ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Днес бих желал да тръгна от една забележка, направена ми вчера по време на лекцията от страна, компетентна в това отношение, а именно относно следното, че тези лекции тук спадат към най-трудно разбираемите от всички антропософски ориентирани лекции. Това, скъпи мои приятели, в известни граници трябва да бъде признато; но от друга страна навярно трябва да бъде признато, че по-лесно това би могло да бъде. Но както вярвам тъкмо от основателността на тази забележка можем да научим изключително много. Да вземем случай, в който това, което казвам, бъде разбрано много лесно; това дори могат да бъдат два случая, близки един до друг, вторият обаче случай, по-силно отдалечен от съвременното човечество. По-близкият е този, че хората от съвременната културна епоха положително имат право, когато възприемат неща, подобни на изнесените тук, като най-трудни за разбиране; косът не би казал това, той би намерил всичко това за изключително лесно разбираемо. И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо. Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци. Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел. прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания. Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо.

Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.

Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.

Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система. 

Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора. Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания. Чрез такива здрави научни занимания ще трябва да бъдат изследвани много неща, които засега биват изследвани за съжаление чрез едни нездрави научни занимания.

А сега, правейки връзка с казаното вчера, ще се занимаем с неща, насочени към такова разглеждане на човека, в което разглеждане да е заложено нещо подобно на указание за лечебен процес. Сред прачовечеството това е било обособено в много силна степен. В момента, в който пра човекът е виждал нещо абнормно в човека, то веднага е бил насочван към лечебния процес. Това са неща, загубени за модерното човечество. По този начин чрез интуиция в много по-слаба степен модерният човек може да постигне например онова, което древния човек е постигал чрез инстинкт. Ала това е развитието: от инстинкта, през интелектуализма към интуицията. Към нещата, които най-много страдат от голото интелектуалистично развитие, трябва да причислим именно физиологията и медицината. Те най-лошо виреят в атмосферата на интелектуализма. Защото виждате ли, да вземем един конкретен случай: да вземем например диабетика. Какво всъщност представлява диабетика със своето абнормно развитие? Правилен възглед за диабета можем да постигнем само ако знаем, че тук става дума за едни слаб Аз, за слабо азово устройство, което не е в състояние да овладее целия процес на образуване на захар. Необходимо е само, това, което имаме пред себе си, да го разтълкуваме по правилен начин. Би било напълно погрешно, ако вярвахме, че тъй като бива отделена захар, то налице е един твърде силен Аз. Не, това е един твърде слаб Аз, защото тук се е оформил един Аз, който не взема достатъчно участие в органичния процес, та по съответния начин да пропие организма със захар. Това е, което имаме налице. С това е свързано всичко онова, което може да действува благоприятно върху захарната болест. Наистина ние можем да наблюдаваме един първи белег на настъпване на захарна болест още тогава, когато някой едновременно яде твърде много сладки неща и след това пие алкохол, един първи белег, който разбира се след това може да премине, но който показва, как поради обстоятелството, че в този случай Азът бива отслабен и не е в състояние да овладее този процес, който всъщност трябва да се осъществи, поради това бива предизвикан процеса на изхвърляне на захарта. След това става дума за следното, да хвърлим поглед на всичко онова, което може да е налице тук, при което стигаме до едно понятие, което досега слабо е било споменавано в тези разглеждания, но което фигурира в много от листчетата с въпроси и с което ще се занимаем по-точно през останалото ни лекционно време. Вие ще видите, че всичко, което фигурира в листчетата с въпроси, ще бъде разгледано, но за целта е необходимо да бъде извършена съответната подготовка. Тук достигаме до понятието наследствена обремененост, която именно при диабета играе важна роля.

Трябва да бъде казано, че именно това наследствено обременяване въздействува върху слабия Аз. Винаги можем да установим връзката между един слаб Аз, или, можем също така да кажем, между един Аз, който не функционира с всичките си силови комплекси и онова, което създава предразположението за наследствена обремененост. Защото, ако всички ние бяхме предразположени към наследствена обремененост, то ние всички бихме страдали от тази наследствена обремененост. Това, че не всички ние страдаме от наследствена обремененост, се дължи най-вече на обстоятелството, че по-слабо страдат от наследствена обремененост тези хора, които имат един добре функциониращ Аз. След като, обаче не бива да се пропуска, че при диабета в силна степен са налице психични причини, и че вълненията, през които човек преминава, ако е лесно възбудим, могат да бъдат в силна степен свързани с възникването на диабета. Защо това е така?

Азът е слаб, и тъй като е слаб, той ограничава себе си да функционира повече в периферията на организма, и чрез мозъка да развива един силен интелектуализъм. 

Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига. Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло. Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство. Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния. По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо? Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек. Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека.

Сега става дума за следното, при подобно да си изясним, какво всъщност имаме пред себе си. Пред себе си имаме една отпуснатост на Аза. В човека Азът е сроден с най-извънземното, въздействуващо върху човека, т.е. с това, което спрямо Земята е разположено най-силно периферно. Всъщност всичко онова, което действува в нашия Аз, достига до нас от области, силно отдалечени от Земята. Ето защо трябва да опитаме, да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на извън човешкото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен смисъл да се научи да взима участие в извънземното, както би трябвало да бъде. Но в земното е заложен същия онзи процес, изхождащ от извънземното, чрез който Азът бива подтикнат да работи в своето вътрешно устройство, в своето централно устройство, и който процес е разположен там, където същият този извън земен елемент подтиква Земята, минералната Земя или растителната Земя, да образува етерични масла, да образува изобщо масла. Това е пътя, по който трябва да тръгнем. 

Тъй както човешкият Аз работи над окото, където подобно като в един изтласкан напред залив влиза в непосредствена връзка с външния свят, ето така трябва да свържем Аза с процеса на маслообразуване. 

Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.

Същият този процес, животинският формообразуващ процес, той е налице и при човека; но при човека той е разположен повече към центъра на цялото физическо устройство. Той е раз положен повече по посока на онова, което протича между храносмилането, кръвотворението, дишането. Тук човекът, по отношение на своя човешки формообразуващ процес, най-много наподобява на съвременния животински формообразуващ процес. Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство. Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между растението и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното. Така ние можем да кажем: за човека от съвременното земно развитие е характер но тъкмо обстоятелството, че той взима участие в минералния формообразуващ процес. Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство. Ако искаме да имаме обозначение за него, в съответствие с най-характерното от него ние можем да го наречем: процес на обезсоляване. Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене. В качеството си на периферен човек не на централен човек, който е подобен именно на животинското формообразуване ние се съпротивляваме на солеобразуването. На солеобразуването ние се противопоставя ме, тъй както животното се противопоставя на обикновените земни формообразуващи сили на растителния белтък. В това противопоставяне са заложени силите, които за човека ние трябва да търсим предимно в самото минерално царство, за да можем да лекуваме определени неща, с които не можем да се справим единствено чрез растителните лекарства.

Бих желал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с растителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме просто като едно обикновено животно; но ние бихме изразили почит към човека, ако допуснем, че той може да вземе участие в тази силна борба, водена в сферите около Земята срещу минерализацията на самата Земя, и ние трябва да дадем на човека възможност да вземе участие в тази борба, да дадем възможност на Аза да участвува в тази борба.

Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това. И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми. Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури. Това противопоставяне на процеса на минерализация на Земята лежи в основата на много идеи за лечебните процеси.

Виждате ли, това отново са неща, спадащи към инсултния и защитния инстинкт на древното човечество. Когато древният човек забелязвал, че мисленето му отслабва, тогава той се обръщал към нещо минерално, което приемал и в процеса на разбиване, в процеса на вътрешно взривяване на това минерално той отново при добивал способността да постави себе си в хармония със силно отдалечения от Земята извънземен елемент. И така, можем по такъв начин да проследим природата извън човека, че да стане очевидно, колко обосновани са такива неща. Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени. За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.

Трябва да се научим по външната форма на растението да съдим, как то би действувало върху човека. Ако изследвате вetula alba, то Вие всъщност бихте могли да си кажете: тази бреза е така устроена, че ако искахме да я преобразим в човека, така че да оздрави целия човек, образно погледнато, ние би трябвало да я обърнем, та тези нейни сили, които се стремят към дървесината и към кората, да бъдат въплътени в кожата на човека, в периферията на човека, а това, което тя насочва навън, да го преобърнем по посока на вътрешността; след това ние така ще втикнем цялата бреза в човека като образ, това трябва да бъде един образ така че този образ на брезата да можем да проследим: ето това е лечебно за човека.

Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е. които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н. Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка. И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis. Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла. 

Поради това, че съдържа в себе си сяроподобни масла, чрез сярата то въздействува директно в себе си върху собствения си белтък. В областта на минералното сярата е нещо, което така въздействува върху белтъка, че стимулира силите му, стимулира неговите формообразуващи сили. Когато протича твърде мудно, белтъчният формообразуващ процес бива ускорен от прибавения серен процес. Това е най-същественото, което растение като хрена органично образува в себе си. Чрез това, че хрена вирее на определени места, чрез това, че е включен в природата по един съвсем определен начин, чрез всичко това хрянът е осъден да образува в себе си твърде мудни белтъчни процеси и чрез един чуден природен инстинкт, с помощта на съдържащи те се вътре сяроподобни масла, които се противопоставят на тези мудно действуващи процеси, се създава едно равновесие. И така един ускорен белтъчен процес представлява нещо различно от белтъчния процес, който поради своята природа протича бързо. Това винаги трябва да се има предвид. Разбира се при многобройните растения Вие може да откриете белтъкообразуващи процеси, които протичат също така бързо, както при хрена; но те не са предизвикани поради обстоятелството, че мудният принцип е влязъл в взаимообмен с ускорения принцип. Това непрекъснато съвместно действие на мудният принцип и на ускореният принцип в растежа на хрена, прави хрена, поради неговото вътрешно родство, изключително подходящ за приложение, по съответния начин, при такива заболявания като например скорбут; защото процесът, протичащ при скорбута, е изключително подобен на процеса, който описах сега.

Сега аз вярвам, скъпи приятели, че човек наистина може да напредне много, ако сам възпитава себе си по този начин, мислене, да обединява външния природен процес с вътрешния човешки процес. По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна. Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека. Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло. Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм.  Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм. А слезката представлява една посредница. Виждате ли, този факт може да бъде просто установен чрез наблюдение върху човека. А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на анатомичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност. Вие ще откриете потвърждение и чрез това, че слезковата артерия е свързана почти непосредствено с аортата на мястото на слезката в организма, и от друга страна Вие ще откриете опосредняването по посока на приемането на храна чрез включването на слезковата вена в целия организъм, която вена се насочва към порталната и стои в непосредствена връзка с черния дроб. Ето така се събират заедно полувъншния и полувътрешния ритъм и неритъм, и се регулират взаимно. Дейността на слезката е включена между ритмичния човек и вещество обменния човек. Много от нещата, свързани с неправилното функциониране на слезката трябва да регулираме чрез нещо, основаващо се на това познание за връзката между дихателната система и веществообмянната система, или между кръвната циркулация и вещество обмяната, тъй както тази връзка биде опосреднена чрез слезката. Не е чудно, че физиологията на слезката бива силно подценена именно от материалистичната наука, тъй като тази материалистична наука нищо не знае за троичния човек, за вещество обменния, циркулаторния и нервно сетивния човек.