ТРЕТИ СЕМИНАР

Щутгарт, 23.8.1919 г.

А. Разказва приказка за “Детето на Мария” първо за меланхолични, а след това за сангвинични деца.

Р.Щайнер: Аз мисля, че в бъдеще трябва да се съблюдаването разчленяването на нещата. Вие представихте двата варианта по един и същ начин. Разлика трябва да има и артикулацията. Ако поднесете тези неща в по-убедителен вид, няма да сбъркате с въздействието върху меланхоличните деца. При сангвиниците, бих оформил разказа, особено в началото, с повече междинни паузи, за да подхранвам неустойчивото внимание на детето.

Искам да попитам още: Как бихте използували този разказ по-късно, когато наистина обучавате. Представете си, Вие преподавате пред Вашия клас, какво ще направите тогава? – Аз ще Ви посъветвам след като предадете меланхоличния вариант да оставите да го преразкаже едно сангвинично дете.

Д.: Искам да препоръчам да слагате сангвиничното дете точно пред Вас и да го наблюдавате продължително, докато за меланхоличните деца е възможно да се осигури едно спокойно, уютно настроение.

Р.Щ.: Забележката е правилна.

Д. Разказва приказка за “Водното коте” първо във вариант за сангвиници, а след това за меланхолични деца и отбелязва, че меланхоличните деца не обичат много тъжни разкази.

Р.Щ.: Това трябва да се спазва. Контрастът бе добър.

Аз мисля как трябва да се премине към начина, по който да се работи по-нататък. На следващия ден или след няколко дни не бих карал детето да разказва, а бих казал /оживено/: “Обърнете внимание на следното! Вие можете да си изберете, какво ви е направило впечатление и сами да го разкажете!” На другия ден децата сами ще се обадят.

Т.  разказва друга приказка в двата варианта.

Р.Щ.: Вярвам, че всички разбирате, че тези неща могат да се правят по различен начин. Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като учител да отвикнете от ненужното критикуване; като учител трябва да развиете у себе си  усет и да сте убедени,  че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.  Едно нещо може да бъде добро по различен начин.

Искам да отбележа обаче нещо друго. И при трите разказа имам една бележка: Първият вариант Ви е винаги по-добър. Г-жа Л., какво си представяхте първия път, какви чувства изпитвахте, за да го направите по-добре?

Установява се, че първият по-добър вариант на г-жа А. е бил за меланхоличния темперамент.

Р.Щ.: Искам да Ви препоръчам две точки: Разработете и тримата още варианти за флегматичните деца, това е от голямо значение за стила. Но Ви моля, опитайте да разработите този вариант още днес, да преспите с него и утре да го завършите. Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от сън. Донесете ни в понеделник преобразуван вариант за флегматици, който сте подготвили преди окончателното оформяне. Това е възможно, защото по средата е неделята.

Е. показва рисунка, мотив в синьо-жълто, за меланхолично дете /фиг.1/. (картинките ще бъдат добавени)

Р.Щ. рисува същия мотив в зелено-червено за сангвинично дете. /фиг.2/

Сега може да се каже на децата: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване. Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ. Зелено-червено погледнете сутрин при събуждане, за да можете да живеете след събуждането. Те ще ви радват през целия ден!"

Е. показва рисунка за сангвинично дете, червено върху бяла основа. /фиг.5/

Р.Щ. рисува същия мотив за дете, дълго, стройно бяло върху черна основа. /фиг. 6/

Виждате ли, ще има противоречие, ако използувате цветовете, за да въздействувате и върху едното и върху другото дете. Но Вие трябва да се мотивирате, че показвате едно и също нещо два пъти. Какво бихте казали на децата?

Е.: Аз бих ги попитала кое им харесва повече.

Р.Щ.: Вие ще си направите по този начин собствени изводи. Сангвиничното дете ще познаете по радостта му от цветовия контраст.

Разбира се такива прости форми не трябва да се пропускат, за да се грижите за детето.

Т. препоръчва за холериците форми, които са остри навън, например се преобразува в нещо затворено или се преобразува в...........не се чете.....

За флегматици препоръчва обратния път: Да се излиза от кръга и да се рисуват фигури, или да се разреже кръга по някакъв начин/.

Р.Щ.: За флегматични деца искам да допълня за този метод следното. Аз ще кажа: "Виж, това е кръг! Ти би искал да го ......не се чете.......Но аз ще направя още нещо: Погледни, аз просто ще махна тези неща, сега е правилно. Ти трябва да свикнеш, да не правиш всичко възможно едно през друго. Опитай да направиш същото отначало."

Чрез рисуването флегматичното дете се откъсва от своята флегматичност.

Сега искам да Ви помоля, използувайки метода на преспиването, г-жа Е. Да разработи същия мотив за други темпераменти.

М. описва една горила в два варианта.

Р.Щ.: Искам да Ви помоля, при един такъв разказ да постигнете по-голям контакт с учениците. Възможно е да използувате и един дълъг разказ и по този начин да направите впечатление. Но Вие не трябва да сте потънал в себе си, а да сте в по-голям контакт с учениците.

Л. описва коня за флегматичните и холерични деца.

Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство. Разпрострялото се животинско царство е човекът. Такива идеи не трябва да се дават на децата теоретично. Да предположил, че някой трябва да изпълни нещата, които г-жа А. изложи, но да направи разлика между флегматичната и холерична група, Флегматиците се завладяват по-трудно.

Няма да е лесно да ги заинтересувате с едно познато животно. Те често са виждали кон и малко се интересуват от него. В такъв случай бих казал на флегматичните деца: "Виждате по какво се отличавате от коня. Нека да вземем само малките различия. Вие имате такъв крак: Тук са пръстите, тук е петата, средната част. Това е вашия крак.

Сега погледнете крака на коня: Това е задният крак на коня. Къде са пръстите? Къде са петата и средната част? При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре. Съвсем различно е. Представете си колко по-различно изглежда крака на коня от вашия!" Това ще постави флегматичното дете в напрежение и то ще го запомни.

При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент. След това то ще бъде малко засрамено, малко по-скромно. От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.

Искам в началото да развиете накратко тези неща. По този повод моля г-н М. да представи своя разказ също и за сангвиници и за меланхолици, но и двата пъти много кратко. Но нека да се откроят особеностите, които ще останат след това и ще послужат за създаване на напрежение у детето. Трябва да си изясним, че използуваме учебната материя преди всичко за да използуваме волевите, душевните и мисловни способности на детето, че много по-малко се касае за това какво запомня детето, отколкото до това как то използува своите душевни способности.

О. обяснява как в часовете по смятане могат да се съблюдават четирите темперамента, но той не се е справил със своята задача.

Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй като задачата е много трудна. Вие трябва съвсем основно да я премислете.

Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда. Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.