният метод ще се наложи като по-подходящ. Трябва обаче да се подходи специфично според това дали почвата е мочурлива, торфена или е песъчлива. За песъчливата почва се изисква по-малко не гасена вар, докато мочурливата почва изисква по-голямо варово съдържание поради окисляването[1] в нея.    

Трябва ли да се прекопават купчините компост?       

Не пречи. Но след прекопаването компостът трябва да се покрие пак с един пласт пръст, която го запазва, така че след прекопаването отново да бъде покрит със земя. Особено е добре да се употреби за това торфена пръст, торфен прах.     

Какъв вид калиево вещество се има предвид, което може евентуално да се употреби в едно стопанство в преход?     

Калий магнезий.        

Как най-добре да се употреби неизползваният тор, пълните с тор рога? Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до пролетта там, където са закопани?       

Трябва да сте наясно, че торенето с тора от рогата не замества напълно торенето изобщо, че обикновеното торене естествено трябва да продължи. Новото торене трябва да се разглежда като допълнително торене, което съществено повишава действието на досегашното торене. Другият, обикновеният начин на торене остава паралелно да се прилага.                          

Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука: Животът на Земята и животът на растенията.  

[1] Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на кислорода".