УКАЗАНИЯ

Заглавието на този том произхожда от Мария Щайнер. Заглавията на отделните сказки, които с изключение на ІІ и VІІ са били държани публично, произхождат от самия Рудолф Щайнер; заглавието за неозаглавената от Рудолф Щайнер сказка от 12 септември 1920 година  даде Мария Щайнер за отделното издание от 1928 година.

Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.

"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.

Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.

Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено.

Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл. Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция. Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно. В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г.  представлява особен интерес.

В средата 1909 г.  се пада една сказка на Рудолф Щайнер импровизирана при празничен случай в Берлинския клон на Антропософското Общество. Можем да кажем, че тя беше направо импровизирана. Това беше един епизод в неговата останала духовнонаучна дейност и подействува като един импулс за започващия художествен живот на Обществото. Тя трябваше да бъде включена в този том и да влее своята вътрешна интензивна светлина в държаните повече в земна изразна форма сказки".