ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Това, което се опитваме да сторим тук, е заложено в същността на нещата по-скоро да открием метод, с който да бъде оплодено медицинското изследване, отколкото силно атомизирайки, да се губим в подробности, които, взети в основата си, могат да имат само относително значение. Но тъкмо методичното изследване на връзката на човека с природата извън него би трябвало да бъде в състояние, да въоръжи всеки един отделен човек със способността, сам да извършва наблюдения сред природата. Нека по тази причина да започнем днес нещо, което за една определена област би могло да бъде вид път, по който да открием много неща.

Естествено е, че същинското духовно-научно изследване, поради това, че дава указания, може да открие много неща, които след това съвсем в смисъла на изнесените от д-р Щ. вчера доклад, могат да бъдат потвърдени. Но от друга страна навлезели веднъж човек в тези области, те могат да станат ръководна точка за много неща. И така, днес бих желал да Ви посоча няколко примера, които могат да бъдат показателни. Вие например виждате да останем сега на момент в областта на растенията как въздействуват върху човешкия организъм анасона (anisum vulgare).

Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки. Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е. между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.

Да разгледаме например едно растение, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus . То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел. прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност.  И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система. А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции.

Cichorium intybus съдържа обаче и алкални соли, калай. И именно в него трябва да търсим това, което въздействува върху кръвта; така в cichorium intybus виждаме, как силите се разделят. Силите, съдържащи се в екстрактивните вещества, поради своето родство, се отдръпват към храносмилателните органи. Силите, заложени в алкалните соли, поради своето родство, се оттеглят към близките до кръвта органи или към самата кръв. След това в съществена степен се съдържа и силициева киселина. Силициевата киселина, чрез кръвта въздействува върху периферните органи, чак до костната система, и чрез нервната система, чрез мускулната система до костната система. Така  cichorium intybus представлява нещо, което в действителност ни показва: аз съм тук и се разделям на три, така че въздействувам върху всичките три части на човешкия организъм. Това са експериментите, които провежда пред нас самата природа и те във всеки случай са с по-голямо значение, отколкото експериментите, които ние провеждаме сами, защото в своите намерения природата е много по-богата, отколкото ние самите бихме могли да бъдем, когато чрез нашите експерименти, задаваме въпроси на природата. Твърде интересен в това отношение е и eouisetum arvensee (полския хвощ бел. прев.). Тук отново е налице силно въздействие при слабост в храносмилането, но има също така и силни периферни влияния. Необходимо е само да запитаме: на какво се дължат тези силни периферни въздействия при eouisetum arvensee? И отново получаваме отговор: на съдържанието на силициева киселина. Така само чрез едно сравнително изследване. 

Вие навсякъде откривате, че всичко, което е все още сродно с растителната същност, и което изразява себе си чрез екстратното вещество, то притежава родството с храносмилателния тракт, а онова, което в известна степен вече се е насочило към минералното царство, силициевата киселина, в известна степен се стреми да се придвижи от центъра на човека към неговата периферия, където също така действува целебно. Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода). Нейното въздействие се наблюдава рядко, само защото тя се използува за храна на някои хора, които, поради своето устройство, покриват нейното въздействие. Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен смисъл са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди. Тогава именно ще се прояви чудното въздействие на горската ягода. От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел. прев.) чрез хранителната консумация на ягоди дори при поява на диария, по причина, че при появата на диария неправилно проявяващите се сили в долната част на тялото биват поставени на правилното им място, повече по посока на кръвната система. И така от една страна имаме една значителна кръвотворна сила, а от друга страна в горската ягода отново срещаме силициевата киселина, т.е. нещо, което в организма се насочва към периферията. Помислете си само, какво разкошно нещо представлява тази горска ягода. Тя носи в себе си тенденцията, чрез силициевата киселина да разгърне определени сили в периферията на организма. Тогава, когато в периферията на организма се осъществи разгръщането на тези сили, тогава възниква една определена опасност, а именно, че ако въведем твърде много силициева киселина в периферията, то тази сила ще надхвърли себе си и в същото време няма да изпратим достатъчно хранителни вещества към периферията, няма да оплодим в същото време и в достатъчна степен кръвта, та това, което в известна степен предизвикваме с помощта на силициевата киселина, по определен начин да бъде подсигурено с хранителни вещества. Горската ягода е този разкошен екземпляр, който същевременно сам подготвя кръвта, от която имаме нужда. И така в една чудна форма горската ягода изразява това, което трябва да направим, за да можем в известна степен да подпомогнем процесите, които чрез съединенията на силициевата киселина предизвикваме в периферията на човешкия организъм. Чрез отделни екземпляри а те биха могли да бъдат значително увеличени природата ни дава чудни възгледи, но само ако притежаваме интуицията, да търсим природата там, където трябва.

