ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 1. Юли 1924

Скъпи мои приятели, бих искал да подредим днешния ден така, че той да ни послужи като един пример за това, как можем да разглеждаме нещата от различни гледни точки. В началото бих искал да разгледаме историята на заболяването на едно момче, която ще вземем за основа на по-нататъшното обсъждане.

Момчето се намира тук от 11. Септември 1923 и то е било на 9 години. По време на бременността, майката се чувствувала много добре и на петия месец предприела едно пътуване до Испания. Раждането било трудно, наложило се детето да бъде извадено с форцепс. През първата година то било добре и никой не допускал, че след време може да се появи някаква аномалия. На шестмесечна възраст то било оставено за доста дълго време на Слънце и веднага след това то получило нещо като припадък, последван от висока температура. Детето било кърмено само три месеца. После, от деветия месец до третата година, апетитът му бил много слаб. Не искало да приема никаква храна. На втората година родителите забелязали, че очите му се променят и стават по-мътни. Освен това, на втората година то все още не можело да говори, нито да ходи, а всяка нощ към четири часа започвало безпричинно да крещи. То придобило навика, който наблюдаваме и сега, да смуче палеца на ръката си. Ето защо родителите започнали да предпазват лактите му с парчета картон, а на ръцете му закачали алуминиеви звънчета. Детето носело тези неща три години. Развитието му започнало все повече да изостава. На пет години то все още не можело да говори свързано. После започнала смяната на зъбите. Тя започнала от седмата година, детето сменило средните си зъби, и отчасти горните. – Продължава ли да ги сменя? Израстна още един зъб. Един от предните зъби все още липсва. – Но сега се показва. Другият до него е добре развит още от по-рано.

Майката разказва, че бащата също е изоставал в своето развитие и смяната на зъбите при него също е закъсняла. Когато детето постъпи при нас, беше слабо, тежеше 24 кг. Има тънки кости. В сравнение с тялото, ръцете и краката му са доста големи. Детето е много несръчно. След постъпването наблюдавахме нарастващо безпокойство и ретардация. Държи се малко невъзпитано. Телесните функции са наред. От Януари 1924 то стана значително по-спокойно и достъпно. Нещата от външния свят започнаха да го интересуват и да будят у него удивление. Настъпи онова, което искахме: внимание към външния свят и то не само интелектуално, а преди всичко едно душевно внимание към външния свят. Нещата от външния свят вече будеха у него удивление. Тук става дума за това, че интелектуалното внимание няма терапевтична стойност, а по отношение на вниманието към външния свят трябва да бъдат ангажирани по-скоро чувствата и волята. Детето стана по-доверчиво към хората и ако преди се отнасяше напълно безучастно към тях, сега нещата се промениха. Все още е трудно да го подтикнем към някаква дейност. Каквото и да прави, го върши с неудоволствие, въпреки че през Януари донякъде се научи да плете. Има смисъл да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки. Любимите му играчки са една кола и една шейна. То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема. То бързо се научи да говори и разбира немски. Ето накратко най-общите данни.

И така, ако разгледате момчето – ела за малко тук! – Вие ще установите различни неща. Преди всичко, насочвам вниманието Ви върху това, че то има много силно оформена долна половина на лицето: вижте само носа и формата на устата. Устата е леко отворена, което се отразява върху строежа на зъбите и това не бива да остава незабелязано, понеже тези неща са свързани с цялата душевнодуховна конституция. И тук не бива да правим обратния извод: че устата е леко отворена поради строежа на зъбите; този факт ни отвежда към главното, а именно, че горният човек не може напълно да овладее долния човек. Ако внимателно следите тези неща, Вие ще забележите много важни подробности. Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен      двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили. Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б. го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.

Вие виждате, че главата и от двете страни тук (отпред) е малко тясна, а отзад е сплесната. Малките размери на главата означават, че интелектуалната система е недостатъчно пронизана от волята. Тази част (задната) показва, че е силно пронизана от волята; предната част на главата е това, което е достъпно за външни въздействия само чрез сетивните възприятия, докато задната част на главата е достъпна за всички възможни външни влияния, така че тук вече е загатнато това, което по-късно ще се прояви в областта на ръцете и краката. Мозъкът се уголемява, разширява се в задната част на главата.

В известно отношение разглеждането на едно такова дете е много интересно. То е дори по-интересно от разглеждането на някои нормални деца, въпреки че те, общо взето, са по-приятни. Тук (отпред) се намира предимно онази част на мозъка, цялата главова организация на човека, която получава своите субстанции, своите вещества от останалия организъм. Тук се отлага това, което според своята субстанция, а не според своите сили, изцяло произлиза от хранителните вещества. Напротив, тук (отзад) започва това, което според своята субстанция произлиза не от хранителните вещества, а трябва да бъде прието чрез дишането, чрез сетивата и така нататък, изобщо това, което е от космически произход. Задната част на главата според своята субстанция е от космически произход.

Поради факта, че тук (отпред) главата е сплескана, можем да предположим един чисто механичен инсулт още при раждането, респективно в ембрионалния период – и ако вероятно наистина става дума за чисто механичен инсулт, причината ще бъде единствено в кармата, защото тук наследствените сили не са от значение – поради факта, че тук главата е притисната, тя има тенденцията да извлича твърде малко субстанции от хранителните вещества. Тя изобщо не е склонна да преработва храната в себе си, защото предната част е твърде малка за тези храни, така че от външната форма на главата Вие лесно ще установите, че за определен период от време съответният човек следва да бъде лишен от апетит. Тук започва едно незначително натрупване на това, което ще бъде прието чрез храната.

Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система. То показва тенденцията да се раздува. Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст. Образно казано, тя натрупва в себе си много въздух, твърде много въздух. Но поради факта, че е натрупан твърде много въздух, тук, а също и в крайниците, се натрупва твърде много субстанция. Така че, при едно такова дете, преди всичко вдишването не е в правилно съотношения спрямо издишването. То вдишва твърде силно, а издишва сравнително слабо. По този начин то остава бедно на въглероден двуокис.

Обаче в същото време Вие виждате, че при един беден на въглероден двуокис човек, системата-крайници е твърде силно развита. По такъв начин всичко, което е заложено в моторната система, е взаимно свързано. Постепенно в хода на живота моторната система трябва да се превърне в служител на това, което лежи в интелектуалната система.

Д-р Щайнер се обръща към детето: „Сега спри за малко, ела при мен и направи така!”

Д-р Щайнер нагледно му показва какво да направи, обаче детето остава неподвижно.

Това не е беда и ние не бива да го принуждаваме. Вие виждате, че наистина му е трудно да го направи. От всичко това Вие виждате: Детето не разполага с необходимите сили, за да се прави със своята двигателно-веществообменна система. Ако би се справило, то щеше да изпълни нареждането.

С всичко това е свързано и закъснялото образуване на зъбите, защото правилната смяна на зъбите зависи от следното: дали правилно си взаимодействуват нервно-сетивната система и двигателно-веществообменната система. Всички тези явления са силно взаимно свързани.

Какви са последиците? Последиците са, че първоначално, след раждането, двигателно-веществообменната система още не е завършена и то може добре да я владее. Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.

По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си. Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.

В нашия случай, да се уголеми главата, стеснена поради външния инсулт, е трудна работа, но все пак може да се постигне значителен напредък.

Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото възпитание? – Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено тяло. В основата на тези неща лежат кармически усложнения. Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений! Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма. Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.

Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани. Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни. Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие. Мислите винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.

Рис. 13

Същественото е, че тук е налице една възможност: Чрез телесната обвивка духовно-душевната същност на човека да се свърже по правилния начин с външния свят. Нещата опират до това, че при работата с едно такова дете е нужно да се действува в две посоки. От една страна, трябва да се погрижим детето да получава възможно най-малко впечатления, но те да се асоциират. От друга страна, всичко, което му се преподава, да съдържа малко на брой елементи, но така, че то да е прегледно. А нещата стават прегледни поради това, че човек ги прави такива и зорко следи – същото се отнася и за другите деца – дали това, което детето трябва да върши, се съпровожда от неща, които засилват неговото внимание. За онези деца, които не могат да излязат от своето тяло, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е. не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли. „Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години. Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче!” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие. Защото това живо съучастие, носещо в себе си духовния елемент, наистина се пренася върху децата. Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия темперамент. Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава възпитание няма. Нещата не се свеждат до някакви особени, изкуствени похвати, а до това, крачка по крачка да следваме процеса, за който става дума.

При тези деца не бива да се изпуска всяка възможност да се разговаря с тях колкото може повече. Първоначално това дете не е участвувало в никакви разговори, но сега разговаря. Вие виждате напредъка в това отношение. – „А ти помниш ли, че ми разказа за едно конче? Кажи ми колко е голямо кончето? Можеш ли да го разхождаш?” – „Да, в Зоненхоф кончето винаги тича в кръг. Но то може и да лежи на тревата.” – „А то дали е в конюшнята, когато вали; а до него има ли някакъв голям кон?”

– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване. При такива деца ние трябва да насочим цялото си внимание към тях, да участвуваме във всичко, което те правят. Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още. Да сме заедно с тях във всичко, което те изживяват. Тези неща са много важни.

А сега нека да поясним, какви са въздействията на лечебната евритмия върху едно такова дете. Да предположим, че то прави евритмичните движения, съответствуващи на звуците R и L. R – това е въртене, тук нещо се върти, нещо е в непрекъснато вътрешно движение. Повечето от Вас, които вече са присъствували на евритмичния курс, вече знаят какво означава L. Помислете само какви формиращи сили се развиват в езика при произнасянето на L. Защото L е буквата, която означава прилепване към нещо, едно нещо се влива в друго нещо. Детето се нуждае от пластичността на организма, за да се пренесе в нещо, което различно от него. И сега, ако се замислите, че при едно такова дете процесът на вдишване, както казах, преобладава над процеса на издишване, Вие трябва да си кажете: Да, ние трябва да направим така, че процесът на издишване да бъде насърчен с възможно най-голямо участие от наша страна и това се случва в M. M е звукът на издишването. Ако го породим евритмично, тогава на помощ идва цялата система на крайниците. В звука N е вложено отстъплението към интелектуалния елемент. Така че трябва да правим RMLN.

Но Вие виждате: Ако човек цялостно обхване един факт, той вече знае какво трябва да прави. Да, трябва да се познава и природата на звуците. Трябва да се задълбочим в евритмията, но от друга страна трябва да се вглеждаме и в телесната организация. И двете са неща, които могат да бъдат изучени, но които напълно липсват в днешната педагогика.

Естествено, при възпитанието на едно такова дете, е уместно да направим така, че то да се научи да пише чрез рисуване. Ето защо учебните занимания трябва да започват с рисуване според начина, посочен от мен.

От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло. Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне? На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация. Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система. И по какъв начин? Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.

Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването. Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко. Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед. Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки. Хората седят с изопнати лица, по които няма нито веселие, нито усмивка.

И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца? Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор. Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор. Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност. Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават. Но това е действително така и е напълно разбираемо защо, когато ме питат какво да се прави при едно или друго затруднение, аз отговарям: Имайте ентусиазъм. Да имаме ентусиазъм – ето от какво зависи всичко, когато се занимаваме с изоставащи деца.

Тези са нещата, които днес исках да споделя с Вас.