ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Щутгарт, 03.09.1919

Скъпи мои приятели!

Когато разглеждаме човешкото тяло, следва да имаме предвид, че то се намира в непрекъсната връзка с околния сетивно-физически свят, благодарение на която се поддържа и неговия живот. Когато отправим поглед към нашия сетивно-физически свят, ние откриваме там минералите, растенията и животните. Нашето физическо тяло е сродно със съществата от минералното, растителното и животинското царство. Обаче особеният характер на това родство не може да бъде разбран чрез едно повърхностно проучване; напротив, ако искаме да вникнем в отношенията между човека и неговото физическо обкръжение, налага се да погледнем в дълбоката същност на самите природни царства.

Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули. После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него. После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.

Нека най-напред да се спрем на това, което засега се явява като най-съвършено, а именно мозъчно-нервната система, която е свързана със сетивните органи. Нейната сложна организация подсказва, че тя е изминала най-дълъг път на развитие и далеч превъзхожда тази на животните. Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пребродил" целия животински свят, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.

Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата. Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние. Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.

Главата е в тясна връзка с формообразуването. Да, обаче дали именно тя създава човешкото тяло, човешката фигура? Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му. А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават. Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне.

Да, от свръхсетивна гледна точка, животинските форми непрекъснато напират от човека, за да бъдат веднага премахвани от него самия. И какво би се получило, ако „заснемем" на фотографска лента целият този процес? Какво би ни показала една „свръхсетивна фотография"? Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.

„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят. Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство. Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.

Нека да се спрем на дишането. Какво прави човек, когато диша? Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис. Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества. От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис. И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода? Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.

Дихателният процес при растенията се различава от този при човека и животните, както предназначението на бръснача се различава от това на-кухненския нож. На човешкия дихателен процес при животните отговаря обратния процес, процесът на асимилация.

Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света. Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм. Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.

Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят. Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят. Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив. С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.

И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън? Човекът се разболява! Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си. В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.

Следователно, същността на болестните процеси следва да търсим в обстоятелството, че намиращото се в човека растение, започва да расте. Разбира се, то не достига до видимите физически форми на едно или друго растение, понеже за лилията на пример, вътрешните органи на човека едва ли са подходящото място за нея. Обаче при известна слабост на гръдната система, у човека се създават благоприятни условия за „експанзия" на растителното царство и той се разболява.

Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.

Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове. Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло. И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни. Да, от всички процеси на горене, човешкият организъм може да понася само техните средни части. Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край.

А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят. Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят. Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си. Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.

Тук се натъкваме на цяла поредица от трудно забележими процеси, които несъмнено ще бъдат обект на особено внимание от страна на бъдещата медицина. Хигиената на следващите столетия също ще трябва да постави редица важни въпроси: Как различните топлинни степени си взаимодействуват в Космоса? Как действува топлината при прехода от по-хладно място към по-топло и обратно? Как се отразяват външните топлинни процеси върху човешкия организъм?

Днешната медицина все още не може да отговори на подобни въпроси. Тя отдава прекомерно значение на бацилите и бактериите, които счита за главни причинители на болестите и е доволна, когато може да ги посочи. Обаче тук същественото е да разберем, как става така, че в определен момент от своя живот, човек допуска в себе си нарастване на вегетационните процеси, които представляват изключително благоприятна среда за развитието на едни или други бактерии. Какво трябва да правим? Трябва да поддържаме нашия организъм в такова състояние, че да лишим бактериите от благоприятната за тях среда; единствено в този случай те няма да нанесат поражения в човешкия организъм.

Има и друг важен въпрос: В каква връзка се намира костите и мускулите с останалите жизнени процеси, когато разглежда ме отношението на човешкото физическо тяло към външния свят?

Сега идва ред на нещо, което трябва да бъде разбрано на всяка цена, ако държим да имаме вярна представа за човека; нещо, на което съвременната наука почти не обръща внимание. Забележете какво става, когато свивате ръката си. Свивайки мускулите на предмишницата, Вие осъществявате един напълно механичен процес. Представете си, че имате следното изходно положение.

Когато свивате определени мускули (с), Вие предизвиквате механично движение на предмишницата; такива са и движенията на коляното при ходене. Ходейки, Вие включвате цялата „машинария" на Вашето тяло, зад която обаче действуват строго определени сили. Представете си сега, че с помощта на един остроумно замислен фотоапарат, бихте могли да фотографирате не самия човек, който ходи, а силите, които той изразходва при ходене. С една дума, силите, с които той повдига единия крак, после другия и т.н. В този случай Вие бихте фотографирали една верига от сенки. Ако смятате, че с Вашия Аз живеете в мускулите, Вие се заблуждавате. Когато сте будни, Вие живеете с Вашия Аз не в мускулите, не в тялото от „плът и кръв", а най-вече в тези сенки, които бихте фотографирали, т.е. в силите, чрез които тялото осъществява своите движения. Колкото и гротескно да звучи, факт е, че когато сядате на стола и опирате гръб на облегалката, с Вашия Аз Вие живеете в силата, която се поражда от съответния натиск. А когато стоите прави, Вие живеете в силата, с която Вашите нозе упражняват съответния натиск върху Земята. Вие непрекъснато живеете всред едно силово поле. Изобщо не е вярно, че с нашия Аз ние обитаваме видимото физическо тяло, С нашия Аз ние живеем в едно силово поле. По време на физическия живот ние влачим физическото тяло чак до смъртта. Обаче докато сме будни, ние живеем в едно силово тяло. Какво прави това силово тяло, какви са неговите задачи?

Помислете си, как заедно с храната, Вие приемате редица минерални вещества. Дори когато не посолявате супата впрочем солта е вече вътре в нея, Вие също приемате минерални вещества. Вие просто имате нужда от тях. Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.

Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници. И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други. Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51. Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.

Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния свят, като по този начин той одухотворява и животинското царство.

Всичко онова, което учителят е длъжен да знае за произхода и развитието на човешкото тяло, може да бъде извлечено тъкмо от антропологичната, от антропософската гледна точка, която следвам в хода на този лекционен цикъл. А за изводите, отнасящи се до практическата страна на въпроса, ще говорим утре.