От тази гледна точка ще насочим вниманието Ви към още нещо. Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова растение, като например лавандулата. Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло. При такива растения, и изобщо при такива субстанции, при които установяваме въздействието срещу негативни състояния на нервната система, ако можем така да ги наречем винаги би трябвало да поставяме въпроса и за противоположните негативни състояния на нервната система, дали например е налице слаба менструация, и Вие винаги ще откриете, че субстанцията действува, както в едната, така и в другата посока. 

Едно растение, което действува особено силно в двете посоки, е например отново маточината, която действува силно, както при главозамайване, припадъци, но така също в силна степен усилва и менструацията.

Споменах примери, за да Ви покажа, как можем да проследим външния растителен процес в неговото подобие спрямо процеса, протичащ в самия човек. Сега обаче трябва да сме наясно за следното, че растението е действително сродно само с една част на човешката същност. Ще помоля да запомнят това всички онези, които доста фанатично искат да разчитат единствено на лечебните растения, нещо което наблюдаваме и в наше време. Човекът наистина е така устроен, че съдържа в себе си всичките природни царства. И освен човешкото царство, което той самият представлява в своите формообразуващи процеси, в своите стадии на развитие, той е бил сроден с всички останали природни царства, по определен начин е изнесъл извън себе си всички останали природни царства и в определени случаи обратно приема в себе си това от тези природни царства, което е изнесъл навън. Да, съществува такова едно обратно приемане в себе си. И това дори е много важно, че съществува такова обратно приемане в себе си. Това, което сме изнесли извън себе си в едно сравнително най-късно време, най-първо него трябва да внесем об-ратно в себе си в хода на лечебния процес. Ако се абстрахираме от животинското царство него ние допълнително ще осветлим, но засега ще се абстрахираме от него то в един по-късен период, след растителното царство, ние сме изнесли извън себе си същинското минерално царство, и трябва да сме наясно по въпроса, че търсенето на връзки на човека единствено с растителното царство представлява едностранчивост. 

Но въпреки това растителното царство остава поучително за нас, защото в крайна сметка и растението, когато лекува, лекува именно не само чрез своята растителна същност, но лекува и чрез наличното в него присъствие на минералното царство. Ето защо остава поучително. Само че трябва да сме наясно, че и растението от своя страна обработва една част от това, което съществува в минералното царство, обработва го наново, и това, което е преработено от растението, не представлява в същата висока степен лечебно средство, както това, което все още не е преработено. И така силициевата киселина, която отново е преодоляна от растението и която е включена в растителния процес, вече не представлява едно тъй силно лечебно средство, каквото представлява силициевата киселина, включена в минерала, при която организмът трябва да напрегне себе си значително повече, за да я асимилира, за да я обедини, отколкото ако има работа просто със силициева киселина, взета от растителното царство.

Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си

силите, които би трябвало да бъдат развити, ако приемаше само растителна храна, за да може сам да премести нещата на това определено разстояние. Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец. Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук. Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него. И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо. Но както казах, аз не агитирам.  Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни. Да, положително, всичко това е възможно. Но това, което казах сега като чист факт, това именно съществува; нищо не може да се каже срещу това, то съществува. Но разбира се, с удоволствие бих желал да призная, че в нашето съвремие просто съществуват организми, които не могат да понесат чистата растителна храна, които на всяка цена имат нужда от местна храна. Това вече е въпрос на индивидуалния случай. Да, именно когато трябва да подчертаем необходимостта, че в хода на лечебния процес е необходимо да бъде създадена връзка и с минералното царство и с неговите сили, точно тогава, обаче за целите на този лечебен процес човек достига до нещо друго. Виждате ли, това е един въпрос, с който хората се занимавали, но който, мисля аз, може да получи разрешение само по този начин а също така мисля, че може да намери и известно разбиране когато разглеждаме този въпрос духовно научно.

