ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 11 август 1919

Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна. Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика. По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна. Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа. И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот. Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение. Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.

Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо. Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.

Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство. Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства. Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело. И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно. Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.

Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното. Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо. Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни. Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде умен и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни. Много е странно какви са хората по отношение на тази своя днешна умност!

Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така. Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството. Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско. Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.

И така хората ще трябва да благоволят да виждат например и човешката глава като един образ на небесните тела. Човешката глава не само е кръгла, каквато е, само за да наподобява зелка, а човешката глава такава, каквато е оформена, е едно наподобяване на едно небесно тяло. Цялата природа е образна, и човек трябва да се научи да се ориентира в тази образност, тогава в сърцата, в душите, в съществото, дори и в главите, въпреки че това е най-трудно, ще се излъчи това, което може да проникне човека, когато той разбира в образи. В социалния организъм ние ще трябва да разговаряме помежду си за неща, които са изказани в образи. И на тези образи ще трябва да ни се вярва. Тогава от науката ще произлязат хората, които ще могат да говорят едва за действителното място на стоката в социалния организъм. Защото стоката, която се произвежда, отговаря на потребностите на хората. Абстрактните понятия не могат да обхванат социалната стойност на тези човешки потребности, а за това може да знае единствено човешкото същество, което е пропито от настроението идващо от имагинативните представи. По друг начин не може да се получи социализиране. В социалния организъм вие ще можете да назначите хората, които ще установяват потребностите: ако същевременно не вмъкнете и имагинативната пред става в него няма да е възможно да получите социално формиране на социалния организъм. Това означава, че трябва да се говори за образи. Колкото и странно да звучи това на мислещия социалистически, за социализацията е нужно хората в социалния организъм да си говорят в образи, които подбуждат имагинации, така трябва да стане това.

От това зависят нещата. А това, което е стока ще бъде разбрано чувствено в една наука, в която съществува разбиране на образите, в никоя друга.

В обществото, което трябва да бъде общество на бъдещето, освен това по правилен начин трябва да управлява работата. Начинът по който днес хората разговарят за работата е едно безумие, защото принципно работата сама по себе си няма нищо общо с произвеждането на благата. Карл Маркс нарече стоката кристализирала работна сила. Това е чиста безсмислица, нищо друго. Защото това, до което опират нещата, когато човекът работи е че той в известен смисъл се самоизхабява. И сега вие можете да предизвикате това самоизхабяване по един или друг начин. Ако в банковата ви сметка или в портмонето ви има достатъчно, вие можете да спортувате и при това да се напрягате да употребите работната си сила в този спорт. Но вие можете и да сечете дърва или нещо да правите нещо друго. Работата може да съвсем същата, когато сечете дърва или спортувате. Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния живот. Работната сила сама по себе си няма нищо общо със социалния живот, доколкото този социален живот трябва да произвежда блага или стоки. Затова в триделния социален организъм ще бъде необходимо да съществува напълно различна подбуда за работа, от тази да се произвеждат блага. Благата трябва да са резултата от работата, защото работата трябва да се употребява за нещо. Но това, което трябва да е заложено в основата, за да работи човек трябва да бъде радостта и любовта към работата. И ние няма да стигнем до едно социално устройство на социалния организъм преди да открием методите, които да превърнат работата в нещо естествено за човека.

Това не може да се случи в никое друго общество, освен в това, в което се говори за инспирирани понятия. Никога в бъдеще радостта и любовта няма да просветляват хората така, както в миналото, когато нещата бяха инстинктивни и атавистични, ако не проникнете обществото с такива идеи, с такива усещания, които идват в света от инспирациите на посветените. Тези понятия трябва така да бъдат носени от хората, че хората да знаят: ние имаме пред себе си социалния организъм и ние трябва да му се посветим. Това означава работата сама да се влее в душите им, защото те имат разбиране за социалния организъм. Такова разбиране не биха имали никои други хора освен тези, към които се говори в инспирира ни понятия, т.е. за Духовна наука. Това означава, че за да може работата отново да възникне сред хора та ние се нуждаем не от онези кухи понятия, които се декламират, а от Духовни науки, с които да проникнем сърцата, душите. Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само слуша картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.

Затова е нужно в това общество да се разпространяват интуитивни понятия. Тези понятия, които вие ще откриете в моята книга "Същност на социалния въпрос" относно капитала, ще разцъфтят единствено в едно общество, което е възприемчиво за интуитивни понятия. Това означава: капиталът ще се вмести в социалния организъм когато се признае, че в човека трябва да има интуиция. Стоката ще намери правилно своето място, когато се признае, че са нужни имагинации. И работата ще се вмести правилно, когато се признае, че трябват инспирации.

Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за триделението, вие можете да научите много. Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката. Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).

Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?

Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга. Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право. Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.

Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.

Вижте, днес е важно преди всичко човек да се ориентира в тези понятия, в противен случай ние се приближаваме към механизирането на духа, към дрямката, това означава, към вегетаризиране на душата и анимализиране, т.е. инстинктивно оформяне на телата.

Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се мисли именно по такъв радикален начин. Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори. Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство. Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно. Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.

А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот. Тогава от духовния живот в работата ще се влее това, което трябва да се влее. Това ще бъдат такива течения (виж стрелките). Тези три области ще се проникнат правилно, именно когато са подредени по този начин.

Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи. Той изговаря същите думи а е на обратното мнение! И така хората днес минават един покрай друг. Думите отдавна са изгубили връзката си с духовността, а тази връзка непременно трябва да бъде открита, в противен случай ние няма да напредваме.

Значи, социалните задачи се намират много повече в душевността, отколкото ние обикновено смятаме.