Тъй както ми се струва, в лечебния процес има изключителна възможност въпроса за обработване, варена храна и за суровата храна. Отново не желая да защитавам едното и другото аз моля в тази област да не ме считате за агитатор но обективно трябва да изследваме, какво всъщност е налице тук. Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи. Още чрез вареното и т.н. човекът позволява да бъде отнето нещо, което той сам би трябвало да стори, приемайки сурова храна. Нали въпросът се свежда до това, че ние, като хора, сме така устроени, че в периферията си в известен смисъл сме свързани с цялата природа, но в центъра си, към който преди всичко спада и храносмилането, там ние се отделяме от природата, индивидуализираме се.

Ако бихме желали да онагледим това отношение на човека спрямо природата, то ние бихме могли да кажем: чрез своята периферия (виж рис.19, зелено) човекът е свързан с целия космос, и от него той се индивидуализира (червено) чрез своето храносмилане чак до кръвотворението, така че това е този тракт в човека, където човек извършва повече процеси, не съответствуващи вече изцяло на външните процеси, където човекът обявява своята самостоятелност спрямо външните процеси или най-малкото я обявява в по-силна степен отколкото таз, където е вплетен във външните процеси. Може би ще стана още по-разбираем, ако кажа и следното. Тези дни аз говорих тава, че човекът е включен в целия Космос, че в него и по-точно в тази област, която тук обозначавам със зелено, действуват етерните сили на оловото, калая, желязото. В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят. И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес. Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре. Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна. Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна. Към това бих желал да прибавя, че всичко онова, което е сварено, е така да се каже парализирано в своето действие и остава в областта, отбелязана схематично с червено (виж рис.19); докато всичко онова, което бива въведено сурово в организма, т.е. плодове и други подобни, то излиза извън тракта и нахлува в периферията, изразява себе си много повече в периферията, и стимулира например кръвта, да изпраща в периферията своята изхранваща сили.

Можете да се убедите в това, ако опитате и такива опити би трябвало да бъдат провеждани в случаите, когато лекувате със silicea (кварц, силиций бел. прев.) да оставите болния на суровоядство, тогава ще видите, как действието на силициевата киселина ще бъде значително засилено, тъй като по този начин подкрепяте това, което силициевата киселина иска да извърши в периферията, а именно да действува формообразуващо, да лекува деформации имам предвид разбира се не грубо масивни деформации, но неща, които не са непосредствено анатомично проявени, а само физиологически, това, към което силициевата киселина непосредствено се стреми. Тя получава подкрепа в тази насока чрез това, че по време на самото лечение биват подвозвани съответните храни-телни вещества. Те са, на които методологически бих желал да наблегна, тъй като както ми се струва тези неща биват твърде малко изследвани. Те се изследват, но най-често само емпирически, не се търси рациото в тях, и затова тъй рядко се открива възможността да прогледнем със задоволство на това, което бива констатирано в тази област.

Разбира се, при всички тези неща, виждате ли, в съображение идва индивидуалността. Ето защо в изминалите лекции, казах: надали в тази област можем да кажем нещо, което в някакво определено отношение от своя страна да не е вярно; но тези неща трябва да се познават като основни насоки, когато например в отделният случай трябва да си кажем: да, при този болен не би трябвало да предпиша суровоядство, тъй като в такъв случай аз бих предизвикал това или онова в неговата конструкция ето тук мога да го направя, а тук не мога да го направя. Но все пак остава вярно това, което току що бе характеризирано. Едва с помощта на такива неща можем действително да погледнем в целостта на човешката конструкция. 

Защото виждате ли, трябва ясно да различаваме между периферното, чрез което човекът действително в по-силна степен е свързан с целия Космос, и до което ние можем да се доближим, само когато въведем в човешкия организъм тъй далече отстоящия от човека минерален елемент, да отличим периферното от това, което тук съм обозначил с червено. Ние можем да се доближим до него, само че с помощта на растителния елемент, а също така и когато въведем в организма нещо, което действува чрез своя, за сега, солеви характер, т.е. всичко онова, което представлява силите на въглеродната киселина, докато всичко алкално се отнася до уравновесяването на двете (виж рис.19, жълто), солите на въглеродната киселина, алкални, солите на силициевата киселина или самата силициева киселина.

И така, това са неща, сочещи родството на човека с околната природа. Виждате ли, ние откриваме човека в известна степен разделен на две, е нещо междинно в него, което обуславя махаловидното движение между двете страни на разцеплението. И трябва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно. Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.

Сега дуализмът в човека може да бъде видян като дуализъм между намиращата се в него извънземна същност, космическата същност, и същински земната му същност. 

Засега пред нас в човешкия организъм ясно изпъква извънземното, а така също и земното, и още вчера подчертах, как периферното, извънземното в човека, някак си се отразява чрез това, че човекът има своя духовно устройство, което обаче е полярно сродно с храносмилателното устройство, и това аз не веднъж подчертах. Ето така всичко, свързано с отделяне по посока на храносмилането, а също така свързано и с онова отделя не в главния мозък, което представлява основа за духовната дейност, всичко това всъщност ни насочва към периферията, към небесния човек. 

Колкото и странно, и парадоксално да звучи, така е. Обаче всичко онова в човека, било то течни или повече въздухообразни процеси, което е свързано с отделянето на урината и на пот, то ни насочва към земния човек, към индивидуализиращия себе си човек. В тези два различаващи се полюса на човешката природа, ние трябва да съзрем нещо много значително. За съжаление в по-ново време поне, доколкото ми е известно на мене никой не е намерил повод по такъв начин да посочи дуалистичността, която аз сега посочвам в границите на човешката природа, че това да послужи някому за целите на терапията. Защото виждате ли, всички тези неща, които ние тук разглеждаме, би трябвало да сближат терапията с патологията; тази патология и терапия не бива да бъдат две разделени една от друга области. Това също така ми дава повод, всичко онова, което излагам тук като определено настроение, някакси да го ориентирам по посока на терапията, за да може това, което разглеждаме от патологична гледна точка, да подпомогнем човека, след това да разсъждава терапевтично. Ето защо казвам нещата именно така, както го правя, и в такъв случай е лесно да се направят възражения, ако не се обръща внимание на тази ориентация по посока на терапевтичното.

Ето така виждате, че за този, който желае да изучи външното възникване, да кажем например на сифилиса, за него нещата положително се свеждат до това, да провери, до колко във всеки един отделен случай е налице заразяване, или поне приблизително да е налице заразяване, за да се прояви истински сифилиса. Когато човек просто констатира това, тогава, в по-нататъшния ход на такава една констатация човек достига дотам, в известна степен да еманципира патологията. Защото извените, ако използувам едно по-грубо сравнение но и при сифилиса това заразява не всъщност не е по-важно от факта, че всеки път, когато някой трябва да му се появи подутина на главата, то той би трябвало да бъде ударен от камък или от нещо, което да осъществи удар по него. Съвсем вярно е, разбира се, че не би се появила подутина, ако човек не получи удар, или ако не му падне тухла на главата; но ако характеризираме всичко това особено старателно, няма да достигнем до характеристиката, която да е плодотворна за лечебния процес. Защото нали, в крайна сметка, може да е социално значимо, по какъв начин се случва всичко това, че някой го ударил камък по главата или нещо подобно; но за изследването на организма, така, че да можем да достигнем до лечението, за тази цел всичко това няма ни най-малко значение. Човешкият организъм трябва така да се изследва, че да търсим тези неща в него, които след това ще имат значение за терапията. Да, и при лечението на сифилиса нещата, за които говорих, играят важна роля. Чрез това бива просветлен лечебния процес. Нещата, които се казват тук, се казват не чак толкова с цел под ход към патологията, но именно с цел да се хвърли мост между двете.

Казвам всичко това по причина, защото по този начин искам да характеризирам, че тези разглеждания, които провеждаме тук и това с всеки ден ще става все по-ясно, се провеждат, изхождайки от един определен дух; и тъй като днес съществува тенденцията, все повече и повече да се еманципира патологията и да не се насочва към терапията, по тази причина и мисленето бива отклонено от плодотворни неща, които, ако бъдат проследени по правилен начин биха имали огромно значение за откриването на лечебни процеси. И така въпросът: какво значение има в човешкия организъм фактът за съществуването на тази двойственост между този, в известен степен космично-периферен човек и земния, телурически-централния човек? И двете части на човека представляват силови системи, силови системи, които по различен начин изразяват себе си. Всичко периферно изразява себе си като нещо формообразуващо. И последната изява на периферното бих желал да кажа е нещо, което намира израз съвсем в периферията на човека и което именно му придава човешки образ. Направо бихме могли да кажем: да изследваме някой път, според отношението на косите спрямо силициевата киселина, как в периферията на човека въздействуват формообразуващото в самия човек с формообразуващото в кварца. 

Според степента на това, как човек допуска намеса върху себе си или се противопоставя на тази намеса, точно на тази основа можем да изследваме, каква е властта, която силициевата киселина притежава или не притежава над формообразованието на човешката глава. Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса. Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация. 

В човешкия организъм този дуализъм действува единно. А сега представете си, че от една страна имате периферните космичните формообразуващи сили (виж рис.20), нахлуващи в човека. В сърцето те се срещат със земните сили. Вече Ви разясних, как тук, чрез сърцето, се осъществява едно уравновесяване. Но сега приемете, че тези периферни сили, действуващи в човека, носещи в себе си тенденцията, в крайна сметка да достигнат до сърцето, че тези сили предварително се освобождават, че се натрупват в самото устройство на сърцето, преди още да достигнат до натрупване в сърцето. Да приемем, че тези сили се обособяват, че се натрупват, преди да достигнат голямото натрупване, така че по този начин в човека имаме нещо, което, макар и в слаба степен, ни показва, как протича космическия извънземния формообразуващ процес.

Да приемем, че и тези сили тук, които противодействуват, които действуват по посока на сърцето от страна на храносмилането и чрез преобразованието на храносмилателния процес, че тук, преди да достигнат до сърцето, те също се обособяват. 

Така че земното се обособява ето тук (виж рис.20, дясно). Тогава ето тук ще имаме обособяване и концентриране на всичко онова, което притежава духовно-физична изграждаща сила в човека, свързано с всички отделения в главата, в червата, което обаче не се противопоставят директно на сърдечната дейност, но преди това създава един вид странична сърдечна дейност. А тук имате един вид странично храносмилане, при което онова, което изхожда от Земята и нейните средства, предварително обособява себе си като нещо деформиращо човека, като нещо, разтварящо образа на човека. Ето така органически определихме тази дуалистичност в човека, и в единия случай имаме дадени женските полови органи, женско-половото, а тук мъжко-половото (виж рис.20). Съществува една възможност да изследваме женско-половото, ако го разгледа ме в неговата зависимост от космично-периферните формообразуващи сили. И съществува една възможност да разгледаме мъжко-половото чак до отделните му форми, когато го разгледаме в неговата зависимост от телурическите сили на разтваряне. Това е пътя, чрез който по научен начин действително може да бъде проникнато в човешкото устройство чак до тези точки. Това е пътя, по който можем да открием, как да кажем растителното, носещо в себе си формообразуващите сили, може да действува от своя страна изграждащо дори при парализирани формообразуващи сили на матката. Когато по този начин изследвате формообразуващите сили в човешкия организъм, тогава достигате до там, действително да откриете формообразуващите сили в растителното и в минералното царство. 

Това аз ще разгледам поотделно, но естествено първоначално трябва да посоча в общи линии големите взаимовръзки. Виждате ли, веднъж вникнете ли в подобни неща, тогава едва ще можем да имаме една действителна ембриология. Защото днес тя не съществува; след като изобщо не се взема предвид, колко силно въздействува в началото на ембрионалното развитие космическият елемент, и как космическият елемент опложда женския организъм така, както прави това и мъжкото семе. Първите стадии на човешкото ембрионално развитие трябва да бъдат разгледани като цяло произхождащи от връзката на човека с Космоса. Това, което бива внесено чрез мъжкото семе, се проявява едва в хода на времето, при което формообразуващите сили, които Космосът иска да внесе в женския организъм, биват деформирани по такъв начин, че с помощта на мъжкото семе, това, което Космосът се стреми да формира до един общ образ, бива специализирано по посока на отделните органи.

Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.

В този случай отново не бих желал да пропусна да спомена, че вече нищо не можем да спечелим за това, което казвам, по пътя например на изследването на древните находки. Това, което казвам тук, е наистина изведено от самите факти; само понякога посочвам съответствието с древната мъдрост. Но това, което изнасям тук, не произхожда от древната мъдрост. Ето защо, когато човек проследява лекциите, които аз тук Ви характеризирам, на първи план изникват възгледите, отвеждащи ни обратно към елементи от древната мъдрост. Аз например никога не бих си представил, че моето занимание може да се състои в това да кажем да постигам нещо чрез изследването на Парацелзий, но понякога аз изпитвам силна нужда да проверя как Парацелзий представя нещо, което аз самият съм открил. И така аз Ви моля, в този смисъл да приемате нещата, които аз се опитвам да дам. Но наистина можем да установим факта, че когато духовно-научна гледна точка поглеждаме по-дълбоко в човешкото устройство, то достигаме до силно изразено почитание към древната мъдрост. Но това е въпрос, който разбира се, трябва да разглеждаме в област на познанието, различна от тази тук.